РЕШЕНИЕ
№ 239
гр. Пловдив, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно търговско дело
№ 20245001000118 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение №54/30.ХІ.2023год. постановено по т.д.
№22/2023год. Смолянският окръжен съд е приел за установено на основание
чл.124ал.1 ГПК по иск на „Ю.“ ЕООД гр.Д., ЕИК ....., представлявано от
управителя К.Ф.К., по отношение на „П.К.“ ООД гр.Д., ЕИК ....,
представлявано от управителя Н. Д. К. и „Е.“ ООД гр.Д., ЕИК ....,
представлявано от управителя К.Ф.К., чрез особения представител адв. М. М.,
че „Ю.“ ЕООД гр.Д. е съдружник в „Е.“ ООД гр.Д. и притежава членствени
права в последното по силата на договор с нотариална заверка на подписите
рег.№.... и съдържанието рег.№........ на нотариус ...... по РНК.
ОСЪДИЛ е „Е.“ ООД гр.Д., ЕИК .... и „П.К.“ ООД гр.Д.,
ЕИК .... да заплатят на „Ю.“ ЕООД гр.Д., ЕИК ..... разноски по делото в
размер на 7 590лв..
ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№4162/20.ХІІ.2023год. е
подадена от „П.К.“ ООД гр.Д., ЕИК ...., представлявано от управителя Н. Д.
1
К., против решение №54/30.ХІ.2023год. по т.д.№22/2023год. на Смолянски
окръжен съд, с оплаквания за недопустимост, неправилност и
незаконосъобразност, противоречащо на процесуалноправните и
материалноправните разпоредби и необосновано. Сочи, че твърдяната
промяна в членствения състав на „Е.“ ООД гр.Д. не е вписана в ТРРЮЛНЦ,
като за времето от 2017год. до настоящия момент са постановени 7 поредни
отказа за вписване на промени в членския състав на дружеството и два от тези
откази са потвърдени с решения на ОС- Смолян и АС- Пловдив, съгласно
които транслативния ефект на цитираната сделка не е настъпил и са приели,
че „Ю.“ ЕООД гр.Д. не е станал съдружник в „Е.“ ООД гр.Д.. Независимо от
тези актове, ОС- Смолян приема, че предявеният установителен иск е
допустим и го уважа, в противоречие с предходните съдебни решения.
Съгласно разпоредбата на чл.140ал.4 ТЗ приемането на съдружник в
дружество с ограничена отговорност има действие от вписването му в ТР. Т.е.
за да породи действие решението от 25.VІІ.2017год. на „Е.“ ООД гр.Д. и да е
годно доказателство в настоящия процес, то трябва да е вписано в ТР, а
такова вписване липсва. Това означава пълна липса на такова решение в
правния мир. Наличието на решение по чл.137ал.1т.2 ТЗ за приемане на нов
съдружник в ООД е част от фактическия състав на членствената промяна в
едно ООД и липсата на такова валидно решение, пречи на това да бъде
довършен фактическия състав на прехвърлителната сделка. Разпоредбите на
чл.137ал.1т.2 ТЗ и чл.140ал.4 ТЗ са императивни и не могат да бъдат
заобиколени. Освен това към датата на подаване на исковата молба, в правния
мир не съществува „П.К.“ ЕООД гр.Д., тъй като то е преобразувано в „П.К.“
ООД гр.Д., след като на 22.VІІІ.2017год. като съдружник е приета Н. К.. От
този момент съществува нов правен субект, който не е приел решение по
чл.137ал.1т.6 ТЗ за прекратяване на членството на „П.К.“ ООД гр.Д. в „Е.“
ООД гр.Д.. Следователно „Ю.“ ЕООД гр.Д. не е станал съдружник в „Е.“
ООД гр.Д., защото транслативния ефект на прехвърлителната сделка между
„П.К.“ ЕООД гр.Д. и „Ю.“ ЕООД гр.Д. не е настъпил. Жалбоподателят счита,
че предявеният иск по чл.124ал.1 ГПК е недопустим, поради липса на правен
интерес на ищеца от него, защото има друг път на защита за установяване на
твърдяното от него материално право. Счита, че ищецът „Ю.“ ЕООД гр.Д. не
е титуляр на претендираното право. А исковата молба е нередовна, тъй като
не е събрана дължимата ДТ по иска, който според жалбоподателя е оценяем.
2
Ето защо жалбоподателят моли въззивният съд да отмени решението на ОС-
Смолян и постанови ново решение по същество, с което отхвърли като
недопустим и неоснователен предявения иск. Претендира за разноските през
въззивната инстанция за платената ДТ.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ "Ю.“ ЕООД гр.Д., ЕИК .....,
представлявано от управителя К.Ф.К., чрез пълномощника му адв. В. Р.,
подава отговор на въззивната жалба вх.№342/29.І.2024год., в който излага
подробни съображения за нейната неоснователност. Счита постановеното от
първоинстонционният съд решение за валидно, допустимо и обосновано,
поради което моли въззивния съд да го потвърди, като му присъди
направените пред въззивната инстанция разноски.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ „Е.“ ООД гр.Д., ЕИК ...., представлявано от
особения представител адв. М. М. подава отговор на въззивната жалба вх.
№316/26.І.2024год., с възражения за нейната неоснователност, като излага
подробни съображения за допустимостта на предявения установителен иск по
чл.124ал.1 ГПК, който е неоценяем и за неговата основателност и доказаност
по делото.
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок по чл.259ал.1 ГПК, от надлежно легитимирана
страна и срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд.
Пловдивският апелативен съд като взе предвид
направените от страните твърдения и възражения и развитите в жалбата
доводи, с оглед разпоредбите на чл.269 ГПК, чл.271 ГПК и след преценка на
събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, на
основание чл.235 ГПК, провери валидността, допустимостта и правилността
на обжалваният съдебен акт, прие за установено следното:
Решението на първоинстанционният съд е валидно, т.е.
постановено от надлежния окръжен съд, съобразно правилата на родовата и
местна подсъдност, функциониращ в надлежен състав и в рамките на
предмета на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма
и надлежно подписано.
Въззивният съд счита, че са неоснователни възраженията на
жалбоподателя за недопустимост на решението на първоинстанционния съд,
поради това, че се е произнесъл по недопустим установителен иск, при липса
3
на правен интерес на ищеца, поради наличието на друг правен ред за защита
на членствените му права.
