Р Е
Ш Е Н
И Е
№
31.01.2020 г., гр. ****
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III граждански състав, в открито
съдебно заседание на тридесети
януари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на
секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията г. д. № 1868/2019
г. по описа на РС – ****, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 330
от ГПК.
Образувано е по молба, подадена от Н.М.Р., ЕГН **********,
с постоянен адрес: *** и А.А.Р., ЕГН **********,***4, с която заявяват
желанието да прекратят брака си по взаимно съгласие, че съгласието им за това е
сериозно, непоколебимо и взаимно и че са постигнали споразумение по чл. 51 от СК. С молбата е представено споразумение по чл. 51 от СК, допълнено и уточнено
с молба вх. № 7823/23.12.2019 г., подписана от двамата съпрузи.
Съпрузите посочват, че от брака си,
който е първи и за двамата, имат родено едно малолетно дете Ф. Н.М., ЕГН **********,
родена на *** г. Излагат, че през 2011 г. А.Р. била освидетелствана от ТЕЛК за
серопозитивен ревматоиден артрит, като в резултат на това и към настоящия
момент степента на увреждането ѝ била определена на 100% т. н. р. с чужда
помощ. С течение на времето съпрузите установили, че между техните характери и
разбирания за живота има непреодолимо несъответствие, което през годините
продължило да се задълбочава и довело до фактическа раздяла, настъпила преди
около 5 години. Заявяват, че вследствие на това бракът им е дълбоко и
непоправимо разстроен, което е породило сериозно и непоколебимо желание за
неговото прекратяване. Молят съда да постанови решение, с което да прекрати
брака им по взаимно съгласие на основание чл. 50 от СК, като одобри
постигнатото между тях споразумение по чл. 51 от СК.
В допълнителни молби вх. №№
7678/16.12.2019 г. и 7823/23.12.2019 г. молителите посочват, че към настоящия
момент придвижването на А.Р. е изключително затруднено и ако се налага, може да
го направи с помощта на инвалидна количка и придружител. По тази причина са поискали от съда да разпореди да бъде проведено
изнесено съдебно заседание в дома на молителя А.Р., находящ се в с. ******,
община ******, област ****. Съдът, след преценка на представените по делото
доказателства за
наличие на уважителна причина за личното неявяване на страната, е дал указания
за представяне на изрично пълномощно за процесуално представителство, съобразно
чл. 34, ал. 2 от ГПК. В изпълнение на дадените указания по делото са
представени две пълномощни от А.Р. за адвокат Х.: едното - за овластяване на
адвоката да подаде молба по чл. 50 от СК и за процесуално представителство по
образуваното въз основа на същата гражданско дело и второто – за изрично
овластяване с правата да извършва всички съдопроизводствени действия,
включително тези по чл. 34, ал. 2 и 3 от ГПК – сключване на спогодба и
извършване на действия, представляващи разпореждане с предмета на делото.
В съдебно заседание молителят Н.М.Р. се явява лично и с упълномощения от
него адвокат И.Х.. Молителят А.Р. не се
явява, вместо нея се явява адвокат Х.. Процесуалният представител на страните
моли, с оглед трудната подвижност на А.Р., да я представлява в това съдебно
заседание. Съпругът Н.Р. лично, а съпругата А.Р., чрез процесуалния си
представител, поддържат молбата си за развод и молят съда да прекрати брака им
по взаимно съгласие и да одобри постигнатото между тях споразумение.
В изготвения социален доклад от ДСП – ****
социалните работници посочват, че детето на молителите живее с баща си от
момента на фактическата раздяла между съпрузите. Грижи за детето полага бащата,
но Ф. редовно осъществява контакт с майка си и връзката между тях не е
прекъсвала. Ф. е ученичка в седми клас и редовно посещава учебните занятия.
Детето е в добро здравословно състояние и режимът на отглеждането му е
съобразен с неговата възраст и потребности. Жилищните условия, в които живее са
добри, а грижите, които се полагат за него са навременни и адекватни. Детето
контактува с роднини и близки от разширения семеен кръг. Социалните му контакти
не са ограничени. Между бащата и детето съществува силна емоционална връзка.
Изразено е становище, че за малолетното дете се полагат добри грижи и потребностите
му са задоволени. Социалните работници са установили, че бащата е силно
привързан към детето си и притежава нужния родителски капацитет и качества, за
да осигури нормалното му израстване и развитие. Бащата е категоричен, че ще
направи всичко необходимо за правилното израстване, развитие и възпитание на
детето. Изразено е становище, че в интерес на детето е да поддържа емоционална
връзка с двамата си родители и разширените им семейни кръгове.
Съдът, след преценка
на събраните по делото доказателства и изявленията на молителите, приема за
установено следното:
От
представените по делото удостоверение
за сключен граждански брак, издаден въз основа на акт за сключен граждански
брак № 1/11.07.2004 г. от с. ****, Община ****, област ****, направените
служебно справки в НБД „Население“, удостоверение за раждане на Ф. Н.М.,
издадено въз основа на акт за раждане № I-407/07.03.2006 г. от Община ****, удостоверение за данъчна оценка изх. №
**********/14.01.2020 г., издадено от Община ****, удостоверение №
08770/14.01.2020 г., издадено от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК
*********, за застрахователна стойност на автомобил; експертно решение на ТЕЛК
№ 0730 от зас. № 034 от 02.03.2017 г. към МБАЛ „Св. Анна” – ****, декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние на А.А.Р. се установява, че
страните са съпрузи, предвид сключения от тях граждански брак на 11.07.2004 г. в с. ****, за който е съставен
акт за сключен граждански брак № 0006/1/11.07.2004 г. от с. ****. Молителите имат родено от брака си едно
малолетно дете: Ф. Н.М., родена на *** г. Семейното жилище на съпрузите,
представляващо едноетажна къща, лятна кухня и навес, построени върху УПИ парцел
19, кв. 73 по плана на с. ****, с административен адрес: с. ****, ул. „Тридесет
и втора” № 44, е с данъчна оценка 1774.60 лева, а придобитото по време на брака
в режим на съпружеска имуществена общност МПС – лек автомобил марка „Фиат
мареа”, рег. № ****, двигател № 186А60002596954 и рама №
ZFA18500000427021 е със
застрахователна стойност 1000.00 лева.
От изразеното от
съпрузите становище в съдебно заседание, че поддържат искането си за развод,
съдът намира за установено наличието на предпоставките по чл. 330, ал. 3 ГПК –
налице е сериозно и непоколебимо съгласие за развод. При това мотивите за
развода са без значение, поради което съдът не следва да ги издирва в
настоящото производство. Представеното по делото споразумение по чл. 51 от СК
не противоречи на закона и добрите нрави и интересите на детето и урежда в
достатъчна пълнота всички посочени от законодателя последици в личните и
имуществени отношения между съпрузите след прекратяване на брака, както и
отношенията с роденото от брака дете. От личното изслушване на детето съдът
достигна до извод, че споразумението е в негов интерес, поради което са налице
предпоставките на чл. 51, ал. 2 от СК за одобряването му. Представеният по
делото социален доклад от ДСП - **** също потвърждава този извод.
По гореизложените съображения съдът счита, че следва да допусне искания
развод и да утвърди споразумението.
Съгласно чл. 6, т. 3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, при развод по взаимно
съгласие се дължи държавна такса в размер до 40 лв. Съдът определя окончателна
държавна такса за настоящото производство в размер на 40 лева, от която към
настоящия момент е внесена държавна такса в размер на 25.00лева и доказателство
за това е представено с молбата за развод. Ето защо молителите следва да бъдат
осъдени да доплатят разликата от 15.00лева поравно. По споразумението за
издръжката на детето също се дължи държавна такса от молителя А.А.Р. в размер
на 110.16 лева на основание чл. 7, т. 2 от ТДТССГПК. По споразумението за
имуществените отношения се дължи държавна такса в размер на 55.49 лева от молителя
Н.М.Р..
Мотивиран от горното и на основание
чл. 50 от СК във връзка с чл. 330 ал. 3 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ДОПУСКА развод и
ПРЕКРАТЯВА брака, сключен в с. ****, община Община ****, област **** на 11.07.2004 г. между Н.М.Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и А.А.Р.,
ЕГН **********,***4,
за който е съставен акт за сключен граждански брак № 1/11.07.2004 г. от с. ****, Община ****,
област ****.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение, съгласно
което:
Упражняването на родителските
права по отношение на роденото от брака малолетно дете Ф. Н.М., ЕГН **********, родена на ***
г., се предоставят на бащата Н.М.Р., ЕГН **********.
Определя се местоживеене на детето Ф. Н.М., ЕГН ********** при бащата Н.М.Р., ЕГН **********, на адрес: ***.
Определя
се на майката А.А.Р., ЕГН **********, режим на
лични отношения с детето
Ф. Н.М., ЕГН
**********, както следва: да вижда и взема детето всяка втора и четвърта събота от месеца от 10 часа
до 10 часа в неделя с преспиване, по пет дни по време на коледните и
великденските празници, както и един месец през лятото, когато бащата не ползва
платен годишен отпуск.
Майката А.А.Р., ЕГН **********, се задължава
да заплаща на детето Ф. Н.М., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен
представител Н.М.Р., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 153.00 лева /сто
петдесет и три лева/ до 10-то число на месеца, за който се дължи, считано от
датата на влизане в сила на съдебното решението, с което се утвърждава постигнатото
между молителите споразумение, до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване.
Семейното жилище, находящо се в с. ****, Община ****,
област ****, ул. „Тридесет и втора” № 44, представляващо едноетажна къща, лятна
кухня и навес, построени върху УПИ парцел 19, кв. 73 по плана на с. ****, който
имот е с данъчната оценка 1774.60лева, се предоставя в дял и изключителна
собственост на молителя Н.М.Р., ЕГН **********.
Съпрузите нямат претенции за издръжка един към
друг.
След прекратяване на брака съпругата А.А.Р. ще носи
предбрачното си фамилно име Д..
Придобитият от съпрузите по време на брака в режим на
СИО лек автомобил марка „Фиат мареа”, рег. № ****, двигател № 186А60002596954
и рама № ZFA18500000427021, със
застрахователна стойност 1000.00 лева, се предоставя в дял и изключителна собственост на
молителя Н.М.Р., ЕГН **********.
Съпрузите са разделили извънсъдебно
придобитото по време на брака движимо имущество.
Съпрузите не притежават съвместни /общи/
банкови сметки, депозити и спестовни влогове, придобити по време на брака.
Съпрузите нямат регистрирани по време на брака фирми, не участват в
търговски дружества и не притежават дялове и акции в такива.
Разноските
по делото се поемат от веки от съпрузите поравно.
ОСЪЖДА Н.М.Р., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, да заплати в полза на РС – **** държавна такса в размер
на 7.50лева /седем лева и петдесет стотинки/ за допускане на развод по взаимно
съгласие, на основание чл. 6, т. 3 от ТДТССГПК.
ОСЪЖДА Н.М.Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, да
заплати в полза на РС – **** държавна такса в размер на 55.49 лева /петдесет и пет лева и четиридесет
и девет стотинки/ върху споразумението по имуществените отношения, на основание
чл. 7, т. 1 от ТДТССГПК.
ОСЪЖДА А.А.Р., ЕГН **********,***4, да заплати
в полза на РС – **** държавна такса в размер на 7.50лева /седем лева и петдесет
стотинки/ за допускане на развод по взаимно съгласие, на основание чл. 6, т. 3
от
ТДТССГПК.
ОСЪЖДА А.А.Р., ЕГН **********,***4, да
заплати в полза на РС - **** сума в размер на 110.16 лева /сто и десет лева и
шестнадесет стотинки/, представляваща държавна такса върху постигнатото по делото споразумение относно издръжката,
на основание чл. 7, т. 2 от ТДТССГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: