Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. П., 15. 03. 2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
П.ският районен съд, І граждански състав, в
публичното заседание на шести март през двехиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 9120 по описа за 2018 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА гр. С.
против А.М.М. ***. В молбата се твърди, че между страните е бил сключен договор
***за професионално обучение на безработно лице, съгласно Двугодишен план за
обученията, провеждани от Държавно предприятие „Българо- германски център за
професионално обучение“ /ДП БГЦПО/ в изпълнение на публични задачи по чл. 60а ал. 10 от Закона за
насърчаване на заетостта, по Национален план за действие по заетост /НПДЗ/-
2017 год. Твърди се, че предмет на договора е обучение по заетостта „Сухо
строителство“, II СППО 5820403 за периода
от 20. 03. 2017 год. до
20. 07. 2017 год. Твърди се, че по силата на договора Дирекция „Бюро по труда“
гр. П. е организирала обучението за придобиване на II СПК от професия на
професионална квалификация, превеждала е разходите по същото на обучаващата
институция- Държавно предприятие „Българо- германски център за професионално обучение“
клон гр. П.. Твърди се, че цената на обучението за един участник на конкретния
курс за горепосочения период и специалност е в размер на 1 200 лв. Твърди
се, че съгласно раздел II „Задължение на страните“ от
договора, т.2.2.1, ответникът е поел задължение да посещава редовно курса на
обучение /да има минимум 80 на сто присъствие на учебни занятия/ и да се яви на
изпит при приключване на обучението. Твърди се, че без уважителна причина
ответникът спрял посещението на курса и до приключването му не се е явил.
Твърди се, че с тези си действия ответникът е нарушил т.2.2.1 от договора. Твърди се, че на 29. 05. 2017 год. в
Дирекция „Бюро по труда“ гр. П. е постъпило писмо № 436/ 25. 05. 2017 год. от
ДП БГЦПО клон гр. П., с което са уведомили, че към 25. 05. 2017 год. ответникът
е превишил допустимия брой отсъствия, поради което същият е отпаднал от
обучение. Твърди се, че съгласно клаузите на договора /т. 3.1/ при неизпълнение
на задълженията по т.2.2.1 от договора за професионално обучение на безработно
лице обучаваният дължи неустойка в размер на направените разходи по т. 1.1,
ведно с 5 % върху тази сума. Твърди се, че Дирекция „Бюро по труда“ гр. П. е
отправила писмо с изх. № 20- 04- 11- 147 от 30. 05. 2017 год. до ответника, с
което го е уведомила, че не е изпълнил задълженията си съгласно сключения
договор, както и че ако има уважителна причина за това следва да представи
документ, като в противен случай ще дължи неустойка по т.3.1 от договора.
Твърди се, че на 02. 10. 2017 год. в Дирекция „Бюро по труда“ гр. П. е получено
писмо с № 703/ 29. 09. 2017 год. от ДП БГЦПО клон гр. П., от което е видно, че
реалната цена направена за обучението на ответника е 1 163, 99 лв. Твърди
се, че на 11. 10. 2017 год. с покана изх. № 20- 04- 11- 252 Дирекция „Бюро по
труда“ гр. П. е поканила ответника за доброволно плащане, но дължимите суми не
са били платени. Твърди се, че поради това ищецът е подал заявление по чл. 410
от ГПК срещу ответника и е било образувано ч. гр. дело № 7514/ 2018 год. по
описа на П.ския районен съд. Твърди се, че в законоустановения срок ответникът
е подал възражение против издадената заповед за изпълнение, което обуславя и
правния интерес на ищеца от предявяването на настоящия иск. В заключение ищецът
моли съда да признае за установено вземането му към ответника за сумата от общо
1 222, 19 лв., представляваща неустойка по т.3.1 от договор ***за обучение
на безработно лице, съгласно Двугодишен план за обученията, провеждани от
Държавно предприятие „Българо- германски център за професионално обучение“ /ДП
БГЦПО/ в изпълнение на публични задачи по чл. 60а ал. 10 от Закона за
насърчаване на заетостта, по Национален план за действие по заетост /НПДЗ/-
2017 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата. Претендира
присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът А.М.М. ***
ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните
по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните,
намира
Претенцията на ищеца намира
своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена
в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 7514/
2018 год. по описа на П.ския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като
във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на
предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило
възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ. заповедта е
връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага
с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е основателен. Вземането на ищеца
АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА гр. С. произтича от разпоредбата на т.3.1 на договор ***за
професионално обучение на безработно лице, съгласно Двугодишен план за обученията,
провеждани от Държавно предприятие „Българо- германски център за професионално
обучение“ /ДП БГЦПО/ в изпълнение на публични задачи по чл. 60а ал. 10 от
Закона за насърчаване на заетостта, по Национален план за действие по заетост
/НПДЗ/- 2017 год. Визираният по- горе договор е бил сключен между ищеца като
възложител и ответника като обучаем, като по силата на същия обучаемият се е
задължил да посещава редовно курса на обучение и да положи изпит след
приключване на обучението. Договорът е допускал направени отсъствия по
уважителни причини до 20 % от общия брой учебни часове в курса на обучение,
като легалната дефиниция на термина „уважителни причини“ е дадена в §1 т. 26 от
ДР на Закона за насърчаване на заетостта: такива са задържане от органите на властта;
явяване в съд или друг държавен орган; участие във военноучебен сбор или
преподготовка, заболяване и други, удостоверени с официален документ, за които
ръководителят на поделението на Агенцията по заетостта е уведомен своевременно. Като допълнителни причини, които не попадат в горните хипотези, но не са
квалифицирани като неизпълнение на задълженията на обучаемия, разпоредбата на
т.3.2 от процесния договор посочва неиздържан изпит и започването на работа по
трудово или служебно правоотношение /за което се представи съответен документ/
при работодател на несубсидирано работно място. В конкретния случай в
заповедното производство ответникът е представил договор за посредническа
дейност по наемане на работа в чужбина от 10. 05. 2017 год., но от същия не възниква
нито трудово, нито служебно правоотношение, поради което този договор не
представлява обективна причина, оправдаваща отсъствията на ответника от
проведеното обучение. Видно от приложеното писмо изх. № 436/ 25. 05. 2017 год. на ДП БГЦПО клон гр. П., че
ответникът е превишил допустимия брой отсъствия за периода на обучението. Както
се посочи по- горе, не са посочени уважителни причини за допуснатото нарушение
на договорните задължения на ответника.
При тези обстоятелства съдът приема, че са налице
предпоставките за ангажиране на имуществената отговорност на ответника
съобразно разпоредбата на т.3.1 от сключения договор, а именно: между страните
по делото е било налице облигационно правоотношение и ответникът виновно не е
изпълнил основното си задължение като обучаем /да посещава редовно курса на
обучение/, поради което същият следва да възстанови на възложителя направените
във връзка с обучението разноски, ведно със санкционна надбавка от 5 % върху
сумата.
С
оглед изложеното съдът приема, че в полза на ищеца АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА гр. С.
съществува вземане срещу ответника А.М.М. за сумата от 1 222, 19 лв., в
който размер предявеният положителен установителен иск по чл. 422 във вр. с чл.
415 от ГПК следва да се уважи.
При този изход на делото и на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените разноски в заповедното производство в размер на 75 лв., както
и направените разноски в исковото производство в размер на 125 лв.
По така изложените
съображения П.ският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника А.М.М. ***, ЕГН **********,
че същият дължи на ищеца АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА, БУЛСТАТ *********, със седалище
и адрес на управление ***, представлявана от изпълнителния директор Д.Д.Н., сумата от 1 222, 19 лв.,
представляваща неустойка по т.3.1 от договор ***за професионално обучение на
безработно лице, съгласно Двугодишен план за обученията, провеждани от Държавно
предприятие „Българо- германски център за професионално обучение“ /ДП БГЦПО/ в
изпълнение на публични задачи по чл. 60а ал. 10 от Закона за насърчаване на
заетостта, по Национален план за действие по заетост /НПДЗ/- 2017 год., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК /23. 10. 2018
год./ до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА А.М.М. ***, ЕГН **********, да заплати на АГЕНЦИЯ ПО
ЗАЕТОСТТА, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от изпълнителния директор Д.Д.Н., сумата
от 75, 00 лв., представляваща направени деловодни разноски в
заповедното производство, и сумата от
125, 00 лв., представляваща направени деловодни разноски в исковото
производство.
Решението подлежи на
обжалване пред П.ския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: