Р Е Ш Е Н И Е
№ 1168 14.07.2016
година гр. Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд
гр.Бургас
XLI граждански състав
в публично съдебно
заседание на осми юни през две хиляди и шестнадесета година, в следния състав :
СЪДИЯ : ЯНА АТАНАСОВА
С участието на секретаря
Ж.С.
като разгледа
докладваното от съдия Атанасова
гражданско дело № 383 по
описа за 2015 година
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото
е образувано по искова молба от Г.К.Т., ЕГН: ********** ***, с адрес за призоваване:
гр.Бургас, ул.„Г.Г” №18, ет.3 - адв.П., с която са предявени претенции за
осъждане на ответника Военно Формирование 26720-Ч, п.к. 8142, да заплати на
ищеца сумата от 10 773,76 лева - сборна главница, представляваща стойността
на неизплатено трудово възнаграждение за общо 3624 часа извънреден труд за
периода от 01.01.2001г. до 30.11.2014г., сумата от 1 000 лева – сборна
мораторна лихва върху всяко месечно вземане за извънреден труд, за периода,
считано от първо число на месеца, следващ тримесечието, през който е следвало
да бъде изплатено съответното възнаграждение до датата, предхождаща предявяване
на исковата молба - 22.01.2015г., сумата от 2 827,50 лева – неизплатено основно
трудово възнаграждение за периода от 12.05.2009г. до 31.12.2012г., сумата от
150 лева сборна мораторна лихва върху всяко месечно вземане за трудово
възнаграждение, за периода, считано от първо число на месеца, следващ месеца,
през който е следвало да бъде изплатено съответното възнаграждение до датата, предхождаща
предявяване на исковата молба - 22.01.2015г., ведно със законната лихва върху
главниците начиная предявяване на иска 23.01.2015г. до окончателното плащане.
Претендират се разноски. Ангажират се доказателства.
В законоустановения срок
е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с която исковете се оспорват
по основание и размер. Прави се възражение за погасяване на процесните вземания
по давност .
Предявените искове са с
правно основание чл.194, ал.3 във вр. с чл.195, ал.3 от Закона за отбраната и
въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/ респективно чл.203, ал.3 от
ЗОВСРБ /отм./ във вр. с чл.158, ал.2 от Правилника за кадровата военна служба
/ПКВС/ и чл.250, ал.1, изречение 2-ро от ЗОВСРБ /отм./, чл.212, чл.227, ал.1 и
чл.199 от ЗОВСРБ – по отношение на претенцията за заплащане на извънреден труд,
както и чл.212 ЗОВСРБ вр. чл.128 КТ – по отношение на иска за заплащане на трудово
възнаграждение, както и чл.86 ЗЗД – по отношение на иска за обезщетение за
забавено плащане.
В съдебно заседание на
07.06.2016г. е прието изменение на претенциите по размер, както следва: увеличен
е размерът на претенцията до сумата от 20 287.87 лева, представляваща
стойността на неизплатеното на ищеца възнаграждение за положения от него
извънреден труд, т.е. фактически отработеното служебно време над месечната
продължителност на служебното време по чл.152, ал.6 от ПКВС (отм.) за процесния
период от 01.04.2001 г. до 30.11.2014 г. в размер общо на 2380 часа или 297.5
дни общо на стойност 11043.77 лева
за процесния период, ведно със законната
лихва от датата на завеждането на иска – 23.01.2015 година до окончателното
й изплащане; мораторна лихва върху тази сума общо в размер на 5 310.58 лева; стойността на
неизплатената на ищеца разлика от основното му месечно възнаграждение общо в
размер на 2 827.50 лева за периода
от 12.05.2009 година (с приемането на
новия ЗОВСРБ) до 31.12.2012 година (43 месеца и половина), ведно със законната лихва от датата на завеждането на иска –
23.01.2015г. до окончателното й изплащане; мораторна лихва върху тази сума общо
в размер на 1106.02 лева, както и
направените разноски по делото, включително и заплатен адвокатски хонорар.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и
в съвкупност се установи от фактическа страна следното:
Безспорно по делото е
обстоятелството, че между ищеца и Военно Формирование 26720 - Ч е съществувало
служебно правоотношение в периода от 13.01.1994г. до 08.12.2014г., което е
прекратено със Заповед № ЛС-01-27/01.12.2014г. на Командира на ВФ.
