РЕШЕНИЕ
№ 144
гр. Смолян , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети юли, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело
№ 20215400500194 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№2912/05.05.2021г. от
„Банка ДСК" АД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт Ив.Б., редовно
упълномощен от Д. Н. Н. и Д. Д. М., в качеството им на изпълнителни
директори, заедно представляващи „БАНКА ДСК" АД, гр.София, срещу
решение № 100/09.04.2021г. по гр. д. 971/2020г. по описа на районен съд –
Смолян,с което на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД първоинстанционният съд е
осъдил „Банка ДСК" АД да заплати на С.В. Г. сумата от 6 574,70 лв.,
представляващи плащания за периода 25.12.2017г. до 03.08.2020г . по договор
за кредит, сключен между наследодателя и и Банка ДСК АД, както и разноски
по делото в размер на 263,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на
658,73 лева. Счита, че в обжалваната му част решението е неправилно поради
нарушение на материалния закон и необоснованост. Намира ,че за да
достигне до направените изводи, районният съд е допуснал грешки в
правната квалификация на фактите, като не е приложил правилно към тях
относимите разпоредби на закона. Счита ,че в резултат на неправилно
тълкуване, неизчерпателно разглеждане на представените по делото
доказателства и грешно прилагане на логически правила и каузални връзки,
констатациите в постановеното от районен съд - Смолян решение са довели
до формиране на неправилно вътрешно убеждение на решаващия състав и
1
необоснованост на изводите.Твърди ,че районен съд Смолян е уважил
предявеният срещу Банка ДСК иск с правно основание чл. 55, ал. ЗЗД , като
е приел, че ищцата е доказала наличието на отпаднало правно основание и в
резултат банката и дължи връщане на внесените погасителни вноски по
кредита на В. Г. (наследодател на ищцата) в периода 25.12.2017 г. -
03.08.2020г. Съдът е приел, че искът се основава на твърдения за валидно
сключен договор между Банка ДСК и наследодателя на ищцата, чието
действие впоследствие било прекратено поради настъпилото застрахователно
събитие - „смърт" на наследодателите на ищцата. В резултат, ищцата нямала
правен интерес да извършва плащания по кредита и изпълнявала едно чуждо
задължение - това на застрахователя Групама Животозастраховане, което е
довело до неоснователното обогатяване на банката със сума в размер на 6
574,70 лева.Счита ,че за да бъде налице неоснователно обогатяване, съгласно
чл. 55, ал. 1 ЗЗД, следва да е налице разместване на блага без правно
основание, в резултат на което едната страна да е обедняла, а другата страна
да се е обогатила, както и причинно - следствена връзка между обедняването
и обогатяването. Специалната хипотеза на неоснователното обогатяване (чл.
55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД) - връщане на полученото на отпаднало
основание е налице, когато основанието, породило облигационната връзка,
отпадне, като отпадането винаги е с обратна сила. Счита ,че в случая това
основание би се реализирало, ако ищцата наведе и докаже факти за
недействителност на договора за кредит или неговото прекратяване, тъй като
това е основанието, на което процесните суми са внесени по сметка в Банка
ДСК, каквото в случая счита ,че ищцата С.Г. не е сторила.На 07.07.2017г. В.
В. Г. сключил с „Банка ДСК" ЕАД договор за кредит за текущо потребление в
размер на 50 000 лв., със срок на издължаване 120 месеца.В качеството си на
кредитополучател, В. Г. е бил включен в групата на застрахованите лица по
Групов застрахователен договор за застраховка „Живот, свързана с банков
кредит" на кредитополучатели на „Банка ДСК" АД, за което е издаден
сертификат на застраховано лице.В последствие, на 25.12.2017г.
кредитополучателя по договора за кредит от 07.07.2017г е починал. Твърди
,че Банка ДСК АД е предявила искане за плащане на остатъка по кредита
след смъртта на В. Г., но от застрахователят е постъпило решение за
неоснователност на искането.
