Р Е Ш Е Н И Е
Номер 34 Година 11.01.2022 Град
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд Бургас, Х-ти
състав, на четиринадесети декември две хиляди двадесет и първа година в
публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Драгнева
Секретар
Йовка Банкова
Прокурор
Дарин Христов
като
разгледа докладваното от съдия Драгнева, административен характер дело номер 1437
по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба вх.№
8444/02.10.2020г. на И.Н.Р. с ЕГН ********** – лишен от свобода в Затвора
Бургас, в която се твърди, че в периода от 02 до
09.09.2020г. при обявена от него гладна стачка, в нарушение на чл.45, ал.1 от
Наредба №2 от 22.03.2010г. за условията и реда на медицинско обслужване в
местата за лишаване от свобода, не е бил посещаван и консултиран от когото и да
било, което следва да бъде документирано от началника на затвора и тези
документи да се намират в медицинското му досие, като се иска предоставяне на
изготвените документи. Също така, от жалбоподателя се сочи, че от месеци страда
от оголване на нерви на зъбите и иска извеждане на специалист, което
неоснователно се отказва, без надлежно документиране. Съгласно
направените в хода на съдебното производство уточнения на жалбата, от
жалбоподателя се оспорва бездействието да бъде прегледан по време на гладната
стачка в периода 02-09.09.2020г. от лекар, зъболекар и психолог, както и
бездействието да бъде изведен от затвора за дентален преглед.
Ответникът – Началника на
Затвора Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител изразява
становище, че жалбата е неоснователна и прави искане да бъде оставена без
уважение.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура Бургас изразява становище за неоснователност на жалбата.
Административен съд
Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по
чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Не е налице спор по
делото, че през периода от 02-09.09.2020г. от И.Н.Р.
е обявен отказ от приема на храна.
По делото е представена
декларация подписана от И.Р. (л.78 от делото), в която сочи, че от
02.09.2020г., 17,10ч. отказва да приема храна, като сочи и причините за това.
Декларацията е изпратена в Окръжна прокуратура Бургас с писмо рег.№ 346/02 от
04.09.2020г. (л.77 от делото).
За прекратяване на отказа
за приемане на храна, считано от 09.09.2020г., 13,05ч. И.Р. е попълнил нарочна
декларация (л.76 от делото), която е изпратена в БОП с писмо рег.№ 346/02 от
10.09.2020г. (л.75 от делото).
Докладна записка с рег.№
4590/09.09.2020г.(л.72 от делото) е изготвена от Р. П. – мед.фелдшер при МЦ Затвор
Бургас за л.св.И.Р., в която се сочи, че във връзка с обявения отказ от храна,
лишения от свобода посещава МЦ Затвор Бургас ежедневно за провеждане на
медицински прегледи. В справката са посочени извършени замервания на теглото и
кръвното налягане на 03, 04, 08 и 09.09.2020г., като на 08.09.2020г. е
изследвана и кръвната му захар. В справката се сочи, че лишения от свобода при
всяко посещение се държи арогантно, нагло и унизително. Изисква да му се вземе
кръв за изследване, като всеки път му се обяснява, че направление за изследване
се издава само от д-р Г., след което той заплашва със съд, заради отказ да се
издаде талон. Посочено е и че при измерване на теглото се мести докато му
хареса резултата и като се запише първия резултат отказва да подпише. След
всеки преглед се подписва надзирателя който го води. Към докладната записка са
приложени и резултати от прегледите, който са записани на листи от тетрадка
(л.73-74 от делото).
От И.Р. е подадено
заявление до началника на Затвора Бургас с рег.№ 8855/09.09.2020г. (л.168-173
от делото), относно посещение на медицинския център на 03.09.2020г., когато по
негово искане са му премерени кръвното налягане и теглото, но е отказано
изследва на кръвта, с мотива, че трябва да си плати вземането на кръв и изследване.
Той е заявил, че е здравно осигурен и е поискал да се разпише в тетрадката,
като сочи, че в нея са били налице неверни данни, задрасквания, поправки, както
и късане на листи. В заявлението се сочи и че на 07.09.2020г., 13,50ч. още не е
приет при лекар, зъболекар и/или психолог. Прави искане да бъде изведен до МБАЛ
гр.Бургас, за пълна кръвна картина и доказателства за общо здравословно
състояние, включително и дентален преглед, тъй като от зъболекаря към МЦ, в
предишен период, по направено искане за преглед и документ за денталното му
състояние, му е отказано.
Във връзка с подаденото
заявление е изготвен доклад от инспектор П. Л. – ИСДВР (л.174 от делото), в
който се сочи, че във връзка със желанието на л.св.Р. да бъде изведен от
затвора и конвоиран до болнично заведение за извършване на изследване,
процедурата може да бъде извършена по препоръка на медицинско лице. Р. е
здравно осигурен и при необходимост от доплащане на желаното изследване, ще
бъде информиран за стойността на процедурата. Изразено е и мнение той да бъде
изведен за извършване на изследвания в болнично заведение.
Във връзка със
заявлението е изготвено и сведение от П.К. – дежурен гл.надзирател (л.175 от
делото), в което се сочи, че при посещение в МЦ на 03.09.2020г. л.св.Р. е приет
от мед.фелдшер, във връзка с обявената гладна стачка, измерено му е кръвното
налягане, претеглен е на ел.кантар и е записан в дневника, който е отказал да
подпише. Р. е заявил, че желае да му бъде взета кръв за изследване на пълна
кръвна картина, като мед.фелдшер му е обяснила, че за това е необходимо
предварително да му бъде издадено медицинско направление от личния лекар.
На 11.09.2020г. е
изготвена медицинска справка за л.св.И.Р. от мед.фелдшер (л.176-177 от делото),
в която се сочи, как са преминали посещенията в МЦ, по време на гладната
стачка, както и становище по подаденото от лицето заявление на 09.09.2020г.
От И.Р. е подадено
заявление с рег.№ 3453/16.09.2020г. до началника на Затвора Бургас (л.196 от
делото), с искане да бъде изведен до Дентален център където да му бъде
направена рентгенография на долна и горна част на устна кухина, с цел
установяване на денталното състояние и провеждане на преглед и издавен на
документ за установеното. Поисканото е и посочване на банкова сметка, ***.
Направено е и искане да бъде изведен до МБАЛ гр.Бургас, за вземане на кръв и
изследване относно пълна кръвна картина.
Във връзка със
заявлението е изготвена медицинска справка от Димитър Г. – лекар по дентална
медицина в затвора Бургас (л.197 от делото), в която се сочи, че заплащането по
банков път, което се иска от л.св.Р. е невъзможно, плащането се извършва само
на касата срещу издаване на фактура. Той е запознат с правилата и изискванията
срещу подпис в Амбулаторния журнал.
По делото е представена
медицинска справка за л.св.Р. изготвена на 07.12.2021г. (л.216 от делото), в
която са описани прегледите извършени по време на гладната стачка, като се сочи
и че през същият период той не е имал оплаквания от здравословен характер.
Представена е и
медицинска справка от 08.12.2021г. изготвена от доктор Г. (л.231 от делото), в
която се сочи, че за периода от 01.09.2020г.-30.09.2020г. л.св.Р. е посетил
стоматологичния кабинет на 09.09.2020г., проведен му е преглед, във връзка с
оплаквания за болки във венците и изтръпване в дясно горе и долу, като е
проведена медикаментозна терапия с антибиотик – Клиндамецин. На 14.09.2020г. е
проведен втори преглед, при който съобщава за подобрение без изтръпване. През
периода л.св.Р. не е имал други оплаквания от здравословен характер. Към
медицинската справка са приложени и копие от амбулаторен журнал за преглед на
лицето (л.232-235 от делото).
Съгласно уточнението на
жалбата, направено в проведеното на 19.10.2021г. открито съдебно заседание от
жалбоподателя се оспорва бездействието да бъде прегледан по време на гладната
стачка в периода 02-09.09.2020г. от лекар, зъболекар и психолог, като не жали
бездействието да се предоставят документи по делото. Съответно от него се
оспорва бездействието да бъде изведен от затвора за дентален преглед.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
Неоснователна е жалбата на И.Р. в частта в която се
оспорва бездействието да бъде прегледан по време на гладната стачка в периода
02-09.09.2020г. от лекар, зъболекар и психолог.
Отказът на жалбоподателя
да прима храна през периода 02.09.2020г.-09.09.2020г. е надлежно документиран,
съобразно изискванията на чл.68, ал.4 от ППЗИНЗС, съгласно която норма отказът
от прием на храна като форма на протест против действията на администрацията
или други органи се документира от служител от надзорно-охранителния състав.
