РЕШЕНИЕ
№251
Град Р., 22.10.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Р.НСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение в откритото съдебно заседание на дванадесети октомври през две
хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ЛАЗАРОВ
при секретаря С.П. като разгледа докладваното от председателя
търговско
дело N 106 по описа на РОС за 2012 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на глава
тридесет и втора от
ГПК, производство по търговски спорове.
Ищецът
В.С.С., ЕГН ********** в качеството си на синдик на ЕТ ”М.-М.Й.”, ЕИК *****, е
предявила обективно, субективно и кумулативно съединени искове срещу М.Н.Й., с
ЕГН **********, М.М.Н. с ЕГН **********, Н.М.Н. с ЕГН ********** и И.М.Н. с ЕГН
**********,***. Предявените искове са за установяване на нищожност по отношение
на кредиторите на несъстоятелността по т.д. н. № 417 по описа за 2010г. на
Окръжен съд Р. на извършена от длъжника след началната дата на
неплатежоспособността, безвъзмездна сделка с имуществено право от масата на
несъстоятелността, имплициран в ***********С
вторият иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо от ЗЗД се иска да се
осъдят М.М.Н., Н.М.Н. и И.М.Н. да върнат в масата на несъстоятелността
владението на *****, находящо се в град Р., *****,……………………………………………………………………………………………..
Претендира разноски за
производството пред РОС.
Препис от исковата молба и доказателства към нея е изпратен на ответниците, от
които трима
не са подали в срок отговор на исковата молба.
Ответникът
Н.М.Н. е
подал в срок отговор на исковата молба.
Оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани, по съображения подробно изложени в писмения отговор. Твърди, че
процесният имот е бил несеквистируем за неговия праводател М.Н.Й., на основание
чл. 444, т. 7 от ГПК, поради обстоятелството, че е било ****************8 на длъжника, което на
основание чл. 614, ал. 4 от ТЗ не се включва в масата на несъстоятелността. Твърди, че дори и да
бъде обявена за нищожна сделката, имота отново ще бъде несеквестируем, защото е
единствено жилище.
Ищеца е
подал в срок допълнителна искова молба, в която твърди, че поземления имот е
лична собственост в пълен обем на първия ответник и при дарението той се е
разпоредил само с ½ идеална част от него и другата идеална част е
останала в неговия патримониум. Излагат се доводи и се цитира съдебна практика, че поради разпореждането с процесният имот, длъжника сам се е лишил от
несеквестируемостта му.
След преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно
от влязло в сила решение № 115 от 27.05.2011г. постановено по т.д.н. № 417 по
описа за 2010г. на РОС е открито производство по несъстоятелност на ЕТ ”М.-М.Й.”,
ЕИК ***** и е определена начална дата на неплатежоспособността - 01.04.2008
година.
Видно
от представените и приети по делото писмени доказателства се установява ………………………………………………………..
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни
изводи:
Установителният иск е предявен
от синдика като процесуален субституент против страните по сделката.
Нищожността на сделката по чл. 646, ал.
2, т. 2 от ТЗ, подлежи на установяване само по исков ред.
Правната квалификация на предявените субективно,
обективно и кумулативно съединени искове е чл. 646, ал. 2, т. 2 от ТЗ – иск за
установяване на нищожност по отношение на кредиторите на несъстоятелността по
т.д. н. № 417 по описа за 2010г. на Окръжен съд Р., на извършена от длъжника
след началната дата на неплатежоспособността, безвъзмездна сделка с имуществено
право от масата на несъстоятелността и иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. първо от ЗЗД за осъждане на М.М.Н., Н.М.Н. и И.М.Н. да върнат в масата на
несъстоятелността владението на ****************.
Елементите от фактическия
състав на чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ са
дадени кумулативно – след началната дата на неплатежоспособността, да е
извършена безвъзмездна сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността.
Договорът за дарение е
сключен на 01.07.2008г.. Сделката е безвъзмездна и безспорно е след началната
дата на неплатежоспособност-01.04.2008г..
