Решение по дело №1405/2019 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 129
Дата: 24 февруари 2020 г. (в сила от 29 май 2020 г.)
Съдия: Васко Димитров Нанев
Дело: 20197150701405
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 129/24.2.2020г.

 

гр. Пазарджик

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Пазарджик, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари, две хиляди и двадесета година в състав:

                                                       

СЪДИЯ: ВАСКО НАНЕВ

 

 

при секретаря Димитрина Георгиева и с участието на прокурор Стефан Янев, като разгледа докладваното от съдия Нанев административно дело № 1405 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Делото е образувано по искова молба на И.Х.К. ***, подадена чрез адв. Р.А., против Областна дирекция на МВР - Пазарджик.

Искът е с правно основание чл. 203 и следващите от АПК и е в размер на 400 лева.

Било е издадено наказателно постановление срещу ищеца от началник група към ОД на МВР - Пазарджик, РУ Велинград. Същото е било обжалвано пред Районен съд – Велинград, като със свое решение  № 145/01.11.2019 г. по АНД № 230/2019 г., Районен съд – Велинград е отменил НП, като това решение е влязло в законна сила на 21.11.2019 год.

Ищецът твърди, че за защита по това дело е ползвал адвокатски услуги, като е заплатил възнаграждение в размер на 400 лева, което представлява, според него, имуществена вреда.

Иска се от съда да осъди ОД на МВР - Пазарджик да заплати на ищеца сумата от 400 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение за защита по обжалване на отменено от съда НП, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се и разноските по настоящото производство.

В съдебно заседание ищецът поддържа иска чрез процесуалния си представител адв. А..

Ответникът, ОД на МВР - Пазарджик, редовно призован, не се явява представител, не заявява становище по исковата молба.

Прокурорът при Окръжна прокуратура – Пазарджик дава заключение за основателност на исковата молба. Счита иска за имуществени вреди, породени от разноски за адвокатско възнаграждение за основателен и доказан по размер. Предлага съдът да уважи исковата молба.

Административен съд – Пазарджик, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

С Наказателно постановление 18-0367-002438/13.02.2019 год., издадено от началник група към ОД на МВР - Пазарджик, РУ Велинград, на И. Х. К. за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Против  издаденото НП е подадена жалба до Районен съд – Велинград, като по същата е образувано АНД № 230/2019 год. По делото е  приложен договор за правна защита и съдействие от 19.03.2019 г., в който е посочено, че на адвокат А. е платено в брой договореното възнаграждение в размер на 400 лева за процесуално представителство в производството пред районния съд.

С Решение № 145 от 01.11.2019 год., постановено по АНД № 230/2019 г., Районен съд – Велинград е отменил като незаконосъобразно 18-0367-002438/23.02.2019 год., издадено от началник група към ОД на МВР - Пазарджик, РУ Велинград. Решението на първата контролна съдебна инстанция е влязло в сила на 21.11. 2019 год.

Настоящият иск е предявен на 09.12. 2019 г.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Искът е допустим. Изпълнено е условието на чл. 204, ал. 1 от АПК – искът е подаден от лице с надлежна процесуална легитимация и е насочен против надлежния ответник.

Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо да е предявен след отмяна на административния акт по съответния ред. Претендират се имуществени вреди от отменено наказателно постановление, издадено от началник група към ОД на МВР - Пазарджик, РУ Велинград.

Дейността по административното наказване, съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и I и II колегия на ВАС, независимо от правораздавателния й характер, е административна дейност, тъй като се осъществява от административни по своя вид органи, извършва се по административен ред и чрез упражняване на властнически метод, като определящо в случая е обстоятелството, че това е властнически акт, издаван от административен орган по повод възложени му от закона правомощия и по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В случая се установява, че наказателното постановление е отменено от районния съд с влязло в сила съдебно решение, тоест предявеният иск се явява допустим за разглеждане от настоящия административен съд по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Административен съд – Пазарджик счита иска за основателен, поради следното:

Предявеният иск за обезщетение е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, която разпоредба въвежда отговорност за държавата и общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, като предвижда исковете да се разглеждат по реда на АПК. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.

За да възникне право на обезщетение в настоящото производство е необходимо да са налице едновременно няколко предпоставки: 1) незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията, отменен по съответния ред; 2) вреда от този акт, действие или бездействие на администрацията; 3) причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ обезщетение за претърпените имуществени вреди. Имуществената вреда е разликата между имуществото на ищеца след засягане на благото му и това, което би имал, ако нямаше такова засягане, като претърпените загуби се изразяват в намаляване стойността на неговото имущество.

Съобразно мотивите на т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и I и II колегия на ВАС, Административен съд – Пазарджик приема, че издаването на Наказателно постановление № 18-0367-002438/23.02.2019 год., от началник група към ОД на МВР - Пазарджик, РУ Велинград е властнически акт, издаден от административен орган и въпреки че поражда наказателноправни последици, то е правен резултат от санкционираща административна дейност.

По делото безспорно се установи, че наказателното постановление е отменено по съдебен ред с влязло в сила решение. Тоест съдът намира за доказана първата от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразен акт, издаден от административен орган, отменен с влязло в сила съдебно решение. Съдът намира, че е налице доказаност на причинена на ищеца имуществена вреда от отменения акт, както и причинна връзка между причинената имуществена вреда и незаконосъобразното наказателно постановление. В случая ищецът претендира имуществени вреди в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляващи платен адвокатски хонорар за процесуално представителство и защита при обжалване на издаденото срещу него наказателно постановление. Установено е по делото, че именно във връзка с оспорване на издаденото против него наказателно постановление И.  Х.К. е упълномощил адвокат А., като е договорил със същия заплащане на възнаграждение в размер на 400 лева. В договора за правна помощ е удостоверено, че същото е изплатено от клиента, тоест ищцовото имущество е намалено, поради заплащане на адвокатско възнаграждение, което пък безспорно е резултат и следствие на издаденото наказателно постановление.

Съдът счита, че направените разходи за адвокатската защита са свързани и присъщи за обезпечаване на защитата на личните права и интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – отмененото наказателно постановление.

Законът за административните нарушения и наказания и субсидиарно приложимите правила на НПК не предвиждат към датата на постановяване на решението възможност за присъждане на направените в хода на производството разноски. Направените в тези производства разноски представляват имуществена вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Административен съд – Пазарджик счита, че се доказва наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника на основание чл. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на 400 лева, представляващи платените от него разноски за адвокат по АНД № 230/2019 год. по описа на Районен съд – Велинград, от което следва, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло, предвид отмяната на НП.

С оглед изложеното, съдът намира, че исковата претенция следва да се уважи, като ответникът се осъди да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 400 (четиристотин) лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в резултат на отменено като незаконосъобразно, с влязло в сила съдебно решение, Наказателно постановление № 18-0367-002438/23.02.2019 год., издадено от началник група към ОД на МВР - Пазарджик, РУ Велинград.

 На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, следва ответникът да заплати на ищеца и направените в настоящото производство разноски общо в размер на 410 лева, от които: 10 лева за внесена от ищеца държавна такса и 400 лева за изплатеното адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 02.12.2019 г.

Водим от горното, Административен съд – Пазарджик, ІV-ти състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Пазарджик да заплати на И.Х.К. ***, сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща разноски по АНД № 230/2019 год. на Районен съд – Велинград, във връзка с обжалване на Наказателно постановление № 18-0367-002438/23.02.2019 год., издадено от началник група към ОД на МВР - Пазарджик, РУ Велинград, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.12.2019 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА ОД на МВР - Пазарджик да заплати на И.Х.К. ***, направените по настоящото дело разноски в размер на 410 (четиристотин и десет) лева.

Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

Съдия:/П/