По отношение на
активната процесуална легитимация на ответното Военно Формирование 26720 - Ч,
съдът съобрази съществуващата задължителна съдебна практика постановена по реда
на чл.290 ГПК и нормата на чл.61, ал.2 КТ, поради което намира, че ответник по искове за възнаграждения и обезщетения, свързани
с изпълнението на военната служба е поделението, разпоредител с бюджетни
кредити, в което военнослужещият е назначен от министъра на отбраната. (В този
смисъл Решение № 470/28.02.2014 г. на ІV ГО на ВКС). Доколкото не се спори, че Военно
Формирование 26720 – Ч има разкрита финансова служба и е разпоредителят с
бюджетни средства по смисъла на чл.27, ал.2 ГПК, то следва, че именно Военно
Формирование 26720- Ч се явява надлежният ответник.
По делото не се спори,
че в процесния период от 13.01.1994г. до 08.12.2014г. ищецът е полагал
дежурства по график, като е било допуснато превишение на установената месечна
продължителност на работното време и за част от фактически отработеното време,
превишаващо установената продължителност, е бил компенсиран с почивки.
Основният спорен въпрос е за кои от положените дежурства работодателят е
изпълнил законово регламентираното задължение за компенсация с почивка, респ.
начинът на обезщетяване на служителя и неговата изискуемост.
В периода от 01.08.2002
г. до влизане в сила на новия Закон за отбраната и въоръжените сили на
РБългария (ЗОВСРБ нов) – в сила от 12.05.2009г., отношенията между страните са
регулирани от предходната уредба на ЗОВСРБ (отм.) и Правилник за кадрова военна
служба (отм. 12.06.2009г.) и Наредба за определяне размера на възнаграждението
за извънреден труд на кадровите военнослужещи, приета с ПМС № 74/ 23.03.2001г.
Съгласно чл. 203, ал. 2 и 3 ЗОВС (отм.) общата продължителност на служебното
време на кадровия военнослужещ в денонощие не може да надвишава с повече от
една втора максималната продължителност на работното време, установена с
трудовото законодателство. В случаите на превишаване на продължителността на
служебното време извън посоченото на кадровия военнослужещ се заплаща
възнаграждение за извънреден труд в размер, определен от Министерския съвет.
Този размер е установен в Наредбата за определяне размера на възнаграждението за извънреден
труд на кадровите военнослужещи, приета с ПМС № 74 от 23.03.2001г. Посочените норми са доразвити в
действащия към този момент Правилник за кадрова военна служба, като съгласно
чл.158, ал.2 от същия извънреден е трудът, с който се превишава дневната
продължителност на служебното време, определена в чл.203, ал.2 ЗОВСРБ (отм.),
т.е. времето над 12 ч. дневно и над 24 часа при носене на дежурства, като
извънредният труд следва да е положен над максимално допустимата месечна
продължителност на служебното време, съгласно чл. 152 от Правилника (отм.).
Посочената месечна продължителност на служебното време в часове се определя на
базата на работните дни за календарния месец и нормалната продължителност на
служебното време. От цитираните норми може да се направи извод, че дължимото
възнаграждение в случаите на превишаване на продължителността на служебното
време е различно от възнаграждението за извънреден труд, което се дължи по
силата на чл.204, ал.4 от ЗОВСРБ /отм./. В случаите, когато кадровият
военнослужещ изпълнява дежурство по график, той получава допълнително
възнаграждение по чл.226 за часовете над служебното време по чл.203, ал.2 или за почивни или
празнични дни. Това допълнително възнаграждение се дължи за специфични условия
на труд и рискове за живота и здравето, които независимо от предприетите мерки
не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, по ред и в размери,
определени от министъра на отбраната.