Неоснователни
са възраженията на ответниците, поради обстоятелството, че имота е
несеквестируем на основание чл. 444, т. 7 от ГПК. За да бъде жилището
несеквестируемо то трябва да служи за живеене на длъжника и неговото семейство,
от каквато възможност първия ответник сам се е лишил, дарявайки го на синовете
си, с което го е предоставил за задоволяване на техните жилищни нужди. С това
дарение са отпаднали облагите от несеквестируемостта. С това безвъзмездно
прехвърляне, длъжникът доброволно се е
отказал от несеквестируемостта и е разкрил, че не се нуждае от нея.
Неоснователно
е и второто възражение на ответника, че на основание чл. 614, ал. 4 от ТЗ, че след прогласяване на нищожността, като единствено
жилище на длъжника няма да се включва в масата на несъстоятелността.
Предвидената от закона нищожност е относителна и има правно действие, само по
отношение на кредиторите на несъстоятелността, но не и по отношение на страните
по договора за дарение и други трети лица.
Предявеният
установителен иск е доказан по основание и размер и като основателен следва да
бъде уважен.
Субективното право да предяви
осъдителния иск принадлежи на синдика на ЕТ ”М.-М.Й.”, от чийто патримониум е
излязло МПС, подлежащо на връщане. По правната си природа това право е
облигационно за полученото без основание или въз основа на отпаднало основание.
При така конституираните страни е допустимо съединяването на установителния иск
с осъдителен за връщане на недвижимия имот - предмет на нищожната сделка в масата на несъстоятелността.
Основателен
е иска за осъждане на ответниците – синовете на праводателя, да върнат
процесния имот в масата на несъстоятелността.
Неоснователни
са доводите, на ищеца че иска за връщане на веща в масата на несъстоятелността е
с правно с основание чл. 108 от ЗС. В правната теория и съдебната практика е
възприето, като преобладаващо, становището залегнало в мотивите на т.1 от Постановление № 1 от
28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г. на Пленум на ВС. Според тези мотиви начална
липса на основание е на лице в случаите, когато е получено нещо въз основа на
нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след
прогласяването на унищожаемостта.
Поради тези съображения,
настоящия съдебен състав приема, че кумулативно предявения осъдителен иск е с
правно основание чл. 55, ал.1, пр. първо от ЗЗД
- който е получил нещо без основание е длъжен да го върне.
Осъдителният
иск е доказан по основание и размер, поради което е основателен и следва да бъдат
уважен изцяло.
Предвид
изхода на делото, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят в условията
на солидарност и претендираниете от ищеца разноски в размер на 54,50 лева.
Държавната такса по делото,
съгласно чл. 649, ал. 2 ТЗ, се
възлага върху осъдената страна. Видно от удостоверение за данъчна оценка изх. №
1551/30.03.2012г., издадено от община Р., се установява, че данъчната оценка за
целия имот е в размер на 104344,90 лева. Следователно данъчната оценка на
½ от имота е в размер на 52172,45 лева, която се явява и цената на иска.
Предявени са 1 установителен и 1 осъдителен иск, които следва да се таксуват по
4 % върху цената на всеки един от исковете, определена по правилата на чл. 69, ал. 1, т.1 и т. 4, във вр. с чл.
72, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата, а именно 4 % върху цената на иска и е в размер на 2086,90 лева за
всеки един от исковете.
По изложените
съображения Р.нският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на кредиторите на несъстоятелността на ЕТ ”М.-М.Й.”,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в град Р., *****, че е нищожен
-************., сключен между М.Н.Й., с
ЕГН **********, и М.М.Н. с ЕГН **********, Н.М.Н. с ЕГН ********** и И.М.Н. с
ЕГН **********,***.
ОСЪЖДА М.М.Н.
с ЕГН **********, Н.М.Н. с ЕГН ********** и И.М.Н. с ЕГН **********,*** да върнат
в масата на несъстоятелността на ЕТ ”М.-М.Й.”,
ЕИК ***** владението *****************,
находящо се в град Р., *****, , находяща се в град Р.,, както и да заплатят
разноски по делото в размер на 54,50 лева.
ОСЪЖДА М.М.Н.
с ЕГН **********, Н.М.Н. с ЕГН ********** и И.М.Н. с ЕГН **********,***, солидарно
да заплатят по бюджетната сметка на Р.нския окръжен съд сумата от 4173,80(четири хиляди сто седемдесет и три
и осемдесет стотинки)
лева, държавна такса по т. д. № 106/2012г. по описа на РОС.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен
съд град Велико Търново в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Окръжен
съдия: