Решение по дело №168/2020 на Районен съд - Велики Преслав

Р Е Ш Е Н И Е

 

09.11.2020 год.

 

Номер 2600013                           Година 2020                    Град Велики Преслав

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд – Велики Преслав                                                  трети състав

На 08 (осми) октомври                                                                 Година 2020

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

АН дело номер 168 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от Н.Х.Х. с ЕГН ********** срещу наказателно постановление № ********** от 28.05.2020 г., издадено от Директора на Р.д.п.г.г.Ш.

В същността на обстоятелствената част на жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление като издадено при неправилно, и необосновано прилагане на материалния закон. В изложението по жалбата се излага, че в хода на административно-наказателното производство били допуснати съществени процесуални нарушения. Описват се фактите, свързани с нарушението, като жалбоподателят счита, че не е извършил вмененото му нарушение. Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.

            Представителят на въззиваемата страна поддържа наказателното постановление. Счита, че извършването на нарушението е доказано. Моли НП да бъде потвърдено.

Видно от материалите по приложената по делото административнонаказателна преписка, на 02.12.2019 г. Ц.К.К. – горски инспектор при РДГ – Шумен съставил акт за установяване на административно нарушение бл. Сер. ДООА № 104303 срещу Н.Х.Х. с ЕГН ********** ***, за това, че „в качеството си на длъжностно лице  „специалист лесовъдство“ при ТП ДГС ***, не е изпълнил задължението си преди експедиране на дървесина от временен склад 23 подотдел Б да маркира с КГМ 17,69 пл. куб.м дървесина до разклона за минералните води, местност „Извора“ до отдел 96 подотдел Е. Дата на извършване на нарушението – 16.10.2019, 14,30 часа, място на извършване интернет- временен склад 23 подотдел Б на ДГФ землище ***, община ***,ДГ разклона за минералните води, местност „Извора“ до отдел 96 подотдел Е. Посочено е, че с горното нарушил чл. 257, ал. 1, т. 1 вр. чл. 204 от ЗГ, вр. чл. 63, ал. 1, т. 1 от Наредба КОГТ”.

На основание така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление № ********** от 28.05.2020 г., с което на Н.Х. е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв., на осн. чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, за това, че „на 16.10.2019 г. в качеството си на длъжностно лице – специалист лесовъдство при ТП ДГС „***“, не е изпълнил задължението си преди експедиране на дървесината от временен склад на отдел 23, подотдел „б“ ДГТ, землище *** да маркира с контролна горска марка 17,69 пл. куб.м дървесина до на разклона за минералната вода, в местност „Курорта“ до отдел 96 подотдел Е, ДГТ, с което осъществил състава на чл. 257, ал. 1, т. 1 вр. чл. 204 от ЗГ, вр. чл. 63, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2012 г. за контрола и опазването на горските територии“.

Жалбоподателят оспорва фактическите констатации, изложени в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства – свидетелските показания на Ц.К. (актосъставител), Т.С., С.Д. и Г.Г. (свидетели по акта), Ф.Ф.и С.Ш., установи от фактическа страна следното:

Н.Х.Х. изпълнява длъжността „специалист лесовъдство“ в ТП „ДГС – ***“ гр. ***. В това си качество, същият през 2019 г. извършвал приемането и експедицията на дървесина от различни отдели на ДГТ на стопанството. На 16.10.2019 г. сутринта, Х. осъществявал задълженията си, като сутринта колегата му – свид. Ф. му телефонирал и му заявил, че следва да се яви в качеството си на свидетел в сградата на РУ – В. Преслав в гр. В. Преслав. Поради това, го помолил да го замести при приемането и експедицията на дървесина от отдел 23, подотдел „б“. Жалбоподателят се съгласил и се придвижил до временния склад в посочения подотдел, където извършил маркиране на дървесината със зелена боя и се уговорил с шофьора на товарния автомобил, собственост на „***“ ООД – свид. С.Ш., че след като последния натовари дървесината, следва да го изчака на място. След това, Х. изпълнявал задълженията си в други отдели. Свидетелят Ш. натоварил дървесината и тъй като следвало да извършва още транспортиране, изчаквайки около час и половина – два, решил, без съгласуване с жалбоподателя да тръгне с автомобила. По пътя той бил настигнат от жалбоподателя, който му наредил да се придвижат до местността „Курорта“, на разклона за минералните извори, тъй като там горските служители ползвали безжичната интернет-мрежа на хотел „Еделвайс“, тъй като в някои отдели нямали достъп до интернет. Този достъп им бил необходим, за да издадат превозни билети. Н. Х. и свидетелят Ш. действително пристигнали на посоченото място, както и свид. Ф., който бил уведомен по телефона за мястото на извършваната от колегата му дейност. След като спрели на посоченото място, жалбоподателят започнал да маркира дървесината чрез поставяне на пластини. По това време, в близко питейно заведение се намирали служителите на РДГ – Шумен – свидетелите Т.С. и С.Д., които заедно със служителя на РУ – В. Преслав – свид. Г. Г., обядвали след извършена съвместна проверка в района. Същите забелязали товарния автомобил и след приключване на обяда се насочили към него и на място констатирали, че се извършва неправилно маркиране. 

            При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, пред компетентния съд и в установения от закона срок, поради което е допустима.

            Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

            Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение по чл. 204 от ЗГ, вр. чл. 63, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Съгласно цитираните разпоредби, Определените за сеч дървета, както и дървесината се маркират с контролна горска марка преди експедиране от временен склад, като при едрата и средната строителна дървесина, както и при обли занаятчийски материали (ОЗМ) се маркира един от отрезите на всяка секция, на който предварително с траен знак е отбелязан обемът й. Установи се по делото, че жалбоподателят извършил маркирането не във временния склад на отдел 23“б“, а на мястото, където било констатирано извършване на нарушението от служителите на РДГ – Шумен. Дървесината била отбелязана с боя преди експедирането й, но маркирането чрез пластина било извършено извън установеното в закона място.

Ето защо, съдът приема, че по делото е установено по безспорен начин, че жалбоподателят нарушил виновно посочените в процесното наказателно постановление разпоредби на Закона за горите и Наредбата за контрола и опазването на горските територии.

Според съда, обаче, осъщественото от Н.Х. е със значително по-ниска степен на обществена опасност от обичайно извършваните от този вид. Тоест, деятелността на жалбоподателя следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради следното: легалната дефиниция на понятието „маловажен случай“ се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, която разпоредба, съгласно чл. 11 от ЗАНН се прилага субсидиарно в административнонаказателното производство. Според чл. 93, т. 9 от НК, „маловажен случай“ е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. При обсъждане на този въпрос, съдът взе предвид наличието на следните смекчаващи обстоятелства: липса на вредни последици от извършеното; липсата на други извършвани нарушения от жалбоподателя, много ниска степен на обществената опасност на деянието; фактическото извършване след устно разпореждане на задължения на друг служител в ТП ДГС „***“ поради новонастъпили обстоятелства; неизпълнение на разпореждането на жалбоподателя, отправено до свидетеля С.Ш. да не напуска временния склад в отдел 23“б“; невъзможността, поради липса на интернет-връзка да бъде издаден превозен билет във временния склад на отдел 23„б“; надлежното маркиране, извършено от жалбоподателя в най-близкото възможно място до отдел 23“б“. Всички тези факти представляват многобройни, смекчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства.  

Поради това, съдът счита, че наказателното постановление се явява неправилно.

            По изложените съображения, съдът счита, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде изцяло отменено, като постановено в нарушение на материалния закон.

            Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

                                               Р     Е     Ш     И :

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО наказателно постановление № ********** от 28.05.2020 г., издадено от Е.С.Г.–Директор на Р.д.п.г.г.Ш. въз основа на акт за установяване на административно нарушение бл. Сер. ДООА № 104303/02.12.2019 г., съставен от Ц.К.К. – горски инспектор в РДГ гр. Шумен, с което на Н.Х.Х. с ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение на чл. 204 от ЗГ, вр. чл. 63, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2012 г. за контрола и опазването на горските територии и на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв. (триста лева).

            На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, решението може да се обжалва с касационна жалба, пред Административен съд – Шумен, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

 

 

                                                                                        Районен съдия: