№ 1105
гр. Варна, 27.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20253100500039 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на М. С. М. и К. С. К. чрез
адвокат М. К. против решение № 3847 от 31.10.2024 г., постановено по гр.д.№ 2423 по описа
за 2023 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и шест състав, с което са отхвърлени
предявените от М. С. М. срещу „БАНКА ДСК“ АД обективно кумулативно съединени
искове с правно основание член 49 във връзка с член 45, алинея 1 от ЗЗД и член 86, алинея 1
от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата следните суми: сумата 6 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди – физически
и психически неудобства, социален дискомфорт, емоционални и психически терзания,
накърнена чест и достойнство, претърпени в резултат от неправомерно ограничаване,
смущаване и пречене да ползва наследените лични парични средства по влоговете на
нейната майка и праводател Бела Трендафилова К. по предназначение, непочтено банково
третиране на клиенти от страна на служители на ответната банка, в това число отказ на
служител от ТБ „Банка ДСК“ – клон Варна и писмен отказ от 04.10.2021 г. на Централно
управление в град София по отреченото й наследствено право върху личните парични
влогове на починалата й майка Бела Трендафилова К., открити на нейно име при ответника,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда /28.02.2023 г./ до окончателното й изплащане, както и сумата 637,68 лева,
представляваща обезщетение за забава върху първоначално претендирания размер на
обезщетението от 4 000 лева за периода от датата на деянието /04.10.2021 г./ до датата на
завеждане на исковата молба /28.02.2023 г./; отхвърлени са предявените от К. С. К. срещу
„БАНКА ДСК“ АД обективно кумулативно съединени искове с правно основание член 49
във връзка с член 45, алинея 1 от ЗЗД и член 86, алинея 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищцата следните суми: сумата 6 000 лева, представляваща обезщетение за
1
претърпените от ищцата неимуществени вреди – физически и психически неудобства,
социален дискомфорт, емоционални и психически терзания, накърнена чест и достойнство,
претърпени в резултат от неправомерно ограничаване, смущаване и пречене да ползва
наследените лични парични средства по влоговете на нейната майка и праводател Бела
Трендафилова К. по предназначение, непочтено банково третиране на клиенти от страна на
служители на ответната банка, в това число отказ на служител от ТБ „Банка ДСК“ – клон
Варна и писмен отказ от 04.10.2021 г. на Централно управление в град София по отреченото
й наследствено право върху личните парични влогове на починалата й майка Бела
Трендафилова К., открити на нейно име при ответника, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда /28.02.2023 г./ до
окончателното й изплащане, както и сумата 637,68 лева, представляваща обезщетение за
забава върху първоначално претендирания размер на обезщетението от 4 000 лева за периода
от датата на деянието /04.10.2021 г./ до датата на завеждане на исковата молба /28.02.2023 г./;
осъдена е М. С. М. да заплати на „БАНКА ДСК“ АД сумата от 150 лева, представляваща
сторените в производството пред първата инстанция съдебно-деловодни разноски –
юрисконсултско възнаграждение, на основание член 78, алинея 3 от ГПК; осъдена е К. С. К.
да заплати на „БАНКА ДСК“ АД сумата от 150 лева,представляваща сторените в
производството съдебно-деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение, на
основание член 78, алинея 3 от ГПК.
Във въззивната жалба се излага, че решението е необосновано и незаконосъобразно. На
първо място се излага, че в решението са налице противоречиви изводи, водещи до различно
правно съдържание на крайния извод на първоинстанционния съд, като не е основал
произнасянето си на обективно и справедливо изследване на всички елементи на
противоправното поведение на ответника. Районният съд декларативно е отбелязал в
решението, че липсва причинно-следствена връзка между деянието и вредите, без да се
задълбочи в тази посока. Сочат се редица норми и решения, които съдът е пренебрегнал.
Твърди се и нарушаване на съществени процесуални правила - конкретно цитираното вече
по-горе вътрешно противоречие в изводите на съда и липса на съдържатели мотиви.
Иска се да бъде отменено решението в обжалваните части и да бъдат уважени изцяло
предявените искове.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, в която
се излага, че решението е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено. Излагат се подробни аргументи защо не са налице данни за противоправно
поведение на служителите на банката, както и, че липсват допуснати съществени
процесуални нарушения от първоинстанционния съд. сочи се, че цитираната обилна
практика е изцяло неотносима към казуса по делото.
В съдебно заседание, проведено на 03.02.2025 г., с оглед отстраняване нередовности на
2
исковата молба, констатиране от въззивния съд, процесуалният представител на ищците е
заявил, че се твърди договорно неизпълнение по договор за влог с „Банка ДСК“ АД, в
резултат на което са причинени неимуществени вреди на ищците. С оглед на това съдът е
докладвал нова правна квалификация на иска по член 82 от ЗЗД, а не по член 49 във връзка с
член 45 от ЗЗД, като е уточнил, че с оглед липсата на промяна на наведените фактически
основания не е необходимо да разпределя отново доказателствената тежест и да се събират
нови доказателства.
В тази връзка изразеното становище на ответника по иска в молба от 11.02.2025 г., че
на този етап на развитие на производството е процесуално недопустимо изменение
основанието на иска, е неоснователно. Когато въззивният съд прецени, че дадената от
първата инстанция квалификация на предявения иск е неправилна, той следва служебно, без
да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на закона. В този
смисъл е и тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г., постановено по тълк.д.№ 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС.
Доколкото в случая не се касае до промяна на изложеното фактическо основание на
иска, а само до промяна на правната квалификация, която не води до извод за наличие на
необходимост от ново разпределение на доказателствената тежест, респективно до събиране
на нови доказателства, то и искането на ответника в тази насока трябва да се остави без
уважение.
С молба, депозирана на 29.01.2025 г., въззивниците чрез пълномощника си са
направили искане за спиране на настоящото производство до приключване със стабилен
съдебен акт на производството по гр.д.№ 14105 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна
на основание член 229, алинея 1, точка 4 от ГПК – поради преюдициалност.
Съгласно член 229, алинея 1, точка 4 от ГПК, съдът спира производството, когато в
същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното
решаване на предявения иск. Съгласно тълкувателно решение № 1 от 9.07.2019 г.,
постановено по тълк.д.№ 1/2017 г., ОСГТК на ВКС е посочил, че основанието за спиране по
член 229, алинея 1, точка 4 от ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор,
който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или
отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство.
Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права,
задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните
правоотношения. В мотивите на посоченото тълкувателно решение тази зависимост е
обяснена и със съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което
разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие
на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение. Тоест,
силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното дело ще обвърже страните по
обусловеното дело независимо дали искът бъде уважен или отхвърлен, както и че
3
съществува връзка между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти
като съдържание на конкретните правоотношения, включени в предмета на двете дела.
Настоящото производство е образувано по иск на М. С. М. и К. С. К. срещу „БАНКА
ДСК“ АД за осъждане на ответника да заплати на всяка една от ищците следните суми: 6
000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди – физически и
психически неудобства, социален дискомфорт, емоционални и психически терзания,
накърнена чест и достойнство, претърпени в резултат от неправомерно ограничаване,
смущаване и пречене да ползва наследените лични парични средства по влоговете на
нейната майка и праводател Бела Трендафилова К. по предназначение, непочтено банково
третиране на клиенти от страна на служители на ответната банка, в това число отказ на
служител от ТБ „Банка ДСК“ – клон Варна и писмен отказ от 04.10.2021 г. на Централно
управление в град София по отреченото й наследствено право върху личните парични
влогове на починалата й майка Бела Трендафилова К., открити на нейно име при ответника,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда /28.02.2023 г./ до окончателното й изплащане, както и сумата 637,68 лева,
представляваща обезщетение за забава върху първоначално претендирания размер на
обезщетението от 4 000 лева за периода от датата на деянието /04.10.2021 г./ до датата на
завеждане на исковата молба /28.02.2023 г./, като е уточнено в съдебно заседание, че тези
неимуществени вреди произтичат от сключения договор за влог с „БАНКА ДСК“ АД.
Производството по гр.д.№ 14105 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, за което
въззивниците твърдят, че обуславя настоящото дело, е образувано по искова молба на М. С.
М. и К. С. К. срещу „БАНКА ДСК“ АД за осъждане на ответника да им заплати сумите от
по 7 891,79 лева и по 4 493,29 евро, представляващи припадащата им се съобразно
наследствените им квоти част от подлежащи на връщане суми по два договора за влог,
сключени от тяхната майка Бела К. /починала на 18.12.2020 г./ с ответника като
влогоприемател, както и сумите от по 1 734, 27 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата от 7 891,79 лева за периода от 28.08.2021 г. до 30.10.2023 г. и по 1 931,31 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата от 4 493,29 евро за периода от 28.08.2021 г.
до 30.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаването на исковата молба /31.10.2023 г./ до окончателното плащане.
В настоящия случай от една страна е налице субективен идентитет, но връзка на
преюдициалност между делата в разяснения в практиката на ВКС смисъл липсва. Ищците са
предявили два иска и съответно са образувани две дела с различен предмет. Формирането на
сила на пресъдено нещо по въпроса ищците са претърпели имуществени вреди по договора
за влог не обуславя въпроса дали спрямо тях са настъпили неимуществени такива. Общите
за двата спора проюдициални въпроси в случая не са основание за спиране на
производството по настоящото дело, а делата са висящи пред различни по степен съдилища,
поради което не е възможно и съединяването им за постановяване на общо решение – член
213 от ГПК.
4
Водим от горното, настоящият състав на въззивния съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. С. М. и К. С. К. чрез адвокат М. К. за
спиране на в.гр.д.№ 39/2025 г. по описа на гражданско отделение на Окръжен съд – Варна на
основание член 229, алинея 1, точка 4 от ГПК до приключване със стабилен съдебен акт на
производството по гр.д.№ 14105 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна .
Определението не подлежи на обжалване.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 31.03.2025 г. от
9,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5