Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 22.01.2016 година
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Пазарджишки
районен съд………….…..гражданска колегия в публичното
заседание на единадесети януари през две хиляди и
шестнадесета година в състав:
Председател: Н.Ц.
при секретаря И. П.
и в присъствието на прокурора……………………….……………като разгледа докладваното от съдия
Н. Цветкова гражданско дело № 1114 по описа за 2015 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 422 от ГПК във вр.
с чл. 415 от ГПК за установяване съществуването на вземане в размер на 10 040
лева в полза на ищеца „В. Е. К. О. ТРЕЙД – 2000“ ЕООД със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Сердика“, ул. „Я.Ч.“ № 3А, ет. 2, ап. 6, ЕИК
*********, представлявано от управителя Е.Й.Я. против Г.Д.А., ЕГН ********** ***.
В обстоятелствената част на исковата
молба се твърди, че ответницата като издател на запис на заповед от
08.08.2007г., се е задължила „безусловно да заплати по този запис на заповед“
на ищеца по делото сумата от 10 040 лева в срок до 2 месеца от издаването
й.Записът на заповед е издаден в гр. Пазарджик с място на плащане в гр.
София.Въз основа на така издадената запис на заповед в полза на ищеца била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 4451/2011г.
по описа на РС Пазарджик и изпълнителен лист.Твърди се от ищеца, че
представения по ч. гр. д. № 4451/2011г. по описа на РС Пазарджик запис на
заповед от 08.08.2007г. съдържа всички задължителни реквизити по чл. 535 от ТЗ
и е редовен от външна страна, поради което удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане против ответницата.Тези обстоятелства обуславяли правния интерес на
ищеца от предявяване на установителния иск за съществуването на вземането.Моли
се съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на
ответницата, че дължи на ищеца сумата от 10 040 лева по записа на заповед
от 08.08.2007г., издаден от ответницата Г.Д.А.,***.Претендират се направените в
заповедното и в настоящето производство разноски.
С писмения отговор на ответницата се
прави възражение, че предявения иск е нЕ.пустим и неоснователен.Прави се
възражение, че между страните по делото не са съществували никакви
правоотношения, а записа на заповед е издаден под натиск, чрез използване на
сила, заплашване, лишаване от свобода, побой и други.За посочената в него сума
управителят на ищцовото дружество – Е.Я. я принудил да подпише записа на
заповед, като в продължение на часове през 2007г. била вързана в неговото
заведение, бита, влачена и заплашвана.За тези обстоятелства имало подадена
жалба в РП Пазарджик.Прави възражение,
че записа на заповед не бил предявен в двумесечен срок.Прави и възражение, че
ищецът неправомерно получил изпълнителен лист за сумата от 10040 евро, но не
бил направил нужното за поправка на ЯФГ.Оспорват се изложените обстоятелства в
исковата молба.
В съдебно заседание ищецът чрез
пълномощника си по делото поддържа иска.
Ответницата чрез пълномощника си в
съдебно заседание поддържа възраженията, направени с писмения отговор.
С
оглед изложените твърдения в исковата молба и приложените доказателства, съдът
приема за установено следното:
Към настоящето дело е приложено ч. гр. д. № 4451/2011г.
по описа на Пазарджишкия районен съд, по което има издадена заповед № 2836 от
27.10.2011г. по реда на чл. 417 от ГПК въз основа на процесния запис на заповед
от 08.08.2007г. срещу издателя за сумата от 10040евро, ведно със законната
лихва от 20.06.2011г. до окончателното изплащане и сторени разноски в
заповедното производство в размер на 200, 80 лева.Видно е от материалите по
приложеното заповедно производство, че заявлението е подадено за сумата от
10040 лева, но няма данни да е искана поправка на явна фактическа грешка по
реда на чл. 247 от ГПК.Въз основа на постъпила молба от длъжницата в
заповедното производство на 04.04.2014г., на същата са издадени преписи от
издадената заповед за изпълнение, изпълнителен лист, препис от заявлението,
записа на заповед и от съобщението и увЕ.млението до заявителя.В заповедното
производство е постъпило възражение на 07.04.2014г. по образец и молба по чл.
