№ 46
гр. Варна, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора П. М. К.
като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Наказателно дело за
възобновяване № 20233000600030 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството пред апелативния съд е по реда на чл.420, ал.2,
вр.чл.422, ал.1, т.5 от НПК и е образувано по искане на адвокат Р. Х., в
качеството й на процесуален представител на осъдения И. К. М., за отмяна на
присъдата по НОХД № 2962/21 г. на РС Варна, и връщане на делото в
досъдебното производство.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция искането се поддържа
от осъдения и неговия защитник, а прокурорът от въззивната прокуратура
моли то да бъде оставено без уважение.
Съставът на Апелативния съд извърши проверка по искането и
констатира, че е подадено в срок, но е неоснователно.
С решение № 116/21.06.2022 г. по ВНОХД № 480/22 г. състав на
Окръжен съд Варна е потвърдил присъда № 42/22.02.2022 г. по НОХД №
2962/21 г. на Районен съд Варна, с която И. М. е бил признат за виновен и
осъден по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, вр.чл.129, ал.1, вр.чл.54 от НК на две години
лишаване от свобода, при приложението на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен
срок четири години, както и да заплати на пострадалата от деянието
1
обезщетение за неимуществени вреди в размер на четири хиляди лева.
Искането в основната си част касае обосноваността на осъдителната
присъда, но проверка конкретно по това оплакване е извън компетентността
на настоящата инстанция в рамките на провежданото производство. По реда
на чл.424, ал.1, вр.чл.422, ал.1, т.5 от НПК, съгласно и изричната препратка в
чл.426 от НПК, подлежат на проверка оплакванията за нарушение на
материалния закон, за допуснати съществени процесуални нарушения и по
справедливостта на наказанието, при това само в рамките на изрично
посочените такива в иницииращия акт. От разглежданото искане не могат да
се извлекат възражения за незаконосъобразност или несправедливост, и
единствено оплакването, че не е издирен и допуснат като свидетел сочен от
защитата евентуален очевидец, може да се приравни на упрек към
съдилищата по същество относно доказателствената им дейност и спазването
на процесуалните изисквания. Също така, и съгласно препратката на чл.426
от НПК и връзката с чл.351, ал.2 от НПК, възражения за съществени
нарушения на процесуалните правила в досъдебното производство могат да
се правят само във връзка с допускането, събирането, проверката и оценката
на доказателствата и доказателствените средства, каквито не се твърдят, и
няма как да бъде удовлетворена молбата за връщане на делото за разглеждане
от този стадий, изрично отправена с искането.
В приключеното наказателно производство е прието за установено, че
подсъдимият, като клиент на заведение, стопанисвано от пострадалата, след
словесно пререкание с нея, й нанесъл юмручен удар в лицето, причинил
счупване на зигоматичната кост с разместване на фрагменти, съответно
обусловил трайно затруднение в дъвкателната функция.
Конкретните обстоятелства при осъществяване на престъпното деяние,
били – инцидентът се развил във вътрешно помещение на заведението, между
масите и бар-плота, в което на маса седели подсъдимият със свидетелката
К.П., а на отделна по-далечна маса, ситуирана на обособено второ ниво –
свидетелят Н.Х. и неговата позната - М., неустановена по делото.
Подсъдимият и пострадалата влезли в спор с размяна на по-остри реплики по
повод липсата на салфетки, който ескалирал в упражненото от негова страна
насилие – чрез ритници по краката й, и удар със свита ръка в областта на
лявото й слепоочие. Към момента на инцидента други лица не е имало, след
2
това, по сигнал до 112 от пострадалата, пристигнали полицаи и спешен екип.
Съставът на първоинстанционния съд е събрал и проверил всички
относими доказателства, като в процеса на приобщаването им не са
допуснати процесуални нарушения, след което в мотивите към присъдата ги е
изложил ясно и последователно, анализирал ги е поотделно и в тяхната
съвкупност, и е аргументирал убедително правните си изводи.
Доказателствени искания от страна на защитата не са били отправяни.
Съставът на въззивния съд е бил сезиран с първоначална жалба и две
допълнения към нея. Изложените в тези три документа оплаквания за
необоснованост на първоинстанционния акт като постановен при липса на
доказателства и необоснованост на експертните заключения, са били
разгледани и аргументирано отхвърлени. Пред този съд също не са били
отправяни доказателствени искания.
Както вече беше отбелязано, твърденията в искането, че присъдата е
постановена при неизяснена фактическа обстановка и при липса на
доказателства, не следва да се обсъждат, тъй като касаят пряко
обосноваността на присъдата, а това основание стои извън пределите на
настоящия извънреден способ за проверка. А предвид горните констатации,
че защитата не е правила пред съставите по същество искания за нови
съдебни следствени действия, свързани с издирването и установяването на
свидетел очевидец, не може да се твърди обосновано и, че е налице
процесуално нарушение в тази връзка, още повече формулирано като липса
на воля от страна на обвинението и съда да се издири това лице. Категорично
не отговаря на действителното положение твърдението на защитата, че е
получила отказ за издирването и установяването на очевидец – произнасяне с
такъв предмет по делото няма. Макар и без да е сезиран с изрично
доказателствено искане, в пределите на служебната проверка въззивният съд
е взел отношение по въпроса, като е посочил в решението си, че от една
страна отправните данни за самоличност на лицето „М.“ са били оскъдни, а от
друга, което е било и същественото в случая - че по делото е събрана
достатъчна по обем доказателствена маса за правилното му решаване.
Твърдението на защитата, че фактическата обстановка е възприета изцяло от
показанията на пострадалата, е в пълно противоречие с подробно
разгледаната и съобразена от първоинстанционния съд доказателствена
3
съвкупност, изводима от показанията на свидетелите Н., П., Х., Х., Попов и
Х., заключенията по няколко съдебно медицински експертизи и разпитите на
изготвилите ги вещи лица, множеството писмени документи, всички те
предмет на детайлен анализ и съпоставка, при който не се констатират
съществени противоречия.
Извънпроцесуалната активност на защитата, свързана с инициирането
на различни проверки, за които са приложени писмени доказателства към
искането за възобновяване, не е довела до разрешения, намиращи се в пряка
връзка с предмета на настоящото дело. В принципен план, съобразяването на
обстоятелства по цитирания с искането чл.422, ал.1, т.2 от НПК, са извън
компетентността на настоящия съд.
По всички изложени до тук съображения искането за възобновяване на
посочените основания се явява неоснователно, поради което и по реда на
чл.424, ал.1 и чл.426 от НПК съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат Р. Х., като
процесуален представител на осъдения И. К. М., за възобновяване на
производството по НОХД № 2962/2021 г. на Районен съд Варна.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4