Предявена е била искова претенция от С.В. Г. и с Решение
№ 555/28.11.2019 г. по гр.д. № 102/2019 г. по описа на районен съд Смолян,
потвърдено с решение № 139/22.06.2020 г. по в.гр.д. № 49/2020 г. на
Смолянския окръжен съд, съдът е осъдил -,.Групама Животозастраховане"
ЕАД-София да заплати на Банка „ДСК" АД, застрахователно обезщетение в
размер на 18 000 лева , като частичен иск от пълния размер на сумата от 48
327.65 лв. представляваща застрахователно обезщетение по Групов договор за
застраховка „Живот свързана с банков кредит", сключен между Банка „ДСК"
АД и ответника „Групама Животозастраховане" ЕАД-София за настъпил риск
„смърт" на кредитополучателя В. В. Г. починал , съставляваща остатък от
задължение за кредит текущо потребление от 07.07.2017 г. към датата на
настъпване на застрахователното събитие - 25.12.2017 г, ведно със законнна
2
лихва върху главницата, считано от 25.12.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата.Твърди ,че след влизане в сила на съдебното решение, на
05.08.2020г. Банката е получила застрахователно плащане в размер на 48
007,39 лв. С получената сума е погасен остатъкът по кредита към дата
05.08.2020г в размер на 37 332,71 лв.. с което и кредитното задължение към
Банка ДСК АД е окончателно погасено. Твърди ,че разликата като сума в
размер на 10 674,68 лв. е възстановена по разплащателна сметка № 2816558
на името на застрахованото лице В. Г., видно и от приложеното Извлечение
от разплащателна сметка № 2816558 за 05.08.2020г. Счита ,че би следвало да
бъде приложена разпоредбата на чл. 60, ал.1 от Закона за наследството
„Наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с
които то е обременено, съобразно дяловете. които получават.". като бъде взет
предвид и чл. 23 от Общите условия към договора за кредит (копие от които
са представени по делото), според който наличие на застраховка „„Живот" на
кредитополучателя, по която и „Банка ДСК" АД е ползващо се лице, не
освобождава кредитополучателя. съответно неговите наследници от
изпълнение на задълженията по договор за кредит и ОУ. освен за сумата,
платена от застрахователя и отнесена за погасяване на кредита, ако има
такава.Договорът за кредит, сключен между Банка ДСК АД и В. В. Г. твърди
,че е бил обезпечен с договор за залог върху вземания, а като допълнителна
възможност за удовлетворяване на вземанията на банката е сключен и
застрахователен договор, съгласно който В. Г. се е присъединил към групата
на застрахованите лица по Групов застрахователен договор за застраховка
„Живот свързана с банков кредит"," на кредитополучателя на „Банка ДСК"
АД. Твърди ,че договорите за кредит и за застраховка обаче, уреждат две
отделни и независими едно от друго правоотношения с различно съдържание.
Счита ,че задълженията на кредитополучателите не се погасяват в случай на
смърт, а се поемат от техните наследници, тъй като са част от
наследството.Намира ,че в разрез с разпоредбата на чл. 60, ал. 1 ЗН
районният съд е приел, че заплатените от ищцата част от дължими суми по
договора за банков кредит, след настъпване на застрахователното събитие се
явяват за платени на отпаднало основание.Счита че този извод е юридически
необоснован, а вноските по кредита след датата на смъртта на
кредитополучателите - дължимо платени от ищцата и получени от Банка ДСК
в съответствие с действащото законодателство и на валидно правно
основание, а именно договор за кредит. Намира ,че в решението на районен
съд –Смолян не е направена релевантна правна квалификация на фактите, в
резултат на което неправилно е приложена към тях разпоредбата на чл. 55. ал.
1 ЗЗД. Изводът за основателност на предявения иск с правно основание чл.
55, ал. 1 ЗЗД при неправилна квалификация на спорното право,счита ,че е
основание за отмяна на първоинстаниионното решение, тъй като направените
фактически и правни изводи на районния съд не кореспондират с
действителните правоотношения между страните.Поради това моли съда да
отмени като неправилно поради противоречие с материалния закон и
необоснованост решение № 100 от 09.04.2021 г. по гр. д. 971/2020г. по описа
на районен съд - Смолян г., с което първоинстанционният съд е осъдил
3
БАНКА „ДСК" АД да заплати на С.В. Г. с ЕГН .********** сумата от 6
574.70 лева, представляваща плащания от ищцата за периода 25.12.2017г. до
03.08.2020г. по договор кредит, сключен на 07.07.2017г. между наследодателя
й В. В. Г., починал на 25.12.2017г. и банката , която сума е получена от
банката на отпаднало основание, ведно със законната лихва, считано от
03.09.2020г. до окончателното изплащане, както и разноски по делото в
размер на 263,00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 658,73 лв. и
вместо него да постанови решение, с което да бъде отхвърлен иска, предявен
от С.В. Г. и да бъде установено, че Банка ДСК не се е обогатила
неоснователно в резултат на внесените от С.Г. суми в погашение на кредита
на нейният наследодател, съответно Банка ДСК не дължи на С.В. Г. връщане
на сумата от 6 574.70 лева, както и разноски по делото в размер на 263,00 лв.
и адвокатско възнаграждение в размер на 658,73 лв.Претендира направените
по делото разноски ,включително и юриск. възнаграждение .
В законният срок не е постъпил писмен отговор от
ответника по жалба С.Г. чрез адв.В. Р..
В съдебно заседание пред окръжен съд гр.Смолян
жалбоподателят Банка ДСК АД,клон Смолян се представлява от юриск.Ив.
Б., който моли съда да отмени обжалваното решение на районен съд –Смолян
като незаконосъобразно и необосновано Претендира разноски по представен
списък по чл.80 ГПК.Представя писмена защита
Въззиваемата С.В. Г. редовно призована , не се явява
.Вместо нея пълномощникът и адв.В.Р. поддържа становище,че въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение Моли съда да потвърди като
законосъобразно и обосновано обжалваното решение на районен съд –
Смолян Претендира разноски по чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата.Счита
,че е налице настъпил застрахователен риск ,който е потвърден с влязло в
сила решение и застрахователят е изплатил необходимите обезщетения към
Банка ДСК ,но последната е продължила да събира своите вноски по кредита
, базирайки се на разпоредбата на чл.60 от Закона за наследството Моли съда
да приеме ,че в случая е налице обогатяване на Банката за сметка на
доверителката му
Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е
процесуално допустима .Депозирана е от надлежно упълномощен
процесуален представител , в законният срок , с междувременно внесена
държавна такса срещу съдебен акт , който подлежи на обжалване и при
наличие на правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Предявен е от С.В. Г. главен иск с правно основание
чл.55,ал.1,предложение трето от ЗЗД за връщане от ответника Банка ДСК
АД на суми ,получени от Банката на отпаднало правно основание с цена на
4
иска 6 574,70 лева и акцесорен иск за законна лихва върху главницата
считано от 03.09.2020г. до окончателно изплащане на сумата ,с правно
основание чл.86 ЗЗД. Няма спор ,че единствен наследник по закон на В. В. Г.,
с ЕГН **********, починал на 25.12.2017 г.е ищцата по делото С.В. Г. ,негова
майка.Не се спори ,че на 07.07.2017 г В. Г., като заемател, е сключил с Банка
ДСК ЕАД гр.София , като кредитор договор за кредит за текущо
потребление в размер на 50 000 лева, със срок на издължаване 120
месеца.Няма спор ,че на 07.07.2017г. кредитополучателят В. Г. като заемател
е подписал и декларация -съгласие за включване в групата на застраховани
лица по групов договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит" на
кредитополучателите на „Банка ДСК" ЕАД. Издаден е бил сертификат №
В0003728232170707 от 07.07.2017 г. ,с който при сключване на договора за
застраховане В. Г. е изразил своето писмено съгласие Банката да сключи
застраховка „Живот, свързана с банков кредит на кредитополучатели с
„Групама Животозастраховане" ЕАД до размера на кредита ,който е получил .
Съгласно раздел „Застрахователни обезщетения и ползващи се лица” от
Сертификат № В0003728232170707 от 07.07.2017 г. на застраховано лице по
Групов договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит" при
настъпила и покрита съгласно условията на застраховката смърт на
застрахованото лице,законните наследници на застрахования
кредитополучател са ползващи лица по застрахователно плащане на
разликата между застрахователната сума и остатъка по кредита, включващ
главница, натрупана лихва и разноски.