420 от ГПК, във връзка с която е даден едноседмичен срок за представяне на
доказателства за датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение.В
определения срок не са представени исканите доказателства от длъжника, а на
22.01.2015г. е постъпило ново възражение срещу издадената заповед за незабавно
изпълнение.С молба от 09.03.2015г. е поискано удължаване на срока за
представяне на доказателства за връчване на поканата за доброволно
изпълнение.От приложеното копие на същата впоследствие е видно, че е връчена на
длъжника на 11.03.2015г.С разпореждане на заповедния съд от 13.03.2015г. са
дадени указания на заявителя, че може да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок като довнесе дължимата ДТ.Съобщението е връчено
на заявителя на 23.03.2015г., а исковата молба е постъпила в съда на
22.04.2015г. в законоустановения едномесечен срок.
При тези данни, съдържащи се в материалите
по приложеното заповедно производство, настоящия състав на съда приема, че от
страна на длъжника е спазен преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК за
подаване на възражение, тъй като такова е постъпило в заповедното производство
още на 07.04.2014г.В тази насока съдът има предвид задължителните разяснения в
ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по т. д. № 4/2013г. ОСГТК, т. 5а съгласно които
ако длъжникът не е представил доказателства за датата, на която му е връчена заповедта
за незабавно изпълнение, съдът е длъжен да му даде указания за представяне на
такива или да изиска същите от съдебния изпълнител, т. е. непредставянето на
доказателства в горепосочения смисъл, не е основание за връщане на възражението
след като съдът може да ги изиска.В потвърждение на този извод е и изменението
в разпоредбата на чл. 418, ал. 5 от ГПК с ДВ бр. 50 от 2015г., съгласно която
заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист се връчва
от съдебния изпълнител, който незабавно изпраща до съда копие от съобщението, с
което е връчена заповедта за изпълнение.
В заповедното производство е приложен
оригинала на процесния запис на заповед, с който ответницата Г.Д. Арабаджиева,
ЕГН ********** на 08.08.2007г. се е задължила безусловно да заплати по записа
на заповед на В.Е.К.О. Трейд-2000 ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Я.Ч.“ № 3А или на негова заповед
при предявяване сумата от 10040 лева.Определен е срок за предявяване на
записа на заповед за плащане до 2 месеца от издаването.Същият е платим на
предявяване в гр. София на адреса на издателя.Отбелязано е, че сумата по записа на заповед ще се изплати без
протест.Няма данни за предявяването му на издателя.
Като
писмено доказателство във връзка с възраженията в писмения отговор на
ответницата в настоящето производство е приложена жалба, която същата е подала
до районна прокуратура Пазарджик вх. № 1373/24/07.04.2014г. с твърдения за
отправени заплахи към нея от трети лица на 03.04.2014г. по повод процесната
запис на заповед.Изискана е и цялата пр. преписка № 1373/2014г. по описа на РП
Пазарджик, от която е видно, че е разпоредено извършването на проверка, снети
са писмени обяснения от посочените в жалбата лица, изготвени са докладни
записки.Приложен е договор за поръчка, сключен на 25.03.2014г. между В. Е. К.
О. Трейд – 2000 ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Я.Ч.“ № 3А, ет. 2, ап. 6 представлявано от управителя Е.Й.Я. и Ем Би Кей Груп ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Позитано“ № 9А, представлявано
от управителя П.П.Х., с който е възложено извършването на необходимите действия
за доброволно събиране на вземания на доверителя от клиенти, както посредством
преговори с длъжника, така и чрез лична намеса.Приложен е към прокурорската
преписка и възлагателен протокол, подписан от представител на доверителя и
представител на довереника по описания договор, в който са отразени имената,
ЕГН-то на ответницата по настоящето дело и дължима сума – 19 838
лева.Съставен е протокол за предупреждение на 23.06.2014г. по отношение на В.М.Д.
да урежда взаимоотношенията си с Г.А.,*** съгласно законоустановените
правила.На 12.06.2014г. е издадено постановление от прокурор при РП Пазарджик, с което е
отказано образуването на досъдебно производство и е прекратена преписката, като
е прието, че не са налице данни за принудителни действия, запълващи състава на
чл. 213, ал. 1 и сл. от НК.
Във връзка с изпратено писмо по искане на
ответната страна по делото е постъпил отговор от РП Пазарджик, че исканата
преписка вх. № 1785/2007г. по описа на РП Пазарджик, е била архивирана и унищожена,
поради изтичане на срока за съхранение.Изпратено е единствено постановление от
08.07.2008г., с което е отказано да се образува досъдебно производство по повод
жалба на Г.Д.А. ***, ЕГН ********** относно евентуално извършено престъпление
по чл. 213а, ал. 2 от НК, за това че на 08.02.2007г. чрез заплахи за насилие е
била принудена от лицата А.П.Т., Е.Й.Я. и И.Г.А. да подпише запис на заповед за сумата от 10040 лева.С
издаденото постановление преписката е прекратена, като след анализ на събраните
писмени и гласни данни по време на извършената проверка, е прието, че същите на
се достатъчни за започване на производство от общ характер по чл. 213а, ал. 2
от НК и по чл. 143, ал. 1 от НК като между жалбоподателката и сочените от нея
лица са налице неуредени трудовоправни и облигационни отношения, подлежащи на
уреждане по гражданскоправен ред.
