№ 891
гр. Пловдив , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330203451 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш Серия Г, № 0027694, издаден от ОД на МВР-
Пловдив, с който на основание чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 638, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 461, т. 1 КЗ на Р. Т. М. е наложена глоба в размер на 250,00 лева за
нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.
В жалбата се сочат конкретни пороци на ЕФ и се моли за неговата отмяна.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00
лева.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на
жалбата. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Относно спазването на срока за обжалване настоящият състав отчита, че
видно от полученото от въззиваемата страна писмо вх. № 30828/10.06.2021 г.
по описа на Районен съд Пловдив /л. 22/, не е съставена и налична в
1
администрацията разписка за надлежно връчване на ЕФ, поради което и
такава не може да се предостави на съда.
Трайно утвърдено е разбирането както в теорията, така и в съдебната
практика, че в тежест на наказващия орган е да докаже надлежно връчване на
санкционния акт, а в тежест на жалбоподателя е да установи подаването на
жалбата в установения в чл. 59, ал.2 ЗАНН срок, считано от датата на
надлежно връчване.
В настоящия случай предвид невъзможността на наказващия орган да
докаже надлежно връчване на процесния ЕФ, то следва да се счете че 14
дневния срок за обжалване изобщо не е започнал да тече и жалбата е
подадена в срок. Противното би било равносилно на отказ от правосъдие,
дължащ се на проявено процесуално бездействие от страна на
администрацията да документира надлежно връчваните санкционни актове.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакувания електронен фиш, намери, че са налице основания за неговата
отмяна. Съображенията в тази насока са следните:
В ЕФ е посочено, че е издаден за това, че на 05.02.2021г. в 13:27 часа в гр.
Пловдив, пътен възел Скобелева майка, надлеза южно платно в посока изток
МПС – лек автомобил Хонда Джаз с рег. № 325М899 е установено
нарушение на Кодекса за застраховането (КЗ), заснето с автоматизирано
техническо средство/система № 11743са.
ПРОЦЕСУАЛНИ ОСНОВАНИЯ ЗА ОТМЯНА
Съгласно чл. 189, ал.4 ЗДвП сред задължителните реквизити на ЕФ са
1. описание на фактическите признаци на нарушението;
2. посочване на нарушените правни норми.
Освен това с ТР 1/2014 на ВАС се прие, че електронният фиш е
своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се
приравнява по правното си действие едновременно към АУАН и НП.
Затова при очертаване на задължителното съдържание на ЕФ субсидиарно
приложение на основание чл. 84 ЗАНН следва да намерят и задължителни
указания на ППВС 1/1953, според което всеки правораздавателен акт, с който
се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да
2
съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически
положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях
правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект
информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се
извлича от доказателствата по делото.
С оглед гореизложените принципни положения трайната съдебна практика
е приела, че възможност за потвърждаване ЕФ съществува само при
кумулативното наличие на следните предпоставки:
1. В ЕФ пълно, точно и ясно да са описани фактическите положения,
които са основание за ангажиране на отговорността на дееца- тоест да са
посочени всички елементи от обективна и субективна страна на
вменения административен състав;
2. фактическите положения, така както са описани в ЕФ, да се установяват
от доказателствата по делото;
3. фактическите положения, така както са описани в ЕФ, да сочат на
извършване на съставомерно деяние;
4. в ЕФ пълно, точно и ясно да е описана правната квалификация на
извършеното деяние, като в случая не е посочено и основанието за
издаване на процесния ЕФ - чл.638, ал. 4 КЗ;
5. фактическите положения описани в ЕФ да съответстват на дадената от
наказващия орган правна квалификация;
6. фактическите положения, така както са описани в ЕФ, да позволяват
реализиране на отговорността на дееца по съответния ред, а именно с ЕФ, а не
с НП.
