№ 83
гр. Велико Търново, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20224000500188 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 463 от ГПК.
С Решение № 32/ 11.02.2022 г., постановено по гр.д. № 297/ 2021 г. по
описа на Плевенския Окръжен съд, състав на съда е ОСТАВИЛ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ, като неоснователна, жалбата на длъжника Ц. А. Н., ЕГН
**********, от гр. Плевен - лично и като управител на „Н. ОЙЛ 51“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище в гр. Плевен, както и в качеството на
наследник на ипотекарния длъжник Н. С. А., починала на 14.02.2021 г.,
представляван по делото от пълномощника си адвокат С.Н. от АК – гр. Варна,
против разпределението на парични суми по и.д. № 20178150401733/ 2017 г.
по описа на ЧСИ Т. К., рег. № 815 към КЧСИ, с район на действие –
Плевенския Окръжен съд, по реда на чл. 463 от ГПК, извършено на 25.02.2021
г.; ПРЕКРАТИЛ е производството по делото по отношение на
заинтересованите страни П. Ц. Н.а и Р. Ц. Н.а - Т., поради отказите им от
наследството на ипотекарния длъжник Н. С. А..
Недоволни от постановеното Решение, жалбоподателите Ц. А. Н., ЕГН
1
**********, от гр. Плевен - лично и като управител на „Н. ОЙЛ 51“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище в гр. Плевен, чрез пълномощника адвокат С.Н.
от АК – гр. Варна, са подали жалба. Оплакването е за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Навеждат се доводи за
незаконосъобразност на извършеното от съдебния изпълнител разпределение
на постъпили парични суми по изпълнителното дело. Твърди се, че не е
спазен чл. 136 от ЗЗД, тъй като дължимите, но неплатени авансово от
взискателя такси по ТТРЗЧСИ в размер на: 205,20 лева; 33,23 лева; 1 974,29
лева; 945,07 лева, не представляват разноски, сторени от взискател, които да
се ползват с привилегията на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД и не са съобщени на
длъжниците. Твърди се също така, че неправилно е бил определен размера на
вземането на първоначалния взискател „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД към
25.02.2021 г. Твърди се и че в полза на взискателя „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“
АД не се дължат 903,20 лева авансово платени такси по ТТРЗЧСИ, тъй като
същите не са съобщавани на длъжниците. Иска се от Апелативния съд да
отмени изцяло обжалваното Решение и делото да бъде върнато на ЧСИ за
извършване ново разпределение при съобразяване с дадените от съда
задължителни указания. Цитира се съдебна практика. Направено е и
доказателствено искане: Да се допусне извършването на повторна съдебно-
икономическа експертиза /СИЕ/, като се допълни с поставянето на един
въпрос, формулиран подробно в жалбата с довода, че заключението по
допусната СИЕ е необосновано и възниква съмнение в неговата правилност.
В законно-определения срок, редовно уведомени, от насрещните
страни отговор е подал първоначалния взискател „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“
АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, чрез пълномощника адвокат
В.П. от АК – гр. София. Изразено е становище за неоснователност на жалбата.
Навеждат се доводи за законосъобразно приложение на разпоредбата на чл.
136 от ЗЗД, както и за правилно извършени от съдебния изпълнител
изчисления на вземанията на банката, предвид доброволно погасени от
длъжника суми след спиране на производството по изпълнителното дело и
законосъобразно изготвяне на разпределението. Възразява се срещу
доказателственото искане. Иска се от Апелативния съд да остави без
уважение жалбата и да потвърди обжалваното с нея Решение.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните,
прецени доказателствата по делото и провери правилността на обжалвания
2
съдебен акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирани страни – с оглед
извършеното уточнение на жалбата Апелативният съд приема, че същата е
подадена от Ц. А. Н. - лично и като управител на „Н. ОЙЛ 51“ ЕООД, срещу
съдебен акт в частта, с която е оставена без уважение жалбата на Ц. А. Н. -
лично и като управител на „Н. ОЙЛ 51“ ЕООД срещу законосъобразността на
Разпределение от 25.02.2021 г., който подлежи на обжалване и е процесуално
допустима. Направеното в нея доказателствено искане следва да се остави без
уважение, като преклудирано.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Жалбоподателите „Н. ОЙЛ 51“ ЕООД и Ц. А. Н. са длъжници по
изпълнително дело № 20178150401733/ 2017 г. по описа на ЧСИ Т. К., рег. №
815 към КЧСИ, с район на действие – Плевенския Окръжен съд, образувано
по молба на взискателя „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД.
