РАЙОНЕН СЪД- ПЛОВДИВ, IV- ТИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
МОТИВИ към РЕШЕНИЕ от 19.01.2020г. по АНД № 335/ 2020г.
Производството
се развива по реда на УБДХ.
Образувано е по акт за констатиране
проява на дребно хулиганство, внесен от 01- во РУ при ОД на МВР- Пловдив,
съставен на М.Д.Г.,
ЕГН **********, за това че на 19.01.2020г., около 04.15ч. в гр. Пловдив, бул. „Димитър Талев” № 96 е извършил непристойна проява, нарушаваща обществения
ред и спокойствието на гражданите, изразяваща се в оскърбително отношение и
държане към оран на властта- служители при ОД на МВР- Пловдив- Б. и К., като е отправил спрямо тях
репликите: „Ето ги и другите ***, пристигат смотаните ***. Кви сте
вие бе, че ще ви давам личната си карта, тъпи ***, за нищо не ставате. Кви сте
вие бе, както ще ви дам на вас, ****?”, което поведение представлява проява на дребно хулиганство
по смисъла на чл. 1, ал. 2 УБДХ.
Районна прокуратура- Пловдив,
редовно призована, не изпраща представител.
Нарушителят, доведен от служители
към 01- во РУ при ОД на МВР- гр. Пловдив, явява се лично.
В рамките на проведените съдебни
прения, нарушителят заявява, че няма искания към съда, като моли същият
да постанови решение, каквото счете за подходящо.
В своята последна дума посочва, че
няма какво да добави за своя защита.
По
фактите:
Съдът, след като се запозна с
доказателствата по делото, счита за установено следното:
М.Д.Г. е роден на ***г***, *****, български гражданин, със средно образование, работещ, неженен, неосъждан,
ЕГН **********.
На 19.01.2020г.,
около 04.15ч., мл. инпс. П.П./ служител при ОД на МВР- Пловдив/, посетил
намиращата се в гр. Пловдив, бул. „Димитър Талев” № 96 и работеща денонощно
закусвалня „К.”, с цел да закупи храна за себе си и своите колеги. По това
време, на опашката пред касата, се намирали двама мъже във видимо нетрезво
състояние, които водели спор с продавача на висок тон. Изисквали от него
незабавно да им даде касова бележка за закупените от тях тестени изделия.
Продавачът им подал касовата бележка, като единият от спорещите, видимо
раздразнен се обърнал към изчакващия полицейски служител, държейки да му бъде
обяснено защо не му е издадена навреме касова бележка. Друг чакащ от опашката
направил забележка на агресивния мъж, като му казал, че полицейският служител
не носи отговорност за случващото се в търговския обект. Това провокирало мъжа
в нетрезво състояние, който започнал да го заплашва на висок тон. По същото
време, пред закусвалнята пристигнал полицейски екип, включващ М.Б. и К. К..
Виждайки полицейския екип, нарушителят Г. изрекъл на висок глас към тях думите:
„ Ето ги и другите ***, пристигат смотаните ***.”. Б. и К. се приближили го
агресивното лице от мъжки пол, представили се и му поискали личен документ.
Това допълнително раздразнило мъжа, който продължил арогантното си поведение и
изрекъл спрямо служителите при ОД на МВР- Пловдив репликите: „Кви сте вие, че
ще ви давам личната си карта, тъпи ***, за нищо не ставате. Кви сте вие бе,
какво ще ви дам на вас, ****?”. Чувайки това, полицейските служители незабавно
задържали лицето и го отвели в сградата на 01- во РУ при ОД на МВР- Пловдив.
Там, самоличността му била установена като М.Д.Г., ЕГН **********. Предвид така демонстрираното
поведение, в сградата на районното управление, на Г. бил съставен акт за констатиране
проява на дребно хулиганство. Същият му бил предявен, като нарушителят лично го
подписал без възражения.