Напротив- решението на първоинстанционния съд е
допустимо решение, постановено при липса на съществени процесуални
нарушения на съдопроизводствените правила, защото първоинстанционният
съд е разгледал иска на предявеното основание, като е решил спора по
същество. Няма спор, че наличието на правен интерес е абсолютна
процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл.124 ГПК, за да се
установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение
или на едно право. Ищецът „Ю.“ ЕООД гр.Д., ЕИК ..... има правен интерес от
предявения иск по чл.124ал.1 ГПК, именно защото ответникът „П.К.“ ООД
гр.Д., ЕИК ...., действащ чрез управителя Н. К. отрича членственото му
правоотношение в „Е.“ ООД гр.Д. и настъпването на транслативния ефект на
договора за покупко-продажба на дружествени дялове, сключен на
25.VІІ.2017год., между „П.К.“ ЕООД гр.Д., като продавач и съдружник в „Е.“
ООД гр.Д., и „Ю.“ ЕООД гр.Д., като купувач на 70 250дяла, всеки с
номинална стойност 10лв., на обща стойност 702 500лв., представляващи 50%
от капитала на „Е.“ ООД гр.Д.. Затова ищецът „Ю.“ ЕООД гр.Д. предявява
иск по чл.124ал.1 ГПК, за да установи наличието на членственото му
правоотношение в „Е.“ ООД гр.Д., което се оспорва от ответника „П.К.“ ООД
гр.Д. и се отказва вписването на това обстоятелство в ТРРЮЛНЦ по
партидата на „Е.“ ООД гр.Д..
Другото възражение на жалбоподателя „П.К.“ ООД гр.Д. е, че
правен интерес от установителния иск би бил налице, само когато ищецът
няма друг път за защита на материалното му право. В случая този друг ред за
защита бил редът за вписване на промени в членствения състав на ООД в
търговския регистър. Въззивният съд счита и това възражение на
жалбоподателя „П.К.“ ООД гр.Д. за неоснователно. По делото безспорно е
установено, че седем пъти са подавани заявления за вписване на промени по
партидата на „Е.“ ООД гр.Д., касаещи прекратяване на участието на
съдружника „П.К.“ ЕООД гр.Д., който е продал притежаваните от него 70 250
дружествени дяла на новия съдружник „Ю.“ ЕООД гр.Д. и седем пъти е
отказвано вписване на тези промени, на първо място- защото имало вписан
особен залог върху процесните 70 250дружествени дяла от капитала на „Е.“
ООД гр.Д. от заложния кредитор „У.Б.“ АД гр.София по реда на ЗОЗ, и
4
прехвърлянето на дяловете е извършено без съгласието на заложния кредитор,
и на следващо място- защото не било представено решение по чл.137ал.1т.6
ТЗ за прекратяване на членството на „П.К.“ ЕООД гр.Д. в „Е.“ ООД гр.Д..
Безспорно е в правната теория и съдебната практика, че
регистърните производства са вид охранителни производства, доколкото
вписването на акта в съответния регистър създава изгодни правни последици
за заявителя, без да се засяга чужда правна сфера. При обжалване на отказ за
вписване на заявени обстоятелства, съответният окръжен съд разглежда
жалбата в състав от един съдия в закрито заседание, като съдът проверява
дали са били налице основанията за постановяване на отказа по чл.24ал.1
ЗТРРЮЛНЦ и дали отказът е съобразен с изискванията на ТЗ, ЗЮЛНЦ, както
и другите закони, уреждащи подлежащи на вписване обстоятелства. Когато
обаче се оспорва действителността на заявени за вписване обстоятелства, т.е.
съществуването на право или правно отношение със съответните правни
последици, е налице спор за материално право по смисъла на чл.124 ГПК,
който може да бъде разрешен от съда само по реда на исковото производство.
Двете производства- регистърното и исковото, имат различни цели и
предназначение, затова е абсолютно неоснователно твърдението, че
регистърното производство е друг ред за защита на членствени права,
изключващ исковия ред. При отказ за вписване на прехвърлянето на
дружествените дялове не може да се породи противопоставимост спрямо
третите лица. Вписването на промени във вече вписани обстоятелства се
постановява в охранителното /регистърното/ производство, а когато
охранителният акт засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако
е за гражданско право, се разрешава по исков ред. Ето защо въззивният съд
счита, че правилно и законосъобразно Смолянският окръжен съд е приел, че е
налице правен интерес от иска по чл.124ал.1 ГПК за ищеца „Ю.“ ЕООД гр.Д.,
който твърди, че е придобил членствени права в „Е.“ ООД гр.Д. по силата на
договор за прехвърляне на дружествени дялове от съдружника „П.К.“ ЕООД
гр.Д., когато е налице отказ за вписване на промяната в търговския регистър,
а напусналият съдружник /“П.К.“ ООД гр.Д./ оспорва иска.
По правилността на решението на първоинстанционния съд
въззивната съдебна инстанция е ограничена от посоченото във въззивната
жалба, освен когато става дума за императивна правна норма или когато
5
съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или
ненавършили пълнолетие деца, съгласно т.1 от ТР№1/2013год. на ОСГТК на
ВКС.
Предмет на делото е предявен от ищеца „Ю.“ ЕООД гр.Д.,
ЕИК ....., представлявано от управителя К.Ф.К. срещу ответниците „П.К.“
ООД гр.Д., ЕИК ...., представлявано от управителите К.Ф.К. и Н. Д. К. и „Е.“
ООД гр.Д., ЕИК ...., представлявано от управителя К.Ф.К. иск с правно
основание чл.124 ГПК– за установяване в отношенията между страните, че
„Ю.“ ЕООД гр.Д. е съдружник в „Е.“ ООД гр.Д. и притежава членствени
права на основание договор за продажба на дружествени дялове по реда на
чл.129 ТЗ с нотариална заверка на подписите рег.№.... и на съдържанието рег.
№........ по описа на нотариус ...... по РНК.
Ищецът твърди в исковата молба, че ответника „П.К.“
ЕООД гр.Д. бил съдружник в „Е.“ ООД гр.Д. до 25.VІІ.2017год., като
притежавал 70 250 дружествени дяла, всеки с номинална стойност 10лв., на
обща стойност 702 500лв., представляващи 50% от капитала на това
дружество. С договор за продажба на дружествени дялове от 25.VІІ.2017год.
по чл.129 ТЗ, с нотариална заверка на подписите рег.№4533/25.VІІ.2017год. и
на съдържанието рег.№4534/25.VІІ.2017год., том ІІ, акт №61/25.VІІ.2017год.
по описа на нотариус ...... по РНК, съдружникът „П.К.“ ЕООД гр.Д. продал на
ищеца „Ю.“ ЕООД гр.Д. всички притежавани от него 70 250 дружествени
дяла, с номинална стойност 10лв. всеки, на обща стойност 702 500лв.,
представляващи 50% от капитала на „Е.“ ООД гр.Д., като по този начин
ищецът придобил качеството съдружник в това дружество. Преди да продаде
дружествените си дялове в „Е.“ ООД гр.Д. на 25.VІІ.2017год., едноличният
собственик на капитала на съдружника „П.К.“ ЕООД гр.Д. К.К. взел решение
за продажба на същите на „Ю.“ ЕООД гр.Д., което решение е с нотариална
заверка на подписа рег.№4536/25.VІІ.2017год. по описа на същия нотариус.
Освен това, преди продажбата на дружествени дялове по договора от
25.VІІ.2017год., Общото събрание на съдружниците на „Е.“ ООД гр.Д. взело
решение №1/25.VІІ.2017год. с протокол от същата дата, по следните въпроси:
1/ съдружникът „П.К.“ ЕООД гр.Д. да продаде на „Ю.“ ЕООД гр.Д.
дружествените си дялове от „Е.“ ООД гр.Д., представляващ 70 250дяла, или
50% от капитала на дружеството; 2/ „Ю.“ ЕООД гр.Д. да се приеме за
съдружник в „Е.“ ООД гр.Д.; 3/ да се прекрати участието на досегашния
6
съдружник „П.К.“ ЕООД в „Е.“ ООД; 4/ да се измени чл.2ал.2 на
дружествения договор на „Е.“ ООД гр.Д., като се заличи досегашният
съдружник „П.К.“ ЕООД гр.Д. и на негово място се впише новият съдружник
„Ю.“ ЕООД гр.Д..
Ищецът твърди, че към 25.VІІ.2017год. били изпълнени
всички изисквания на закона, свързани с прехвърляне на дружествените
дялове на съдружника „П.К.“ ЕООД гр.Д. в „Е.“ ООД гр.Д., в полза на „Ю.“
ЕООД гр.Д., тъй като били взети решения по надлежния ред и в предписаната
от закона форма на съответните органи на праводателя и правоприемника,
били изпълнени и особените изисквания на закона, затова към този момент,
25.VІІ.2017год., ищецът „Ю.“ ЕООД гр.Д. е придобил качеството съдружник
в „Е.“ ООД гр.Д.. Това прехвърляне на дружествени дялове и промяна в
членствения състав на съдружниците в „Е.“ ООД гр.Д., обаче не били вписани
в търговския регистър. Те били заявени за вписване със заявление А4 вх.
№20170725135838/25.VІІІ.2017год., по което бил постановен отказ
№20170725135838-2/31.VІІІ.2017год., поради вписан особен залог върху
притежаваните от „П.К.“ ЕООД дружествени дялове от капитала на „Е.“ ООД
и липса на декларация-съгласие на заложния кредитор за прехвърлянето,
съгласно чл.3т.2 от договора за залог на дружествени дялове. Друг мотив за
отказа бил, че към заявлението не било приложено решението на съответния
орган на юридическото лице-съдружник /очевидно правоприемника- нов
съдружник/ за участие в дружеството с ограничена отговорност, по
чл.21ал.3т.5 от Наредба №1/14.ІІ.2007год. за водене, съхраняване и достъп до
документите в търговския регистър. При извършената проверка в
регистърното производство се установявало, че били представени части от
дружествен договор, които не били в хронологична последователност.
Постановеният отказ не бил обжалван и бил влязъл в сила, а особеният залог
върху дружествените дялове бил заличен по заявление вх.
№20200913120813/13.ІХ.2020год. с вписване № 20200917095402 на
Агенцията по вписванията.
На 22.VІІІ.2017год. в ответното дружество „П.К.“ ЕООД гр.Д.
бил приет нов съдружник- Н. Д. К., с което дружеството от ЕООД станало
ООД. Тази промяна на членствения състав настъпила след 25.VІІ.2017год.,
когато бил сключен договорът, цитиран по-горе, за прехвърляне на
7
дружествените дялове в „Е.“ ООД гр.Д. от „П.К.“ ЕООД гр.Д. на ищеца „Ю.“
ЕООД, и посочените по-горе решения на ОСС на „Е.“ ООД гр.Д. за
прехвърляне на дружествен дял, прекратяване на участието на съдружника
„П.К.“ ЕООД гр.Д. и приемане на съдружника „Ю.“ ЕООД гр. Д.. Ищецът
твърди, че по подадените две заявления за вписване на промените в членския
състав на дружеството „Е.“ ООД гр. Д., били постановени два отказа на
длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията,
потвърдени от съда- отказ №20220119171938-4/16.І.2022г., потвърден с
решение № 17/28.ІІ.2022г. по т.д.№7/2022год. на ОС- Смолян, потвърдено
при обжалване от Апелативен съд- Пловдив и отказ №20221027183015-
4/2.ХІ.2022год., потвърден с решение №80/14.ХІІ.2022год. по т.д.
№65/2022год. на ОС-Смолян, оставено в сила с решение № 62/21.ІІ.2023год.
по в.т.д. №88/2023год. на Апелативен съд- Пловдив. Към посочените две
заявления за вписване вх. №20220119171938 и №
2022102718301/27.Х.2022год. било постъпило уведомление от Н. К., като
съдружник и управител на съдружника „П.К.“ ООД, с което същата изразила
изрично несъгласие да бъде извършено прехвърляне в полза на „Ю.“ ЕООД на
дружествените дялове, които „П.К.“ ООД притежавал в „Е.“ ООД гр.Д..
Респективно заявила, че ако се свикало общо събрание, нямало да даде
съгласие за прехвърлянето, което накърнявало интересите й. Затова бил
налице спор между „П.К.“ ООД гр.Д. и ищеца, който препятствал вписването
на промените и обосновавал правен интерес от иска.
Ищецът счита, че още към 25.VІІ.2017год. „Ю.“ ЕООД гр.Д. е
придобил притежаваните от „П.К.“ ЕООД гр.Д. 70 250 дяла от „Е.“ ООД гр.Д.
и е станал съдружник в това дружество, с всички членствени права. Налице
били всички елементи от фактическия състав на договора за прехвърляне на
дружествен дял по чл.129ал.1 и ал.2 ТЗ и чл.137ал.1т.2 и т.6 ТЗ, както следва:
1/договор за продажба на дружествени дялове от 25.VІІ.2017год. с нотариална
заверка на подписите и съдържанието; 2/ решение на едноличния собственик
на капитала /ЕСК/ на „П.К.“ ЕООД гр.Д. за прехвърляне на дружествения му
дял от „Е.“ ООД гр.Д. от 25.VІІ.2017год., както и заявление до „Е.“ ООД гр.Д.
за прекратяване на членството, поради прехвърляне на дружествения дял, или
спазено било изискването на чл.137т.6 ТЗ, за наличие на валидно взето
решение на ОС /ЕСК/ за прекратяване на участието в другото дружество;
3/решението на ЕСК на „П.К.“ ЕООД гр.Д. от 25.VІІ.2017год. било с
8
нотариална заверка на подписа и съдържанието, поради което била спазена
формата, изискуема от чл.137ал.4 ТЗ; 4/ налице било и решение с нотариална
заверка на подписите и съдържанието на ОСС на „Е.“ ООД гр.Д. по протокол
№1/25.VІІ.2017г., с което се давало съгласие на „П.К.“ ЕООД гр.Д. да продаде
на „Ю.“ ЕООД гр.Д. дружествения си дял от „Е.“ ООД гр. Д. и за приемане на
„Ю.“ ЕООД гр.Д. за съдружник в „Е.“ ООД гр.Д., с което били изпълнени
изискванията за прехвърляне на дружествен дял на трето лице, за приемане на
нов съдружник и за форма по чл.129ал.1 ТЗ, чл.137ал.1т.2 ТЗ и чл.137ал.4 ТЗ.
Поради всичко изложено, към 25.VІІ.2017год. били спазени всички
изисквания на закона, за да настъпи транслативният ефект на прехвърлянето
на дружествен дял в полза на ищеца „Ю.“ ЕООД гр. Д., който към този
момент станал съдружник в „Е.“ ООД гр.Д. и придобил членствени права.
Последващите промени в членствения състав на „П.К.“ ООД нямали значение
за валидността на извършената сделка по чл.129ал. 2 ТЗ. Изискването за
представяне към настоящия момент на последващо съгласие на ОСС на
„П.К.“ ООД гр.Д., не се подкрепя от закона. Според чл.137ал.1т.6 ТЗ във
връзка с чл.147ал.2 ТЗ, вземането на решение за участие в други дружества е
от компетентността на общото събрание на съдружниците на ООД, респ. на
едноличния собственик на капитала /ЕСК/ на ЕООД. Решението на ЕСК на
„П.К.“ ЕООД не е отменено или изменено, породило е било правно действие,
което е зачетено от нотариуса и прехвърлителния ефект е настъпил.
Действителността на сделката се преценявала към момента на извършването
й- в случая към 25.VІІ.2017год.. Решението на „П.К.“ ЕООД било представено
както пред длъжностното лице по регистрацията, така и пред съда, затова не
било необходимо последващо решение от настоящия членствен състав на
същото дружество. Противното би довело до висяща недействителност на
сделката по чл.129ал.2 ТЗ, каквато последица не е в съответствие с
Търговския закон. Настъпването на прехвърлителния ефект на договора за
продажба /прехвърляне/ на дружествен дял от „П.К.“ ЕООД в полза на „Ю.“
ЕООД и придобиването от последното дружество на качеството съдружник в
„Е.“ ООД гр.Д., следва и от чл.140ал.4 ТЗ. Според тази разпоредба,
приемането и изключването на съдружник има действие от вписването им в
търговския регистър. Това действие на вписването се отнася само до третите
лица, но не и до съдружниците в дружеството и неговите органи във
вътрешните им отношения. По отношение на тях действието на решението,
9
приемането и/или изключването на съдружник, настъпва веднага. В този
смисъл е и постоянната задължителна практика на ВКС. Предвид на всичко
изложено, ищецът „Ю.“ ЕООД гр.Д. моли съда да признае за установено на
основание чл.124ал.1 ГПК по отношение на „П.К.“ ООД гр.Д. и „Е.“ ООД
гр.Д., че е съдружник в „Е.“ ООД гр.Д..
Ответникът „П.К.“ ООД гр.Д., ЕИК ...., действащ чрез
управителя Н. Д. К. подава отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения иск, като недопустим и неоснователен. Поддържа, че искът по
чл.124ал.1 ГПК бил недопустим, поради липса на правен интерес. Наличието
на правен интерес било абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта на иска. Безспорно било в процесуалната доктрина и
съдебната практика, че правен интерес от установителния иск бил налице,
само когато ищецът нямал друг път за защита на материалното си право. Този
друг ред за защита според този ответник, бил редът за вписване на промени в
членствения състав на ООД в търговския регистър. Затова следвало ищецът
да заяви промените за вписване в търговския регистър, което изключвало
исковия ред за защита с установителния иск по чл. 124 ГПК. Отделно от това,
предявеното за защита спорно право било отхвърлено с влязло в сила
решение по друго дело. Поддържа, че с решение №80/14.ХІІ.2022год. по т.д.
№65/2022г. на ОС- Смолян съдът се е произнесъл по спорния въпрос,
поставен с настоящото дело, а релевантните факти били преклудирани от
решението. Затова и според задължителната сила на мотивите на това
решение, те не следвало да се пререшават.
Постъпил е и отговор от ответника „Е.“ ООД гр.Д., чрез
особения представител, адв. М. М. от АК-Смолян. Според отговора на този
ответник, искът бил допустим, а разгледан по същество- основателен, или
ответникът прави признание на иска. Не оспорва фактите, твърдени в
исковата молба, и признава тези факти. По същество поддържа, че вписването
на продажбата на дялове от „П.К.“ ЕООД гр.Д. на „Ю.“ ЕООД гр.Д. нямало
конститутивен ефект и не бил елемент от фактическия състав на сделката.
Сочи, че е налице задължителна съдебна практика по чл.290 ГПК, според
която конститутивно действие имали само тези решения, за които законът
изрично бил определил такова действие, всички останали вписвания имали
декларативно действие. Отказите за вписване били обосновани с мотива, че
върху дружествения дял, предмет на продажбата, бил вписан особен залог и
10
прехвърлянето било без съгласие на заложния кредитор. Поддържа, че това не
се отразявало върху транслативния ефект на продажбата, собствеността върху
дяловете преминавала върху приобретателя от момента на подписване на
договора пред нотариуса, а единственият ефект по отношение на заложния
кредитор бил, че обезпечението или тежестта се запазвали върху дяловете, а
приобретателят имал качеството на залогодател. Или извършеното
прехвърляне на дружествен дял било действително и подлежало на вписване
в търговския регистър, а отказите за това били незаконосъобразни.
Прехвърлянето на дялове от капитала на „П.К.“ ЕООД гр.Д. на 16.VІІІ.2017г.
било при извършена вече продажба и настъпили правни последици от нея-
право на собственост на „Ю.“ ЕООД гр.Д. върху придобитите дялове,
членствени права за него като съдружник в „Е.“ ООД гр.Д., според закона и
дружествения договор.
С допълнителна искова молба ищецът пояснява, че поради
отказите за вписване на настъпилите промени, свързани с разпределението на
дружествените дялове в „Е.“ ООД гр.Д. Д., промените в дружествения
договор, свързани с напускането на съдружника „П.К.“ ЕООД гр.Д. и
приемането на съдружника „Ю.“ ЕООД гр.Д., които откази били потвърдени с
влезли в сила съдебни решения, нямало друг способ за установяване и защита
на членствените му права, освен посочения установителен иск по чл.124ал.1
ГПК, при наличието на правен спор с ответниците. Затова той има правен
интерес да предяви иска, който бил допустим. Производствата пред
търговския регистър били охранителни и на т.нар. „безспорна“ съдебна
администрация, затова при последвалите обжалвания на отказите, съдебните
решения не се ползвали със сила на пресъдено нещо относно наличието или
липсата на членствени права. Освен посоченото, към момента било
постановено ТР №1/2020г. от 31.V.2023г. по тълк.д. №1/2020г. на ОСТК на
ВКС, според т.7 от което, изменението на дружествения договор и
приемането на нов съдружник настъпвали с решението на общото събрание на
съдружниците по чл.137ал.1т.1 или т.2 ТЗ и имали конститутивно действие по
отношение на съдружниците и дружеството. Предвиденото в чл.140ал.4 ТЗ
действие на решението за приемане на нов съдружник от вписването му било
само по отношение на третите лица, с оглед на регламентираното в чл.7
ЗТРРЮЛНЦ действие на вписването. Поддържа, че отричането на
правопораждащото действие на решението по чл.137ал.1т.2 ТЗ, породено от
11
правния спор, затруднявало осъществяването на дейността на дружеството,
провеждането на общи събрания с участието на приетия съдружник и въобще
упражняването на членствени права от него, без оправдан обществен интерес
от това. Установеното в чл.140ал.3 ТЗ влизане в сила на решението за
изменение на дружествения договор от неговото вписване в търговския
регистър, не можело да промени момента, от който то имало действие във
вътрешните за дружеството отношения. Това решение не било подлежащо на
вписване обстоятелство, тъй като според чл.5 ЗТРРЮЛНЦ измененият
дружествен договор бил акт, който се обявявал. Разпоредбите относно
действието на вписването на обстоятелства по чл.7 ЗТРРЮЛНЦ и на
обявяването на актове по чл. 9 ЗТРРЮЛНЦ, както и прогласеното в чл.10ал.2
ЗТРРЮЛНЦ несъществуване на невписаните, но възникнали обстоятелства
спрямо третите лица, придавали оповестително /декларативно/ действие на
вписването на настъпила промяна в персоналния състав на съдружниците.
Затова търговският регистър отразявал вътрешни за дружеството отношения,
които следвало да станат известни за третите лица. Поради всичко това,
предявеният иск бил допустим и основателен.
Постъпил е допълнителен отговор от ответника „П.К.“ ООД
гр.Д., който счита за погрешно твърдението в допълнителната искова молба,
че бил налице правен спор между ищеца и „П.К.“ ООД гр.Д.. С предявяване
на иска не се целяло оповестяване на извършените промени в членствения
състав, разпределението на дружествените дялове, приемането на нов
съдружник и изменението на дружествения договор, пред третите лица. Това
можело да се извърши чрез просто заявяване за вписване на тези
обстоятелства пред търговския регистър. Затова липсвал интерес от иска.
Отделно от това, счита, че не било относимо позоваването на т.7 от ТР №
1/2020 от тълк.д. №1/2020г. на ОСТК на ВКС, което било по различен въпрос,
който нямал никакво отношение към настоящия случай.
По делото е прието за безспорно, че на 25.VІІ.2017год. Общото
събрание на съдружниците на „Е.“ ООД гр.Д., със съдружници към този
момент „П.К.“ ЕООД гр.Д. и „Т.А.“ ЕООД гр.Д., е взело следните режения:
1. Съдружникът „П.К.“ ЕООД гр.Д. да продаде на „Ю.“ ЕООД
гр.Д. 70 250 дружествени дяла, представляващи 50% от капитала на „Е.“ ООД
гр.Д.;
12
2. Да се приеме „Ю.“ ЕООД гр.Д. за съдружник в „Е.“ ООД
гр.Д.;
3. Да се прекрати членството на „П.К.“ ЕООД гр.Д. в „Е.“ ООД
гр.Д.;
4. Да са промени дружествения договор на последното
дружество, като в чл.2ал.2 от същия се заличи съдружника „П.К.“ ЕООД
гр.Д., притежаващо 70 250 дружествени дяла, представляващи 50% от
капитала на „Е.“ ООД гр.Д., и се впише новият съдружник „Ю.“ ЕООД гр.Д. с
притежавани 70 250 дружествени дяла, 50% от капитала на дружеството.
Протокол №1/25.VІІ.2017год. от ОСС на „Е.“ ООД гр.Д. е с нотариално
заверени подписи на представляващите съдружниците, както и на
съдържанието му с рег. №4528 и 4529/25.VІІ.2017год., том ІІ, акт 60 на
нотариус А. Ш., с рег.№613 по РНК; като съдържанието на документа е било
надлежно преведено от български на руски език за руско говорящия
представляващ на съдружника „Т.А.“ ЕООД гр.Д. М. О., рег.№4531, том ІІ,
акт 60 на същия нотариус.
Решението за продажба на дружествения дял на „П.К.“ ЕООД
гр.Д. в „Е.“ ООД гр.Д. на „Ю.“ ЕООД гр.Д. било взето по протокол на
едноличният собственик на капитала К.К. на 25.VІІ.2017г., нотариално
заверен със заверка на подпис и съдържание с рег №4536 и
4537/25.VІІ.2017год., том ІІ, акт 62 на нотариус ...... по РНК.
Съдружникът „П.К.“ ЕООД гр.Д. е изпратил предизвестие за
прекратяване на членството му в „Е.“ ООД гр.Д. на 17.ІV.2017год., поради
проведени преговори и постигнато съгласие за продажба на дружествените му
70 250дяла, 50% от капитала, на „Ю.“ ЕООД гр.Д., а „Ю.“ ЕООД гр.Д. е
изпратило молба да бъде прието като съдружник в „Е.“ ООД гр.Д. на
20.VІ.2017год., поради закупуване на 70 250 дружествени дяла, 50% от
капитала на дружеството.
С договор за покупко-продажба на дружествени дялове от
25.VІІ.2017год., с нотариална заверка на подписите и съдържанието, с рег.
№4533 и 4534/25.VІІ.2017год., том ІІ, акт 61 на нотариус ...... по РНК, „П.К.“
ЕООД гр.Д. е продало на „Ю.“ ЕООД гр.Д. целия си дружествен дял от „Е.“
ООД гр.Д., възлизащ на 70 250 дяла, всеки един с номинална стойност 10лв.,
представляващ 50% от капитала на „Е.“ ООД гр.Д., за 702 500лв., цена
13
напълно изплатена на продавача към момента на подписване на договора. Въз
основа на договора за продажба на дружествен дял и решенията на общото
събрание на съдружниците на „Е.“ ООД гр.Д. от 25.VІІ.2017г., били
извършени съответни промени в дружествения договор на посоченото
дружество, конкретно чл.1ал.2 относно съдружниците, според които
съдружници в дружеството били „Ю.“ ЕООД гр.Д. и „Т.А.“ ЕООД гр.Д..
С решение от 25.VІІ.2017г. на едноличният собственик на
капитала на „Ю.“ ЕООД гр.Д., било постановено същото да придобие
дружествения дял на „П.К.“ ЕООД гр.Д. в „Е.“ ООД гр.Д., възлизащ на 70
250дяла, 50% от капитала на същото, както и да подпише дружествения
договор на „Е.“ ООД гр.Д., чиито клаузи се приемат изцяло.