В рамките на изпълнителното производство е извършена публична
продан на недвижим имот, представляващ УПИ в с. Въбел, община Никопол,
област Плевен, с площ от 2 700 кв.м. и със сграда от 24 кв.м., представляващ
модулна газстанция и нафтостанция, за сумата 63 333,33 лева, като
съдебният изпълнител е съставил Протокол за разпределение на паричните
суми, както следва:
На сумата 42 997,46 лева, без ДДС, представляваща стойността на земя
и сгради:
1/ Вземания за разноски по чл. 136, т. 1 от ЗЗД:
903,20 лева – за изплащане на първоначалния взискател „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД – разноски по изпълнителното производство, свързани с
обезпечението и способа на изпълнение /за изготвяне и връчване на
съобщения за възобновяване; разноски за платена д.т. за данъчна оценка
на имота; разноски за вещо лице; разгласяване на публична продан/;
205,20 лева, с ДДС – разноски по издадена сметка № 142940 /Фактура №
136067 от 22.02.2021 г., дължими към ЧСИ/; за изготвяне и връчване на
съобщения за възлагане; изготвяне сметки за дълга; изготвяне и
предявяване на разпределение.
2/ Вземания на държавата по чл. 136, т. 2 от ЗЗД:
3
276,90 лева – данък върху процесния недвижим имот в полза на
присъединения по право взискател Община Никопол;
3/ Вземания обезпечени с ипотека по чл. 136, т. 3 от ЗЗД:
39 604,64 лева в полза на първоначалния взискател и ипотекарен
кредитор „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД;
4/ Вземания за пропорционална такса, предвидени по т. 26, съгласно
ТТРЗЧСИ:
33,23 лева, с ДДС – такса в полза на ЧСИ по т. 26 ТТРЗЧСИ за събрано
вземане на присъединения по право взискател Община Никопол;
1 974,29 лева, с ДДС – такса в полза на ЧСИ по т. 26 ТТРЗЧСИ за
събрано вземане на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД.
На сумата 20 335,87 лева, без ДДС, представляваща стойността на вещи/
технологично оборудване:
1/ Вземания за разноски по чл. 136, т. 1 от ЗЗД:
Няма дължими разноски.2/ Вземания на държавата по чл. 136, т. 2 от
ЗЗД:
Няма дължими данъци.
3/ Вземания обезпечени със залог по чл. 136, т. 3 от ЗЗД:
19 390,80 лева – за изплащане на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД –
заложен кредитор, за вземане по Договор за кредит № 15/ 03.12.2007 г.
по издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3207/ 2013 г. по описа на РС –
гр. Плевен, обезпечено с първи по ред договор за особен залог.
4/ Вземания за пропорционална такса, предвидени по т. 26, съгласно
ТТРЗЧСИ:
945,07 лева с ДДС – за изплащане на ЧСИ такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ за
събрано вземане на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД;
С жалба, подадена в срок, длъжниците по изпълнителното дело „Н.
ОЙЛ 51“ ЕООД, представлявано от управителя Ц. А. Н. и Ц. А. Н. – лично, са
обжалвали изготвения Протокол за разпределение на парични суми, с
оплаквания за незаконосъобразност. Твърдят в жалбата, че дължимите, но
незаплатени авансово от взискателя такси по ТТРЗЧСИ в размер на: 205,20
лева; 33,23 лева; 1 974,29 лева; 945,07 лева, не представляват разноски,
сторени от взискател, които да се ползват от привилегията на чл. 136, ал. 1, т.
4
1 от ЗЗД, а представляват частно вземане на ЧСИ. Твърдят също така, че
неправилно е определен размера на вземането на взискателя „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД към 25.02.2021 г. Твърдят и че в полза на взискателя
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД не се дължат 903,20 лева авансово платени
такси по ТТРЗЧСИ, тъй като същите не са съобщавани на длъжниците и не
става ясно за какви изпълнителни действия са начислени.
Доводите, че дължимите, но незаплатени авансово от взискателя такси
по ТТРЗЧСИ в размер на: 205,20 лева; 33,23 лева; 1 974,29 лева; 945,07
лева, не представляват разноски, сторени от взискател, които да се ползват от
привилегията на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, а представляват частно вземане на
ЧСИ, както и че в полза на взискателя „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД не се
дължат 903,20 лева авансово платени такси по ТТРЗЧСИ, тъй като същите не
са съобщавани на длъжниците и не става ясно за какви изпълнителни
действия са начислени, са несъстоятелни по следните съображения:
Безспорно се установява по делото, че сумите: 33,23 лева; 1 974,29
лева; 945,07 лева, представляват дължими пропорционални такси по т. 26 от
ТТРЗЧСИ за „изпълнение на парично вземане“ и се събират върху събраните
суми, изрично посочени в разпределението. По волята на законодателя
заплащането на тази такса не е авансово, а е последващо събиране на сумите,
дължими от длъжника, като таксата е цената на предоставената от съдебния
изпълнител услуга и по тази причина е пряко относима към реализирането на
конкретния изпълнителен способ. По изложените съображения Апелативният
съд приема, че процесните пропорционални такси се ползват с право на
предпочтително удовлетворение и правилно са били включени от съдебния
изпълнител в разпределението. В жалбата липсва възражение относно
правилното им изчисляване, поради което Апелативният съд не се произнася
по този въпрос.
По отношение на сумата 903,20 лева жалбоподателите не възразяват, че
сумата е авансово платена такса по ТТРЗЧСИ, а че не става ясно за какви
изпълнителни действия е начислена, което оплакване е неоснователно. Видно
от изготвеното Разпределение е, че съдебният изпълнител е посочил за какви
изпълнителни действия е начислена тази сума, а имено: за изготвяне и
връчване на съобщения за възобновяване; разноски за платена д.т. за данъчна
оценка на имота; разноски за вещо лице; разгласяване на публична
5
продан,т.е. за изпълнителни действия, свързани със способа за изпълнение,
като е налице изготвена от съдебния изпълнител подробна сметка на дълга
към 25.02.2021 г., в която подробно са отразени начислените такси.
По отношение на сумата 205,20 лева, отразена в сметка от 22.02.2021 г.
и касаеща изпълнителни действия във връзка с изготвяне на разпределението
от 25.02.2021 г. – действително тази сума не е била внесена авансово от
взискателя „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, но при наличието на събрана сума
правилно съдебният изпълнител е удържал тези авансово дължими разноски,
тъй като обратното би означавало извършването на допълнителни и ненужни
действия по уведомяване на взискателя, заплащането от него и последващо
възстановяване на разноските от същата постъпила сума, което би довело и
до генериране на ненужни допълнителни разноски за сметка на длъжника. По
изложените съображения Апелативният съд приема, че и това оплакване е
несъстоятелно и следва да се остави без уважение.
Доводът, че длъжниците не са били уведомявани за дължимостта на
процесните суми е неоснователен, тъй като съгласно чл. 33 от ТТРЗЧСИ
таксите, предвидени в тарифата, се съобщават на взискателя, който ги
заплаща, а не на длъжниците.
Оплакването, че неправилно е определен размера на вземането на
взискателя „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД към 25.02.2021 г., също е
неоснователно и следва да се остави без уважение. В заключението си по
допуснатата от съда СИЕ вещото лице подробно е изследвало този въпрос,
посочвайки, че: с молба по изпълнителното дело, първоначалният взискател
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД е поискал от съдебния изпълнител да бъде
спряно изпълнителното производство с оглед сключване на извънсъдебно
споразумение с длъжниците, което е било сторено; с молба първоначалният
взискател е поискал възобновяване поради неспазване поетите ангажименти
от длъжниците, посочвайки актуалния размер на дълга след извършени
плащания за периода 28.12.2017 г. – 25.02.2021 г. в общ размер 75 709,17
лева, които са били взети предвид от съдебния изпълнител при възобновяване
изпълнителното производство.
По изложените съображения обжалваното Разпределение от 25.02.2021
г. е законосъобразно, а подадената срещу него жалба е неоснователна и
следва да се остави без уважение.
6
До същия правен извод е достигнал и Плевенския Окръжен съд, поради
което постановеното от него Решение е правилно и следва да се потвърди, а
подадената срещу него жалба – да се остави без уважение.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 32/ 11.02.2022 г., постановено по гр.д. № 297/
2021 г. по описа на Плевенския Окръжен съд, в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7