Видно от писмените доказателства,приложени по
първоинстанционното дело, че С.Г. е отправила към застрахователя искане
за изплащане на застрахователно обезщетение от 23.01.2018 г. във връзка с
настъпил застрахователен риск[1]-смъртта на В. В. Г. С писмо изх. № УП-И-
174 от 02.03.2018 г. на „Групама Животозастраховане” ЕАД, отдел „Уреждане
на претенции”, застрахователят е отказал да изплати застрахователно
обезщетение.
Банка „ДСК” ЕАД, въпреки ,че е узнала за смъртта на В. Г., че е
настъпило застрахователно събитие-смърт на
кредитополучателя, покрит по договора за кредит от 07.07.2017 г. ,не е
предприела действия срещу застрахователя „Групама Животозастраховане”
ЕАД за получаване на застрахователното плащане, а напротив ,изискала е от
единствения му законен наследник – неговата майка –С.Г. ,да предприеме
действия по погасяване на усвоения кредит. Поради това е видно ,че на
основание чл.134 ЗЗД, предвид бездействието на Банка „ДСК” ЕАД да
получи застрахователното обезщетение С.Г. е предявила иск срещу
„Групама Животозастраховане” ЕАД. Има приложено по делото влязло в сила
решение № 555/28.11.2019 г. по гр.д. № 102/2019 г. по описа на районен
съд[1]Смолян, потвърдено с решение № 139/22.06.2020 г. по в.гр.д. № 49/2020
г. на Смолянския окръжен съд,като съдът е осъдил -„Групама
Животозастраховане” ЕАД-София да заплати на ответника Банка „ДСК” ЕАД,
5
застрахователно обезщетение в размер на 18 000.лева , като частичен иск от
пълния размер на сумата от 48 327.65 лв. представляваща застрахователно
обезщетение по Групов договор за застраховка „Живот свързана с банков
кредит”, сключен между Банка „ДСК” ЕАД и ответника - „ГРУПАМА
ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД[1]София за настъпил риск „смърт” на
кредитополучателя В. В. Г. починал на 25.12.2018 г., съставляваща остатък от
задължение за кредит текущо потребление от 07.07.2017 г. към датата на
настъпване на застрахователното събитие - 25.12.2018 г, ведно със законнна
лихва върху главницата, считано от 25.12.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата. Видно е по делото ,че „Групама Животозастраховане”
ЕАД-София е извършила плащания към ответната банка в размер на 48 007.39
лева., представляваща остатък от задължение за кредит текущо потребление
от 07.07.2017 г. към датата на настъпване на застрахователното събитие, респ.
25.12.2017 г.
Установява се по категоричен начин ,а и това не се отрича от
представителя на Банката ,че от датата на настъпване на смъртта на
кредитополучателя В. Г., като единствен негов наследник С.Г. е обслужвала
кредита, съгласно /приложен на стр.27 от делото /погасителния план по него,
до м.юли /включително 2020 г. Т.е. към 03.08.2020г. С.Г. е превела на
Банката-ответник главница в размер на 11 050.23 лв., лихви в размер на 6
182.43 лв. и санкционна лихва в размер на 16.72 лв., или общо са преведени
/платени/ 17 249.38 лева. Не се спори и се признава от ищцата ,че от тази
сума ответника –Банка ДСК АД е върнала 10 674.68 лв. , като е останал
остатък за изплащане – 6 574.70 лева/сума предмет на настоящата искова
претенция/, в т.ч. главница - 390.55 лв. и лихви - 6 184.15 лв.
По делото е приложена молба с рег.№ 2001-10-01700 от 03.09.2020 г.
,с която С.Г. е поискала от Банка ДСК да и бъдат изплатени всички суми,
които съгласно решението на съда ще следва да и бъдат възстановени, като
неправомерно внесени,но Банката с писмо рег.№ 16-10.0509/1 от 06.10.2020
г. е отказала да изплати горепосочената сума, тъй като сумите в погашение на
кредита след смъртта на наследодателя са дължимо платени в съответствие с
установеното в действащото законодателство/чл.60 от Закона за наследството
и предвиденото в Общите условия към договора за кредит.
Смолянският окръжен съд в настоящият си състав
намира ,че правилно и обосновано районен съд -Смолян е приел ,че
ответника Банка ДСК АД следва да възстанови внесените от С.Г.
отпаднало основание суми по кредита Горепосоченият групов
застрахователен договор между „Банка ДСК“ и „Групама
Животозастраховане“ урежда застраховка сключена в полза на кредитор по
смисъла на чл. 199а от КЗ (отм.). Съгласно чл. 199а, ал. 1 от КЗ (отм.): „При
застраховка, сключена в полза на кредитор, и при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят отговаря пред кредитора до
непогасената част от задължението, за обезпечението на което е сключен
застрахователният договор, заедно с лихвите и разноските към датата на
6
настъпване на застрахователното събитие. Когато обезщетението или
застрахователната сума, дължими съгласно условията на договора,
надхвърлят сумата по изречение първо, те се заплащат на длъжника, на
неговите наследници или на ползващите се лица.”
В отговора на исковата молба Банката –ответник установява ,че след
влизане в сила на съдебното решение, на 05.08.2020г. Банката е получила
застрахователно плащане в размер на 48 007.39 лв. С получената
сума е погасен остатъкът по кредита към дата 05.08.2020г в размер
на 37 332,71 лв., с което и кредитното задължение към Банка ДСК
АД е било окончателно погасено. Разликата като сума в размер на 10 674,68
лв. е била възстановена по разплащателна сметка № 2816558 на името на
застрахованото лице В. Г., видно и от приложеното Извлечение от
разплащателна сметка № 2816558 за 05.08.2020г . Представителят на Банката
установява ,че действително са постъпвали суми, видно и от приложеното
извлечение от кредитна сметка, за погашение на кредита (в това число и
платените възнаградителни лихви на банката след дата на настъпване на
застрахователното събитие). Но същите счита, че са дължимо платени,
предвид разпоредбата на чл.60. ал, 1 Закона за наследството, според която
приелите наследството наследници отговарят на задълженията, с които то е
обременено, съобразно дяловете, които получават.
Това възражение на представителя на Банката въззвният съд
намира ,че е неоснователно След като Банката е получила от застрахователя
суми ,с които е бил погасен кредита на починалия В. Г. ,то заплатените от
неговата майка С.Г. суми по кредита за периода от 25.12.2017г. до
03.08.2020г. в размер на 6 574,70 лева ,са получени от банката на вече
отпаднало основание и фактически Банката с тях се е обогатила.
Вярно е че разпоредбата на чл.60 ,ал.1 ЗН установява ,че след датата на
настъпване на застрахователното събитие сумите по кредита са дължими от
приелия наследството на починалия Вярно е и обстоятелството ,че съгласно
т.23 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление
,наличието на застраховка „Живот“ на кредитополучателя ,не го освобождава
, нито неговите наследници от изпълнение на задълженията по кредита Н в
случая за исковия период ищцата С.Г. е надвнесла сума в размер на 6 574,70
лева А това обуславя правен извод, че в случая предпоставките на чл.55,
ал.1,пр.3 ЗЗД са налице – ищцата С.Г. е доказала както осъщественото от нея
плащане по договора за кредит , но ответникът Банка ДСК АД не е
установил с допустимите от ГПК доказателствени средства, че основанието за
получаване и задържане на извършената в негова полза престация съществува
към релевантния за спора момент./ В този смисъл е решение
№139/25.01.2012г. по гр.д. №678/2010г. на ВКС ,ІІ т.о./
В този смисъл като законосъобразно и обосновано
постановено обжалваното решение следва изцяло да бъде потвърдено .
На основание чл.78,ал.1 ГПК следва да бъде осъдена Банка
ДСК АД гр.София да заплати в полза на адв.В.Р. разноски за въззивната
7
инстанция на основание чл.38,ал.2 ЗА във вр. с чл.7,ал.2т.3 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
размер на 660 лева
Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 100/09.04.2021г. по гр. д.
971/2020г. по описа на районен съд – Смолян,като законосъобразно и
обосновано постановено .
ОСЪЖДА Банка ДСК АД ,ЕИК-********* със седалище и
адрес гр.София ,ул“Московска „19,представлявана от изп. директори В. М. и
Д. М. да заплати в полза на адв.В. Р. разноски за въззивната инстанция на
основание чл.38 ,ал.2 ЗА в размер на 660/шестотин и шестдесет /лева .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните чрлез
пълномощниците при условията на чл.280,ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8