Определение по дело №176/2019 на Окръжен съд - Добрич

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   

 

                         №   763                   ,12.09.2019 година, град Добрич

                                    

          ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

  На дванадесети септември две хиляди и деветнадесета година

  В закрито заседание в следния състав :

 

                                        Председател  : Д. НИКОЛОВА  

 Членове : ГАЛИНА ЖЕЧЕВА   

                 ЖЕЧКА МАРГЕНОВА          

                                                               

 

като разгледа докладваното от съдията Д. Николова въззивно граж-данско дело номер 176 по описа за 2019 година, намира следното :

 

                  

 

      С молба с вх.№ 4845/18.07.2019 г. ( по регистратурата на ДОС) на адвокат Е.Ф. от САК, пълномощник на въззиваемите С.Х.К. и З.С.К. ***, се иска изменение на въззивното решение в частта относно разноските чрез присъждане на още по 660 лева ( за всеки от тях ) разноски за платено адвокатско възнаграждение.

         В молбата се поддържа, че присъждането на по – нисък размер на разноски за адвокатско възнаграждение при условията на член 78,ал.5 от ГПК е необосновано, при липса на представени от насрещната страна дока-зателства за прекомерност  и в нарушение на член 7,ал.4, изр.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнагражде-ния , защото не отчита материалния интерес на молителите – ответници по отхвърления иск за делба .Той се равнява на пазарната стойност на имота – нива в размер от 47 260 лева според приложената към молбата експертна оценка от дата 9.07.2019 г. Изчислен според интереса на всеки от въззиваемите – съпрузи  за ½ от пазарната стойност ( 23 630 лева ) и според правилото на член 7,ал.2 по препращане от член 7,ал.4  от Наредбата, минималният размер на адвокатското възнаграждение за всеки от тях е 1 238,90 лева,  по – висок от посочения в последното правило в абсолютно число минимален размер от 300 лева .

         Отговор по молбата от противната страна не е подаден.

         Молбата по член 248,ал.1 от ГПК е процесуално допустима : подадена е от двамата въззиваеми , които са представили срочно списък за разноските за въззивното производство по член 81 от ГПК , инкорпориран в молбата – становище с вх.№ 3743/3.06.2019 г., в срока за касационното обжалване на въззивното решение, считан от 5.07.2019 г.

         Иска се изменение на въззивно решение относно разноските, с което е потвърдено отхвърлянето на иска на делба срещу молителите и още едно лице на нива от 30,000 дка , трета категория , местността „ Ю.“, имот с № 035015 по плана за земеразделяне на село П.Г..  По искането на противната страна по член 78,ал.5 от ГПК въззивният съд е приел прекомерност на заплатеното от всеки от въззиваемите на общия им пълномощник адвокатско възнаграждение от по 960 лева по изложените във въззивното решение съображения. Други, допълващи и доразвиващи ги мотиви в производството по член 248 от ГПК съдът не дължи .

По довода, че намаляването му до размера от 300 лева по член 7,ал.4, изр.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. е неправилно, защото игнорира материалния интерес на двамата въззиваеми , претендиращи да са единствени титуляри на правото на собственост върху заявената за делба  нива, въззивният съд приема следното : в първата фаза на делбеното производство остойностяване на заявения за делба имот не се извършва. Правото – предмет на делото за делба , е с имуществен интерес, но към този момент паричната му оценка е неопределена  – т. 17 от ТР № 2/2016 г. на ОСГТК на ВКС . В производството по член 248 от ГПК спрямо постановено в тази фаза решение, с което искът за делба е отхвърлен ,също не се събират доказателства за пазарната стойност на имота. Представената от въззиваемите експертна оценка е неотносимо доказателство. При това положение критерий за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение не може да е интересът на представляваната страна по смисъла на член 7,ал.2 от Наредбата . Минималният размер на адвокатското възнаграждение е посоченият в правилото на член 7,ал.4 ,изр. 2 от ГПК в абсолютно число минимален размер от 300 лева . С намаляването на адвокатските възнаграждения на двамата въззиваеми до размера от 300 лева не е присъден по – нисък размер на тези разноски от минимално определения размер съобразно член 36 от ЗА и Наредбата  в нарушение на член 78,ал. 5 от ГПК . Молбата за изменение на въззивното решение относно разноските е неоснователна.

Воден от горното, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

 

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№ 4845/18.07.2019 г. ( по регистратурата на ДОС) на въззиваемите С.Х.К., ЕГН: ********** и З.С.К. , ЕГН: **********,***, с адрес на пълномощника : адвокат Е.Ф. ***, партер за изменение на решение № 161 от 1.07.2019 г. по в.гр.д.№ 176/2019 г. в частта относно разноските чрез присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение от още по 660

( шестстотин и шестдесет ) лева за всеки .

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред Върховния касационен съд в едноседмичен  срок от съобщаването му с частна жалба.

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                                2.