Р Е Ш Е Н И Е
Номер 28.06.2022
година град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
окръжен съд Търговско
отделение
На 28.04. 2022 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР: ДИАНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдията ТРИФОНОВА
т.дело № 96 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявен
е иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ вр.
чл. 45 и сл. от ЗЗД.
В исковата молба е изложено, че в резултат на ПТП на
ищцата П.А.Т., на 42 години са причинени
телесни увреждания.
Посочено е, че на
22.09.2018 г. по ПП І-5 км. 108+850, землище общ. В.Т. с посока от гр. Г. към
гр. В. Т. се е движил л.а. „Сузуки Гранд Витара“ с peг. № СТ 3725 РВ,
управляван от Р.М.С., която нарушила правилата за движение по пътищата и
реализирала ПТП с л.а. „Нисан Примера“ с peг. № А 9435 НА, управляван от Д. К. Д.в, и л.а.
„Фолксваген Голф“ с peг. № ВТ 0962 КН, управляван от А.И.А..
Вследствие на инцидента е пострадала возещата се в л.а. „Сузуки
Гранд Витара“ с peг. № СТ
3725 РВ пътничка П.А.Т. и още три лица.
Сочи се, че във връзка с
причиняване на процесното ПТП е образувано НОХД № 1050/ 2020 г. по описа на
Районен съд - гр. В.Т. и приключило с влязло в сила споразумение, по силата на
което подсъдимата Р.М.С. е призната за виновна в това, че е осъществила състава
на престъплението по чл. 343, ал. 3, пр. 3, б. „а“ предл.
1, вр. ал. 1,б. „б“, вр.
чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, като е нарушила чл. 15, ал. 1, вр.
чл. 16, ал. 1, т. 2, вр. чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.
Заявено е, че причина за настъпване на произшествието са допуснатите от водача
на л.а. „Сузуки Гранд Витара“
с peг. № СТ 3725 РВ нарушения на правилата за
движение по пътищата. В конкретната ситуация се сочи, че основна причина за
възникване на ПТП е, че същата е навлязла в южната крайна пътна лента, където
се удря странично с л.а. „Нисан Примера“ с peг. № А 9435 НА, както и последващото
навлизане в северната пътна лента, където се удря с л.а. „Фолксваген Голф“ с peг. № ВТ 0962 КН - условия, в които виновната водачка сама
се е поставила. Посочено е, че в случай, че тя е имала техническа възможност да
предотврати настъпването на ПТП, ако бе продължила да се движи в собствената си
пътна лента, без да допуска съприкосновение с л.а. „Нисан“
и последващо навлизане в лентата за насрещно движение.
С оглед на изложеното се сочи, че в случая съществува пряка причинна връзка
между деянието на Р.С. и настъпилите общественоопасни
последици - причинените телесни увреждания на П.А.Т..
Изложено е, че за
увреждащия л.а. „Сузуки Гранд Витара“
с peг. № СТ 3725 РВ, управляван от Р.М. Сюнетчиеван, е налице сключена застраховка “Гражданска
отговорност” към датата на ПТП със „З.“ АД, гр. С.. Заявено е, че по силата на
този договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с
притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 000 000 лв., която сума представлява минималният размер на
обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите за 2018 г.
Съгласно разпоредбата на
чл. 380 от КЗ, пострадалата е предявила претенцията си за изплащане на
обезщетение пред „З.“ АД, гр. С. и е представила всички документи, с които
разполага. Твърди се, че към настоящия момент ответникът не е изплатил
обезщетение, поради което за ищцата е налице правен интерес да предяви
претенцията си за плащане пред съда.
Сочи се, че при процесното
ПТП П.А.Т. е получила следните травматични увреждания: Закрито счупване на
лявата мишнична кост /хумерус/
в горната една трета с дислокация /разместване/ на фрагментите; Закрито
счупване на медиалния малеол /вътрешен глезен/ на
десния крак с дислокация /разместване/ на фрагментите; Закрито счупване на
тялото на първи поясен прешлен в областта на преден
горен сегмент; Мозъчно сътресение, протекло с пълна загуба на съзнание;
Последици от неуточнена травма на шията и тялото и други.
След инцидента на
22.09.2018 г. пострадалата е транспортирана от ЦСМП до МОБАЛ ,Д.“ АД, гр. В.Т.,
където след направените образни изследвания и консултация с реаниматор
е настанена в Отделение за анестезиология и интензивно лечение в тежко
състояние и в травматичен шок. Направени са и параклинични
изследвания, образни изследвания и консултации с реаниматор,
ортопед, неврохирург, хирург и кардиолог. В резултат се установили комоцио церебри, фрактура на
медиалния малеол на тибията,
фрактура на левия хумерус в проксимална трета,
придружена с болка, фрактура на тялото на Л1 и чернодробна контузия в IV
сегмент. На ищцата й е назначена медикаментозна терапия, като й е поставена
гипсова имобилизация на лява мишница и фиксираща
бинтова превръзка на малеола. На 26.09.2018 г. П.Т. е
изписана с окончателната диагноза Травматичен шок и с придружаващите
заболявалия травма на черния дроб или на жлъчния мехур, счупване на сакрума, закрито.
Посочено е, че още същия
ден на 26.09.2018 г. пострадалата е настанена в травматологията на Болница „Т.“,
гр. С.З. в състояние заемаща принудително положение в леглото, с гипсова лонгета на лява мишница, палпаторна
болка в поясен отдел на гръбначен стълб, както и с оток,
кръвонасядания и болезнени движения в десен глезен.
Направени са й параклинични и образни изследвания, в
резултат на които се установило, че са налице фрактура на медиалния малеол с дислокация. Фрактура на лява раменна кост в
проксимална диафиза с дислокация и фрактура на тялото
на L1 в областта на преден горен сегмент. В резултат от установените
наранявания на 27.09.2018 г. ищцата е подложена на оперативно лечение за
открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фабула и открито наместване с вътрешна фиксация, хумерус. На 03.10.2018
г. П.Т. е изписана с окончателната диагноза Счупване тялото [диафизата] на тибията, закрито и
с препоръки за ХДР, леглови режим до 30-тия ден след
травмата, изометрични раздвижвания на мускулатурата
на тялото, да се махнат конците на 14-тия ден от операцията и да се следи
състоянието на ОПЛ.
Сочи се, че на 29.10.2018
г. ищцата е прегледана от ортопед-травматолог, който установява, че същата все
още се възстановява от получените при ПТП травми, като за целта не натоварва
глезена и левия хумерус и носи ригиден
корсет за имобилизация на фрактурата на прешлена.
Поставена й е диагнозата Счупване на тялото [диафизата]
на тибията с придружаващите заболявалия Счупване на
тялото [диафизата] на раменната кост и Счупване на
гръбначния стълб в поясната област. В резултат на
констатираното състояние на пострадалата, същата е насочена към ЛКК с мнение за
продължаване на временната нетрудоспособност с 30 дни.
На 07.01.2019 г. на ищцата
е направена компютърна томография на лумбален отдел
на гр. стълб, вследствие на която се установила многофрагментна
фрактура на тялото на L1 и на дясната част на дъгата му.
На 10.01.2019 г. ищцата е
прегледана от ортопед-травматолог, който установява, че същата все още се
възстановява от получените при ПТП травми, като за целта не натоварва глезена и
левия хумерус и носи ригиден
корсет за имобилизация на фрактурата на прешлена.
Поставена й е диагнозата Счупване на тялото [диафизата]
на тибията с придружаващите заболявалия Счупване на
тялото /диафизата[ на раменната кост и Счупване на
гръбначния стълб в поясната област. В резултат на
констатираното състояние на пострадалата, същата е насочена към ЛКК с мнение за
продължаване на временната нетрудоспособност с 30 дни.