Като писмено доказателство по
настоящето дело от ответната страна е представено съдебномедицинско
удостоверение № 96/10.08.2007г., издадено от съдебен лекар, неоспорено от
ищцовата страна.От същото е видно, че при извършения преглед на Г.Д.А. на
10.08.2007г. са констатирани кръвонасядания в областта на врата и дясното
седалище.Тези травматични увреждания са
причинени по механизма на действие на твърд тъп предмет чрез удар с или върху
такъв и добре отговарят по време и начин да са получени така, както съобщава
пострадалата, а именно при малтретиране.
Като свидетел по настоящето дело е
разпитана В.С. Д.А. – Г. – сестра на ответницата.Същата сочи в показанията си,
че не познава управителя на ищцовото дружество, но била чувала за него от
сестра си и от нейна приятелка в София С..През въпросния период сестра й
живеела в София с приятеля си и общували с въпросната С., чийто приятел бил
управителя на ищцовото дружество.Според показанията на свидетелката през лятото
на 2008г. сестра й се обадила по телефона и настояла да й „намери десет хиляди
лева, защото ще я убият“.Св. А. я посъветвала веднага да се обърне към адвокат
и я насочила към адв. С..Докато ответницата й разказвала по телефона, през
цялото време плачела, била много разстроена, казала, че са я затворили, пребили
и я накарали да подпише запис на заповед.По думите й „Е. дошъл с приятелката си
и още двама мъже, за да направят ревизия.Заключили я след работа в ресторанта,
започнали да броят, след което Е. без да й казва нищо, минал зад нея и я ударил
два пъти в тила.След това я хванал за дрехата и започнал да я влачи из
заведението“.Побоят продължил според показанията на св. А. с ритане, с
изкривяване на пръстите на ръцете, за да се подпише сестра й за сумата от 10
хиляди лева, която уж била установена като дължима от ревизията.Била държана в
ресторанта до 3-4 сутринта на следващия ден и след това била пусната.Протокол
от ревизията или ревизионен акт не била подписвала.По думите й Е. й казал: „аз
ще си избия загубите от кръчмата от теб по какъвто и да е начин, ще пострадаш
не само ти, но и твоето семейство“.Впоследствие св. А. разбрала от адв. С., че
е подадена тъжба в прокуратурата и са започнали действия по разследване.В хода
на същото по инициатива на разследващия полицай била проведена среща с
представител на дружеството и адв. С., при която била постигната договорка да
оттеглят жалбата, а другата страна да оттеглят иска си за 10 000 лева.През
м. април 2014г. св. А. разбрала, че мъже от Монтана са ходили на работното
място на сестра й с изпълнителен лист за 10 хиляди и 40 евро и са й казали: „Е.
ни праща да си съберем дълга“ като свидетелката уточнява, че като Е. сочи
управителя на ищцовото дружество Е. Я..Св. А. *** на 04 април и тогава
разбрали, че е водено заповедно производство.
Като свидетел в настоящето производство
е разпитан и В.С., който сочи, че познава ответницата още от дете.Тя била
назначена като управител в заведение, намиращо се в бившето помещение на „Клуба
на културните дейци“ в Пазарджик, фирмата била Софийска.През 2008г. ответницата
го потърсила силно разтревожена и изплашена.Споделила, че има проблеми с
управителя на фирмата и иска да подаде жалба в прокуратурата.Казала, че е
държана цяла нощ в заведението му, била малтретирана, защото уж злоупотребила с
някакви пари и я накарали да подпише запис на заповед за сумата от 10 000
евро.Била подадена жалба и образувано досъдено производство, което достигнало
до етап внасяне на обвинителен акт.Тогава св. С. разбрал, че било постигнато
споразумение между страните за оттегляне на жалбата и съответно оттегляне на
иска срещу Г.А..Впоследствие св. С. останал много учуден, че е водено
изпълнително дело и издаден изпълнителен лист.Постановлението за прекратяване
на наказателното производство не било
обжалвано.Впоследствие била подадена втора жалба, с която св. С. не е запознат.
При така установеното от фактическа
страна съдът намира следното:
По реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК е
предявен положителен установителен иск от поемателя срещу издателя на запис на
заповед от 08.08.2007г., платим на предявяване до два месеца от издаването, във
връзка с издадена срещу ответницата заповед за незабавно изпълнение по чл. 417,
т. 9 ГПК.Няма данни за предявяване на записа на заповед за плащане в посочения
в него срок.
Безспорно е с оглед задължителната съдебна
практика, че записът на заповед с определен падеж, който не е предявен за
плащане, е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане
срещу издателя.Освен това при липса на възражение от длъжника – издател за
съществуването на каузално отношение, за обезпечаването на изпълнението по което
е издаден менителничния ефект, кредиторът – поемател, не е задължен да доказва
съществуването на каузална сделка.В конкретния случай никоя от страните не
разкрива предхождащите издаването на записа на заповед отношения между тях
/трудово правни или облигационни, каквито данни има в приложените писмени
доказателства по делото/, поради което съдът намира, че не се налага
изследването на предхождащо каузално правоотношение между тях в настоящето
производство.Процесната ценна книга е платима до два месеца от издаването с
изрична клауза „без протест“, поради което вземането на кредитора и респ. принудителното изпълнение не е обусловено от
предявяването на записа на заповед на длъжника.Предявяването за плащане се
явява предпоставка само за поставянето на длъжника в забава и представлява
необходимото съдействие от кредитора за изпълнение на задължението, но
непредявеният за плащане запис на заповед е редовен от външна страна.
В настоящето производство съдът дължи
произнасяне в мотивите си по направените от ответницата възражения –
правопогасяващо относно изтичането на специалната погасителна давност за
предявяване на пряк менителничен иск и правоунищожаващо, обусловено от порок
при формиране на волята на издателя на ефекта.
Във връзка с възражението за изтекла
погасителна давност следва да се посочи, че относно прекия осъдителен иск по
чл. 538, ал. 1 от ТЗ или установителния иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК за
вземане срещу издателя по запис на заповед, се прилага специалната тригодишна давност
по чл. 531, ал. 1 от ТЗ /в този см. решение № 102 от 23.07.2014г. на ВКС по т.
д. № 2680/2013г., I т. о./.Осъществяването на фактическия състав на давността –
бездействие на титуляра на правото в законоустановен срок и надлежното
упражняване на възражение за погасителна давност от носителя на задължението
винаги са свързани със защитата на конкретно субективно материално право, по
отношение на което се погасява правото на иск или на принудително
изпълнение.Тригодишния давностен срок по чл. 531, ал. 1 от ТЗ тече от датата на
падежа на записа на заповед, в случая уговорен при предявяване до два месеца от
издаването - 08.08.2007г.СлЕ.вателно падежа на записа на заповед е настъпил с
изтичането на този срок на 08.10.2007г., тъй като няма данни за предявяване на
менителничния ефект на издателя.Заявлението по чл. 417 от ГПК е подадено на
20.06.2011г. след изтичането на тригодишния давностен срок на
08.10.2010г.Поради това с оглед прескрибирането на правото по записа на
заповед, менителничния иск срещу издателя на ефекта за сумата по него, се явява
неоснователен като погасен по давност.Възражението по чл. 514 от ТЗ е абсолютно
менителнично възражение и има за последица отхвърляне на претенцията на
кредитора.В тази връзка следва да се отбележи, че в производство по чл. 422 от ГПК за установяване на вземане по заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 от ГПК
въз основа на запис на заповед с падеж на предявяване, когато съдът приеме за
основателни възраженията на издателя на записа на заповед, че не е
предявен в срока по чл. 487, ал. 1 от ТЗ
и че вземането е погасено по давност на основание чл. 531, ал. 1 от ТЗ, съдът
следва да отхвърли иска по чл. 422 от ГПК и не може в това производство да
изведе правата на поемателя на записа на заповед, основани на иска за неоснователно
обогатяване по чл. 534 ТЗ, на което основание да уважи иска за съществуване на
вземането по чл. 422 от ГПК /в този см. решение № 162 от 02.11.2012г. на ВКС по
т. д. № 1126/2011г., II т. о., постановено в производство по чл. 290 от ГПК/.
На следващо място следва да се съобрази,
че материалноправните възражения срещу легитимиращата сила на менителничния
ефект могат да бъдат насочени и срещу действителността на волеизявленията,
материализирани в ценната книга, каквото възражение е направено в настоящето
производство от ответната страна и по което съдът също следва да вземе
отношение в мотивите си.По настоящето дело е налице писмено доказателство –
медицинско удостоверение № 96, издадено при извършен преглед на ответницата от
съдебен лекар два дни след подписването на процесната запис на заповед, при
който са констатирани травматични увреждания – кръвонасядания в областта на
врата и дясното седалище.Това писмено доказателство е прието по настоящето
дело, неоспорено от ищцовата страна и преценено заедно останалите доказателства
делото обуславя категоричен извод, че по отношение на ответницата е упражнена
заплаха чрез физическо насилие, което я е подтикнало да подпише записа на
заповед чрез възбуждане у нея на основателен страх.В тази насока напълно логично
звучат показанията на двамата разпитани свидетели, които имат впечатления от
състоянието на ответницата след упражненото физическо насилие спрямо
нея.Действително относно отправените заплахи и конкретните действия, с които е
извършена принудата, свидетелите преразказват това което им е споделила ответницата,
поради което по отношение на образуваните предварителни проверки
представителите на държавното обвинение са приели, че не са налице достатъчно
данни за образуване на досъдебно производство.Постановленията на Районна
прокуратура обаче нямат задължителна и обвързваща за гражданския съд сила.Освен
това първата прокурорска преписка е била унищожена, поради изтичане срока за
съхранение и не става ясно дали оригинала на записа на заповед е бил изискван по
нея, а в приложеното постановление от 08.07.2008г. не е обсъждано и
медицинското удостоверение за констатирани травматични увреждания по отношение
на ответницата.Видно е още, че пред разследващите органи са били изнесени данни
за наличие на облигационни отношения с ответницата от уличените лица, каквото
основание в настоящето производство не се твърди и поддържа.С оглед на тези
данни напълно правдоподобно звучат показанията на св. С., че между страните е
било постигнато споразумение за оттегляне на жалбата, респ. ответната страна да
не води иск за сумата по записа на заповед.Инцидия за това е и обстоятелството,
че записа на заповед не е предявен за плащане и претентцията е заявена едва
след изтичането на специалната погасителна давност относно прекия менителничен
иск.Поради това съдът намира за основателно и направеното правоунищожаващо
възражение, тъй като волеизявлението на ответницата е било опорочено от
възбудения основателен страх за живота и здравето й при подписването на
процесния запис на заповед с оглед наличието на категорични данни за упражнено
физическо насилие.Физическата принуда сама по себе си е в състояние да възбуди
такъв основателен страх.
Следва да се посочи още, че записът на
заповед освен ценна книга представлява и едностранна сделка, с която се
пораждат и изменят менителнични задължения.Съгласно чл. 44 от ЗЗД правилата
относно договорите намират приложение и към едностранните волеизявления.В този
смисъл правилата за унищожаемост на договорите, вкл. и тези, сключени при
заплаха по чл. 30 от ЗЗД, са приложими и по отношение на записа на заповед като
едностранна сделка.Макар правото да се иска унищожаването на договор да е
потестативно по своя характер, унищожаемостта може да бъде съдебно предявена не
само посредством конститутивен иск, но и чрез възражение срещу иск за
изпълнение на унищожаем договор /чл. 32,
ал. 3 от ЗЗД/, поради което съдът в настоящето производство взема отношение по
направеното възражение по същество.
Предвид гореизложеното съдът намира,
че предявения иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото в тежест на
ищеца следва да се възложат направените от ответницата разноски за адвокатско
възнаграждение общо в размер на 500 лева.
По изложените съображения Пазарджишкият
районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „В. Е. К. О. ТРЕЙД
– 2000“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Сердика“,
ул. „Я.Ч.“ № 3А, ет. 2, ап. 6, ЕИК *********, представлявано от управителя Е.Й.Я.
против Г.Д.А., ЕГН ********** ***, за приемане за установено, че съществува
вземането на ищеца спрямо ответницата по запис на заповед от 08.08.2007г. за
сумата от 10 040 лв. /десет хиляди и четиридесет лева/, за което е
издадена заповед № 2836 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 4451/2011г. по описа на Пазарджишкия
районен съд и искането за направени разноски в заповедното и в исковото
производство, като неоснователни.
ОСЪЖДА „В. Е. К. О. ТРЕЙД – 2000“ ЕООД
със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Сердика“, ул. „Я.Ч.“ №
3А, ет. 2, ап. 6, ЕИК *********, представлявано от управителя Е.Й.Я. да заплати
на Г.Д.А., ЕГН ********** *** направени по делото разноски в размер на 500
лева.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: