№ 1278
гр. София, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20211110212995 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Й. Б. ГР. с ЕГН ********** против Наказателно
постановление № ГЧ- НП №86 без посочена дата на издаване, издадено от М.В.М. - кмет на
Район „Връбница“ - Столична община упълномощен със Заповед № СОА15-РД09-
Ю48/14.08.2015 г. на кмета на Столична община, с което на основание чл. 53, ал.1 от ЗАНН
и чл. 35, ал.3, чл. 36, ал.1 от Наредба за реда и условията за извършване на търговска
дейност на територията на Столична община (НРУИТДТСО) за нарушение на чл. 4, ал.1 от
цитираната наредба на Й. Б. ГР. с ЕГН ********** е наложено административно наказание
глоба в размер на 300 (триста) лева.
В жалбата се отправя молба към съда за отмяна на обжалваното НП. Основен довод за
това, изтъкнат от страна на жалбоподателя, е, че управителят на дружеството, стопанисващо
обекта, Боби 889 ЕООД е подал заявление и е посочил работно време още на 21.01.2021г. и
е представил другите изискуеми документи. Намира, че режимът за заявяването от търговеца
на работно време е регистрационен, а не разрешителен, съответно не може да се извършва
контрол по повод подаденото заявление. Правят се и оплаквания, че издаденото НП не
съдържа номер и дата на издаване.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, моли за
отмяна на НП по изложените съображения в жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрк. Митрев, който
пледира за потвърждаване на НП.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление,
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
Албена Николаева Г.а с ЕГН ********** била собственик на недвижим имот,
представляващ помещение №1 към трафопост, находящо се в гр. София, *****“ между бл.
1
605 и бл. 606 от 25.07.2019г. Г.а била и управител на фирма Боби – 889 ЕООД ЕИК
********* . На 01.01.2021г. Г.а в лично качество и като собственик на посочения недвижим
имот, отдала последния под наем на представляваното от нея дружество Боби -889 ЕООД с
договор за наем от същата дата. Видно от договора, обектът се отдавал под заем за
извършване на търговска дейност с хранителни стоки. Към 09.09.2020г. било регистрирано и
фискално устройство, собственост на юридическото лице, което фискално устройство
следвало да бъде ползвано на адреса на недвижимия имот, отдаден под наем. Бил издаден и
паспорт за същото с посочените в регистрацията данни. В БАБХ към 28.09.2020г. било
регистриран и посочения обект като обект за търговия с храни, като заявлението било
подадено от Боби – 889 ЕООД в качеството на лице, извършващо търговката дейност.
На 21.01.2021г. Боби – 889 ЕООД чрез управителя Г. подала заявление за работно време
на стационарен обект в изпълнение на чл.4, ал.1 от НРУИТДТСО. След извършена проверка
било изготвено писмо до управителя на юридическото лице, видно от което не се
установило посоченото помещение да е със статут „обект за търговска дейност с хранителни
стоки“ и е посочено, че за извършване на дейността следва обектът да е въведен в
експлоатация с такова предназначение.
На 13.08.2021г. Р.С. на длъжност ст. експерт при СО, район Връбница в присъствието
на М.Г. служител на СО, район Връбница извършили проверка на място на обекта с адрес
гр. София, *****“ между бл. 605 и бл. 606, където заварили жалбоподателя Г., който
изпълнявал длъжността „продавач“. Проверяващите приели, че последният извършва
търговска дейност в търговския обект и работи без подадено и вписано заявление за работно
време на обекта в районната администрация в нарушение на чл.4, ал.1 вр. чл.36, ал.1 от
НРУИТДТСО. За констатираното нарушение бил издаден Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 12/13.08.2021 г., съставен от Р. Р. СЛ. - на
длъжност „ст. експерт“ при СО - район „Връбница“, в присъствието на свидетеля М.И.Г. -
служител при СО-район „Връбница със сл. карта № **
Актът бил подписан без възражения. В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН не е било
депозирано възражение срещу АУАН.
Въз основа на АУАН било издадено атакуваното Наказателно постановление № ГЧ- НП
№86 без посочена дата на издаване, издадено от М.В.М. - кмет на Район „Връбница“ -
Столична община упълномощен със Заповед № СОА15-РД09-Ю48/14.08.2015 г. на кмета на
Столична община, с което на основание чл. 53, ал.1 от ЗАНН и чл. 35, ал.3, чл. 36, ал.1 от
Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на
Столична община (НРУИТДТСО) за нарушение на чл. 4, ал.1 от цитираната наредба на Й. Б.
ГР. с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 300
(триста) лева.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя от показанията на свидетеля С., чиито
показания съдът кредитира като логични последователни и вътрешно непротиворечиви. От
тези показания се установява извършването на проверката резултатите от нея, както и
обстоятелството, че Г. е работил в обекта в качеството си на продавач. Фактическата
обстановка, прието от съда се подкрепя и от другите събрани в хода на съдебното следствие
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК -НП, АУАН, заявление за работно
време, актуално състояние на ЮЛ, справка от БАБХ, свидетелство за регистрация на
фискално устройство, паспорт на фискално устройство, договор за наем, нотариален акт,
писмена кореспонденция, длъжностна характеристика, заповед от 14.08.2015г.
Съдът намира за недоказан изводът на актосъставителя, съответно на
административнонаказващия орган, че именно Г. е извършвал търговска дейност в
проверявания обект. За това обстоятелство не бяха събрани никакви доказателства и това
твърдение не почива на изобилния доказателствен материал по делото в обратния смисъл.
Даже не се спори между страните, че Г. е изпълнявал длъжността „продавач“ в обекта, като
2
не ясно по какви причини му се вменява качеството на лице, извършващо търговска
дейност. Видно от събраните по делото доказателства, включително и известни на АНО и
актосъставителя, търговска дейност в обекта извършва дружеството Боби – 889 ЕООД, с
управител Албена Г.а. До този извод съдът достигна като съобрази наличните по делото
писмени доказателства – договор за наем между собственика на недвижимия имот и именно
това дружество в качеството му на наемател, като в договора изрично е уговорено, че в него
юридическото лице ще извършва търговска дейност. Регистрацията в БАБХ е на името на
същото това юридическо лице, което е и закупило фискално устройство в качеството си на
ползващ обекта за търговска дейност лице, отделно паспортът на фискалното устройство е
на името на Боби – 889 ЕООД. Също така заявлението за работно време е подадено от Боби
– 889 ЕООД чрез управителя. Никъде по административнонаказателната преписка не
фигурира името на Г. и от никакви доказателства по делото не се установява той да е
извършвал търговска дейност в обекта. Напротив, самият свидетел е категоричен, че Г. е бил
единствено продавач, както е посочено и в АУАН (че лицето заема длъжност продавач),
което обстоятелство е прието и от АНО в НП. Не става ясно тогава откъде изхожда изводът
на актосъставителя и АНО, че Г. е осъществявал търговска дейност. Доколкото това
твърдение остана недоказано в производството, съдът намира, че неправилно АНО е
установил фактическата обосновка в обжалваното НП.
Останалите доказателства по делото са непротиворечиви и не се нуждаят от
допълнителен анализ.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съдът намира, че жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от
ЗАНН от лице, което има правен интерес от отмяната на наказателно постановление, което
подлежи на обжалване.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният НП е
издадено от компетентен орган, но АУАН е съставен от некомпетентен такъв. Въпреки
изричното разпореждане на съда, доказателства за компетентността на С. не са представени.
АУАН е съставен от неоправомощено лице по смисъла на чл. 35, ал. 1, т. 4 НРУИТДТСО.
Съгласно цитираната разпоредба - лицата по чл. 34, ал. 2 от Наредбата при осъществяване на
контролните си правомощия имат право да съставят актове за установяване на
административни нарушения. От своя страна чл. 34, ал. 2 НРУИТДТСО сочи, че проверки
на лицата, извършващи търговска дейност на територията на СО, се извършват от
служители на общинската администрация, упълномощени със заповед на Кмета на СО и на
районните кметове за търговска дейност на тяхна територия. В конкретния случай
проверката е извършена от Р.С. на длъжност ст. експерт при СО, район Връбница в
присъствието на М.Г. служител на СО, район Връбница. В нарушение на чл.34, ал.2 от
НРУИТДТСО не е налична заповед за оправомощаването на конкретно тези лица да
извършват проверки, въпреки изричните указания на съда да се представи такова
доказателство. Следва да бъде отбелязано, че пряко, по силата на чл. 35, ал. 1, т. 4
НРУИТДТСО и по силата на заеманата от длъжност като служител в СО, актове могат да
издават само субекти, които отговарят на посочените в чл.34, ал.2 от НРУИТДТСО два
критерия – да са служители на столична община, но освен това и да са оправомощени да
извършват проверки. В случая свидетелят С. отговаря на първия критерий, като е
приложена след указания на съда негова длъжностна характеристика, но не са представени
доказателства да отговаря на второто условие – да е упълномощен със заповед на Кмета на
3
СО и на районните кметове да извършва проверки. Такава заповед следва да дава
правомощие на лицето да извършва проверки, което вече го прави и компетентен по силата
на самата наредба (чл. 35, ал. 1, т. 4) да съставя АУАН. В случая единствено по силата на
длъжностното си качество С. няма право да издава АУАН, поради което съдът намира, че е
налице съществено процесуално нарушение, което на самостоятелно основание води до
отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Налице е и друго процесуално нарушение – такова по чл.52, ал.1, т.2 от ЗАНН, а
именно липсата на дата на издаденото НП. Противно на посоченото в жалбата, НП има
номер, изписан в горния десен ъгъл, но никъде в НП не е посочена датата му на издаване.
Константна и непротиворечива е практиката на съдилищата, че това е съществено
процесуално нарушение, което на самостоятелно основание и също е предпоставка за
отмяна на НП. Датата на издаване на наказателното постановление е от значение за
преценка спазен ли е срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. В конкретния казус в наказателното
постановление липсва дата на издаването му, дори липсва и дата кога е деловодно изведено
в деловодството на Столична община, която дори не може да се приеме за дата на издаване
на наказателното постановление, доколкото за дата на съставяне на наказателното
постановление следва да се счете дата на съставянето му, което завършва с полагането на
подпис от страна на наказващия орган. Предвид липсата на посочена дата на издаване на
наказателното постановление не може да бъде извършена преценка дали е спазен
давностният срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Нарушението е винаги неотстранимо и
съществено процесуално такова и абсолютно основание за цялостна отмяна на
наказателното постановлението, защото то е довело до ограничаване правото на защита на
лицето и е недопустимо законоустановен реквизит на наказателното постановление да се
извлича от съдържанието на други документи, съдържащи се в
административнонаказателната преписка, тъй като административнонаказателният процес е
строго формален, с оглед гарантирането правото на защита на лицето, срещу което е
образувано административнонаказателното производство във всяка една от неговите фази.
Датата на издаване на НП е от значение за преценка и на неговата законосъобразност,
включително и преценка на нормативната уредба, приложима към него, преценка за
компетентността на административния орган, който го е издал. В този смисъл са Решение №
4148 от 18.06.2019 г. на АдмС - София по адм. д. № 3965/2019 г., Решение № 2847 от
10.06.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 1730/2020 г., Решение № 2374 от 12.04.2021 г. на
АдмС - София по адм. д. № 1734/2021 г., Решение № 4389 от 2.07.2021 г. на АдмС - София
по адм. д. № 4944/2021 г. и други.
Отделно от това съдът намира, че нарушението не е доказано. Това е така, доколкото
съгласно чл.36, ал.1 от наредбата за нарушения на разпоредбите на чл. 4, чл. 22а, чл. 23, чл.
28, чл. 28а, чл. 28б и чл. 31, чл. 33а, чл. 33ж и чл. 33н на виновните лица се налага глоба, а на
едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция в размер от 300 до 2 000
лв. От своя страна чл.4, ал.1 предвижда, че при упражняване на търговска дейност в
стационарен обект физическите и юридически лица заявяват работното време на обекта в
районната администрация по местонахождението му. Видно от буквалното тълкуване на
разпоредбата, административнонаказателна отговорност се носи от субект, който упражнява
търговска дейност, в този смисъл той следва да извършва търговски сделки и да реализира
печалба от свое име и за своя сметка. В наредбата не съществува дефиниция на търговска
дейност, но в най-общ план това е именно влизането в договорни отношения системно и с
цел извличане на доходи и се извършва по занаят. В случая няма никакви данни по делото
извършваната от Г. дейност да се характеризира с тези белези. Напротив. Същият не
стопанисва обекта, в който е заварен да работи фактически като служител на длъжността
„продавач“. Той не сключва сделки от свое име, а видно от наличните по делото
доказателства върши това от името на регистрираното в БАБХ на този адрес юридическо
лице – Боби – 889 ЕООД, извършващо търговска дейност посредством магазин за
4
хранителни стоки чрез персонал и служители, част от които е самият Г.. Недопустимо е на
последния да се търси отговорност за действията и бездействията на стопанина на обекта –
ЮЛ Боби – 889 ЕООД, което е отговорно за изпълнение на задължението по чл.4, ал.1 от
наредбата. В този смисъл съдът намира, че нарушението не е доказано да е извършено от Г.,
който в качеството си на продавач няма задължения във връзка със заявяване на работно
време. Такова задължение е вменено на упражняващия търговската дейност субект, който в
случая категорично се установи, че е Боби – 889 ЕООД. В този смисъл е допуснато
нарушение, което е основание за отмяна на атакуваното НП.
Право на разноски има жалбоподателят, който не претендира такива и съответно не му
се следват.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ГЧ- НП №86 без посочена дата на издаване,
издадено от М.В.М. - кмет на Район „Връбница“ - Столична община упълномощен със
Заповед № СОА15-РД09-Ю48/14.08.2015 г. на кмета на Столична община, с което на
основание чл. 53, ал.1 от ЗАНН и чл. 35, ал.3, чл. 36, ал.1 от Наредба за реда и условията за
извършване на търговска дейност на територията на Столична община (НРУИТДТСО) за
нарушение на чл. 4, ал.1 от цитираната наредба на Й. Б. ГР. с ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 (триста) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5