За периода след влизане
в сила на приетия нов ЗОВСРБ (в сила от 12.05.2009г.) приложение следва да
намери нормата на чл.194, съгласно която в случаите на превишаване общата
продължителност на служебното време на военнослужещия се заплаща допълнително
възнаграждение по чл.214,
ал.1, т.3,
т.е. за изпълнение на възложени задължения “извън установеното служебно време”.
Нормалната продължителност на служебното време е 8 часа дневно и 40 часа седмично
при 5-дневна работна седмица, като общата продължителност на служебното време
на военнослужещия в денонощие не може да надвишава с повече от една втора
нормалната дневна продължителност на служебното време.
Максималната продължителност на дежурствата на военнослужещите не може да
надвишава 24 часа за деня, а общо за един месец 168 часа и времето на такова
дежурство се счита за служебно време (чл.195 ЗОВС).
Съобразно посочените
разпоредби и установената задължителна практика на ВКС, обективирана в: Решение
№ 197/24.11.2015г. по гр.д. № 7210/2014г. на ІІІ г.о. на ВКС и Решение №
165/02.06.2016г. по гр.д. № 6064 по описа за 2015г. на ІV г.о. на ВКС - времето
при полагане на 24-часови дежурства от военнослужещите е удължено служебно
(работно) време, а не е извънреден труд и не се заплаща като такъв, освен
когато дежурството продължава повече от 24 часа или когато, макар и да не
продължава повече от 24 часа, то не е било компенсирано с почивка до
прекратяването на служебното правоотношение с военнослужещия. С оглед горното,
съдът приема, че ищецът има право да получи възнаграждение за положения труд
надхвърлящ нормалната определена от закона продължителност, до увеличената
продължителност на служебното време, който не е компенсиран с намалено работно
време до деня на прекратяване на правоотношението и който по съществото си не
представлява „извънреден труд”, доколкото попада в рамките на служебното
такова. Следователно по делото следва да бъде установена продължителността на
труда, останал некомпенсиран с намалено
работно време.
Компенсацията с намалено
работно време следва да се извърши съобразно правилата на чл. 136а КТ, предвид
наличието на непълнота в уредбата на отношенията в специалния закон, която
непълнота може да се преодолее при съобразяване с правилото на чл.46, ал.2 ЗНА,
чрез нормите уреждащи подобни случаи. Това е така, предвид изложения по-горе
извод, че удълженото служебно време до 12 часа, респ.
24 часа не е "извънреден труд" по смисъла на чл.214, ал.1, т.3
ЗОВСРБ. Разпоредбата на чл.136а от Кодекса на труда предвижда задължение на
работодателя да компенсира удължаването на работното време чрез съответното му
намаляване в един последващ период – в срок до четири месеца за всеки удължен
работен ден, а когато това не се случи в посочения срок, работникът или
служителят има право сам да определи времето, през което ще компенсира
предходното удължаване на работното си време. За това е необходимо само да
уведоми работодателя си писмено, поне две седмици предварително. В ал.5 на чл.136а КТ изрично е посочено, че в случаите на прекратяване на служебното
правоотношение, преди разликата до нормалната продължителност на работното
време да е била компенсирана, тя се заплаща "като извънреден труд".