Прехвърлянето на дружествения дял на съдружника „П.К.“
ЕООД гр.Д. в „Е.“ ООД гр.Д. на „Ю.“ ЕООД гр.Д. по договора от
25.VІІ.2017год. и следващите от това промени в членствения състав на
съдружниците в „Е.“ ООД, респ. дружествения договор на последното, като
обстоятелство подлежащо на вписване в търговския регистър, е било
надлежно заявено за вписване със заявление вх.№
20170725135838/25.VІІ.2017год. По това заявление е бил постановен отказ за
вписване №20170725135838-2/31.VІІ.2017год., с мотиви, че заявителят не е
изпълнил указанията за представяне на съгласие на заложен кредитор по
учреден договор за особен залог върху дружествените дялове в същата форма,
в която бил сключен договора за залог относно прехвърлянето на
дружествените дялове, решението на съответния орган на юридическото
лице-съдружник за участие в ООД и дружествен договор в цялост.
С договор за покупко-продажба на дружествени дялове от
16.VІІІ.2017г., с нотариална заверка на подписите и съдържанието рег.
№№2435 и 2436, том І, акт № 180 на 122-ри нотариус с район на действие РС-
Смолян, едноличният собственик на капитала К. Ф. К. е прехвърлил 50
дружествени дяла, с номинал на стойност на всеки дял от 360лв., на обща
стойност 18 000лв., или 50% от капитала на дружеството на Н. Д. К., като
продажната цена по номинална стойност на прехвърлените дялове от 18
000лв. била изплатена изцяло на продавача към момента на подписване на
договора.
Последвали две нови заявления за вписване на настъпилите
14
промени по партидата на „Е.“ ООД гр.Д. с вх.№20220119171938/19.І.2022год.
и вх.№ 20221027183015/27.Х.2022год., по които били постановени откази за
вписване, потвърдени с влезли в сила съдебни решения, съответно решение
№17/28.ІІ.2022год. по т.д.№ 7/2022год. на СОС, потвърдено с решение
№275/6.VІ.2022год. по В.т.д.№202/2022год. на ПАС и решение
№80/14.ХІІ.2022год. по т.д. №65/2022год. на СОС, потвърдено с решение
№62/21.ІІ.2023год. по В.т.д.№88/2023год. на ПАС, всички те с основание за
потвърждаване на отказите „липсата на решение на ОСС на „П.К.“ ООД гр.Д.
по чл.137ал.1т.6 ТЗ за прекратяване на членството му в „Е.“ ООД гр.Д.“.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
счита, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел за
основателен и доказан предявения от ищеца иск за установяване в
отношенията между страните, че „Ю.“ ЕООД гр.Д. е съдружник в „Е.“ ООД
гр.Д. по силата на договор за продажба на дружествени дялове от бившия
съдружник „П.К.“ ЕООД гр.Д., по следните съображения:
Договорът за продажба на дружествени дялове е двустранен,
формален, възмезден и консенсуален договор. ВКС сочи, че предмет на
продажбата не е само делът от капитала на дружеството. Чл.129 ТЗ има
предвид продажбата на дружествени дялове, като с прехвърлянето им се
прехвърля и делът на съдружника в капитала, защото двете величини са
свързани. Предметът на договора за прехвърляне на дружествени дялове се
състои в прехвърлянето на дружествените дялове /а не на дяловете от
капитала/, което води до възникване на членство, към което да се прикрепи
определен дял от капитала, при определени предпоставки /одобрение на
прехвърлянето от ОСС/, когато дружественият дял се прехвърля на трето
лице-несъдружник.
Договорът за прехвърляне на дружествени дялове е формален,
понеже чл.129ал.2 ТЗ е предвидил той да се сключва писмено с нотариална
заверка на подписите и съдържанието, извършени едновременно, като форма
за действителност. Тъй като страните са избрали прехвърлянето на дяловете
да се реализира чрез продажба, то същественото съдържание на продажбения
договор се формира от съгласието на страните по прехвърлянето на дялове и
продажната цена. В настоящият случай е безспорно, че с договор за покупко-
продажба на дружествени дялове от 25.VІІ.2017год., с нотариална заверка на
15
подписите и съдържанието, с рег. №4533 и 4534/25.VІІ.2017год., том ІІ, акт
61 на нотариус ...... по РНК, съдружникът „П.К.“ ЕООД гр.Д. е продал на „Ю.“
ЕООД гр.Д. целия си дружествен дял от „Е.“ ООД гр.Д., възлизащ на 70 250
дяла, всеки един с номинална стойност 10лв., представляващ 50% от капитала
на „Е.“ ООД гр.Д., за 702 500лв., цена напълно изплатена на продавача към
момента на подписване на договора. Решението за продажба на дружествения
дял на „П.К.“ ЕООД гр.Д. в „Е.“ ООД гр.Д. на „Ю.“ ЕООД гр.Д. било взето по
протокол на едноличният собственик на капитала К.К. на 25.VІІ.2017г.,
нотариално заверен със заверка на подпис и съдържание с рег №4536 и
4537/25.VІІ.2017год., том ІІ, акт 62 на нотариус ...... по РНК. Не се спори и че
съдружникът „П.К.“ ЕООД гр.Д. е изпратил предизвестие за прекратяване на
членството му в „Е.“ ООД гр.Д. на 17.ІV.2017год., поради проведени
преговори и постигнато съгласие за продажба на дружествените му 70
250дяла, 50% от капитала на трето лице „Ю.“ ЕООД гр.Д.. Съответно третото
лице „Ю.“ ЕООД гр.Д. е изпратило молба да бъде прието като съдружник в
„Е.“ ООД гр.Д. на 20.VІ.2017год., поради закупуване на 70 250 дружествени
дяла, 50% от капитала на дружеството.
Договорът за продажба на дружествени дялове е консенсуален
договор, поради което с постигането на съгласието между страните по него е
настъпил облигационният му ефект. Тъй като приобретателят на
дружествените дялове „Ю.“ ЕООД гр.Д. не е съдружник, при сбъдване на
изискването по чл.129ал.1пред.2 ТЗ той придобива членствени права в
дружеството, съответстващи на прехвърлените му дружествени дялове.
