Присъда по дело №120/2021 на Районен съд - Каварна

М О Т И В И
към присъда по НОХД N120 по описа за 2021 год. на Каварненски районен
съд.
Срещу подсъдимия СТ. А. М. ЕГН **********,роден на *** в гр.Б.,настоящ
адрес с.В.,общ.Каварна улица „*** 3,българско гражданство,начално
образование,неосъждан е повдигнато обвинение и същият е предаден на съд
за това,че на 31.05.2021г. в с.В.,общ.Каварна,в частен дом на улица „*** 3 се
*** с лице,ненавършило 14-годишна възраст-малолетната ****,родена на
***.,като извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК-
престъпление по чл.151 ал.1 от НК.
В проведеното разпоредително заседание по делото,подсъдимият и
защитникът му правят искане да се разгледа делото по реда на чл.371 т.2 от
НПК,като подсъдимият признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт,като се съгласява да не се
събират повече доказателства за тези факти.
Съдът прецени,че самопризнанията на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства,поради
което с протоколно определение обяви,че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанието,без да събира повече доказателства за фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Предвид на това в хода на съдебното следствие,на основание чл.373 ал.2 от
НПК не е извършван разпит на подсъдимия за деянието описано в
обвинителния акт.
Представителят на Районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение
срещу подсъдимият СТ. А. М. за престъпление по чл.151 ал.1 от
НК.Намира,че проведеното съдебно следствие потвърждава фактическата
обстановка отразена в обвинителния акт, като счита обвинението за доказано
от обективна и субективна страна,въз основа на събраните в хода на ДП №
65/2021г. по описа на РУ-гр.Каварна и на проведеното съдебно следствие
писмени и гласни доказателства.С оглед на предвиденото в инкриминирания
текст на закона наказание представителят на обвинението предлага на
подсъдимия СТ. А. М. да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за
срок от две години,като чрез редукция по чл.58а ал.1 от НК окончателния
размер на наказанието да бъде определено на една година и четири месеца
„лишаване от свобода”,което с оглед разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК да
бъде отложено за изпитателен срок от три години.
Упълномощеният защитник на подсъдимия СТ. А. М. изразява становище,че в
хода на досъдебното производство се установи чрез признанието на
подсъдимия авторството на инкриминираното деяние и при условията на
глава ХХVII от НПК подсъдимият признава всички факти и обстоятелства
1

изложени в обвинителния акт и тези които са установени в досъдебното
производство.Упълномощеният защитник на подс.СТ. А. М. не оспорва,че
квалификацията на деянието изисква налагане на наказание „лишаване от
свобода”.С оглед чистосърдечните самопризнания,с оглед тежестта на
извършеното деяние и обществената опасност на дееца упълномощеният
защитник пледира по отношение на подсъдимия СТ. А. М. да бъде наложено
наказание „лишаване от свобода“ в параметрите предложени от
представителя на обвинението.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият СТ. А. М. и пострадалата **** се познавали.Живеели в един и
същи дом от месец,тъй като майката на подсъдимия съжителствала на
семейни начала с бащата на пострадалата .Преди това живеел в с.Кремена,но
често посещавал майка си.М. бил пълнолетен,навършил двадесет и една
години.Пострадалата Ю. била малолетна,нямала навършени 14 години,тъй
като е родена на ***..М. знаел това,тъй като я познавал от по-малка и бил
разговарял за това с майка си св.Р.К.Още преди М. да заживее с пострадалата
в една къща двамата се били харесали и започнали да се възприемат като
гаджета.Между тях се създала емоционална връзка.Когато се срещали се
целували и прегръщали.От около месец подсъдимият заживял трайно при
майка си,в дома на св.М. и пострадалата.На 31.05.2021г. подс.М.,майка му
св.Р.К.св.Ю. и баща и св.Н.М. си били у дома в с.В..Според М. и Ю. те
споделили с родителите си за връзката си и те им разрешили да заживеят
заедно съпружески.Тогава двамата отишли в една от стаите в къщата и
осъществили полов акт.Според Ю. тя преди това имала полов акт с
неустановено лице и поради това не била девствена и за това и нямало кръв
при осъществяване на акта.След това се върнали в стаята,където били
родителите им и им казали за случилото се.Тогава М. се ядосал много и ги
изгонил от дома си.Казал им да отиват да живеят в с.Кремена,общ.Б. при
вуйчото на обвиняемият.Свидетелите Катева и М. отричат да са давали
съгласието си децата им да живеят заедно и още по-малко да осъществят
полов акт.Подсъдимият и пострадалата след като излезли от стаята,където
били родителите им,тръгнали пеш от с.В. за с.Вранино,където преспали при
роднини.Сутринта М. се обадил на вуйчо си св.Дичо Катев,който пристигнал
с автомобил,за да ги прибере в с.Кремена.При пътуването двамата споделили
с него за случилото се.В обясненията си той потвърждава това което
пострадалата и подсъдимият сочат като фактическа обстановка по повод
инкриминираното деяние.Той решил,че трябва да уведоми полицията и
сигнализирал РУ Б..Така след като органите на полицията били сезирани за
факта,че пълнолетно лице е осъществило полов акт с малолетно лице,с което
е бил осъществен състав от НК било започнато настоящото наказателно
производство.
2

Назначената съдебно-медицинска експертиза № 13/2021г. при извършен
преглед на 02.06.2021г. на **** установила прясна дефлорация на
девствената ципа с давност едно-две денонощия.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Съдът възприе за установена така описаната фактическа обстановка след
обсъждане поотделно и в тяхната съвкупност на следните събрани по делото
гласни и писмени доказателства: самопризнанието на подсъдимия в хода на
съкратеното съдебно следствие в съдебно заседание на основание чл.371 т.2
от НПК,който признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт,като се съгласява да не се събират повече доказателства за
тези факти чрез неговия разпит,както и следните подкрепящи ги
доказателства,събрани в досъдебното производство: писмени доказателства-
справка за съдимост ,ДСМПИС,протокол за оглед на МП,фотоалбум,хартиен
плик съдържащ иззето с оглед на МП веществено доказателство,сигнал от
ДСП и др. писмени доказателства,заключение по СМЕ,показанията на
разпитаните по делото свидетели.Освен това съдът намира,че
самопризнанието на подсъдимия на основание чл.371 т.2 от НПК се подкрепя
от събраните в досъдебното производство доказателства по надлежния
процесуален ред,които са приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Съдът намира,че събраните и обсъдени по този начин доказателства по
делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в
хармонично единство и водят до единствено възможен извод,непораждащ
съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават неговото
решение.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установените фактически обстоятелства,съдът като прецени всички
доказателства,релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК,поотделно и в
тяхната съвкупност,приема,че подсъдимият е осъществил посоченото по-горе
престъпление.
Съдът е постановил своята присъда на основата на фактическата
обстановка,която е изложена в обстоятелствената част на обвинителния
акт,след доброволното изявление на подсъдимия за цялостното признаване на
тези факти.В този смисъл съдът се е съобразил с Тълкувателно решение № 1
от 06.04.2009г. на ВКС по т.д.№ 1/2008г.,ОСНК,по отношение на
обстоятелствата,свързани с приложимия материален закон,с предпоставките и
съдържанието на наказателната отговорност,с обективните и субективните
признаци на престъпния състав и обоснованата от тях правна квалификация.
За да прецени тази квалификация,съдът взе предвид следното:
Обект на престъплението са обществените отношения,които осигуряват
спазването на половия морал в обществото,на половата нравственост,на
3

свободата за формиране на зряла воля за избор на полов партньор и на
телесната неприкосновеност.,както и обществените отношения,свързани с
формирането на половото поведение.Също така обект на престъплението са
обществените отношения,които осигуряват неприкосновеността на
личността,в нейната детска възраст,както и добрите нрави в обществото.
От обективна страна подсъдимият СТ. А. М. чрез своите действия е
въздействал на личността и на психиката на пострадалата.Субект на
престъплението е пълнолетно вменяемо лице.От субективна страна
престъплението е извършено с пряк умисъл. От субективна страна за
съставомерността на деянието се изисква умисъл от извършителя,т.е.
съзнание за всеки от обективните елементи от състава на
престъплението.Подсъдимият е разбирал свойството и значението на
извършеното,като не само е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си и неговите последици,но наред с това е искал и тяхното
настъпване,при което е реализирал намерението си.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При реализиране наказателната отговорност на подсъдимия ЗАЗ съдът взе
предвид и подбудите за извършване на деянието,както и другите смекчаващи
и отегчаващи отговорността обстоятелства,с оглед индивидуализация на
наказанието и се е ръководил изцяло от това,че производството е по реда на
глава двадесет и седма от НПК и в частност от чл.373 ал.2 от НПК.
При определяне на наказанието съдът прецени още,че се касае за
престъпление,което е с относително невисока степен на обществена
опасност,невисока степен на обществена опасност на дееца,предвид данните
за личността му;подбудите за извършване на престъплението и констатира
следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия:
смекчаващите вината обстоятелства-поведението в процеса,доброволните
действия на пострадалата и съжалението изразено от подсъдимия;отегчаващи
вината обстоятелства не бяха констатирани.
За това престъпление към датата на деянието,законът предвижда наказание
лишаване от свобода от 2 до 6 години.С оглед на събраните данни за
личността на подсъдимия и предвиденото по текста по който е повдигнато
обвинението,както и мотивите и подбудите за извършване на деянието,съдът
приема,че адекватен размер на наказание по казуса е минималния предвиден
в закона,а именно 2 години „лишаване от свобода“.
С оглед разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК,вр.с чл.58 ал.1 от НК,съдът
намали определеното наказание с една трета,при което подсъдимият СТ. А.
М. следва да изтърпи наказание от 1/една/ година и 4/четири/ месеца
„лишаване от свобода“.
Подсъдимият е неосъждан към момента на деянието,при което не са налице
4

формални пречки за приложението на чл.66 от НК и съдът намира,че за
постигане целите на наказанието е достатъчно условното осъждане на
подсъдимия,съобразявайки се с със съдебната практика,която приема,че
разпоредбата на чл.66 от НК се прилага само когато се установят
действителни възможности за поправянето на подсъдимия/Постановление №
4/78г. на Пленума на ВС/.За да се приложи институтът на „условното
осъждане“ следва да бъде направена констатация,че по този начин може да се
въздейства предупредително и възпитателно и върху другите членове на
обществото/Решение № 31/2010г. на ВКС I н.о./.В настоящия случай подобен
извод може да бъде направен.Съдът прецени,че е възможно постигане целите
на генералната и специалната превенция на наказанието визирани в чл.36 от
НК при изтърпяване на наказанието с изпитателен срок в минимален
размер,предвиден в закона,а именно 3 години.Постигането на индивидуалната
превенция не бива да става за сметка на пренебрегване на възпитателното и
предупредително въздействие,което наказанието трябва да окаже върху
другите членове на обществото/Решение № 227/04г. на ВКС I н.о./.
Съдът приема,че условното осъждане на подсъдимия би способствувало за
постигане на целите и на генералната превенция.
Подсъдимият СТ. А. М. ,със снета по-горе самоличност,на основание чл.189
ал.3 от НПК е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР Добрич сумата от
351 лева,представляваща направените по делото разноски за съдебно-
медицинска експертиза.
На основание чл.301 ал.1 т.11 от НПК вещественото доказателство вписано в
регистъра за веществените доказателства на Каварненски Районен съд под №
7,настоящия съдебен състав постанови да бъде унищожено.
Съдът намира,че с така наложеното наказание биха били постигнати целите
на наказателната политика визирани в чл.36 от НК,както по отношение на
индивидуалната,така и по отношение на генералната превенция.
Така мотивиран,Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
5

Номер на акта:	5
Дата:	7 септември 2021 г. (в сила от 24 септември 2021 г.)
Съдия:	Живко Павлов Георгиев

Дело:	20213240200120
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	6 юли 2021 г.

Присъда по дело №120/2021 на Районен съд - Каварна

Съдържание на акта Свали акта

Съдържание на мотивите Свали мотивите