В сградата на
районното управление отишли също лицата В. Х.и В. И., които станали свидетели
на непристойното поведение, демонстрирано от нарушителя и решили да дадат
показания във връзка с непосредствено възприетото от тях. В районното
управление отишъл и А. Н. Д., който бил приятел на нарушителя и бил с него,
когато се развил процесният инцидент пред закусвалнята. Докато полицейските
служители съставяли акта за констатиране проява на дребно хулиганство, Д.,
разгневен от факта, че Х. и И. са изявили желание да свидетелстват по случая,
започнал да заплашва Х., че ще го намери и ще му попречи да свидетелства. След
това, Д. нападнал Х.. Чувайки викове, полицейският служител Б. реагирал
незабавно, намесил се и прекратил физическата конфронтация. Впоследствие, Д.
бил задържан също.
По
доказателствата:
Гореописаната
фактическа обстановка съдът счита за установена по несъмнен начин от
приложените по делото писмени доказателства: Докладна записка, съставена от Т. А. Ф./ л. 1/, Докладна
записка, съставена от М. Б. / л. 4/, Обяснения на В.Х./ л. 5/, В.И./ л. 6/, П.П./
л. 7/, К. К. / л. 8/, М. Б. / л. 9/, Заповед за задържане на Г. / л. 11/, Акт за констатиране проява на дребно
хулиганство от 19.01.2020г. ( л. 2). Съдът счита за нужно да посочи,
че в гореизброените информационни източници не се съдържат съществени
противоречия- същите еднопосочно, последователно и безпротиворечиво установяват фактическата
обстановка отразена, както в обстоятелствената част на Акта за установяване на
дребно хулиганство, така и в настоящия съдебен акт. Предвид изложеното и по
аргумент на противното от чл. 305, ал. 3 НПК, не се налага по-детайлното им
обсъждане.
Трайно установено в съдебна практика
е положението, че обясненията на подсъдимия /в случая обясненията на
нарушителя/ имат двойствена правна природа- те са едновременно средство за
защита и годно доказателствено средство, чиято доказателствена стойност не може
да бъде „априори“ игнорирана, при формиране фактическите изводи на съда. Решаващият
състав следва да ги подложи на внимателна преценка с оглед тяхната логичност,
последователност, вътрешна безпротиворечивост и
житейска издържаност, както и да ги съпостави с целия събран по делото
доказателствен материал. Едва след извършването на всички тези процесуални
действия, съдът следва да реши дали да
ги кредитира или не. В процесния случай, обясненията на нарушителя, дадени в рамките
на проведеното на 19.01.2020г. ОСЗ са изцяло в
колизия
с изложеното в акта за установяване проява на дребно хулиганство. Нарушителят
напълно отрича отразеното в акта да съответства на обективната действителност,
като е категоричен, че на процесната дата не е отправял каквито и да било
реплики към проверяващите го полицейски служители. Съдът не кредитира
обясненията на нарушителя, тъй като версията, изложена от него не само е
изолирана, но и напълно оборена от останалия по делото, доказателствен
материал. Така, всяко едно от лицата, предоставили обяснения в рамките на
административнонаказателното производство обрисува версия, коренно различна от
казаното от нарушителя. Всяко едно от лицата, непосредствено възприели
поведението на нарушителя, не само ясно посочва обидните изрази, изречени от Г.
и насочени към служителите при ОД на МВР- Пловдив, но и са категорични, че поведението
му е било подчертано агресивно и нарушителят умишлено е търсил конфронтация. Не
без значение е и обстоятелството, че се наблюдават редица противоречия в самите
обяснения, дадени от Г.. Първоначално, той заявява, че никога не е наричал полицаите
„***” и въобще не е търсил пререкание с тях, но впоследствие посочва, че ги е
нарекъл „***”, но не смята, че това обръщение е обидно. Нарушителят поддържа и
че не е имало пререкание със служителите при ОД на МВР- Пловдив, но това
обстоятелство, очевидно е невярно и е плод единствено на желанието на
нарушителя да се освободи от отговорност.
Предвид гореизложеното, за настоящия
съдебен състав не съществува каквото и да било съмнение, че именно нарушителят Г. е изрекъл горепосочените обидни
изрази, насочени спрямо полицейските служители.
От
правна страна:
При така установеното от фактическа
страна, то съдът счита, че случилото се на 19.01.2020г. в гр. Пловдив, на бул. „Димитър Талев” № 96,
в пълнота осъществява от обективна и субективна страна съставомерните признаци
на дребно хулиганство по смисъла на УБДХ. На посочената дата, нарушителят Г., още в момента, в който е забелязал
полицейските служители,
е имал ясното намерение да се конфронтира с тях. Използвайки
спрямо тях подчертано обидния и жаргонен израз „***”, той пряко е целял да ги
злепостави и да демонстрира неуважителното си отношение към тях. Всъщност, така създалата се ситуация е
ескалирала изцяло заради подчертано арогантното поведение, демонстрирано от
нарушителя Г..
Последният е преценил, че вместо да изпълни устно даденото нареждане от
полицейските служители да представи личен документ, то ще се отнесе
неуважително и подигравателно с тях, изричайки думите: „Кви сте вие бе,
че ще ви давам личната си карта, тъпи ***, за нищо не ставате. Кви сте вие бе,
какво ще ви дам на вас, ****?”.
Тази непровокирана вербална агресия се характеризира със своята ожесточеност.
Прави впечатление, че нарушителят не се е посвенил да употреби редица
възмутителни и ненужно обидни изрази, които са били насочени към служителите на
МВР, които единствено са изпълнявали своите служебни
задължения.
Съдът счита за нужно да посочи, че
спецификите на извършеното сочат за една упоритост в действията на извършителя,
който освен, че първоначално се е конфронтирал вербално с полицейските
служители, наричайки ги „***”, впоследствие е продължил
негативната си линия на поведение и е изрекъл погорепосочените обидни изрази. В демонстрираното от нарушителя
поведение, описано по- горе, се наблюдава дързост и явно незачитане на
установените в обществото порядки и правила на общуване и зачитане правата на
останалите правни субекти. Всичко изложено дотук, води до категоричния извод,
че нарушителят безпричинно е инициирал пререкание със служителите на МВР. Това
му поведение, разглеждано в светлината на обстоятелството, че е извършено на
публично място и без да е налице поведение от страна на органите на реда, което
да продиктува и провокира такава реакция у нарушителя, ясно свидетелства за
вече нескритото намерение на дееца да наруши установения обществен ред и
спокойствие, и да оскърби намиращите се около него лица.
Доколкото реализираната на 19.01.2020г. проява, е извършена на публично
място (гр. Пловдив, бул. „Димитър Талев” № 96),
представлява непристойно поведение и е израз на оскърбително отношение
към органите на властта, като в същото време обществената й опасност е по-малка
от типичния случай на престъпление по чл. 325 НК, то тя съставлява акт на
дребно хулиганство, по смисъла на чл. 1, ал. 2 УБДХ, за който следва да се
наложи санкция по същия нормативен акт.
По
вида и размера на наказанието:
При определяне на вида и размера на
административното наказание, като отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът
отчете насочеността на хулиганските действия, а именно, че те са упражнени по
отношение на две
лица, изпълняващи служебните си задължения по Закона за министерството на
вътрешни работи.
На следващо място, като смекчаващи
отговорността обстоятелства, съдът взема предвид факта, че липсват предходни
регистрации на дееца за извършени от него прояви по смисъла на УБДХ и е в млада възраст.
С оглед гореизложеното, съдът счита,
че целите на административнонаказателната отговорност биха се постигнали с
налагане на основание чл. 1, ал. 1, т. 2 УБДХ, на административно наказание
„глоба“ в размер от 200 /двеста/ лева. Съдът счита, че този размер на
наказанието в максимална степен ще спомогне за превъзпитанието на нарушителя Г., като в същото време се спазва и
принципът за пропорционалност между обществената опасност на деянието и
интензитета на използваната репресия.
В рамките на
производството не са сторени разноски и не са налице веществени доказателства,
подлежащи на връщане, предвид което съдът не дължи допълнително обсъждане на
тези въпроси.
Така мотивиран, съдът постанови
решението си:
Районен съдия: /П.
Вярно с
оригинала.
Т.к.