Транслативният ефект на прехвърлянето настъпва след решение на Общото
събрание на съдружниците на „Е.“ ООД гр.Д. за приемане на „Ю.“ ЕООД
гр.Д. за съдружник, т.е. ефектът на прехвърлителната сделка е отложен до
приемане на решение от ОСС на дружеството за приемане на третото лице за
съдружник в дружеството, съгласно изискванията на чл.137т.2 ТЗ. Безспорно
е в случая, че на 25.VІІ.2017год. Общото събрание на съдружниците на „Е.“
ООД гр.Д., състоящо се от съдружниците „П.К.“ ЕООД гр.Д. и „Т.А.“ ЕООД
гр.Д., е взело следните решения:
1. Съдружникът „П.К.“ ЕООД гр.Д. да продаде на „Ю.“ ЕООД
гр.Д. 70 250 дружествени дяла, представляващи 50% от капитала на „Е.“ ООД
гр.Д.;
16
2. Да се приеме „Ю.“ ЕООД гр.Д. за съдружник в „Е.“ ООД
гр.Д.;
3. Да се прекрати членството на „П.К.“ ЕООД гр.Д. в „Е.“ ООД
гр.Д.;
4. Да са промени дружествения договор на последното
дружество, като в чл.2ал.2 от същия се заличи съдружника „П.К.“ ЕООД
гр.Д., притежаващо 70 250 дружествени дяла, представляващи 50% от
капитала на „Е.“ ООД гр.Д., и се впише новият съдружник „Ю.“ ЕООД гр.Д. с
притежавани 70 250 дружествени дяла, 50% от капитала на дружеството.
Протокол №1/25.VІІ.2017год. от ОСС на „Е.“ ООД гр.Д. е с нотариално
заверени подписи на представляващите съдружниците, както и на
съдържанието му с рег. №4528 и 4529/25.VІІ.2017год., том ІІ, акт 60 на
нотариус А. Ш., с рег.№613 по РНК; като съдържанието на документа е било
надлежно преведено от български на руски език за руско говорящия
представляващ на съдружника „Т.А.“ ЕООД гр.Д. М. О., рег.№4531, том ІІ,
акт 60 на същия нотариус. Видно е от този протокол, че на проведеното ОСС
на „Е.“ ООД гр.Д. е гласувано решението на едноличния собственик на
капитала на „П.К.“ ЕООД гр.Д. за прекратяване на членството му в „Е.“ ООД
гр.Д.. Т.е. на 25.VІІ.2017год. е било налице решение на съдружника „П.К.“
ЕООД гр.Д. по смисъла на чл.147ал.2 ТЗ във връзка с чл.137ал.1т.6 ТЗ за
прекратяване на члленството му в „Е.“ ООД гр.Д., поради което въззивният
съд счита, че всички откази на длъжностното лице по регистрацията за
вписване на промени в членския състав на „Е.“ ООД гр.Д. на това основание,
са незаконосъобразни. Настъпилата след 22.VІІІ.2017год. промяна в членския
състав на „П.К.“ ООДгр.Д., след приемане на новия съдружник Н. К., е
ирелевантно в настоящия случай, тъй като договорът за продажба на
дружествените дялове, които „П.К.“ ЕООД гр.Д. е притежало като съдружник
в „Е.“ ООД гр.Д., е бил валидно сключен на 25.VІІ.2017год. и транслативтия
му ефект е настъпил с приемане на решение на ОСС на „Е.“ ООД гр.Д. на
25.VІІ.2017год. за приемането на „Ю.“ ЕООД гр.Д. като съдружник в това
дружество, като е прекратено членственото правоотношение на съдружника
„П.К.“ ЕООД гр.Д.. Съгласно съдебната практика /решение№52/11.І.2023год.
по т.д.№578/2022год. на СГС, потвърдено с решение №583/28.VІІІ.2023год.
по В.т.д.№242/2023год. на САС,недопуснато до касационно обжалване с
17
определение №875/11.ІV.2024год. по т.д.№1935/2023год. на ВКС/ „доколкото
решението по чл.137ал.1т.6 ТЗ не е елемент от фактическия състав на
договора за прехвърляне на дружествените дялове на едно ЕООД в друго
дружество с ограничена отговорност и няма правно значение за
действителността му, то е без значение в конкретния случай дали такова
решение е било прието към датата на сключване на сделката или не“.
Прехвърлянето на дружествения дял на трето лице-несъдружник
не е свободно, а по правило се изисква съгласие на дружеството, изразено
чрез Общото му събрание. Режимът на прехвърляне на дялове в ООД го
характеризира не като чисто капиталово дружество, а като междинна
дружествена форма, притежаваща и белези на персоналните дружества. Такъв
договор е сключен под отлагателно условие, т.е. транслативният му ефект
настъпва само при сбъдване на предвиденото от законодателя в чл.137т.2 ТЗ
условие- обективирано в решение на ОСС в ООД съгласие за приемане на
третото лице за съдружник. При необходимост договорът за прехвърляне на
дружествени дялове предхожда решението на ОСС и при липса на дадено
съгласие той ще бъде непротивопоставим на ООД-то.
Когато купувач на дружествения дял не е съдружник в
дружеството, договорът за прехвърляне на дружествен дял поражда своето
облигационно /но не и прехвърлително/ действие между страните по договора
от момента на неговото сключване. Прехвърлянето на дружествен дял на
трети лица се извършва при спазване на изискването за приемане на нов
съдружник- чл.129ал.1изр. второ, пред. първо ТЗ. Новият съдружник се
приема от ОСС по негова писмена молба, в която той е заявил, че приема
условията на дружествения договор. Решението за приемане се вписва в ТР
съгласно чл.122 ТЗ. Когато ОСС приеме купувача като съдружник с дял от
капитала, чиято стойност съответства на закупените от него дружествени
дялове, то купувачът придобива членство в дружеството и трябва да бъде
вписан като съдружник в ТР. В този случай възниква ново членство, а не е
правоприемство в членство. Ако купувачът бъде приет за съдружник, ОСС
трябва да приеме решение за изменение на дружествения договор, за да се
отразят в него индивидуализиращите данни на новия съдружник и размерът
на дела му в капитала, както и да се заличи продавачът като съдружник, ако е
прехвърлил всички свои дялове, които изисквания безспорно са установени
по делото като изпълнени.
18
Съгласно трайната съдебна практика по чл.140ал.3 и ал.4 ТЗ,
приемането на нов съдружник в дружеството /по решението на Общото
събрание на съдружниците и съгласно извършената продажба на дружествени
дялове/ има правен ефект от момента на приемане на решението на ОСС
спрямо страните по договора и спрямо дружеството и съдружниците в него, и
от момента на вписването- спрямо третите лица, независимо дали третите
лица са добросъвестни или не. От друга страна, съгласно чл.140ал.3 ТЗ /в
съпоставка с редакцията на чл.140ал.4 ТЗ/ решението на ОСС за изменение на
дружествения договор поражда действие от вписването в ТР както спрямо
продавача и купувача по договора за продажба и останалите съдружници в
дружеството и самото дружество, но и спрямо третите лица, независимо дали
третите лица са добросъвестни или не. Но макар и да не е било вписано в ТР,
извършеното с договор прехвърляне на дружествени дялове има транслативен
ефект, противопоставим на дружеството и на съдружниците в него.
Вписването на новото обстоятелство- приемането на купувача на
дружествените дялове за съдружник в дружеството, чрез изменение на
дружествения договор, се счита за известно на третите добросъвестни лица от
вписването му в ТР. Вписването обаче има не само оповестително, но и
защитно действие. Защитното действие на вписването се изразява в
задължението за произнасяне по постъпилото заявление за вписване на
прехвърлянето на дяловете. Следователно, при липса на вписване, дори и
транслативния ефект на прехвърлянето на дружествените дялове да е
настъпил със сключването на договора, то не е настъпило защитното действие
на вписването. При отказ за вписване на прехвърлянето на дружествените
дялове не може да се породи противопоставимост спрямо третите лица.
Отказът за вписването на прехвърлянето води до несправедлив резултат,
защото неоправдано накърнява правата на приобретателя на дяловете, който
не може да противопостави прехвърлянето на всички останали трети лица.
Вписването на промени във вече вписани обстоятелства се постановява в
охранителното /регистърното/ производство, а когато охранителният акт
засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско
право, се разрешава по исков ред. При уважаване на иска, издадения акт в
охранителното производство се отменя или изменя.
Следва да се посочи изрично, че решението на регистърния съд,
19
като постановено в охранително производство по съдебна администрация /в
което не се разрешават спорове относно материални права/, с което е
потвърден отказ за вписване на прехвърляне на дружествен дял, няма сила на
пресъдено нещо по отношение иска за защита на членствените права по чл.
124, ал. 1 ГПК, придобити в резултат на това прехвърляне. Поради което и
влезлите в сила съдебни актове, с които са потвърдени отказите на
длъжностното лице по регистрацията да впише промените в дружествения
договор на „Е.“ ООД гр.Д., отнасящи се до членския му състав, не са съдебни
актове по чл.299ал.1 ГПК, които са пречка за пререшаване на спора, тъй като
с тези съдебни актове не е разрешен спор относно материалното право. Т.е.
решенията на СОС и ПАС, с които са потвърдени отказите на длъжностното
лице по регистрацията при АВ-ТРРЮЛНЦ да впише промените в
дружествения договор на „Е.“ ООД гр.Д., във връзка с приетия нов съдружник
„Ю.“ ЕООД гр.Д. нямат сила на присъдено нещо отнносно спорното
материално право и въпросът следва да се реши в настоящето исково
производство.
Правилно първоинстанционният съд е посочил и че вписаният
върху дружествения дял на бившия съдружник „П.К.“ ЕООД гр.Д. особен
залог не е бил пречка за прехвърляне на дружествения дял, а липсата на
съгласие на заложния кредитор за това не влияе върху действителността на
договора по чл.129ал.1 ТЗ и не представлява нарушение на закона по смисъла
на чл.26ал.1пр.1 ЗЗД във връзка с чл.8ал.3 ЗОЗ. Последицата от липсата на
изрично съгласие на заложния кредитор е единствено в това, че
приобретателят на дружествения дял новия съдружник „Ю.“ ЕООД гр.Д. е
придобил същия, обременен с учредения в полза на „У.Б.“ АД особен залог и
е имал положението на залогодател, съгласно чл.8ал.4 ЗОЗ, в който смисъл са
и мотивите към т.3 на ТР №1/10.VІІ.2018год. по тълк.д.№1/2015год. ОСГТК.
Неоснователно е възраженито на жалбоподателя, че
предявеният иск е нередовен, тъй като е разгледан като неоценяем иск с
внесена ДТ от 80лв., като не е внесена дължимата ДТ върху цената на
дружествените дялове, които е закупил ищецът „Ю.“ ЕООД гр.Д.. Напротив-
предявен е установетелен иск по чл.124ал.1 ГПК за установяване със сила на
присъдено нещо в отношенията между страните, че ищецът „Ю.“ ЕООД гр.Д.
е съдружник в „Е.“ ООД гр.Д. по силата на договор за продажба на
дружествения дял на бившия съдружник „П.К.“ ЕООД гр.Д. от
20
25.VІІ.2017год., както и решение на ОСС на „Е.“ ООД гр.Д. за приемането му
за съдружник. Т.е. предявен е неоценяем иск за установяване на членственото
правоотношение на ищеца „Ю.“ ЕООД гр.Д. в ответното дружество „Е.“ ООД
гр.Д., и не се оспорва от страните цената на придобитите от него дружествени
дялове.
Тъй като е достигнал до същите изводи и е приел за установено
по отношение на „П.К.“ ООД гр.Д., ЕИК ...., представлявано от управителя Н.
Д. К. и „Е.“ ООД гр.Д., ЕИК ...., представлявано от управителя К.Ф.К., чрез
особения представител адв. М. М., че „Ю.“ ЕООД гр.Д., ЕИК .....,
представлявано от управителя К.Ф.К. е съдружник в „Е.“ ООД гр.Д., ЕИК ....
и притежава членствени права в последното по силата на договор с
нотариална заверка на подписите рег.№.... и съдържанието рег.№........ на
нотариус ...... по РНК, обжалваното решение на първоинстанционния съд ще
следва да се потвърди.
На основание чл.78ал.1 ГПК ще следва да се осъди
жалбоподателя „П.К.“ ООД гр.Д. да заплати на въззиваемият „Ю.“ ЕООД
гр.Д. направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 1 250лв.,
представляващи внесен депозит за изплащане на адвокатско възнаграждение
на особения представител на ответника „Е.“ ООД гр.Д. адв. М. М. за
въззивната инстанция. Възражението за прекомерност на това адвокатското
възнаграждение въззивният съд счита за неоснователно, защото това е
минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение на особения
представител адв. М. М. по чл.7ал.1т.10 от Наредба№1/9.VІІ.2004год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждение, в сила от
8.ХІ.2022год.
На основание гореизложеното и чл.271 ГПК и чл.272 ГПК
Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №54/30.ХІ.2023год.
постановено по т.д.№22/2023год. на Смолянски окръжен съд, с което е приел
за установено по отношение на „П.К.“ ООД гр.Д., ЕИК ...., представлявано от
управителя Н. Д. К. и „Е.“ ООД гр.Д., ЕИК ...., представлявано от управителя
К.Ф.К., чрез особения представител адв. М. М., че „Ю.“ ЕООД гр.Д., ЕИК .....,
21
представлявано от управителя К.Ф.К. е съдружник в „Е.“ ООД гр.Д., ЕИК ....
и притежава членствени права в последното по силата на договор с
нотариална заверка на подписите рег.№.... и съдържанието рег.№........ на
нотариус ...... по РНК.
ОСЪЖДА „П.К.“ ООД гр.Д., ЕИК .... да заплати на „Ю.“
ЕООД гр.Д., ЕИК ..... направените разноски пред въззивната инстанция в
размер на 1 250лв. /хиляда двеста и петдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните по делото, при
наличие на предпоставките по чл.280 ГПК!
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22