Р Е Ш
Е Н И Е
№ 352
гр.Бургас, 12.03.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20–ти наказателен състав, в публично
заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Станимира
Иванова
при участието на секретаря Гергана Стефанова, като
разгледа НАХД № 5499 по описа на БРС за 2019г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано
е по жалба, подадена от „К“ ЕООД, ЕИК: ***, срещу
Наказателно постановление № 448072-F463981/04.06.2019 г. на началник на отдел
"Оперативни дейности" - Бургас в Централно управление на НАП, с което
на жалбоподателя, на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за извършено нарушение
на чл. 25, ал. 1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, е наложено наказание „имуществена
санкция“ в размер на 500 лв.
Жалбоподателят
сочи, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно
и като такова следва да бъде отменено. В съдебно заседание „К“ ЕООД не се
представлява.
Представителят на АНО - юрк.
Азманов, моли за постановяване на съдебен акт, с
който атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на представител на
жалбоподателя на 01.11.2019 г., а жалбата е депозирана 08.11.2019 г.). Жалбата
е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
На 22.12.2018 г. от служители на НАП, сред които
и свидетелят П.А.А. –инспектор по приходите в ЦУ НАП, била извършена проверка
на търговски обект по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР
на ЗДДС – магазин “Mayoral”, находящ се на ул.“Янко
Комитов““, МОЛ Галерия, стопанисван от „К“ ЕООД, ЕИК:
***. При извършена контролна покупка на детско яке в 16:45 часа, за което е
платено в брой сума в размер на 100 лева от А.С. Ат.– инспектор по приходите,
не била издадена фискална касова бележка. Плащането било направено в брой от св.
Атанасов с два броя банкноти от по 50 лева и било прието от намиращия се по
това време в магазина продавач-консултант –Ж. К. К., ЕГН: **********, която
заемала длъжността продавач-консултант в обекта. В обекта имал монтиран, работещ, регистриран и свързан с НАП
касов апарат модел “Datecs”, модел „FP 2000-KL” s ИН на ФУ № DT131627 и ИН на ФП № 02313627. Била изискана контролна лента, която била
представена от законния представител на дружеството-жалбоподател на 03.01.2019
г., в която не фигурирала извършената продажба в часа на извършването й. За
констатациите бил съставен Протокол № 0338936 от 22.12.2018 година.
Впоследствие, св.А. съставил АУАН
с № F 463981/03.01.2019 г. в който изложил горните фактически констатации,
което било квалифицирано като нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС. АУАН бил съставен в присъствието на С. Г. С. –
управител на дружеството-жалбоподател, който получил препис от него и се
разписала, без да направи възражения. Такива не са постъпили впоследствие нито
в законоустановения срок, нито в по-късен момент. АУАН бил съставен в
присъствието на свидетелите Н. К. С. и Н. К. Ив. – служители на ЦУ на НАП,
които не са присъствали на проверката, а само на съставяне на АУАН.
Сезиран с преписката, АНО
издал и атакуваното понастоящем наказателно постановление, с което санкционирал
жалбоподателя, в който била изложена идентична с АУАН фактическа обстановка.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в
писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По
делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти. Според настоящия съдебен състав, административното
нарушение е установено по несъмнен начин, което се извлича от показанията на
св.А., която ясно и недвусмислено заяви, че не е била издадена касова бележка
срещу направената от друг служител на НАП покупка и заплатено капаро, а е бил
даден само един хвърчащ лист, на който са били описани договореностите /л.18/.
На следващо място, видно от представената контролна лента /л.19-29 по делото/, няма
отразено плащане на задатък /капаро/.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
Обжалваното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган съгласно представената заповед № ЗЦУ - ОПР - 17/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП, в срока по
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Съдът намира, че при издаване на АУАН и НП не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В тази връзка сочените
в жалбата нарушения на процесуалните правила не се споделят от съдебния състав.
Изложени са всички факти във връзка с процесното административно нарушение,
като поведението на санкционираното лице е подведено под правилната законова
разпоредба.
По същество на спора:
В разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. е вменено задължение за всяко лице да издава фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата за всяко
плащане, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез
наличен паричен превод или пощенски паричен превод.
Видно от събраните по делото доказателства, в настоящия
случай не е налице хипотезата на изключение за издаване на фискална касова
бележка, тъй като плащането по капарото е извършено в брой, факт, който не се
оспорва от страните.
Въз основа на установената фактическа обстановка,
настоящият състав прие, че дружеството-жалбоподател е осъществило нарушение по
чл. 185, ал.1, като не е изпълнило задължението си по чл. 118, ал.1 от ЗДДС да регистрира и
отчита извършените от него продажби на стоки в търговския обект, който
стопанисва, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. По
аргумент от чл. 25, ал.7 от ЗДДС и на основание чл. 25, ал.1, т.1, във вр.
чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
на МФ моментът, в който следва да се регистрира продажбата на стока или услуга
в търговския обект е този на получаване на плащането, независимо дали стоката
се получава в същия момент, или плащането е само за част от сумата под формата
на капаро /задатък/, както е било в случая.
Единственото изключение е предвидено при плащане по банков път, каквото в
случая не е налице. В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен
начин, че физическото лице, което е извършвало търговска дейност от името на
дружеството-жалбоподател, на 22.12.2018 г. е приело такова частично плащане за
бъдеща доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал.1 от ЗДДС, но не е издало касова
бележка (фискален бон) от наличното в обекта фискално устройство, след като е
получило плащане в брой. Към момента на предаване на сумата задължението за
издаване на документ за доставката е възникнало. По делото безспорно се
установи, че такъв документ не е издаден в момента на извършване на продажбата
и получаването на капарото за нея, поради което съдът намира, че състава на
нарушението по чл. 185, ал.1, вр.
чл. 118, ал.1 от ЗДДС е осъществен от
обективна страна.
Тъй като нарушението е извършено от юридическо лице,
въпросът с неговата субективна страна не следва да бъде обсъждан, защото в
случая се касае за ангажиране на отговорност на търговец, която е обективна и безвиновна, чрез налагане на имуществена санкция по чл. 83 от ЗАНН. От това следва и изводът,
че при реализирането й не следва да се анализира липсата, респективно наличието
на вина у представляващия дружеството или у други лица, свързани с
осъществяване на дейността му, нито да се определя нейната форма. При така
установеното от фактическа страна, съдът намира че санкционираното лице,
действително не е изпълнило задължението си по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба
№Н-18/2006 г. на МФ и с това бездействие е осъществило състава на
административно нарушение по чл.
185, ал. 1 от ЗДДС, съгласно който лице, което не издаде документ по чл.
118, ал. 1, а именно фискална касова бележка, се санкционира с глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв. или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
500 до 2000 лв. В настоящия случай, наложената санкция е в минимален размер и
не може да бъде изменяна от съда.
В конкретния случай, не е налице хипотезата на чл. 28
от ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай” се съдържа в чл.
93, т. 9 от НК, чиито разпоредби съгласно чл. 11
от ЗАНН са субсидиарно приложими в производството
по налагане на административни наказания по въпросите за отговорността.
Съгласно цитираната норма, „маловажен случай” е този при който извършеното
престъпление, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид, в случая на административно нарушение от съответния вид.
Преценката за маловажност следва да се прави на базата на фактически данни за
всеки конкретен случай. Настоящият състав приема, че в конкретно извършеното
деяние, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
не е маловажен случай, поради което и административнонаказващият орган не е
допуснал нарушение на закона, като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното, съдът намери обжалваното
постановление за законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№ 448072-F463981/04.06.2019 г. на началник на отдел "Оперативни
дейности" - Бургас в Централно управление на НАП, с което на „К“ ЕООД, ЕИК: ***, на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за извършено
нарушение на чл. 25, ал. 1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС , е наложено
наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Г.Ст.