Решение по дело №4049/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1673
Дата: 4 октомври 2021 г. (в сила от 4 октомври 2021 г.)
Съдия: Костадин Божидаров Иванов
Дело: 20215330104049
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 март 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1673
гр. Пловдив, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20215330104049 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от „ДЗИ – Общо Застраховане” ЕАД, ЕИК
*********, срещу Е. С. Т., ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание
чл. 500, ал.1, т.1 КЗ, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 755,64
лв., представляваща стойността на платено от ищеца застрахователно обезщетение по
щета № ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на ***г. в *** часа, в гр. С. на бул. „***“ №**
настъпило ПТП по вина на ответника. Същият управлявал МПС „Мерцедес Бенц
190Д”, с рег.№ ***, собственост на С. С. Т., и след като загубил контрол над него се
отклонил в дясно и блъснал паркирания лек автомобил „Лада Нива 2121“, с рег.№ ***,
собственост на ТП „***“ – гр.П., с Булстат ***. На паркирания автомобил били
причинени щети по предна броня, преден десен калник, фар, преден ляв калник,
описани в протокол за ПТП. В същия протокол било отразено, че причинителят на
ПТП-то е шофирал с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила, което било
над допустимата от закона норма. Към дата ***г. автомобилът, с който ответникът
причинил ПТПто имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, съгл. ЗП № ***, за периода от 29.12.2017г. до 30.12.2018г.
Увреденият автомобил „Лада Нива 2121“, с рег.№ *** имал сключена застраховка
1
„Гражданска отговорност“ в ЗАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс“ АД, с номер на
полицата ***, както и застраховка „Каско“ при същото дружество с номер на полица
***. В съставения Протокол за ПТП с № ***от ***г. бил отразен механизма на
настъпване на ПТП-то, както и, че вината за настъпването му е на ответника, за което е
съставен и АУАН, серия *, с № ***, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. На ***г.
собственикът на увредения автомобил е отправил заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ до застрахователя ЗАД
„Булстрад Живот Виена Иншурънс“ АД. Извършени били опис и оценка. Съгласно
направената калкулация по щета № ***, разходите за отстраняване на причинените
повреди по автомобила възлизали на обща стойност от 730,64 лева. С преводно
нареждане от ***г. ЗАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс“ АД e заплатилo на
собственика на увредения автомобил - ТП „***“ – гр.П. сумата от 730,64 лева по
образуваната щета № ***. След изплащане на обезщетението ЗАД „Булстрад Живот
Виена Иншурънс“ АД е изпратило регресна покана до дружеството - ищец за
заплащане на сумата от 730,64 лева по щета № ***, ведно със сумата от 25,00 лева –
ликвидационни разходи. След уведомяване за настъпилото ПТП при дружеството -
ищец е образуване щета №***. Последвало плащане на претендираната сума от 730,64
лева на ЗАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс“ АД. Твърди се, че на основание чл.
500, ал.1, т.1 КЗ, за дружеството – ищец възникнало регресно вземане спрямо
ответника в размер на платеното обезщетение, за което до ответника била изпратена
регресна покана с изх. №***/***г., но същата не била потърсена. Моли се за уважаване
на иска и се претендират разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил отговор от Е. С. Т.. Ответницата
не се явява в откритото съдебно заседание и не е направила искане делото да се
разгледа в нейно отсъствие, като същата е уведомено за последиците на чл.238 ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията
на страните, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е
уведомен за последиците по чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с
оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото
доказателства.
Процесуалният представител на ищеца е депозирал молба, която поддържа в
хода на проведеното първо открито съдебно заседание по делото, с която е направил
2
изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Ответницата е редовно
призована за датата на първото съдебно заседание на основание чл. 41, ал. 1 ГПК.
Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната страна, която е и
уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, видно от редовно връчена призовка на л. 46
от делото.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, регламентирани в чл.239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е
депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за
последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, редовно
призован, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово
отсъствие. Едновременно с това се прави извод за вероятна основателност на исковата
претенция от представените към исковата молба писмени доказателства – протокол за
ПТП, два броя застрахователни полици, доклад по щета и опис на претенция, преводно
нареждане, регресна покана и др.
Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира. Поради
това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявеният
осъдителен иск да се уважи изцяло. Като законна последица от уважаването на иска за
заплащане на главницата е присъждането на законна лихва върху същата за периода от
депозиране на исковата молба в съда – *** г., до окончателното изплащане на сумата.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ще се присъдят в полза
на ищеца сторените от него разноски съобразно представения списък в размер на 50 лв.
за държавна такса и 360 лв. с ДДС за платено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е С. Т., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „***“ № **, ДА
ЗАПЛАТИ на „ДЗИ – Общо Застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша“ №
89Б, представлявано от *** К. Х. Ч. и *** Б. А. В., сумата от 755,64 лв.,
представляваща стойността на платено от ищеца застрахователно
обезщетение по щета № ***, ВЕДНО със законната лихва за забава върху
главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда – *** г., до
окончателното изплащане на задължението.
3
ОСЪЖДА Е. С. Т., ЕГН **********, с адрес гр. П., гр. П., ул. „***“ №
**, ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ – Общо Застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша“ №
89Б, представлявано от *** К. Х. Ч. и *** Б. А. В., на основание чл. 78, ал.1
ГПК сумата от общо 410 лв. разноски за настоящото производство, от които
50 лв. за държавна такса и 360 лв. с ДДС за платено адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси
защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд Пловдив в едномесечен
срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
4