Следва да се отбележи също така и че съгласно задължителната
тълкувателна практика на стария върховен съд и на ВКС, всяко установяване
за първи път на етап съдебно следствие на съставомерен факт, който до този
момент не е предявен на дееца по надлежния процесуален ред, по своята
правна същност представлява съществено изменение на обстоятелствената
част на повдигнатото обвинение.
Така изрично Тълкувателно решение № 57 от 4.XII.1984 г. по н. д. № 13/84
г., ОСНК на ВС, Тълкувателно решение № 61 от 13.XII.1977 г. по н. д. №
60/77 г., ОСНК на ВС.
В същото време съгласно изричния текст на разпоредбата на чл. 287 НПК
отговорността на дееца може да се ангажира в условията на съществено
3
изменение на обстоятелствената част, само ако е предприето надлежно
изменение на обвинението по смисъла на този член.
Съгласно трайната съдебна практика обаче, изменение на обвинението е
недопустимо пред въззивната и касационната инстанция, а доколкото
производството по реда на чл. 63 от ЗАНН има характер на въззивно такова,
то института на изменение на обвинението не може да намери приложение
при оспорване на електронни фишове пред съда.
Тоест съдът не може за първи път да установи нови съставомерни
фактически положения и да реализира отговорността на дееца въз основа на
тях, щом те не са предявени до този момент на нарушителя по надлежния
процесуален ред.
Така изрично Решение № 250 от 23.06.2015 г. по н. д. № 657 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 405 от 16.02.2015 г. по нак. д. №
1299/2014 г. на Върховен касационен съд
От гореизложеното следва, че ЕФ следва безусловно да се отмени:
- ако в него не са описани всички съставомерни фактически признаци от
субективна и обективна страна на вменения административен състав;
- или ако за извършване преценка дали деянието е съставомерно на съда се
налага да установява допълнителни фактически положения, които не са
надлежно предявени на дееца чрез описването им в ЕФ;
- или ако фактите, така както са описани в ЕФ (без съда да установява нови
положения, които не са надлежно предявени на нарушителя) не позволяват
реализиране на отговорността на дееца по съответния процесуален ред, тоест
с ЕФ, вместо с НП.
Изискванията за реквизити на АУАН, НП и ЕФ са императивни и те не
могат да бъдат извличани по тълкувателен или дедуктивен път от
доказателствата по делото.
В този изричен смисъл е и трайната и най-актуална практика на
Административен съд Пловдив- Решение № 1926 от 29.10.2020 г. по к. адм. н.
д. № 1871 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 1924 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1607 / 2020 г. на XIX
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1938 от 29.10.2020 г.
по к. адм. н. д. № 1963 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд –
Пловдив и др.
4
Приложени към процесния случай гореизложените принципни положение
водят до следните изводи:
От систематичното тълкуване на нормите на чл. 638, ал. 4 КЗ, чл. 638, ал.1
КЗ и чл. 483, ал.1, т.1 КЗ следва, че за да бъде реализирана отговорността на
дееца с електронен фиш за вменения административен състав следва да са
налице кумулативно следните елементи от фактическия състав:
-наказаният субект да е собственик на процесното МПС;
-за процесното МПС да няма сключен валиден договор за задължителна
застраховка гражданска отговорност;
- да е установено управление на процесното МПС по пътната мрежа в
страната, независимо кой е бил неговия водач;
-управлението да е установено с АТСС.
На следващо място, за да възникне въобще задължение за собственика да
сключи задължителна застраховка гражданска отговорност по смисъла на чл.
483, ал.1, т.1 ЗДвП, МПС следва да не е спряно от движение.
Предвид гореизложените принципни положения тези съставомерни
обстоятелства:
- че МПС не е спряно от движение;
- че с АТСС е заснето „управление“ на МПС, тоест неговото движение по
отворената за обществено ползване пътна мрежа;
- че към датата на заснетото управление за МПС „липсва сключена валидна
застраховка гражданска отговорност на автомобилистите
следва не само да се установяват от доказателствата по делото, но и да са
описани в ЕФ, доколкото само по този начин надлежно се въвеждат в
предмета на доказване по делото.