С оглед
направеното възражение за погасяване на претенцията по давност, съдът съобрази
на първо място, че материалноправният въпрос относно давността за вземането по
чл.194, ал.3 ЗОВСРБ и чл.203, ал.3 ЗОВСРБ (отм.) е разрешен с цитираните
по-горе съдебни Решения по
гр.д. № 7210/2014г. на ІІІг.о. на ВКС и по гр.д. № 6064/2015г. на ІVг.о. на
ВКС, които са задължителни за настоящия съд. Възприемайки тълкуването, че преобразуващото право да се извърши компенсация също
се погасява с нова тригодишна давност съгласно чл.111, б.”а” ЗЗД, която давност
започва да тече от прекратяването на трудовото правоотношение, се налага извод,
че работодателят дължи възнаграждение съгласно чл.136а, ал.5 КТ за удълженото работно
време на ищеца през последните 3 години и 4 месеца преди прекратяване на
трудовото правоотношение. Това е така, защото потестативното право на работника
да извърши сам компенсацията, възниква с изтичането на крайния срок, в който
работодателят е длъжен да я извърши – четири месеца от деня, в който е положен
труд в удълженото работно време. Това право се погасява по давност, ако
работникът не го упражни в продължение на 3 години, като и при прекратяване на
трудовото правоотношение непогасеното по давност потестативно право се трансформира
в парично вземане. За възникналото на негово място
парично вземане като за извънреден труд от датата на прекратяване на договора
ще започне нов давностен срок, който следва да бъде преценен от датата на
подаване на исковата молба. Следователно за това вземане давността се
прекъсва, с подаване на исковата молба, съгласно чл.116 ЗЗД – 23.01.2015г. и за
периода до м. януари 2012г. всички вземания са погасени по давност. При тези
изводи искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли за периода от
01.04.2001г. до м. януари 2012г.
По отношение на периода,
в който вземането не е погасено по давност – м. януари
2012г. до м. януари 2015г. съдът кредитира
заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза от
07.03.2016 г. и възприема същата за пълна, обоснована, обективна и съобразена с
всички представени по делото писмени доказателства. Въз основа на това
заключение по делото е установено, че в периода м. 01.2012 г. до прекратяване
на служебното правоотношение 01.12.2014г. ищецът е положил 80 часа труд повече от нормативно
установеното, което е останало некомпенсирано с почивка. Стойността на
полагаемите се компенсации е посочена в заключението в зависимост от деня, в
който е положено дежурството – делничен или празничен ден, като вещото лице е
изчислило размера на дължимото възнаграждение на общо 450.13 лв. Именно до посочения размер съдът приема иска за
основателен и доказан. За горницата над тази сума, до размера от 11043.77 лева,
претенцията като неоснователна следва да се отхвърли.
По отношение на иска за заплащане на лихва за забава, съдът намира, че в
настоящия случай следва да се приложи общото правило
на чл.86 ЗЗД, като обезщетението за забава е дължимо от месеца следващ месеца,
през който е следвало работодателят да извърши компенсация. С оглед направеното
възражение за погасяване на вземането по давност съобразно чл. 111, б. а ЗЗД и
посочения момент на изискуемост следва, че законна лихва се дължи за периода от
първо число на месеца, следващ тримесечието, през който е следвало да бъде
изплатено съответното възнаграждение до датата, предхождаща предявяване на
исковата молба - 22.01.2015 г., установена
посредством заключението на вещото лице в размер на 69.50 лв. Следователно за посочения размер и период искът се явява
основателен и доказан, като за горницата над 69.50 лв. до сумата от общо
5 310.58 лева, следва да се отхвърли.
По претенцията за заплащане на основно месечно
възнаграждение за периода от 12.05.2009г. до 31.12.2012 г., съдът намира
следното:
Съгласно чл.212, ал.1
вр. ал.3, т.2 от ЗОВСРБ военнослужещите имат право на основно месечно
възнаграждение в съответствие с присвоеното им военно звание и степента в
обхвата на военното звание. Размерите на това основно месечно възнаграждение се
определят с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната,
а базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за
най-ниската длъжност се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет. По
делото не твърди и не се установява да е постановен надлежен акт на
Министерския съвет за определяне на размерите на основното месечно
възнаграждение на военнослужещите в съответствие с присвоеното им военно звание
и степента в обхвата на военното звание. Следователно на ищеца се дължи основно
месечно възнаграждение в размера определен с последния договор за кадрова
военна служба, но не и в по-висок размер. При тези изводи претенцията е изцяло
неоснователна и недоказана и подлежи на отхвърляне. Поради недължимост на главното
вземане следва да се отхвърли и иска за заплащане на лихва за забава.
По разноските.
Предвид изхода от
производството и съгласно чл.78, ал.1 ГПК основателно се явява искането на
ищеца за присъждане на разноски, в размер на общо 30лв., съобразно уважената част от предявените искове, дължими за
адвокатско възнаграждение в съответствие с представения списък. Съгласно чл.
78, ал. 6 вр. ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати и дължимата по делото
държавна такса в размер на 100 лв. На основание чл. 78, ал. 2 ГПК, следва в
тежест на ищеца да бъде възложено заплащането на направените от ответното
военно формирование разноски за юрисконсултсто възнаграждение и възнаграждение
за вещо лице в размер на 1138 лв., съобразно отхвърлената и прекратена част от
претенциите.
Мотивиран от горното и
на основание чл.235 ГПК, Бургаски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Военно Формирование
26720-Ч, като част от структурата на Министерство на отбраната на Република
България, да заплати на Г.К.Т., ЕГН: ********** ***, с адрес за призоваване
гр.Бургас, ул.„Г.Г” №18, ет.3 - адв.П., сумата от общо 450.13 лв. (четиристотин и петдесет лева и тринадесет стотинки),
представляваща неплатеното възнаграждение за положен труд, формирано от
фактически отработеното служебно време над месечната продължителност съгласно
чл.194, ал.1 ЗОВСРБ, за периода от м. януари 2012г. до м. януари 2015г., в
следствие на полагащите се и неизползвани почивки след изпълнявано дежурство по
график, КПП, пом. дежурен базов район, бойни дежурства и други в ответните
поделения на ВМС към Министерство на отбраната на РБ, сумата от общо 69.50 лв. (шестдесет и девет
лева и петдесет стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата от 450.13
лв. начислена
за периода от първо число на месеца, следващ тримесечието, през който е
следвало да бъде изплатено съответното възнаграждение до датата, предхождаща
предявяване на исковата молба - 22.01.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от 450.13 лв. считано от подаване на исковата молба
– 23.01.2015г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 30 лв. (тридесет лева) – представляващи
направените разноски съобразно уважената част от исковете, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.194,
ал.1 ЗОСВРБ в останалата част, а именно за горницата над 450.13 лв. до пълния
размер от 11043.77 лева и за периода от 01.04.2001 г. до м. януари 2012г.
включително, както и иска за заплащане на лихва за забава за горницата над 69.50 лв. до пълния размер от 2 827,50 лева и за
периода от първо число на месеца, следващ тримесечието, през който е следвало
да бъде изплатено съответното възнаграждение до датата, предхождаща предявяване
на исковата молба - 22.01.2015 г., както и
претенцията за неизплатената на ищеца разлика от основното му месечно
възнаграждение общо в размер на 2 827.50
лева за периода от 12.05.2009 година
(с приемането на новия ЗОВСРБ) до 31.12.2012 година (43 месеца и
половина), ведно със законната лихва от датата на завеждането на иска – 23.01.2015г.
до окончателното й изплащане и мораторна лихва върху тази сума общо в размер на
1106.02 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА
Военно Формирование 26720 - Ч, като
част от структурата на Министерство на отбраната на Република България, да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Бургаски районен съд сумата
от 100 лв. (сто лева) държавни такси.
ОСЪЖДА Г К.Т., ЕГН: ********** ***, с адрес за призоваване
гр.Бургас, ул.„Г.Г” №18, ет.3 - адв.П., да
заплати на Военно Формирование 26720
- Ч, като част от структурата на Министерство на отбраната на Република
България, сумата от 1138 лв. (хиляда сто тридесет и осем лева) разноски по
делото съобразно отхвърлената част от претенциите.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Я. Атанасова
Вярно с оригинала!
С. Добрева