На 31.01.2019 г. П.Т. е
прегледана отново от ортопед-травматолог, който установява, че същата все още
се възстановява от получените при ПТП травми, като за целта носи ригиден корсет за имобилизация на
фрактурата на прешлена. Поставена й е диагнозата Счупване на тялото [диафизата] на тибията с
придружаващите заболявалия Счупване на тялото [диафизата]
на раменната кост и Счупване на гръбначния стълб в поясната
област. В резултат на констатираното състояние на пострадалата на същата й е
дадена препоръка да продължи имобилизацията с ригидния корсет до навършване на 5 месеца, след което да
започне постепенното му премахване. Ищцата е насочена към ЛКК с мнение за
продължаване на временната нетрудоспособност с 30 дни.
На 25.02.2019 г. П.Т. е
прегледана от неврохирург, който установява, че пострадалата е с три-точков
корсет /реклинационен/. Вследствие на извършения
преглед е констатирано, че фрактурата по своето естество е нестабилна и се
нуждае от по-продължително възстановяване. Поставена й е диагнозата Последици
от неуточнена травма на шията и тялото и са дадени препоръки след шестия месец
три-точковият корсет да се смени с мек корсет. Насочена е към ЛКК за
продължаване на временната нетрудоспособност с 30 дни.
На 07.03.2019 г. П.Т. е
прегледана от ортопед-травматолог, който установява, че същата все още се
възстановява от получените при ПТП травми, като за целта носи ригиден корсет за имобилизация на
фрактурата на прешлена. Поставена й е диагнозата Счупване на тялото [диафизата] на тибията с придружаващите
заболявалия Счупване на тялото [диафизата] на
раменната кост и Счупване на гръбначния стълб в поясната
област. В резултат на констатираното състояние, пострадалата е насочена към ЛКК
с мнение за продължаване на временната нетрудоспособност с 30 дни.
На 14.03.2019 г. П.Т. е
прегледана отново от ортопед-травматолог, който установява, че същата все още
се възстановява от получените при ПТП травми, като за целта носи ригиден корсет за имобилизация на
фрактурата на прешлена. Поставена й е диагнозата Счупване на тялото [диафизата] на тибията с
придружаващите заболявалия Счупване на тялото [диафизата]
на раменната кост и Счупване на гръбначния стълб в поясната
област. В резултат на констатираното състояние пострадалата е насочена към ЛКК
за изготвяне на протокол за ТЕЛК за продължаване на временната
нетрудоспособност.
На 18.03.2019 г. и шията е
прегледана от неврохирург, който установява, че пострадалата е с три-точков
корсет /реклинационен/. Вследствие на извършения
преглед е констатирано, че фрактурата по своето естество е с нестабилен
фрагмент, който участва в оформянето на Вертебралния
канал. Вертебралният синдром е по-силно изразен в
дясно лумбално. Поставена й е диагнозата Последици от
неуточнена травма на шията и тялото и е насочена към ЛКК за продължаване на
временната нетрудоспособност с 30 дни. Назначена й е медикаментозна терапия.
Посочено е, че с Експертно
решение № 1133 от 051/ 01.04.2019 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „П.“ АД, гр. С.З. ищцата
е освидетелствана като временно нетрудоспособна във връзка с поставената й
водеща диагноза Счупване на тялото [диафизата] на тибията и констатираното общо заболяване Състояние след политравма - фрактура на дясна подбедрица,
лява мишница и Л1; състояние след оперативно лечение. Сочи се,че и към момента
на решението тя продължава да бъде с ригиден корсет
за имобилизация на фрактурата на прешлена и с
ограничени и болезнени движения. Взетото решение е с цел ищцата да завърши
лечението си и да стабилизира състоянието си.
На 15.05.2019 г. ищцата е
прегледана от неврохирург, който установява, че пострадалата е с три-точков
корсет /реклинационен/. Вследствие на извършения
преглед е констатирано, че вертебралният синдром е
по-силно изразен в дясно лумбално. Поставена й е
диагнозата Последици от неуточнена травма на шията и тялото, като е насочена за
физиотерапия, както и към ЛКК за протокол пред ТЕЛК за удължаване на временната
нетрудоспособност. Назначена й е медикаментозна терапия.
На 16.05.2019 г. е
съставен Протокол на медицинска комисия с № 824/ 17.05.2019 г. на ОЛКК при ДКЦ П.“
ЕООД, с който комисията излиза със заключение да представи ищцата пред ТЕЛК за
продължаване на временната нетрудоспособност. Сочи се, че видно от протокола
вследствие на получените при процесното ПТП наранявания пострадалата е със
сериозна болкова сиптоматика,
с ограничени и болезнени движения и с ригиден корсет
за имобилизация на фрактурата на прешлена /още два
месеца/. Вертенралният синдром е по-силно изразен в
дясно лумбално. Поставена й е диагнозата Състояние
след политравма - фрактура на дясна подбедрица, лява мишница и Л1; състояние след оперативно
лечение.
С Експертно решение № 2002
от 087/10.06.2019 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „П.“ АД, гр. С.З. ищцата е освидетелствана
като временно нетрудоспособна във връзка с поставената й водеща диагноза
Счупване на тялото [диафизата] на тибията
и констатираното общо заболяване Състояние след политравма
- фрактура на дясна подбедрица, лява мишница и Л1;
състояние след оперативно лечение. И към момента на решението тя продължава да
бъде с ригиден корсет за имобилизация
на фрактурата на прешлена и с ограничени и болезнени движения. Взетото решение
е с цел ищцата да завърши лечението си и да стабилизира състоянието си.
На 01.07.2019 г. П.Т. е
прегледана от неврохирург, който установява, че пострадалата е с три-точков
корсет /реклинационен/. Вследствие на извършения
преглед е констатирано, че вертебралният синдром е
по-силно изразен в дясно лумбално. Поставена й е
диагнозата Последици от неуточнена травма на шията и тялото и й е назначена
медикаментозна терапия.
Наведени са твърдения, че
в резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП П.А.Т. търпи силни болки
и много страдания, като същата не се чувства добре физически и емоционално.
Вследствие на получените наранявания пострадалата е прекарала повече от два
месеца на легло, като за този период тя е разчитала единствено на помощта на
своите близки за задоволяване на елементарните си нужди от ежедневието си. В
период около 10 месеца след ПТП, ищцата е следвало да носи постоянно корсет
поради травмата на прешлена. Впоследствие тя е започнала да прави и леки
раздвижвания и рехабилитация. Преди пътния инцидент П.Т. е била в отлично
здравословно състояние и с динамично ежедневие. След инцидента обаче видно от
приложените като доказателство към настоящата ИМ болнични листове, тя е била в
болнични за период около година и половина, като в това време е лишена от
обичайния си начин на живот, възможността да излиза, работи и да се среща с
приятелите си. Във връзка с получените тежки травми се е наложило тя да бъде
трудоустроена, тъй като не е била в състояние да изпълнява служебните си
задължения. Твърди се, че и към настоящия момент болката и дискомфортьт
в контузионните области продължават. Пострадалата не
се е възстановила напълно от получените травми, като й предстои допълнително
лечение. Освен болките, ищцата е изживяла и силен стрес по време на пътния
инцидент, който се е отразил изключително негативно на здравословното и
емоционалното й състояние и ще остане за цял живот в нейното съзнание.
В резултат на процесното
ПТП и получените при него увреждания, ищцата е претърпяла и имуществени вреди в
размер на 1733 лв., които също следва да й бъдат възстановени. Посочените
разходи са направени за медицински изделия, потребителска такса, консултация и
медицински транспорт.
Заявено е, че с оглед на
изложеното, причинените неудобства, болки и страдания на пострадалата следва да
бъдат компенсирани. Сочи се, че безспорно неимуществените вреди имат по-голямо
значение и се оценяват по-високо. Отбелязано е, че паричното обезщетение не
може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило
удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да
компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на
неблагоприятните последици от претърпените телесни увреждания. Посочва се, че
обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен
обем психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо
нематериалните последици от извършеното престъпление.
Твърди се, че вредите на
ищцата са в резултат на виновното поведение на водача на л.а. „Сузуки Гранд Витара“ с peг. № СТ 3725 РВ - Р.М. Сюнетчиеван,
а за причинените от нея вреди отговаря ответникът по делото „З.“ АД, гр. С..
Изложени са доводи, че съгласно чл. 432 от КЗ увреденият има право на пряк иск
срещу застрахователната компания, отговорна по задължителната застраховка
“Гражданска отговорност”, поради което за П.Т. е налице правен интерес да иска
от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените й
неимуществени вреди. Сочи се, че предявеният иск е съобразен от една страна с
принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания
от причинените телесни увреждания, а от друга страна с лимита на отговорност на
застрахователната компания по ЗГО за 2018 г. и съдебната практика при
компенсиране на вреди от този вид.
Направено е искане, да се
осъди ответника „З.“ АД, гр. С. да заплати на П.А.Т. обезщетение в размер на 26
000 лв., частичен иск от 80 000 лв., за причинените й неимуществени вреди,
изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни
увреждания при процесното ПТП, както и обезщетение за причинените й в тази
връзка имуществени вреди в размер на 1733 лв.
Претендира законната лихва
върху сумите, считано от 29.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумите.
Претендират се направените
по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА
с ДДС, тъй като адвоката регистриран по ЗДДС, като моли да се счита настоящата
молба за списък на разноски.
В съдебно заседание от 21.04.2022 г. съдът е допуснал
увеличение на предявения иск за неимуществени вреди заявен първоначално като
частичен, който да се счита предявен вместо за 26 000 лв. за 120 000
лв., представляващи обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди
изразяващи се в претърпени болки и страдания в следствие на причинените й
телесни увреждания при процесното ПТП, ведно със законната лихва до
окончателното изплащане на сумата.
В законния срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва така
предявения иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ (нов) като неоснователен и
недоказан и моли да се постанови съдебно решение, с което да се отхвърли
изцяло, като на основание чл. 78 от ГПК моли да му се присъдят разноските в
настоящото производство, в това число и за адвокатско/ юрисконсултско
възнаграждение. Моли също да се отхвърли и акцесорния
иск по чл. 86 от ЗЗД по съображения за неоснователност и недоказаност на
главния иск. В случай, че се намери иска за основателен, моли да се намали
размера на обезщетението, тъй като претендираното с
исковата молба е прекомерно завишено и не съответства, от една страна, на
практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед
критериите, запълващи със съдържание понятието „справедливост” по смисъла на
чл.52 ЗЗД, от друга страна, на характера и степента на причинените от
процесното ПТП телесни увреждания, респ. на интензитета и продължителността на
търпените болки и страдания от ищцата и от трета страна, с оглед приноса на ищцата
за настъпване на вредоносните последици от ПТП.
Взема следното становище по редовността на исковата
молба:
Твърди, че исковата молба е нередовна, тъй като не
отговаря на изискванията на чл.127 ал.4 ГПК за посочване на банкова сметка ***.
Предвид изложеното, моли да се остави същата без движение до отстраняване на
посочените нередовности.
По допустимостта на иска, ответникът взема
следното становище:
Намира, че предявените искове са допустими, макар и
неоснователни и няма пречка да бъдат допуснати до разглеждане от съда.
Признава за установено съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по отношение собствеността и ползването на л.а.
„Сузуки Гтанд Витара” с peг. № СТ 3725 РВ по
силата на Застрахователна полица № BG/30/118002466122/20.09.2019г., сключена
със „ЗАД ДаллБогг:Живот и здраве” АД.
Оспорва следните обстоятелства:
Счита, че претендираният от
ищцата размер на обезщетение от 26 000 лв., частично от 80 000 лв. за
претърпените неимуществени вреди е необосновано прекомерно завишен. Аргументира
се, че съгласно съдебната практика понятието „справедливост”, по смисъла на чл.
52 от ЗЗД, не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното
определяне на размера на обезщетението и обезщетението не може да бъде източник
на обогатяване на пострадалото лице. Сочи, че такива обективни обстоятелства
при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, времето за
възстановяване и др. Според ответника, от значение са и редица други
обстоятелства, които би следвало да се обсъдят и въз основа на тяхната
комплексна оценка да се заключи какъв размер обезщетение по справедливост да се
присъди за неимуществени вреди.
В тази връзка, ответникът счита, че исканият размер на
обезщетението от ищцата е прекалено завишен. Посочва, че съгласно Постановление
№ 4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС, обезщетение за претърпени неимуществени
вреди се присъжда само и единствено „след като се установи, че действително са
претърпели такива вреди”.
Оспорва и твърдените с исковата молба травми, получени от
ищцата като вид и характер, както оспорва и твърденията за тяхната
продължителност - представените медицински документи са недостатъчни и не
обосновават нито твърдените неимуществени вреди, нито искания размер на
обезщетение за тях. Твърди, че липсват медицински документи, обвързани с
проследяването на здравословното състояние на пострадалата, липсват медицински
документи относно възстановителните процеси, както и относно евентуално
проведена рехабилитация.
Оспорва да е налице ограничение в движението и към
настоящия момент. Сочи, че не е представена по делото медицинска документация,
която да показва това към тази година, нито резултати от извършена ъглометрия.
В този смисъл, прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение като несъответстващо на реално
претърпените от ищцата болки и страдания, както и възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата. Твърди, че П.Т. е пътувала без
поставен предпазен колан, като това е довело до настъпването на травмите й.
Излага аргументи, че неизползването на предпазен колан е вид и форма на
причиняването като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане,
поради което се свързва и с последиците, предвидени в чл. 51, ал. 2 ЗЗД за
разпределяне на тежестта в размера на дължимото обезщетение. Твърди и че същата
не е провела правилно лечение и така е допринесла за по-продължителния и
непълен процес на възстановяване.
Счита, че предвид на изложеното и при евентуална доказаност на исковата претенция, определеното от съда за
справедливо обезщетение следва да бъде намалено значително заради наличието на
принос от страна на пострадалата в изложените по-горе аспекти.
Оспорва претендираните
имуществени вреди. Счита, че същите не са в причинно- следствена връзка с
процесното ПТП.
В тази връзка, оспорва претенцията по акцесорния
иск за лихва, както и размера на претендираните лихви
и началния момент, от който същите се претендират. Посочва, че в случая, с
първоначално заведената претенция не са представени всички документи,
необходими за изясняване на обстоятелствата около процесното ПТП, включително
банкова сметка. ***вен в невъзможност да заплати
обезщетение на пострадалата. Твърди, че банкова сметка ***астоящия
момент, поради което счита, че в случай, че се установи, че искът е основателен,
то лихва би се дължала от момента на представяне на банкова сметка.
***на искова молба
(молба – становище), с която взема становище по
възраженията на ответника.
По възраженията относно
редовността на исковата молба, счита,
че същата е редовна и подлежи на разглеждане.
Отбелязва, че следва да се има предвид, че въпреки
въведеното изискване в ГПК за представяне на банкова сметка ***, следва да се
обърне внимание, че законът не свързва неизпълнението на това изискване с
никакви последици, вкл. и с нередовност на исковата молба, каквато твърди
ответника. Сочи, че в чл. 129, ал. 1 от ГПК са уредени последиците от
нередовност на исковата молба и изобщо не са предвидени такива при неизпълнение
на ал. 4 на чл. 127 ГПК. Излага, че законодателят не е въвел задължение на съда
да следи за това и съответно не е предвидена санкция за неизпълнение. Посочва,
че изменението на чл.127 ГПК със ЗИДГПК, обн. в ДВ
бр.86/2017 г., не е съпътствано от изменение на разпоредбата на чл.129. ал.2 ГПК, в която като основание за провеждане на производство по отстраняване на нередовности на исковата молба е посочено само
несъответствието на молбата с изискванията за редовност, визирани в чл.127,
ал.1 ГПК. Според ищцата, при отсъствие на такова изрично препращане,
непосочването на банкова сметка ***, не може да се квалифицира като нередовност
на исковата молба, чието неотстраняване би обусловило връщане на молбата или
недопустимост на постановеното по нея съдебно решение. Освен това, ответникът
не предлага никакво плащане, за да бъде нужно да бъде представена банкова
сметка ***, даже напротив, видно от отговора на исковата молба същият оспорва
предявения иск изцяло - както по основание, така и по размер.
С оглед обстоятелството, че ответното дружество
признава наличието на валидно застрахователно правоотношение, респ. наличието
на валидна застрахователна полица „Гражданско отговорност” за увреждащия л.а.“Сузуки Гранд Витара“, моли на
основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, да се обяви това обстоятелство за безспорно
и ненуждаещо се от доказване.
Оспорва всички възражения на ответното дружество като
незаконосъобразни, неоснователни и недоказани.
Заявява, че ответникът неоснователно оспорва
предявения иск за неимуществени вреди по отношение неговия размер. Намира, че в
случая искът е съобразен от една страна с принципа за справедливост, с оглед
причинените неимуществени вреди на ищцата, а от друга страна - с лимита на отговорност
на ответника за 2018г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този
вид.
Намира за неоснователни оспорванията
от страна на ответника за причинените на ищцата травми, техния характер и
интензитет. Сочи, че всички описани в исковата молба страдания, техния
интензитет и проявление при ищцата са настъпили следствие процесното ПТП и
същите ще бъдат установени в настоящото производство посредством
допуснатите свидетели и СМЕ.
Счита, че са неоснователни възраженията на ответното
дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата
ищца. Посочва, че същите са голословни и неподкрепени с доказателства. Твърди,
че от представените писмени доказателства няма данни, от които да се направи
извода, че пострадалата, е извършила нарушения, които да са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат. Предвид
което счита, че искането на ответника за намаляване на определеното обезщетение
на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, следва да се остави без уважение.
Намира за неоснователно оспорването на ответното
дружество наличието на причинно - следствената връзка между настъпилите за
ищцата имуществени вреди с процесното ПТП. Посочва, че за установяването на
това е поставен въпрос към вещото лице по СМЕ.
По отношение оспорването дължимостта
на претендираните лихви за забава, се посочва, че при
деликт лихви за забава се дължат от датата на
непозволеното увреждане. Отбелязва, че следва да се има предвид, че
задължението за изплащане на застрахователно обезщетение възниква с
настъпването на застрахователното събитие, покрито от ЗГО на автомобилистите.
Според ищцата, приложимата правна норма е чл.429, ал.3 КЗ, в която е уредено
задължение на застрахователя за лихви от датата на уведомяване от застрахования
или от датата на уведомяване или предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице. Сочи се, че тъй като за делинквента
е установено задължение да уведоми застрахователя в 7-дневен срок от датата на
настъпване на застрахователното събитие, а в конкретния случай застрахователят
не оспорва, че това задължение е изпълнено, то за застрахователя възниква
задължение за плащане на лихви към пострадалия от 7-мия ден, така, както е
посочено в исковата молба - 29.09.2018 г.
Заявено е, че най - късният момент, от който възниква
задължение за лихви е 15.12.2020 г., за която дата са представени
доказателства, че от ищцата е постъпило уведомление до застрахователя за
настъпилото събитие.
Оспорва изложеното от ответника във връзка с дьлжимостта на лихвите за забава. Заявява, че непредставената
банкова сметка ***ика в обективна невъзможност да
определи и изплати обезщетение на ищцата. Сочи се, че до настоящия момент
ответното дружество не предлага никакво плащане, а следва да се има предвид, че
при представяне пред него по извънсъдебната претенция на Констативен протокол
на ПТП, същият не може да откаже плащане. Освен това се сочи, че съгласно
разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от КЗ, на застрахователя му се дава право да
получи необходимата информация, съхранявана от органите на МВР, разследващите
органи, другите държавни органи, личния лекар, лечебните и здравните заведения
и от лицата, които имат право да удостоверяват настъпването на обстоятелствата
за установяване на застрахователното събитие и причините от него, както и да
получава заверени преписи от документи. Счита, че ако за произнасяне на
ответника са му били нужни още документи, то той е имал правото и възможността
да се снабди с тях и при желание да се произнесе по предявената претенция, като
определи справедливо обезщетение.
Прави възражение за недължимост
на юрисконсултско / адвокатско възнаграждение, респ.
на прекомерност на претендираните от ответника
разноски.
По делото е постъпил отговор на допълнителната искова молба, в който е заявено от
ответника, че поддържа всички направени с отговора на исковата молба фактически
твърдения, правни доводи, възражения и доказателствени искания, като
процесуалната позиция на дружеството остава непроменена. С оглед на
гореизложеното, излага следните аргументи:
Посочва, че ищецът в своята допълнителна искова молба
излага, че не следва да прилага данни за банкова сметка, ***, че в закона не е
предвидена санкция за неизпълнение на предвиденото в чл. 127, ал. 4 от ГПК
правило. Според ответника, непредставянето на банкова сметка ***-късен етап от
производството до злоупотреба, тъй като за ищеца възниква възможността да
пристъпи директно към принудително изпълнение на сумите, в случай че се
постанови осъдително съдебно решение по отношение на ответното дружество, без
да има опция последният да заплати доброволно изцяло или частично присъдените
суми. Посочва, че ищецът е завел частичен иск за сумата от 26 000 от 80 000
хиляди лева. Заявява, че в Закона за ограничаване на плащанията в брой е предвидено
ограничение, че при условие, че се извършва плащане, което е равно или
надвишава сумата от 10 000 лева, то може да се извърши само чрез превод или
внасяне по платежна сметка. Ръководейки се от изложените аргументи, ответникът
счита, че съдът следва да задължи ищеца да посочи банковата сметка, за да може
по този начин да се спази целта на закона, а именно ответното дружество във
всеки един етап от хода на производството да заплати претендираните
суми.
Поддържа изцяло направените възражения във връзка с
необосновано и прекомерно претендирания размер на
обезщетение за неимуществените вреди. Твърди, че сума в такъв колосален размер
не отговаря на залегналия в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД принцип на
справедливостта, нито на претърпените от ищеца болки и страдания, в следствие
на получените от нея телесни увреждания, нито на съдебната и застрахователната
практика по аналогични случаи. Сочи, че целта на обезщетението е да покрие
реално възникналите вреди в резултат на възникналото застрахователното събитие,
а не да са източник на обогатяване за пострадалото лице.
Поддържа направеното оспорване за наличието на травми,
техния характер и интензитет и продължителността на периода, който е необходим
за пълно възстановяване. Сочи, че в Епикризите е
отразено, че за правилното и навременно възстановяване ищцата следва да спазва
определен режим, но тя не е изпълнила предписанията на лекуващия лекар. Твърди,
че с това си поведение, изразяващо се в бездействие, тя е допринесла за
удължаването на възстановителния си период и усложняването на текущото и
състояние.
Придържа се към наведените аргументи в отговора на
исковата молба за недължимост на лихвата, поради
неоснователност на главния иск и в случай, че бъдат намерени исковете за
основателни, то следва да се определи правилно и началният и момент. Посочва,
че по аргумент от разпоредбите на чл. 429, ал.3 от КЗ, лихвата за забава, която
се покрива от застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“, се
дължи считано от момента на уведомяването на застрахователя, за настъпването на
застрахователното събитие, а не от някакъв по-ранен момент. Отбелязва, че
разпоредбата на чл.380, ал.1 от КЗ определя изричното задължение на
претендиращия застрахователно обезщетение, едновременно с претенцията си да
представи пред застрахователя необходимите доказателства за настъпването на
застрахователно събитие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“, както и да посочи своя банкова сметка.
***, че внимателният анализ и систематическото
тълкуване на нормативната уредба на чл. 497, ал.1 от КЗ мотивира извода, че
считано от момента на изтичането на определения в чл.396, ал.1 от КЗ тримесечен
срок за произнасяне - самият застраховател би изпаднал в забава на собствено
основание, ако не се произнесе по надлежно предявената пред него претенция по
чл. 380, ал. 1 от КЗ. Заявява, че по аргумент от чл. 380, ал.3 от КЗ обаче,
последиците на забавата на застрахователя са преодолени в хипотеза - ако не е
изпълнено надлежно задължението на претендиращото лице да посочи и представи
своя банкова сметка. ***, че в такъв случай, забавата на застрахователя да
изплати дължимо застрахователно обезщетение би настъпила едва в момента, в
който самият застраховател обективно би могъл да узнае за номера на банковата
сметка на ползващото се лице, което е легитимирано да получи застрахователното
обезщетение.
Отбелязва, че в разглеждания случай, въз основа на
представените в хода на съдебното дирене доказателства, че това не е сторено
нито в срока за разглеждане на ликвидационната преписка от застрахователя, нито
дори и до настоящия момент.
С оглед на гореизложеното и в случай, че се намерят
исковете за основателни, то ответникът моли да се счете за начален момент, от
който следва да се дължи лихвата, датата на представяне на банковата сметка.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
Безспорно е установено, че
на 22.09.2018 г. по ПП І-5 км. 108+850, землище общ. В.Т. с посока от гр. Г.
към гр. В. Т. е възникнало ПТП между
л.а. „Сузуки Гранд Витара“
с peг. № СТ 3725 РВ, управляван от Р.М.С., л.а. „Нисан
Примера“ с peг. № А 9435 НА, управляван от Д. К. Д.в и
л.а. „Фолксваген Голф“ с peг. № ВТ 0962 КН,
управляван от А.И.А.. Вследствие на инцидента е пострадала возещата се в л.а. „Сузуки Гранд Витара“ с peг. № СТ 3725 РВ пътничка П.А.Т. и още три лица.
Не е спорно, че за л.а. „Сузуки
Гранд Витара“ с peг. № СТ
3725 РВ, управляван от Р.М. Сюнетчиеван, е налице
сключена застраховка “Гражданска отговорност” със „З.“ АД, гр. С., със срок на
действие от 20.08.2018 г. до 20.08.2019 г.
Съгласно разпоредбата на
чл. 380 от КЗ, пострадалата е предявила претенцията си за изплащане на
обезщетение пред „З.“ АД, гр. С. на 19.01.2021
г. и е представила всички документи, с които разполага /писмо изх. №
642/02.02.2021г. и обр. р.
от 19.01.2021г./. Към настоящия момент ответникът не е изплатил обезщетение,
поради което за ищцата е налице правен интерес да предяви претенцията си за
плащане пред съда.
Налице е и влязло
в сила на 23.09.2020г. определение по НОХД № 1050/2020г. по описа на Районен
съд В.Т., с което е одобрено споразумение, по силата на което водачката Р.М.С. е призната за виновна в това, че е осъществила
състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, пр. 3, б. „а“ предл.
1, вр. ал. 1,б. „б“, вр.
чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, като е нарушила чл. 15, ал. 1 от ЗДвП, чл. 16, ал.
1, т. 2 от ЗДвП, чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, в резултат на което ударила движещия се
пред нея в крайна дясна пътна лента л.а. „Нисан Примера“
с peг. № А 9435 НА, управляван от водача Д. К. Д.в,
вследствие на което допуснала ПТП с насрещно движещия се в полагащата му се
пътна лента в посока от гр. В.Т. към гр. Г. л.а. „Фолксваген Голф“ с peг. № ВТ 0962 КН, управляван от водача А.И.А. и причинила
по непредпазливост телесни повреди на повече от едно лице, включително средни
телесни повреди на ищцата П.А.Т..
От заключението на
съдебномедицинската експертиза се установява следното:
На 22.09.2018г. по път 1-5км.108+850, в землището на общ.В.Т. с посока от гр.Г. към гр.В.Т., в средната пътна лента се е движел л. а. ”Сузуки Гранд Витара”, в който на предната дясна седалка е пътувала ищцата П.Т.. В един момент водачката е допуснала навлизане в южната пътна лента/ускорителна/. Тогава в нея лента се е движел от запад на изток л.а. ”Нисан Примера”. Настъпил удар между автомобилите, който бил между задната част на преден ляв калник и предна лява врата за л.а. ”Нисан” и дясна врата и десен заден калник на л.а. ”Сузуки”. След удара л.а. ”Сузуки” се отклонява в ляво, навлиза в лентата за движение /насрещно/ от В.Т. към Г., където в този момент се е движел л.а. ”Фолксваген-Голф”. Отново настъпва втори удар за л.а. ”Сузуки”, който е почти челен. При така описания механизъм /ползвано НОХД №1050/20г/ ищцата П.Т. се явява участничка в две последователни автомобилни произшествия. При първото тя е получила кинетична енергия придадена от инерционните сили между автомобила, в който е пътувала и л.а. ”Нисан Примера”. Тези сили са били с посока на дясно и напред, спрямо нейния стоеж, а при втората катастрофа ударът е бил почти челен. След втория челен - леко кос удар л.а. „Сузуки” се завърта около 30 градуса по посока на часовниковата стрелка. В резултат на отклоняване на тялото и краката й в различни посоки при тези удари тя е получила следните травматични увреждания:
Закрито счупване
на лявата мишнична кост/хумерус/
в горната трета с дислокация/разместване/на фрагментите.
-Закрито счупване на медиалния малеол/вътрешен глезен/на десния крак с дислокация/разместване/ на фрагментите.
-Закрито счупване на тялото на първи поясен прешлен в областта на предния горен сегмент.
-Мозъчно сътресение, протекло със загуба на съзнанието и липса на част от спомена за случилото се.
Предвид тежкият травматичен шок, в който е изпаднала П.Т., при процесното ПТП, първите лечебни мероприятия са проведени в ЦСМП при МБАЛ-Т., след което е хоспитализирана в ОАИЛ за 5 дни, до стабилизиране на общото състояние. След като е станала транспортабилна, по нейно желание е дехоспитализирана от там и приета в МБАЛ ”Т.”- С.З.. Там след подготовка и консултации е проведено адекватно лечение:
-Закритото счупване на лявата мишнична кост/хумерус/ в горната трета с дислокация/разместване/на фрагментите, лекувано оперативно на 27.09.2018 г. - открита кръвна репозиция и метална остеосинтеза с проксимален заключващ хумерален пирон. Раздвижване по отношение на тази фрактура ищцата е провеждала в домашни условия.
-Закритото счупване на медиалния малеол/вътрешен глезен/на десния крак с дислокация/разместване/ на фрагментите е лекувано оперативно на 27.09.2018 г. с открита кръвна репозиция, с вътрешна фиксация по метода на Вебер. Раздвижване на глезенната става е извършвала сама.
-Закритото счупване на тялото на първи поясен прешлен в областта на предния горен сегмент е лекувано консервативно с поставяне на ригиден корсет за имобилизация на гръбначния стълб за 6 месеца и последващ мек, еластичен корсет до 9-10 месец.
-Мозъчно сътресение, протекло със загуба на съзнанието и липса на част от спомена за случилото се е лекувано консервативно в МБАЛ-В.Т., МБАЛ„Т.”- С.З. и в домашни условия.
При прегледа, който експертизата е извършила на ищцата и разговора с нея, се уточнило, че през м.април - м.май 2019 г. е провела рехабилитация и кинезитерапия в МЦ „М.” - К. за около 7-10 дни. В представената медицинска документация липсва документ, удостоверяващ провеждането на тази рехабилитация. Ищцата съобщи, че е проведена на частни начала.
От представените
болнични листи се разбира, че лечението е продължило 10 месеца и след това е
започнала работа при облекчени условия на труд.
При
клиничния преглед, който вещото лице е
извършило на 26.03.2022 г. е установило следното:
Лявата раменна става - най-близка до фрактурата на раменната кост е раздвижена, но със сериозен дефицит в амплитудата на движение. Абдукцията е възможна до 90 гр, а след това е болезнена и невъзможна /норма 160-180гр/. Външната и вътрешна ротация са в общ обем около 70- 80гр/норма 90 гр/. Брахиалната мускулатура на лявата ръка е виД. хипотрофирала. При разговора с ищцата вещото лице е установило, че тя е левичар, т.е. би трябвало лявата ръка да е чувствително по-силна от дясната. В случая лявата е сравнително по-слаба и по-маломощна от дясната.
-Десният глезен - видим леко дъговиден оперативен цикатрикс върху медиалния малеол. Дорзална флексия - 20гр/норма/; плантарна флексия - 30гр/норма/. Деснияг глезен няма дефицити.
-Гръбначният стълб - лумбален отдел - няма видими външни деформации. Установява се палпаторна болка около Л1-Л2-Л3. При опит за навеждане напред се установява щадене на лумбалния отдел - навеждането се компенсира от гръдния отдел. Ищцата съобщи, че болката в поясните прешлени се засилва при студено време, при натоварване или при наведено положение.
Дефицитите,
слабостта и изброените усложнения в зоните на травматичните увреждания, които е
претърпяла П.Т., са в пряка причинно следствена връзка с травмите получени при
процесното ПТП от 22.09.2018 г.
В съдебната
документация ищцата е представила финансови документи за извършени заплащания
през м.септември до м.ноември 2018г:
-Фискален бон и
удостоверение за потребителска такса в МБАЛ - В.Т. от 25.09.2018г. за 23, 20 лв.
-Фактура
№**********/26.09.2018г от „С.”ЕООД - С.З. за мед.транспорт от В.Т. до С.З. за
235 лв.
-Фискален бон за преданестезиологична консултация в МЦ„Т.” на 27.09.2018г.
за 50 лв.
-Фактура
№**********/03.10.2018 г. за проксимален хумерален
пирон за остеосинтеза за 1 390 лв.
-Фактура
№**********/03.10.2018 г. за потребителска такса за МБАЛ „Т.” - С.З. за 34, 80 лв.
Всички те са във
връзка с проведените лечения в МБАЛ - В.Т., МБАЛ "Т.”, проведени
консултативни прегледи, остеосинтезно средство.
Всички направени разходи са във връзка с проведеното лечение и са били
необходими.
Вещото лице
анализирайки последователността на ударите, на които е бил подложен л.а. „Сузуки Гранд Витара” при
сблъсъците с л.а. „Нисан
Примера” и л.а. „Фолксваген Голф”, а от
там и посоката на кинетичната енергия, предадена върху тялото на П.Т., в
отделните моменти, може да се заключи, че при първия удар - страничен,
предпазният колан почти не е имал възпиращо действие върху тялото на ищцата.
При втория - челен удар, следван от 30-градусова ротация, при висока скорост тя
е политнала напред и веднага след това - на ляво. Всички тези разнопосочни
удари на ищцата обуславят получаването на отделните травматични поражения в
условията на правилно поставен предпазен колан.
При
ищцата П.Т. се касае за няколко травми с
различна локализация, с различна продължителност на възстановителния процес.
Това определя и нуждата или ненуждата от рехабилитация по различно време.
Счупването на
раменната кост и оперативното и лечение/фиксиране на фрактурата с къс
проксимален пирон/ позволява рехабилитация още от 5-10-я следоперативен ден.
Това при нея не е можело да се извършва, тъй като има и счупен поясен прешлен, който налага целия първи месец пациентката
да е на легло. До 3-3,5 месец болките в гръбначния стълб са силни; купират се почти ежедневно с използване на аналгетици. След изтичане на този период тя постепенно се приучава да стои седнала; изправя се само с чужда помощ.
След като може стабилно да стои права се започва обгрижването
и на глезенната става. За да може да се придвижва
трябва да ползва помощни средства - патерици, но при условията на наложен ригиден корсет придвижването е затруднено. Всичко това води
до извода, че рехабилитацията винаги ще закъснява.
При разговора с
ищцата на 26.03.2022 г. и направения преглед, се уточнява, че през м.април -
м.май 2019 г. е провела рехабилитация и кинезитерапия
в МЦ„М.” - К. за около 7-10 дни. В представената медицинска документация липсва
документ, удостоверяващ провеждането на тази рехабилитация. Ищцата съобщава, че
е проведена на частни начала.
От представените
болнични листи се разбира, че лечението е продължило 10 месеца и след това е
започнала работа при облекчени условия на труд.
Получените
травматични увреждания от пострадалата П.Т. по време на инцидента на
22.09.2018г са давели до промяна в нейното клинично здраве, проявени със:
-Закрито счупване
в горната една трета на лявата мишнична кост/хумерус/ е довела до трайно затрудняване на двигателната и хватателната функция на горния ляв крайник да извършва
активна двигателна дейност за срок около 6 месеца, при правилен възстановително
оздравителен процес, съпроводен с болка и страдания.
-Закрито счупване
на вътрешния глезен/медиален малеол/ на дясна глезенна става е довело до трайно затрудняване на опорно
двигателната функция на долния десен крайник да извършва активна двигателна
дейност за срок от около 4 месеца, при правилен възстановително оздравителен
процес, съпроводен с болка и страдания.
-Закрито счупване на тялото на първи поясен прешлен в областта на преден горен сегмент, е довело до трайно затрудняване на опорно двигателната функция на снагата да извършва активни и съгласувани действия с крайниците за срок от около 6 месеца, при правилен възстановително оздравителен процес, съпроводен с болка и страдания.
-Мозъчното
сътресение, протекло със загуба на съзнанието и липсата на част от спомена за
случилото се е довело до състояние на разстройство на здравето, временно опасно
за живота и здравето на пострадалата за период от около 2-3 месеца, при
правилен възстановително оздравителен процес.
От заключението на
автотехническата експертиза се установява следното:
Лек автомобил
"Сузуки" Гранд Витара
с peг. № СТ 37 25 РВ е с монтирани предпазни
триточкови колани на предните седалки - на водача и пътника в дясно, а на
задните седалки - за тримата пътника.
Лек автомобил
"Сузуки" Гранд Витара
с peг. № СТ 37 25 РВ е с монтирани предпазни
триточкови колани инерционен тип, за да прилягат максимално към тялото.
При сблъсък
предпазният колан се разтяга малко при рязко издърпване, като по този начин
поглъща част от кинетичната енергия на пътника, след което придържа тялото
плътно към седалката.
Ищцата П.Т. при
ПТП настъпило на 22.09.2018 г. е пътувала на предната дясна седалка.
Поставеният
обезопасителен предпазен колан е предотвратил придвижването на тялото на П.Т.
по инерция напред и съответно възможното му стълкновение с частите на
интериора. Също е разпределил по-равномерно натоварването на тялото в повече
опорни точки, от дясното рамо, през гърдите до лявата седалищна част.
При челно екцентричен сблъсък е възможно горната лява част на тялото
на П.Т. /лявото рамо/ да осъществи контакт със средната част на арматурното
табло.
Деформациите по
л.а. "Сузуки" Гранд Витара
при този сблъсък няма в предната дясна част - пред предната дясна седалка.
От техническа
гледна точка поставеният обезопасителен предпазен колан е предотвратил
настъпването на по-тежки увреждания на П.Т..
По делото са
събрани гласни доказателства.
Свидетелят Д.В.Т., който е съпруг на ищцата посочва, че инцидентът се случил на 22.09., обадила му се шофьорката на автомобила сутринта и му казала, че са претърпели катастрофа и че съпругата му не е в добро състояние и е откарана с линейката. Свидетелят тръгнал за В.Т.. Минал покрай мястото на произшествието и там имало само стъкла, а колата била отстрани на пътя. Казаха ли му в коя болница е в В.Т., когато свидетелят отишъл в болницата, видял че съпругата му е приета в Оарила. Оттам му казали, че е в стабилно състояние и че първият ден бил фатален и трябвало да мине нощта, за да се види дали има подобрения в състоянието. Първият ден следобед излязъл доктора и му казал, че има нараняване - счупване на крака, ръката, в главата и в кръста. В ОАРИЛ, съпругата му престояла 3-4 дни, защото състоянието й не позволявало да я транспортират в С.З., от болницата не разрешили, защото състоянието й било нестабилно. След 3-4 ден имала подобрение и я транспортирали с линейка до С.З. в болница „Т.“.
Свидетелят посочва, че на съпругата му били извършени две операции на крака, имала пирон в лявата ръка. Общо около 5-6 дни била в болница „Т.“, след това лекуващият лекар казал, че има два варианта за продължаване на лечението, единият вариант бил да предприемат още една операция на кръста и да се сложат специални шини, за да хванат прешлените да не се мърдат, за да се стабилизират или трябвало да стои два месеца неподвижно вкъщи на легло. Те решили да стои в къщи неподвижно. Транспортирали ищцата с линейка от болницата до дома й, подготвили легло, сложили я на леглото и два месеца била плътно в леглото без да става, без да мърда, защото имало опасност за кръста. След вторият месец, ищцата била посетена от ортопед вкъщи, за да види състоянието на крака и ръката й. Ортопедът казал, че крака и ръката са заздравели и след една седмица казал, че ще дойде да види да се изправя. Препоръчал, преди да я изправи, да закупят специален метален четириточков корсет за стабилизиране на целия кръст, за да не позволява усукване на кръста и след поставяне на този корсет докторът я изправил за първи път да седне. След още един месец и с тяхна помощ я изправили, когато свалили гипса на крака, ищцата започнала леко да стъпва, но винаги била с количка и обгрижвана през това време. Нейната майка плътно се грижела за нея четири месеца. Според свидетеля ищцата, започнала самостоятелно да се предвижва следващата година, след като доктора разрешил да смени корсета от метален корсет, на еластичен корсет и с негова помощ и помощ на свидетеля и майка й, за да може да върви. Ищцата не е ползвала патерици, винаги я държали, за да свикне с опората в крака и да се възстанови. На работа се върнала след десет месеца. Първо минали болничните, след това била трудоустроена и първите месеци била преместена на по-лека работа и след това от производството минала в пласмента на фирмата. Според свидетеля към момента най-много я тормозила лявата ръка, пиронът бил още вътре и предстояло да се оперира, а в крака и кръста нямала сила. Свидетелят посочва, че в началото съпругата му била много стресирана, всяка вечер плачела, притеснявала се, обвинявала се, че била в тежест, че я гледат, а тя нищо не можела да направи. Било я страх дълго време да се качи в кола.
Свидетелката Ж.М. А., която е майка на ищцата, посочва, че видяла дъщеря си на 4-5 ден, след като я докарали от В.Т. в С.З.. В болница „Т.“ й оперирали- лява ръка и десен крак и била обездвижена поради счупени прешлени. В ръката имало гвоздей, два месеца била плътно на легло обездвижена, за да може да заздравеят ръката, крака и най-вече прешлените. Свидетелката я гледала първите четири месеца, като съпругът на ищцата я сменял, за да може да взема отпуска и болнични, така се редували двамата. Първите два месеца, ищцата била обездвижена на легло, дошъл лекар и започнали да слагат метален корсет на кръста хванат от двете страни с болтчета и гърдите, за да не й позволява да се навежда, да са неподвижни кръстните прешлени. Леко я повдигали да седне и след като кракът трябвало да се раздвижва. Свидетелката не можела да ходи с патерици, защото и ръката й била пострадала и свидетелката и съпругът на ищцата я подкрепяли, до тоалетна ходела със стол, слагали я на гърне и след това обратно на леглото. Общо около 10 месеца продължило всичко това вкъщи. Свидетелката посочва, че ищцата се върнала на работа месец юли на следващата година, където я преместили на по-лека работа. След катастрофата, ищцата, плачела много, чувствала се ненужна, тъй като трябвало да я гледат, изпитвала страх да се качи в кола.
Свидетелката Р.М.С., която е осъдена за процесното ПТП и застраховката й „Гражданска отговорност“ е била сключена с ответното дружество към момента на ПТП – то посочва, че с ищцата са приятелки и към момента на инцидента били състудентки във В. университет и били тръгнали за лекции. Посочва, че в момента, в който шофирала имало кола пред нея, която незнайно защо засякла движението и свидетелката направила опит да избегне колата. В момента на избягване, нейната кола била засечена и колата на свидетелката попаднала в другото платно и последвал удара. Времето било сухо, според нея се движела с около 60 - 80 км/ч. Имало три ленти за движение, като ПТП – то се случило точно на изхода от прохода. Ударът настъпил в нейната част в ляво, ищцата се возела на предна седалка в дясна страна. Според свидетелката, ищцата била с предпазен колан и въздушната възглавницата се била отворила. След инцидента, свидетелката се изправила, излязла от колата си, нейната седалка била напълно сгъната и превита към волана, а П. била приведена върху таблото, върху възглавницата и не била в съзнание. В момента, в който свидетелката се обърнала към нея, се отворила вратата от страната на ищцата и един човек влязъл да й окаже първа помощ и откопчал предпазният й колан.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необхоД. към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая,
наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното
ПТП - 22.09.2018 г. по силата на което ЗАД „Д.“ АД е поело задължение да обезщети
увредените при използването на застрахования л.а. „Сузуки Гранд Витара“
с peг. № СТ 3725 РВ трети
лица, се установява от справка от сайта на Гаранционния фонд, където е
посочено, че за горепосочения автомобил е сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ със срок на действие от 20.08.2018
г. до 20.08.2019 г.
Съдът
намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която
обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по
доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя
по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на
тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред
негов представител. Касае се за рекламационен срок,
въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на
съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на
самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на
автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалата е
предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред „З.“ АД, гр. С. на 19.01.2021 г. и е представила всички
документи, с които разполага /писмо изх. № 642/02.02.2021г.
и обр. р. от 19.01.2021г/. Поради това
съдът намира, че предявените искове са допустими.
На следващо място следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
По делото
безспорно се установи, че телесните увреждания на П.А.Т. се намират в пряка
и непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно
поведение на водача на застрахования автомобил Р.М.С., което е
установено с влязло в сила на 23.09.2020г.
определение по НОХД № 1050/2020г. по описа на Районен съд В.Т., с което е
одобрено споразумение. Съгласно нормата на чл. 383, ал. 1 НПК одобреното
споразумение има последиците на влязла в сила присъда, която според чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд.
Поради това
съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил осъществява всички
признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав
по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на
основание чл.
432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявените искове
за неимуществени и имуществени вреди се явяват доказани по основание.
Относно размерът на иска за неимуществени
вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52
от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца
да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е
абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания и др.
Видно от
заключението на съдебномедицинската експертиза вследствие на процесното ПТП,
ищцата е получила закрито счупване на лявата мишнична
кост/хумерус/ в горната трета с дислокация/разместване/на
фрагментите; закрито счупване на медиалния малеол/вътрешен
глезен/на десния крак с дислокация/разместване/ на фрагментите; закрито
счупване на тялото на първи поясен прешлен в областта
на предния горен сегмент; мозъчно сътресение, протекло със загуба на съзнанието
и липса на част от спомена за случилото се. От свидетелските показания, които
съдът изцяло кредитира като убедителни, последователни и непротиворечиви се установява,
че лечебният и възстановителен период на ищцата е бил продължителен, нуждаела
се от чужди грижи, била е на легло и с поставен корсет, не е можела да се
обслужва сама и изцяло е зависела от помощта на близките си. От представените
болнични листи е видно, че лечението е продължило 10 месеца, след което ищцата
се е върнала на работа в „НИТИ“ ЕАД и е преместена на друга длъжност при
облекчени условия на труд, видно от Заповед № 64/22.07.2019 г. Към настоящия
момент, травмите на ищцата не са възстановени изцяло, тъй като лявата раменна
става - най-близка до фрактурата на раменната кост е раздвижена, но със
сериозен дефицит в амплитудата на движение. Абдукцията
е възможна до 90 гр, при норма 160-180гр, а след това
е болезнена и невъзможна, което е около 50 % от възможната амплитуда на
движение. Външната и вътрешна ротация са в общ обем около 70- 80гр, при норма
90 гр/. Брахиалната
мускулатура на лявата ръка е виД. хипотрофирала.
Следва да се има предвид и обстоятелството, че ищцата е левичар, т.е. лявата
ръка е чувствително по-силна от дясната, а в случая лявата е сравнително
по-слаба и по-маломощна от дясната. Според вещото лице, гръбначният стълб - лумбален отдел - няма видими външни деформации. Установява
се палпаторна болка около Л1-Л2-Л3. При опит за
навеждане напред се установява щадене на лумбалния
отдел - навеждането се компенсира от гръдния отдел. В гръбначния стълб има
болка при студено време. В поясния отдел има участък
от един-два прешлена отгоре и два-три прешлена отдолу с ограничена подвижност,
не така гъвкави, както са в другите отдели на гръбначния стълб. Останалите
травми са възстановени.
При определяне
на обезщетението съдът следва да вземе предвид, тежестта на травмите, младата и
работоспособна възраст на ищцата към момента на ПТП – малко преди да навърши 40
години, неудобства и ограничения от личен и битов характер /първоначалната
необхоД.ст от чужда помощ
за всички дейности в ежедневието за продължителен период от време/. Естеството
на травмите е наложило и нейното трудоустрояване. Към настоящия
момент, травмата на лявата раменна става не е възстановена, движението е силно
ограничено, травмата в поясния отдел също не е
възстановена изцяло. С оглед изложеното съдът приема, че справедливо
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди би била сумата от 120
000 лв.
По иска за имуществени вреди.
От представените по делото
доказателства и заключението на съдебномедицинската експертиза се установява,
че във връзка с процесното ПТП, ищцата е направила разходи в размер на 1 733
лв., за което са представени фактури с приложени към тях фискални бонове.
Според вещото лице всички
разходи са били необходими и са във връзка с проведените лечения в МБАЛ - В.Т.,
МБАЛ "Т.”, консултативни прегледи, остеосинтезно
средство.
От страна
на ответното дружество е направено възражение за съпричиняване от страна на
пострадалата, поради неизползване на предпазен колан.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но
намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване
по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Приложението на
посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или
възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице
причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния
резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
Видно от
свидетелските показания на Р.М.С.,
при настъпване на процесното ПТП, ищцата е била с обезопасителен колан. Според
експерта, извършил автотехническата експертиза, от техническа гледна точка поставеният
обезопасителен предпазен колан е предотвратил настъпването на по-тежки
увреждания на П.Т.. Поради това съдът приема, че при процесното ПТП, ищцата
е използвала обезопасителен колан и в този смисъл възражението е
неоснователно.
По иска за законна лихва.
Съгласно
чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр.
чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на
увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка
"Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата на уведомяване
на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от
последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на
лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на
застрахователната сума. В настоящия случай, ищецът претендира законна лихва от
29.09.2018 г. По делото е представено доказателство, че ищцата е предявила
застрахователната си претенция на 19.01.2021
г., което е видно и от писмото на застрахователя изх. № 642/02.02.2021г. Следователно съдът като съобрази
горепосочените разпоредби и при липса на други данни следва да приеме, че 19.01.2021 г. е датата, на
която застрахователят е уведомен за претенцията на ищцата, поради това за периода от 29.09.2018 г. до 18.01.2021
г. искът за законна лихва е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че ЗАД „Д.“ АД следва да заплати на П.А.Т.
обезщетение в размер на 120 000 лв.,
за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания,
вследствие на получените телесни увреждания при ПТП, настъпило на 22.09.2018
г., както и обезщетение за причинените й в тази връзка имуществени вреди в
размер на 1 733 лв. ведно със
законната лихва от 19.01.2021 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за законна лихва за периода от 29.09.2018 г. до 18.01.2021 г. като
неоснователен.
По отговорността за разноски:
От
представените по делото доказателства се установява, че ищцата е материално затруднено лице, поради което
адвокатската защита ще бъде осъществявана безплатно.
Съгласно
нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за
адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на
конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не дължи
проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
По силата
на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и
броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
В
настоящото производство са предявени иск за неимуществени вреди и иск за
имуществени вреди.
По иска за
неимуществени вреди в размер на 120 000 лв.
Съгласно разпоредбата
на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита
и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при
интерес от 100 000 до 1 000 000 – 3 530 лв. +2 % за горницата
над 100 000 лв. При спазване на посочените правила в настоящия
случай адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на
ищцата е в размер на 3 930 лв. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай адвокат П.К. е
регистриран по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се претендира с ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила дължимото адвокатско
възнаграждение на адвокат П.К. за осъществена безплатна адвокатска помощ на
ищцата е в размер на 4 716 лв. с ДДС
/3 930 х20% = 4 716 лв./.
По иска за имуществени вреди в размер на 1 733 лв.
Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата № 1, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 1 000 до 5 000 лв. – 300 лв.
+ 7% за горницата над 1 000 лв. При спазване на посочените правила в
настоящия случай адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска
помощ на ищцата е в размер на 351, 31 лв. Съгласно разпоредбата на §2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай адвокат П.К. е
регистриран по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се претендира с ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила дължимото адвокатско
възнаграждение на адвокат П.К. за осъществена безплатна адвокатска помощ на
ищцата е в размер на 421, 57 лв. с
ДДС /351, 31 х20% = 421, 57 лв./.
С
оглед изхода на делото ЗАД
„Д.“ АД следва да
заплати на адв. П.К. адвокатско възнаграждение в общ размер на 5 137, 57 лв. за осъществена безплатна
адвокатска помощ на ищцата.
Видно от данните
по делото от бюджета на съда са изплатени следните възнаграждения за изготвяне
на експертизи: възнаграждение за изготвяне на съдебномедицинска експертиза 240
лв. и възнаграждение за автотехническа експертиза
възнаграждение в размер на 111 лв. или общо в размер на 351 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗАД „Д.“ АД
следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт, държавна такса в размер на 4 869, 32 лв. и сумата от 351 лв., представляваща
възнаграждения за изготвяне на експертизи, изплатени от бюджета на съдебната
власт.
Водим от горните
мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Д.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., п.к. *** да
заплати на П.А.Т. с ЕГН
**********, с адрес: *** обезщетение в
размер на 120 000 лв., за причинените й неимуществени вреди,
изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни
увреждания при ПТП, настъпило на 22.09.2018 г., както и обезщетение за
причинените й в тази връзка имуществени вреди в размер на 1 733 лв., ведно със законната лихва върху сумите от 19.01.2021г. до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за законна лихва за
периода от 29.09.2018 г. до 18.01.2021 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество „Д.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., п.к. *** да заплати на адв. П.К. от САК със съдебен адрес: ***, офис № 10
адвокатско възнаграждение в общ размер
на 5 137, 57 лв. за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищцата.
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество „Д.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., п.к. *** да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер
на 4 869, 32 лв. и сумата от 351 лв., представляваща възнаграждения за изготвяне на експертизи, изплатени от
бюджета на съдебната власт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред П. апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :