Р Е
Ш Е Н
И Е № 66
гр. Пловдив, 06.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, в открито заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЗАХОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛА ЕВСТАТИЕВА
ДАНИЕЛА СЪБЧЕВА
с участието на
съдебен секретар Гергана Спасова и прокурор Йорданка Тилова, след като разгледа докладваното
от съдия Даниела Събчева ВНОХД № 94/2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по жалба на защитника на подсъдимия А.К. - адв.С.Я.,
депозирани срещу присъда №264 от 22.10.2019г на Районен съд Пловдив,
постановена по НОХД 5795/2019г по описа на същия съд. С присъдата подс. А.К. е признат за невинен в това да е извършил
престъпление по чл. 206, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3
от НК. като съдът е приел, че са налице на основанията на чл.218б ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.5 и по реда на чл.305 ал.6 вр.чл.301 ал.4 от НПК за извършеното деяние му е наложил
наказание по административен ред – обществено порицание. Районният съд е
възложил в тежест на подсъдимия направените в производството разноски.
Във въззивната жалба на защитата се навеждат
доводи за незаконосъобразност на обжалваната присъда. Изразява становище, че
неправилно е наложено административно наказание на подсъдимия, тъй като
съгласно чл.26 от ЗАНН не са административнонаказателно
отговорни лицата до навършване на 16-годишна възраст, а към момента на деянието
подс.К. не е бил навършил 16 години и е следвало да
бъде освободен от административна отговорност. На следващо място се прави
искане за прилагането на разпоредбите на чл.28-29 от ЗАНН поради маловажност на
случая с подробно изложени съображения. Прави се и оплакване, че първият съд не
е съобразил факта на погасяването на административнонаказателната
отговорност и не е приложил в съдебния си акт правилата на давността по чл.34
от ЗАНН. В изложения смисъл се иска отмяна на атакувания първоинстанционен
акт.
В съдебно заседание защитникът и подсъдимият поддържат жалбата със същите
доводи. Прави се искане за разноските по делото да останат за сметка на
държавата на основание чл.190 от НПК.
Прокурорът излага становище за неприложимост на сочените от защитата разпоредби
от ЗАНН.
Пловдивският окръжен съд след
като обсъди доказателствата по делото, становищата на страните и след като провери изцяло правилността на присъдата,
съгласно чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА, подадена от правоимащо лице
в законоустановения срок. По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Установената фактическа обстановка по делото е следната:
Пострадалият П.С., притежавал мобилен телефон, марка „HUAWEI Y6 2018 Dual Black“ с ИМЕИ:***, закупен от майка му на 15.08.2018 г., за сумата от 179,99 лева.
На 24.08.2018 г. пострадалият С. бил в компанията на своя приятел св. Х.П.и около 20,00 ч. пред денонощен магазин в кв.*** те срещнали подс. К.. Последният бил с приятелите си
- свидетелите В.В., Т.Т., А.Т.К.и. Н.Д.Д.. Докато стоял пред магазина пострадалият С. извадил
телефона си и започнал да борави с него. Подсъдимият от своя страна поискал да
види телефона на С.. След като пострадалият му дал телефона си подсъдимият К. влязъл
с него вътре в магазина и затворил вратата на магазина пред пострадалия. В
магазина подсъдимият подал телефона на свид.В., който
го сложил в джоба на панталона си.
Пострадалият, който останал пред магазина започнал да се притеснява
за своята вещ и въпреки, че се страхувал от
подс. К., с когото имал неприятни
преживявания и в училището, в което учат, решил да го
последва в магазина, за да си
поиска телефона. За това той влязъл в магазина и поискал от подс. К. да му върне
мобилния телефон. Подсъдимият отказал да му върне
телефона, като му отговорил,
че телефонът не е в него. Подсъдимият започнал
да разиграва пострадалия С.,
като му казвал,
че е оставил телефона на рафт
в магазина и започнал да посочва различни рафтове, но пострадалият С. не открил телефона си там. Тогава, пострадалият
С. поискал от другите
момчета да му върнат телефона,
ако е у тях. Свид. Д.и свид. М.си обърнали джобовете, за да види
постр. С., че
телефонът
му не е у тях. Постр. С. се приближил
до св. В. и забелязал издутина в джоба на панталона
му, която приличала на мобилен
телефон, но не посмял да
го претърси, тъй като се
страхувал от него. Така той
заподозрял, че е възможно подс. К. да е укрил телефона
му у свид. В., с цел
по-късно да си го вземе,
което именно се и случило.
След като не успял
да си върне
телефона, пострадалият С. много се разстроил, излязъл
от магазина и помолил свид. П.да му даде своя
телефон, за да се обади
на тел. 112. Пострадалият С. уведомил за случая полицията,
след което заедно със свид. П.последвали подс. К. и св. В., както и останалите свидетели към
беседката, намираща се наблизо. По
пътя към беседката, свид. В. в присъствието
на свид. Д.предал, взетия от пострадалия С., телефон на подс. К., което действие било забелязано от свид. Д.. Приближавайки се към беседката, постр. С. заедно
със свид. П.съобщили пред всички, че са уведомили
полицейските органи за взетия и невърнат
от подс. К. мобилен телефон. Когато чул
това, подс. К. се уплашил и реагирал незабавно като незабелязано
от всички, изхвърлил
в храстите телефона на пострадалия С.. След известно време при беседката на ул. „***“№ 2 пристигнали
полицейски служители от 06- то РУ при ОД на МВР- гр. Пловдив- свидетелите В.С.Ч., Д.В.Ш.и С.Р.С.. Те установили пострадалия С., както и подс. К. и ги
отвели в районното управление за изясняване
на случая.
Назначената
в хода на досъдебното производство стоково- оценъчна експертиза, определила, че стойността мобилния телефон, предмет на престъплението, възлиза на 160лв към датата
на извършване на деянието. В хода на съдебната фаза на процеса, подс. А.К., действащ лично и чрез своя баща върнал на
пострадалия П.С., действащ лично и чрез своята майка сумата от 160 лв., покриваща
претърпените от процесното деяние имуществени вреди.
Тази фактическа обстановка се
установява от събраните по делото доказателства, при проведеното съкратено
съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК. Доказателствата по делото
събрани чрез устни и писмени доказателствени средства
са еднопосочни и безпротиворечиви, така както е
посочил и първостепениния съд. Доказателствата по
делото установяват по безспорен начин, авторството и вината на подсъдимия.
Последният е и годен наказателно правен субект на това престъпление предвид
изготвената съдебна психиатрично психологическа експертиза, която е установила,
че подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си,
могъл е да ръководи същите, както и че извършеното от него деяние не се дължи
на увлечение и лекомислие, нито е било налице физиологичен афект. По правната
страна на деянието и неговата съставомерност не се
спори от страните във въззивното производство.
Неоснователни са твърденията на защитника за приложимост на разпоредбите на ЗАНН по въпросите за наказателно отговорните лица по чл.26 ЗАНН, маловажност на случая -чл.28 и чл.29 от ЗАНН и изтекла погасителна давност - чл.34 от ЗАНН. В тази насока първостепенният съд е дал изчерпателен и обоснован отговор, с който настоящата съдебна инстанция се съгласява изцяло. Безспорно за деянието по чл. 218б от НК
се прилага ЗАНН, съгласно разпоредбата на чл. 424, ал. 1 от НК. Съгласно чл. 305, ал. 6 вр. чл. 301, ал. 4 от НПК, с измененията в НК – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в случаите, в които деянието се наказва по административен ред, съдът признава подсъдимия за невинен и му налага административно наказание „глоба“. Разпоредбата на чл. 305, ал. 6 от НПК изрично определя правомощията на съда в две хипотези: когато извършеното деяние се наказва по административен ред в предвидените в Особената част на НК случаи и когато извършеното деяние съставлява административно нарушение, предвидено в закон или указ. Конкретното деяние, предмет на доказване в настоящото производство, не съставлява административно нарушение, предвидено в закон или указ, а се явява деяние, изпълващо признаците на състав на престъпление по НК – чл.206, ал.1 НК, за което при наличие на предпоставките на чл.218б НК е предвидено да се наказва по административен ред. В този смисъл деянието само по себе си не губи характера си на престъпление, а единствено наказването му, при наличие на допълнителни предпоставки, се осъществява по специален ред. Всички въпроси, свързани с деянието и неговия извършител, се решават преди да се прецени какво по основание и размер ще бъде конкретното наказание. Така съдът по чл.301, ал.1, т.1 на НПК първо решава изобщо налице ли е деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно, и едва след това съдът решава и въпросите по т.2, - съставлява ли извършеното престъпление или е административно нарушение. Както бе посочено по –горе деянието изпълва всички признаци от обективна и субективна страна на престъплението чл.206, ал.1 НК и това е било отчетено от първостепенния съд. Съобразно определени обстоятелства, посочени в чл.218б НК, а именно стойността на предмета на престъплението и неговото заместване в хода на съдебното производство, първостепенният съд, е счел наличие на всички предпоставки наказанието за това деяние да се наложи по административен ред. Преценката на първостепенният съд за извършено престъпление от подсъдимия К. има съществено правно значение за да се пристъпи към изводите по отношение на наказуемостта. Немислимо е съдът да приеме съставомерност на деянието и впоследствие поради наличие на специален ред относно наказуемостта му да пререши наново основните правни въпроси относно субекта на престъплението, давност или маловажност на случая. Предпоставките на чл.218б ал.1 от НК, установени в съдебното производство, не променят характера или основанията на воденото срещу подсъдимият К. наказателно производство. Единствено правните въпроси за наказанието „Глоба“, поради налагането му по ред, различен от наказателноправния, следва да се решат по реда на ЗАНН. По тези съображения настоящият въззивен съд счита, че са неприложими посочените от защитата разпоредби на ЗАНН към конкретният казус, спрямо който са налице основанията на чл.206, ал.1, вр. чл.218б, ал.1 от НК, като тези разпоредби могат да имат отношение единствено по въпроси свързани с определяне и налагане на самото наказание.Налагането на наказанието за процесното
деяние следва да се осъществи по административен ред, уреден в ЗАНН. Това
означава, че при налагане на наказание по този ред всички последващи
въпроси по неговото определяне, изпълнение и правен ефект следва да се решават
по реда на ЗАНН. Няма правно основание
поради което да се счете, че административното наказание, наложено в случая,
следва да се редуцира или изпълнява по същият ред, по който това би било
сторено по отношение на наказание, регламентирано и наложено по реда на НК и
НПК. Предвид обстоятелството, че
деецът е бил непълнолетен към момента на извършване на деянието, при спазване на изискването за налагане на
наказание по административен ред, следва да бъде съобразена разпоредбата на
чл.15, ал.2 ЗАНН, според която по отношение на непълнолетните, административното наказание „Глоба“, каквото е наложеното наказание в
случая, се заменя с наказанието „Обществено порицание“. Както бе отбелязано по-горе
единствено въпросите за наказанието в случая се уреждат по правилата на ЗАНН и
за това редуцирането на наказанието следва да се изпълни също по
административен ред. Правилно първостепенният съд е определил наказанието
наложено на подсъдимият К. по вид, но неправилно е сторил това на правно
основание по реда на чл.63 от НК. До колкото съдът е посочил правното основание
за направената от него редукция на наказанието в диспозитива
на присъдата, то същата следва да бъде изменена в тази й част. Също така
наложеното по административен ред наказание следва да се изпълни по
административен ред, а именно по реда на чл.75-76 от ЗАНН, а не по реда на чл.52 от НК. Това е така,
тъй като самото наложено наказание е административно, независимо, че се налага спрямо
извършено престъпление. Видно е, че обществената организация, към която е
причислен подсъдимият е училището, в което е записан и което посещава.
Съответно наказанието следва да се изпълни именно там, както е било постановено
и от първостепенния съд, макар и на неправилно правно основание.
Основателни са възраженията на
защитата за липса на правно основание направените в хода на наказателното
производство разноски да бъдат присъдени в тежест на подсъдимия. Факт е, че за
стореното от него подсъдимият следва да бъде наказан, макар и с налагане на
наказание по административен ред. Законът обаче изрично предвижда, че в случаите
когато деянието се наказва по административен ред според особената част на НК,
съдът следва да признае подсъдимия за невинен. Разпоредбата на чл.190 от НПК е императивна
и според нея когато подсъдимият бъде признат за невинен разноските по дела от
общ характер остават за сметка на държавата. Разпоредбите, определящи реда за
възлагане на разноските в наказателния процес, не може да се тълкуват разширително, особено когато се касае за утежняване
правното положение на гражданите. Няма основание да се приложат и разпоредбите
на ЗАНН относно присъждане на разноски, тъй като производството не е
административно и подобна аналогия не може да се направи в конкретния случай. По
тези съображения присъдата следва да бъде изменена и в частта на присъдените
разноски, като бъде постановено същите да останат за сметка на държавата.
С оглед изложеното, настоящият въззивен съд намира, че проверяваният първостепенен съдебен
акт е правилен в по- голямата му част, но по въпросът за основанието, на което
е определено наказанието „Обществено порицание“, основанието на което същото
следва да бъде изпълнено и разноските по делото присъдата следва да бъде изменена.
По тези
съображения, на основание чл.337, ал.1, т.2 от НПК и чл.334, т.6, вр. чл. 338 от НПК, Пловдивски окръжен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда №264 от 22.10.2019г на Районен съд Пловдив,
в частта в която наказанието е било определено на основание чл.63, ал.1,
т.5 от НК и изпълнението му е било постановено по реда на чл.52 от НК, както и
в частта, в която са присъдени разноските по делото, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
Наказанието „Обществено порицание“ се налага на основание
чл.15, ал.2 от ЗАНН, което да бъде изпълнено по реда на чл.75-76 от ЗАНН.
ОТМЕНЯ присъдата в частта, в която на основание чл.189,
ал.3 НПК подсъдимия А.К.К. е осъден да заплати разноските
по делото в размер на 479,34лв, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
На основание
чл.190, ал.1 НПК разноските по делото остават за сметка на държавата.
ПОТВЪРЖДАВА
присъда в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.