О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр.
Габрово, 10.06.2020 г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в закрито заседание на десети юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
ИВА
ДИМОВА
като разгледа докладваното от съдията Димова в.ч.гр.д. № 138 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл.
274 от ГПК.
Образувано
е по подадена частна жалба от "Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД срещу Разпореждане № 995 от
18.02.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 257/2020 г. по описа на Районен съд –
Габрово, с което се отхвърля частично, като противоречащо на закона и добрите
нрави, и основано на неравноправни клаузи в договор заявление на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу длъжника К.М.Х., ЕГН ********** за сумата 51,15 лв. – договорна лихва за периода 15.02.2018
г.-29.11.2018 г.; 50,11 лв. - лихва за забава за периода 15.02.2018
г.-14.02.2020 г. /датата на подаване на заявлението в съда/, както и за
горницата над уважения размер на направените във връзка с производството разноски, на основание чл.
411, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК.
В
жалбата се твърди, че обжалваното разпореждане е постановено при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат подробни
съображения.
Относно
възнаградителната лихва, считат че изводът на заповедния съд, че годишният
процент на разходите надвишава многократно размера на законната лихва и това се
явява в противоречие с добрите нрави е неправилен и незаконосъобразен. Лихвите
при небанковите институции са по-високи с оглед риска, който поемат да отпуснат
финансов ресурс на кредитополучатели, които могат да получат такъв от банките
поради различни съображения, водещи до ниска кредитоспособност. Меродавна е
пазарната цена на кредитите в сектора, а не законната лихва. Според чл. 10, ал.
2 от ЗЗД, Министерския съвет може да постановява горна граница на договорната
лихва, а понастоящем подобна горна граница не съществува. Съгласно чл. 2 от
Постановление № 5 то 18.01.1991 г. за лихвите по депозитите, влоговете и
кредитите на населението и фирмите, лихвите по кредитите, депозитите и
влоговете в левове се договарят между банките и кредитополучателите, съответно
депозантите на пазарна основа. Към момента на сключване на договора е действало
ПМС № 72 от 08.04.1994 г. за определяне на законната лихва по просрочени задължения
в лева и валута. Същото е издадено на основание чл. 86, ал. 2 от ЗЗД и намира
приложение само за определяне на размера на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Законната лихва е лихва за забава при неизпълнение на парично задължение и
размерът и е неотносим към уговорената между страните възнаградителна лихва.
Лихвата по договорите за потребителски кредит
не е по характер мораторна лихва. Възнаградителната лихва е договорно
възнаграждение за предоставените парични средства. Неправилно се обвързва възнаградителната
лихва със законната лихва, тъй като са различни по природа.
На
следващо място се позовава на Закона за потребителските кредите, според който е
въведен максимален размер на годишния процента на разходите и който не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с Постановление на МС на РБ , което е 50 %. В
настоящия случай определеният между страните
ГПР е в границите на законодателно заложения максимален праг, поради което
счита, че уговорката не противоречи на добрите нрави.
Моли
да се отмени разпореждането в отхвърлителната част, като се издаде Заповед за
изпълнение за сумите претендирани със Заявлението по чл. 410 ГПК.
На
основание чл. 413, ал. 2 ГПК препис от жалбата не е изпратена на длъжника.
Въззивният
съд, като взе предвид доводите в жалбата и събраните доказателства, приема за
установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 413, ал.2 от ГПК, от надлежна страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното разпореждане е оставено без уважение заявлението на
частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за присъждане на: сумата 51,15 лв.– договорна лихва за периода 15.02.2018 г.
- 29.11.2018 г. и 50,11 лв. - лихва за забава за периода 15.02.2018 г. -
14.02.2020 г. /датата на подаване на заявлението в съда/, както и за горницата
над уважения размер на направените във връзка с производството разноски, на
основание чл. 411, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК.
Съдът се е позовал на изрично въведеното изискване в чл. 11, ал.
1, т. 9 от ЗПК, което е счел, че не е изпълнено, поради което е обявил целия
договор за недействителен. Приложил е и разпоредбата на чл. 22 от ЗПК по
отношение на конкретния договор и в случая потребителя връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по същия – чл. 23 от ЗПК.
По отношение на мораторната лихва е приел, че върху получената
чиста стойност по кредита при недействителност на договора за кредит, лихва се
дължи от поканата по арг. чл.84, ал. 2 от ЗЗД, което в процесния случай се
явява заявлението по чл. 410 от ГПК /депозирано на 14.02.2020 г./, за това и
искането за мораторна лихва противоречи на закона.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
Правилно РС- Габрово е приложил разпоредбата на чл.
411, ал. 2, т. 2 и т.3 от ГПК, съгласно която съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали
искането: не противоречи на закона и добрите нрави; се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това. Съгласно
изменението на ГПК
/ДВ. бр. 100/2019г./ съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящия договор. В чл.
411, ал. 2 от ГПК изрично
е създадена нова т. 3, която задължава съда да откаже издаване на заповед за
изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител и искането се
основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност
за това. Нормата има незабавно действие от момента на влизането й в сила и
урежда занапред всички заварени случаи, доколкото обратното не е предвидено в
процесуалния закон.
За заповедния съд съществува възможност служебно да констатира
наличието на нищожна и/или неравноправна клауза, и същият не е превишил своите
правомощия по преценка, като е обсъдил обстоятелство по същество, което следва
да бъде доказано в едно бъдещо исково производство.
По отношение на договорната лихва в размер на 51,15 лв. за периода
15.02.2018 г. - 29.11.2018 г.
В заявлението се претендира начислена договорна лихва, в размер на
51,15 лв. за периода от 15.02.2018 г. до 29.11.2018 г. –падеж на последната
погасителна вноска.
В случая, като е установил, че договорната лихва надвишава
трикратно размера на законната лихва, заповедният съд е приел, че е налице
нарушение на добрите нрави и нищожност на тази клауза. В частната
жалба се възразява, че уговореното между страните договорно възнаграждение не противоречи на добрите
нрави, предвид рискът, който поема кредитора, а освен това ГПР не надхвърлял петкратният размер за законната лихва по просрочени вземания.
От приложения към заявлението Договор за паричен заем № 3139875 от
29.01.2018 г. е видно, че е договорен годишен лихвен процент /ГЛП/ по заема –
40,00 %, а годишният процента на разходите /ГПР/ е договорен в размер на 47,89
%.
Основният лихвен процент /ОЛП/ на БНБ от
01.08.2015 г. до 01.01.2016 г. е бил – 0,01 % и от там нататък до сега е -
0,00%. При разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от HYPERLINK "https://web.apis.bg/p.php?i=397061"ЗПК, съобразена
с Постановление № 426 на МС от
18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения и размера на ОЛП на БНБ към датата на
сключване на договора, се налага заключение, че договореният ГПР не надвишава
50,00%, ето защо е в рамките на допустимата граница.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит трябва да съдържа лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се
предоставя за всички приложими лихвени проценти. Клаузите по сключените
договори не са индивидуално уговорени, когато те са предварително изготвени от доставчика, поради което
потребителят не е имал възможност да влияе върху тяхното съдържание /арг. Чл.
146, ал. 2 от ЗЗП/. Друго условие е клаузите да са уговорени във вреда на
потребителя и това ще е налице, когато са накърнени уредените в закона права и
законни интереси на потребителя – чл. 20 от ЗПК.
На
следващо място, една клауза да е неравноправна, то същата не следва да отговаря
на изискванията за добросъвестност /Решение № 165/02.12.2016 г. по т.д. №
1777/2015 г., І т.о. на ВКС/.
Въззивният съд счита, че не е налице обоснована вероятност за
неравноправие на тази клауза, както е приел заповедният съд, за да отхвърли
искането за издаване на заповед за претендираната по нея сума. На този етап от
производството, което се развива като формално и еднострано не може да се
обоснове извода, че посочените от заявителя обстоятелства относно претенциите
за договорна и мораторна лихва са неравноправни. На длъжника е предоставена
възможност да защити интересите си, като подаде пред заповедния съд възражение,
а в исковото производство да въведе възраженията си за нищожност. Материалните
предпоставки не са предмет на разглеждане от заповедния съд.
В случая се претендира договорната възнаградителна лихва, при
която е подписан договора и същата не е едностранно изменяна от страната,
предоставила кредита. С
текста на чл. 9 от ЗЗД е уговорена
широка договорна свобода на страните, лимитирана единствено от непротиворечие с
добрите нрави. Като се вземе предвид това, както и факта, че размера на ГПР е
съобразен с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, не може да се направи извод в
едностранното заповедно производство за вероятно противоречие на клаузата за
договорна лихва с добрите нрави. Поради което на заявителя следва да се присъди
сумата от 51,15 лв., която заповедният съд не е присъдил и е отхвърлил с
Разпореждане № 995 от 18.02.2020 г.
Претендирана
е сумата от 50,11 лв. - лихва за забава за периода
15.02.2018 г. - 14.02.2020 г. /датата на подаване на заявлението в съда/. По
правилото на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД на
кредитора се дължи обезщетение в размер на законната лихва или уговореното в
договора мораторно обезщетение, когато длъжникът изпадне в забава, поради което
на заявителя следва да се присъди и претендираната лихва за забава в размер на
50,11 лв.
Иска се присъждане на разликата до пълната
държавна такса от 25,00 лв.
Таксата, която е внесена по заповедното производство е в размер на
25,00 лв. и съобразно уважената част в полза на заявителя е присъдена сумата от
18,60 лв. Претендира се разликата до 25,00 лв., а именно сумата от 6,40 лв. С
оглед изхода на спора и уважаване на възражението за договорна и мораторна
лихва в размер на 51,15 лв. и 50,11 лв. на заявителя следва да се доприсъди
сумата от 6,40 лв.– изцяло внесената сума за държавна такса по заповедното
производство.
На основание
гореизложеното въззивният съд намира, че подадената частна жалба е
неоснователна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 995 от 18.02.2020 г.
по гр. д. № 257/2020 г. по описа на Габровски районен съд, в частта, с която е
оставено без уважение искането на „Агенция събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК
********* за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К.М.Х., ЕГН **********, за
сумата 51,15 лева договорна лихва за периода 15.02.2018 г. - 29.11.2018 г. и за
сумата 50,11 лв. –лихва за забава за периода 15.02.2018 г.- до датата на
подаване на заявлението в съда /14.02.2020 г./, вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за
изпълнение в полза на „Агенция събиране
на вземанията“ ЕАД, ЕИК ********* срещу К.М.Х., ЕГН
**********, за сумата 51,15 лева договорна лихва за периода 15.02.2018 г. -
29.11.2018 г., дължимо по силата на договор за
паричен заем № 3139875 от 29.01.2018 г., сумата 50,11 лв. –лихва за
забава за периода 15.02.2018 г.- до датата на подаване на заявлението в съда
/14.02.2020 г./ и допълнително за сумата 6,40 лв. /шест лева и 40 ст./-
доплащане до пълния размер на държавната такса.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 397 от 21.01.2020 г.
по гр. д. № 61/2020 г. по описа на Габровски районен съд в останалата част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.