Решение по дело №2414/2015 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1692
Дата: 30 октомври 2015 г. (в сила от 30 октомври 2015 г.)
Съдия: Полина Петрова Бешкова
Дело: 20155300502414
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 септември 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е № 1692

 

гр. Пловдив, 30.10.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

           

   

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІ гр. състав, в открито съдебно заседание на 23.10.2015г., в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС  ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ПОЛИНА  БЕШКОВА

БОЖИДАР  КЪРПАЧЕВ

 

при участието на секретаря Петя Цонкова, като разгледа докладваното от съдия  Бешкова гр. д. № 2414 по описа на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Постъпила е жалба Вх. № 25528/07.09.2015г от ВИ ЕЙ ДИ  ЕООД – трето лице по изп. д. № 20158190400264 по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова рег. № 819, против действия на ЧСИ, изразяващи се в налагане на възбрана върху следните недвижими имоти, собственост на длъжника ПИБИ – ЕКС ЕООД, вписана в СВ - Пловдив с акт № 146 от 12.06.2015г: 1. ПИ пл. № 1354 с площ от 2055 кв.м., вкл. в УПИ І - 1354, 1355, 1353, 1352, 1351 – шивашки цех, в кв. 104А по КРП на с. Калояново с площ на целия УПИ 4590 кв.м., както и на построените в ПИ сгради: двуетажна масивна сграда „шивашки цех” с площ по скица 757 кв.м. ; едноетажна масивна сграда „подкрепителен пункт” – кафене, със застроена площ по скица 101 кв.м. и сграда „павилион за охрана /портиерна/” със застроена площ по скица от 11 кв.м.; 2. ПИ пл. № 1355 с площ 855 кв.м., вкл. в УПИ І - 1354, 1355, 1353, 1352, 1351 – шивашки цех, в кв. 104А по КРП на с. Калояново с площ на целия УПИ 4590 кв.м, както и на построената в ПИ сграда „разширение на шивашки цех” с площ по скица 727 кв.м.

Ответната страна по жалбата – А.П.Б. /взискател в изпълнителното производство/, изразява становище за недопустимост, а при евентуалност – неоснователност на жалбата.

Длъжникът в изпълнителното производство - ПИБИ – ЕКС ЕООД, не изразява становище.

         В  писмените  си  мотиви  по  чл. 436, ал. 3 ГПК  съдебният  изпълнител  също изразява становище за недопустимост, а при евентуалност – неоснователност на жалбата.

Пловдивски окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира следното:

Жалбата е допустима, доколкото третото лице – жалбоподател твърди, че в деня на налагане на възбраната недвижимите имоти са били негова собственост и са се намирали в негово владение. В тази връзка следва да се посочи, че легитимацията на жалбоподателя налага доказване на факта на владение при разглеждане на жалбата по същество, но допустимостта на сезирането зависи от излагането на годни фактически твърдения във връзка с владението, като в практиката дори се приема, че жалбоподателят е процесуално правно легитимиран и когато, без да сочи владение, се позовава на конкретен придобивен способ – напр. покупко – продажба, който заедно с прехвърлянето на собствеността регламентира и предаването на фактическата власт върху вещта. Т.е. възраженията на ЧСИ и взискателя по допустимостта на производството касаят материално правната легитимация на жалбоподателя и са въпроси по съществото на спора.

Разгледана по същество обаче, жалбата е неоснователна.

На първо място, жалбоподателят не доказва – въпреки предоставената му възможност, в деня на възбраната недвижимите имоти да си били в негово владение. Сам по себе си фактът на апортиране на имотите в капитала на дружеството не доказва и упражняването на фактическа власт върху тях, още по – малко конкретно към датата на възбраната - 12.06.2015г. Касае се до фактическо положение, което следва да бъде установено по съответния процесуален ред – чрез писмени доказателства – напр. приемо – предавателни протоколи с достоверна дата, противопоставима на взискателя или чрез свидетелски показания, каквито жалбоподателят не ангажира. Само на това основание жалбата е неоснователна, тъй като жалбоподателят не е активно материално правно легитимиран да атакува действията на ЧСИ.

На второ място, действително според разясненията, дадени в ТР 7/2012г, вписването в книгите по ПВ няма конститутивен ефект – такъв ефект има вписването на дружество (или увеличение на капитала на съществуващо дружество) в търговския регистър, като същевременно отказът на съдията по вписванията да извърши вписването не може да засегне правата на дружеството, ако вносителят действително е бил собственик – в този случай вещното право е преминало от момента на вписване в търговския регистър, а вписването в книгите по ПВ е условие единствено за противопоставимост.

        Същевременно според чл. 453 т. 1 ГПК на взискателя и на присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят прехвърлянето и учредяването на вещни права, които не са били вписани преди възбраната. В случая няма спор, че към датата на вписване на възбраната и до настоящия момент включително, апортната вноска, въз основа на която жалбоподателят се легитимира като собственик на възбранените недвижими имоти, не е била вписана в книгите по ПВ, поради което придобиването на вещни права върху предмета на апортната вноска, не може да се противопостави на взискателя и на присъединилите се кредитори. Без значение е причината за това – в случая отказ на съдията по вписванията да извърши вписването, потвърден от съда по пътя на инстанционния контрол. Т.е. „опитите на жалбоподателя да впише учредителния акт в имотния регистър” не могат да дерогират правилото на чл. 453, т. 1 ГПК, което изискване вписване на съответния акт, а не само опит за това. Поради това, макар и вписана в ТР преди възбраната, а именно на 18.06.2014г, апортната вноска, която обаче не е била вписана в книгите по ПВ преди възбраната, не може да се противопостави на взискателя, респ. да опорочи атакуваните действия на ЧСИ.

        Предвид изложеното обжалваните действия на ЧСИ са правилни, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

При този изход на делото и претенцията за това жалбоподателят следва да бъде осъден за заплати на взискателя сумата от 600 лв – разноски в производството за адвокатско възнаграждение съобразно списък на разноските на л. 29 и доказателствата за действително направен разход в този размер.

По изложените съображения съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба Вх. № 25528/07.09.2015г от ВИ ЕЙ ДИ  ЕООД ЕИК ********* – трето лице по изп. д. № 20158190400264 по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова рег. № 819, против действия на ЧСИ, изразяващи се в налагане на възбрана върху следните недвижими имоти, собственост на длъжника ПИБИ – ЕКС ЕООД, вписана в СВ - Пловдив с акт № 146 от 12.06.2015г: 1. ПИ пл. № 1354 с площ от 2055 кв.м., вкл. в УПИ І - 1354, 1355, 1353, 1352, 1351 – шивашки цех, в кв. 104А по КРП на с. Калояново с площ на целия УПИ 4590 кв.м., както и на построените в ПИ сгради: двуетажна масивна сграда „шивашки цех” с площ по скица 757 кв.м. ; едноетажна масивна сграда „подкрепителен пункт” – кафене, със застроена площ по скица 101 кв.м. и сграда „павилион за охрана /портиерна/” със застроена площ по скица от 11 кв.м.; 2. ПИ пл. № 1355 с площ 855 кв.м., вкл. в УПИ І - 1354, 1355, 1353, 1352, 1351 – шивашки цех, в кв. 104А по КРП на с. Калояново с площ на целия УПИ 4590 кв.м, както и на построената в ПИ сграда „разширение на шивашки цех” с площ по скица 727 кв.м.

ОСЪЖДА ВИ ЕЙ ДИ ЕООД ЕИК ********* да заплати на А.П.Б. ЕГН ********** сумата от 600 лв – разноски в производството.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: