РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. гр.Мадан, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на деветнадесети
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20235430100038 по описа за 2023 година
Предявен е иск от В. С. К. против „Вива Кредит“ ООД, ЕИК ***,
/преобразувано в хода на процеса на ВИВА КРЕДИТ АД, ЕИК ***/, с която е
предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че клаузата съдържаща се в чл.4
ал.2 от Договор за паричен заем № ** - 22.08.2022, сключен между ищцата и
„Вива Кредит“ ООД, която предвижда заплащането на неустойка в размер на
399.24 лева, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД и поради това,
че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.
В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по Договор за паричен
заем № **- 22.08.2022, подписан с „Вива Кредит“ ООД. Съгласно чл.2 от
договора за паричен заем, ищцата получавала сумата в размер на 1000.00
лева, под формата на заем, при ГПР 49.50%, годишен лихвен процент 40.32 %
и лихвен процент на ден 0,11 при срок на кредита от 9 вноски. Наред с това в
чл.4 ал.2 от договора било предвидено и заплащането на неустойка в размер
на 399.24 лева. Ищецът счита, че клаузата, съдържаща се в чл. 4 ал. 2 от
Договор за паричен заем № 5844422 - 22.08.2022, която предвижда
заплащането на неустойка в размер на 399.24 лева, е нищожна на основание
чл. 26, ал. 1 пр. З от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на
нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП. Сочи, че накърняването на добрите
нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл. З-то от ЗЗД е налице, когато се
нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен
чрез създаването на конкретни други разпоредби. Такъв основен принцип бил
добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на
неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се
предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка
на другата. Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла
1
на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достигало до значителна не еквивалентност на
насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на
интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Така
претендираната неустойка била нищожна като противоречаща на добрите
нрави и неравноправна по смисъла на чл.143,т.19 от ЗЗП, тъй като сумата
която се претендирала чрез нея в размер на 399.24 лева е в размер на
половината от сумата на отпуснатия кредит. По този начин безспорно се
нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост. Претендираната по
Договор за паричен заем № **- 22.08.2022, неустойка била и неравноправна
по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на
неустойка, която е необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК било
уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да
извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна
оценка да откаже сключването на такъв. Ищецът се позовава на съображение
26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити.
Неустойката предвидена в Договор за паричен заем № **- 22.08.2022 била в
пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК
директива. Подобни уговорки прехвърляли риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водили
до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за
неизпълнение на акцесорно задължение било пример за неустойка, която
излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на
неоснователно обогатяване. По посочения начин се заобикалял и чл. 33, ал. 1
от ЗПК. С процесната неустойка в полза на кредитора се уговаряло още едно
допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение, като
счита, че клаузата не е индивидуално уговорена. Позовава се на т.32 от
извлечение от протокол №44 на заседание на КЗП от 05.11.2015г.
Претендираната неустойка била нищожна и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП.
Ищецът се позовава на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори. По изложените
съображения моли за уважаване на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който взема становище за неоснователност на предявените
искове. В отговора на исковата молба се посочва, че на 22.08.2022 г. ищецът е
сключил с дружеството Договор за предоставяне на паричен заем № *** по
силата на този договор е усвоил заемна сума в размер на 1000 лв. С
подписване на договора ищецът се е задължил да върне заемната сума на 9
равни месечни вноски, всяка в размер на 130 лв., в която са включени част от
дължимите главница и лихва. На ищеца бил представен Стандартен
европейски формуляр, описващ всички условия по договора съгласно
изискванията на ЗПК. Ответникът възразява срещу предявените искове за
обявяване на клаузите на чл. 4 ал. 1 и ал. 2 и от договора за нищожни.
Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 4 от Договора, ищецът се съгласил
и задължил в срок до три дни от подписването му да предостави едно от двете
обезпечения, подробно описани в него. За кредитора не съществувала забрана
да изисква заемите, които предоставя, да бъдат обезпечени, като в процесния
случай на заемополучателя било дадено правото на избор на заемополучателя
2
кой вид обезпечение да предостави. Посочва, че преценката за нищожност
поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора, като ищецът следва да докаже в какво
точно се изразява противоречието в процесния случай и да наведе твърдения
и доказателства за нарушаването на определен морален принцип. Счита, че в
настоящия случай неизпълнението на задължение за предоставяне на
обезпечение поставя дружеството в риск от неизпълнение на паричното
задължение от страна на длъжника, който иначе би бил покрит от
обезпечението. Ищецът бил получил и усвоил сума в размер на 300 лв. без
предварително да е дал каквато и да е гаранция за връщането й. Функцията на
неустойката била преди всичко да обезпечи изпълнението, т. е. да стимулира
длъжника да бъде изряден в съблюдаването на своите договорни задължения.
Направените в исковата молба твърдения, че размерът на неустойката бил
твърде висок остро противоречали с всякаква житейска и бизнес логика и
най-вече с принципа на свободата на договаряне. Поемайки по-голям риск,
кредиторът имал правото да поставя изисквания за обезпечаването му по своя
преценка и в случай че потребителят не ги намира за резонни, то той на свой
ред имал пълното право да не полага подписа си под тях. Задължението за
заплащане на неустойка е условно и възникването му зависи изцяло от
действията на потребителя. В настоящия случай разпоредбата на чл. 33, ал. 1
ЗПК не намира приложение и не е налице нарушение на нейните изисквания.
Претендираната неустойка за неизпълнение касаела едно допълнително
задължение за предоставяне на обезпечение като поради непредоставянето му
е начислена същата. Периодът, за който е начислена неустойка бил от
изтичането на тридневния срок за предоставяне на обезпечението до крайния
срок на договора, а претендираната законна лихва била за период от
настъпването на падежа на договора до изплащане на задължението. По
изложените съображения моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
От извършена справка в Търговския регистър се установява, че на
12.04.2023 г. „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *** е заличено като търговец, тъй
като същото се е преобразувало, чрез промяна на правната форма от ООД в
АД. На осн. чл. 227 от ГПК настоящият иск следва да се счита за предявен
срещу правоприемника му ВИВА КРЕДИТ АД, ЕИК ***.
Между страните не е спорно, а и от представените доказателства се
установява, че между „Вива Кредит“ ООД и ищцата В. С. К. е сключен
Договор за паричен заем № ***– 22.08.2022 г., по силата на който ответното
дружество предоставило на ищцата сумата от 1000 лева, платима на 9
месечни погасителни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент от 40,32
%, ГПР 49,50%. В чл. 4 от договора е уговорено задължение за заемателя в 3-
дневен срок от усвояване на сумата по договора да предостави на заемодателя
едно от следните обезпечения на задълженията му: поръчител - физическо
лице, което да представи на заемодателя бележка от работодателя си,
издадена не по - рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на
следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи по
безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си
3
работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.;
през последните 5 години да няма кредитна история в Централен кредитен
регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на
просрочие от 0 до 30 дни“; да не е поръчител по друг договор за паричен заем
и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател или
банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на
цялото задължение на заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за
плащане по договора. При неизпълнение на посоченото задължение
съобразно чл. 4, ал. 2 от договора заемателят следвало да заплати неустойка в
размер от 399,24 лева, платима на равни части към всяка от погасителните
вноски, като в този случай дължимата вноска възлизала на 174,96 лева, а
общото задължение по договора 1574,64 лева.
Ищецът въвежда възражение за нищожност на клаузата на чл. 4, ал. 2 от
Договора, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 399,24 лева
поради установяването й в противоречие с добрите нрави. Критериите дали е
налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се
съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Предвидената
неустоечна клауза в процесния договор за паричен заем излиза извън
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, надвишава
многократно евентуалните вреди на кредитодателя от неизпълнението,
поради което противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД. Така, както е уговорена конкретната неустойка, е предназначена
да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на
главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не
рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за
паричен заем, съобразно договора и общите условия. Непредоставянето на
обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би
следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на
договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.
Въведените в договора изисквания за вида на обезпечение създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то
изцяло да се възпрепятства. Макар и да е уговорена като санкционна
доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката
е предвидена да се кумулира към погасителните вноски, по който начин се
отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до
скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин в погасителните
вноски, неустойката по същество е добавък към възнаградителната лихва и в
този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя. Отделно от
това въведените в договора изисквания за вида обезпечение /чл. 4, ал. 1, т. 1 и
2 от договора/ и срока за представянето им създават значителни затруднения
на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства.
Непредоставянето на обезпечение не води до претърпени вреди за кредитора,
който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на
договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.
4
Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито
оскъпяване на кредита. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза
е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, поради
което същата излиза извън присъщата й обезпечителна функция и се явява
нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски,
като доказа такива в размер на 50 лева - платена държавна такса, която ще се
присъди изцяло, на основание чл.78, ал.1 ГПК. По делото е представен
договор за правна помощ и съдействие на ищеца, съгласно който му е
предоставена безплатна правна помощ от адв. М. М. на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв. Съгласно чл.38 ЗАдв - адвокатът може да предостави безплатна
правна помощ в изрично посочените в разпоредбата хипотези, под която
влиза и настоящия случай. Съгласно чл.38, ал.2 ЗАдв на адвоката се определя
размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. На основание чл.7, ал.2, т. 1 от Наредбата,
съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. М. М. в размер на 480 лева
с ДДС, която сума следва да бъде присъдена в полза на пълномощника на
ищцата. Възражението за прекомерност на адвокатското възражение на
ищеца, направено от ответника е неоснователно, доколкото възнаграждението
е определено съобразно предвидения в Наредбата минимум от 400 лева, като
е добавен дължимият ДДС, доколкото е представено и удостоверение за
регистрация по ЗДДС от 11.04.2023 г. на пълномощника на ищцата. Предвид
изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между В. С. К., ЕГН
**********, с адрес: с. С., общ. Р., обл. С. и ВИВА КРЕДИТ АД, ЕИК ***
/правоприемник на „Вива Кредит“ ООД, ЕИК ***/, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. Джавахарлал Неру № 28, бл. АТЦ
„Силвър център“, ет. 2, ал. офис 73Г, представлявано от С. П. П., че клаузата
съдържаща се в чл. 4 ал.2 от Договор за паричен заем № *** от 22.08.2022 г.,
сключен между В. С. К. и Вива Кредит ООД, която предвижда заплащането
на неустойка в размер на 399,24 лева е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД
поради установяването й в противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА ВИВА КРЕДИТ АД, ЕИК *** /правоприемник на „Вива
Кредит“ ООД, ЕИК ***/, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Люлин 7, бул. Джавахарлал Неру № 28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет. 2, ал.
офис 73Г, представлявано от С. П. П. да заплати на В. С. К., ЕГН **********,
с адрес: с. С., общ. Р., обл. С. сумата от 50 лева, представляваща деловодни
разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА ВИВА КРЕДИТ АД, ЕИК *** /правоприемник на „Вива
Кредит“ ООД, ЕИК ***/, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Люлин 7, бул. Джавахарлал Неру № 28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет. 2, ал.
офис 73Г, представлявано от Д. С. Д. и С. П. П. да заплати на адв. М. В. М.,
5
АК Пловдив, съдебен адрес: гр. П., бул. П. № ... сумата от 480 лева
(четиристотин и осемдесет лева) с вкл. ДДС – адвокатско възнаграждение,
определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Смолян в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
6