В процесния ЕФ липсва отразяване на което и да било от посочените
съставомерни обстоятелства, като използваната техника за описание на
фактическите признаци на нарушението, чрез посочване, че е установено
нарушение на Кодекса за застраховането (КЗ), без изобщо да е
конкретизирано какво е то, не отговаря и на най-елементарните
изисквания за съдържание на ЕФ.
Посоченото се явява самостоятелно основание за отмяна на ЕФ, доколкото
същият не отговаря на законоустановените изисквания за реквизити.
В този изричен смисъл е и трайната практика на съдилищата от страната,
като особено внимание заслужава най-актуалното Решение № 2027 от
5
12.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2220 / 2020 г. на XXIV състав на
Административен съд - Пловдив, при което ЕФ за същото по вид нарушение,
е отменено поради нарушение на изискванията за реквизити при значително
по-добро описание на съставомерните белези на извършеното нарушение.
В случая констатираните пороци при описание от фактическа страна на
съставомерните признаци на допуснатото нарушение няма как да бъдат
санирани на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен
дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, което накърнява правото на
защита на наказания субект, като този порок не е от естество да бъде
отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства.
Да се процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в
положение да разбере кои са съставомерните фактически положения, за
които се наказва и действителните правни рамки на повдигнатото му
обвинение едва от акта на въззивната инстанция, след като наказанието вече
реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.
Не на последно място следва да се посочи, че ако съдът служебно установи
и накаже дееца за релевантните фактически обстоятелства, без те да са
надлежно индивидуализирани в ЕФ, то същият би влезнал в непреодолимо
противоречие с контролно- отменителните си правомощия в производството
по чл. 63 ЗАНН и на практика недопустимо би иззел и встъпил в
правомощията на наказващия орган.
В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване
на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено
процесуалните права на наказваното лице. Доколкото обаче в случая е
издаден ЕФ, който съчетава функциите, както на АУАН, така и на НП, тоест
той представлява едновременно процесуалния документ, с който се повдига
административното обвинение и акта, с който се налага наказанието, този ред
за саниране на пороците в административния процес е неприложим.
ПО МАТЕРИАЛНОПРАВНИТЕ ОСНОВАНИЯ ЗА ОТМЯНА.
За да се ангажира отговорността на дееца по сочените за нарушени норми
на чл. 483, ал.1, т.1 КЗ, вр. чл. 638, ал.4 КЗ следва да се установи, че към
датата на заснетото управление за процесния автомобил не е имало сключена
6
валидна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.
Подобен извод се опровергава от доказателствата по делото . От
представените с допълнителна молба заверено копие на свидетелство за
регистрация на МПС част II, застрахователна полица № BG/22/121000433709
от 05.02.2021 г. от ЛЕВ ИНС се установява, че жалбоподателката има
сключена застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
процесния лек автомобил, валидна от 05.02.2021 г., с начален час на
покритие 12,00 часа до 23,59 часа на 05.02.2022г.
Видно е, че към датата и часа на заснемане на нарушението 05.02.2021 г.
13,27 ч. полицата е осигурявала застрахователно покритие за процесното
МПС.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на разноски
има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 300 лева
адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството,
надлежно документирано с договор за правна защита и съдействие, с
уговорено заплащане в брой. Релевираното възражение за прекомерност е
неоснователно, поради което претендираното възнаграждение следва да се
присъди изцяло.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия Г, № 0027694, издаден от ОД на МВР-
Пловдив, с който на основание чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 638, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 461, т. 1 КЗ на Р. Т. М. ЕГН ********** е наложена глоба в размер на
250,00 лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Р. Т. М. ЕГН
********** сумата от 300,00 /триста/ лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Районен
съд Пловдив
7
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8