Съгласно чл.68, ал.6 от
ППЗИНЗС, с лишените от свобода по ал.4 се провеждат разговори от инспектор по
социални дейности и възпитателна работа, психолог и медицински специалист, като
им се обясняват последиците от взетото решение и предвидения в закона ред за
решаване на проблемите, мотивирали ги за отказа.
Съгласно чл.45, ал.1 от Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и
реда за медицинското обслужване в местата за
лишаване от свобода, при отказ да
приема храна обявилият гладна стачка се посещава от медицински специалист и му
се разясняват последиците за неговото здраве. С участието на инспектор по
социални дейности и възпитателна работа психиатърът или психологът изяснява
причините за протеста му и му се посочват законовите средства за постигане на
желания резултат. В ал.2 е предвидено, че ако обявилият гладна стачка не се
откаже от гладуването, при възникване на опасност за здравето му той се
настанява в стационара и се поставя под наблюдението на медицински специалист,
а съгласно ал.3, при възникване на опасност за живота на лишения от свобода се
предприема съответна терапия по предписание на медицински специалист до
отпадане на опасността за живота му.
В случая, не е налице
твърдяното бездействие от страна на администрацията на Затвора Бургас. Видно от
представените по делото доказателства И.Р. е отказал прием на храна на
02.09.2020г. в 17,10ч. като на следващия ден той е заведен в медицински център
към Затвора Бургас и е прегледан от медицинския фелдшер П., тоест от медицински
специалист. От жалбоподателят не се оспорва, че на посочените в медицинската
справка дати е посещавал медицинския център, както и че от посоченото лице са
му извършени описаните изследвания – измерване на кръвно налягане, тегло и
кръвна захар. Нито в ППЗИНЗ, нито в Наредба № 2 от 22.03.2010г. не е
предвидено, че посещението и прегледа следва да се извършва задължително от
лице с висше медицинско образование. В цитираните нормативни актове не са
предвидени и медицински изследвания, които следва задължително да бъдат
извършени на лицата отказали прием на храна, поради което медицинския
специалист е този който преценя какви точно изследвания да бъдат извършени,
както е сторено в случая. В този смисъл,
не става ясно, защо при извършените посещения жалбоподателя е искал да
му бъдат направени кръвни изследвания – пълна кръвна картина и след като не е
имал конкретни здравословни оплаквания, следва да се приеме, че по делото не се
установява необходимостта от провеждане на това изследване.
С оглед на изложеното,
следва да се приеме, че в случая не е налице твърдяното бездействие на
затворническата администрацията през периода на обявената от И.Р. гладна стачка
02-09.09.2020г., да бъде прегледан от медицински специалист.
По делото не се
установява и твърдяното бездействие жалбоподателя да бъде прегледан от
стоматолог по време на обявения отказ да приема храна. В случая, освен че от
законодателя не е предвидено задължението лишените от свобода при отказ от
храна винаги да бъдат консултирани и от стоматолог, но и на 09.09.2020г. И.Р. е
посетил стоматологичния кабинет, прегледан е и му е назначена и проведена
медикаментозна терапия с антибиотик. Извършеният преглед е надлежно
документиран под № 563, видно от представеното копие от амбулаторния журнал.
Във връзка с назначеното лечение е проведен и втори преглед на 14.09.2020г.,
отразен под № 568 в амбулаторния журнал, при които е съобщено подобрение. Ето
защо, в случая не е налице твърдяното от жалбоподателя бездействие да бъде
прегледан от лекар по дентална медицина.
От представените по
делото доказателства не се установява по време на обявения отказ от храна през
периода от 02-09.09.2020г., л.св.Р. да е бил прегледан от психолог, но това
обстоятелство само по себе си не води до извода, че е налице твърдяното
противоправно бездействие.
В цитираната вече норма
на чл.45, ал.1 от Наредба № 2 от 22.03.2010г., е предвидено задължението,
обявилия гладна стачка да се посети от медицински специалист, като с участието
на инспектор по социални дейности и възпитателна работа психиатърът или психологът
да се изяснят причините за протеста и да се посочват законовите средства за
постигане на желания резултат. В тази
норма, а и в другите относими правни норми, не е предвидено изричното
задължения обявилия гладна стачка да бъде прегледан от психолог, а е предвидено
изискването медицинското лице с участието на още едно лице, което може да е инспектор
по социални дейности и възпитателна работа, психиатърът или психологът да
изяснят причините за протеста и посочат средствата за постигане на желания
резултат. В случая, не е било нужно да се изясняват причините за протеста,
доколкото те са изрично посочени в попълнената от жалбоподателя декларация за
отказ от приемане на храна от 02.09.2020г. – а именно несъгласие с разпореждане
да се избръсне и да се изчисти помещението, така че да няма хлебарки, той като
това са непосилни и неприемливи изисквания, тъй като не разполага с машинка,
която е изгоряла, а в помещението е затворен 23ч., в него се храни и държи
храна и хранителни продукти, като не разполага с препарати, въпреки, че е искал
няколкократно да му се разреши да внесе препарат, които сам да закупи, но
отговор няма.
Също така, по делото не
се установява, по какъв начин, липсата на преглед точно от психолог е довело до
нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС, а именно, че по този начин
жалбоподателя е бил подложен на изтезание, жестоко, нечовешко или унизително
отношение. Не се установява и че с това бездействие жалбоподателя е бил
поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода, по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, тъй като то не се изразява в липса
на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, като по делото липсват конкретни твърдения в този смисъл.
С оглед на изложеното
жалбата на И.Р., в частта в която се оспорва бездействието да бъде прегледан по
време на гладната стачка в периода 02-09.09.2020г. от лекар, зъболекар и
психолог е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Жалбата, в останалата ѝ
част е основателна, по следните съображения:
За да бъде
изведен жалбоподателя на лечение извън затвора е необходимо да бъде издадена
заповед по чл.135, ал.2 от ЗИНЗС, която по своята същност представлява
административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, а неиздаването на такава
заповед представлява мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК, а не
бездействие на административен орган да извърши определено фактическо действие.
Ето защо и доколкото съдът е този който следва да даде правната квалификация на
спора, следва да се приеме, че предмет на оспорване е мълчалив отказ на
началника на затвора да издаде заповед по чл.135, ал.2 от ЗИНЗС.
По своята същност мълчаливият отказ
представлява бездействие на административният орган, когато има задължение да
се произнесе по направено пред него искане и той е индивидуален административен
акт по смисъла на чл.58,
ал.1 от АПК, като е
напълно приравнен към изричния такъв, тъй като не е само липса на волеизявление
от страна на компетентния орган, а отказ да се издаде акт с посоченото от
молителя съдържание. За да бъде налице формиран мълчалив отказ е необходимо да
бъде безспорно установено, че административния орган, след като е имал
задължение да се произнесе по направено пред него искане, не го е направил в
нормативно установения срок.
Съгласно чл.129, ал.1
от ЗИНЗС медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в
медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към
местата за лишаване от свобода по реда на чл.5, ал.1 от Закона за лечебните
заведения.
Съгласно чл.134, ал.1 от ЗИНЗС, в медицинските
центрове се осъществява спешна медицинска и дентална помощ (т.1) и
дентално обслужване (т.4).
Съгласно
чл.135, ал.1 от ЗИНСЗ, лишените от свобода се изпращат в лечебни
заведения извън местата за лишаване от свобода, когато: 1.в лечебните заведения
към местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение; 2.се налага лечение на инфекциозни заболявания; 3.са
необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания. Съгласно
ал.2, изпращането на лишени от свобода за лечение
в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода се извършва със
заповед на началника на затвора по предложение на директора на специализираната
болница за активно лечение на лишени от
свобода или на директора на медицинския център, като в ал.3 е предвидено, че
при спешни случаи или за консултативни прегледи и специализирани изследвания
изпращането се извършва с устно нареждане на началника на затвора.
От И.Р. се твърди че е
правил искания за извеждане от затвора за дентален преглед с жалба с рег.№
3340/09.09.2020г., жалба 3452/16.09.2020г., заявление с рег.№
3453/16.09.2020г., жалба с рег.№ 3598/29.09.2020г. и заявление вх.№
8855/09.09.2020г., които са представени по делото.
Видно от съдържанието на
жалба с рег.№ 3340/09.09.2020г. (л.183-184 от делото) и жалба 3452/16.09.2020г.
(л.190 от делото), в тях не е направено искане лишения от свобода да бъде
изведен за външен преглед от лекар по дентална медицина. В подадената жалба с
рег.№ 3598/29.09.2020г. (л.185-188 от делото), се коментира отказ за извеждане
до МБАЛ Бургас, но не се съдържа искането това да бъде сторено.
В заявление вх.№
8855/09.09.2020г. (л.168-173 от делото) от И.Р. е направено искане за извеждане
от затвора за дентален преглед, тъй като от зъболекаря към МЦ, в предишен
период, по направено искане за преглед и документ за денталното му състояние му
е отказано, с мотив че не е спусната програма за дентолози от МП поради което
не може да му бъде издаден документ.
В случая, доколкото
в заявление вх.№
8855/09.09.2020г. не се твърдят конкретни факти и обстоятелства които да
обосноват нуждата от извеждане на Р. за преглед и лечение извън затвора, следва
да се приеме, че в това заявление не се съдържа искане за издаване на заповед
по чл.135, ал.2 от ЗИНЗС, съответно по него не е налице формиран мълчалив
отказ.
В заявление с рег.№
3453/16.09.2020г. (л.196 от делото), е направено искане от И.Р. да бъде изведен
до ДКЦ 1 „Дентална медицина“, където да му бъде направена рентгенография на
долна и горна част на устната кухина с цел установяване на денталното състояние
и провеждане на преглед и издаване на документ за установеното. Поискано е и
посочване на банкова сметка ***а.
Във връзка с така
подаденото заявление е налице медицинска справка от д-р.Г. – лекар по дентална
медицина в затвора Бургас (л.197 от делото), в която се сочи, че заплащането по
банков път, което се иска от л.св.Р. е невъзможно, плащането се извършва само
на касата срещу издаване на фактура.
В случая, следва да се
приеме, че така подаденото заявление с рег.№ 3453/16.09.2020г. представлява
искане за издаване на заповед по чл.135, ал.2 от ЗИНЗС от началника на Затвора
Бургас, въз основа на която л.св. Р. да бъде изпратен за преглед и лечение в
лечебно заведение извън Затвора Бургас.
Съгласно
чл.27 от Наредба № 2 от 22.03.2010г., консултации
и лечение с лекари по дентална медицина
извън местата за лишаване от свобода се извършват по реда на глава четвърта от
Наредбата. Глава ІV е озаглавена „ИЗПРАЩАНЕ В ЛЕЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ ИЗВЪН МЕСТАТА
ЗА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, като в чл.60, ал.1 от нея е предвидено, че лишените от
свобода се изпращат в държавни или общински лечебни заведения, когато: 1. в
лечебните заведения в местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане
на необходимото лечение; 2. се налага лечение на инфекциозни заболявания; 3.са
необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания. Съгласно ал.2
необходимостта от изпращане в друго лечебно заведение се определя от директора
на СБАЛЛС или на медицинския център, който издава медицинско направление, в
което задължително се отбелязват: диагнозата, началото и протичането на
заболяването, направените изследвания и резултатите, моментното състояние на
болния, къде е проведено и какъв е резултатът от назначеното лечение, както и
конкретното искане, а съгласно ал.3 директорът на СБАЛЛС или на медицинския
център уговаря консултацията, изследването или лечението и подготвя
необходимите за това документи. Нормата на чл.60, ал.4 от Наредбата, аналогично
на нормата на чл.135, ал.2 от ЗИНЗС, предвижда, че изпращането в лечебно
заведение по ал.1 се извършва със заповед на началника на съответното място за
лишаване от свобода.
В
случая, с оглед посочените конкретни факти и обстоятелства в подаденото от жалбоподателя заявление с рег.№
3453/16.09.2020г., с него е инициирано производство по издаване на заповед по
чл.135, ал.2 от ЗИНЗС от началника на Затвора Бургас, по което производство не
е налице произнасяне и е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК.
В
хода на това производство е проведен разговор с „Дентален център – 1“ Бургас,
видно от изготвената медицинска справка от д-р.Г., което предполага, че в
случая е налице необходимост от извеждане на л.св. Р. за консултации и лечение
с лекари по дентална медицина извън затвора Бургас, но
не се установява да е поискано изричното становище на лекаря. Съответно, по
делото не се установя началника на затвора Бургас да се е произнесъл по
направеното искане, както в сроковете по чл.57 от АПК, така и до настоящия
момент, въпреки че е имал задължението да стори това.
Така
формирания мълчалив отказ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен и на
основание чл.173, ал.2 от АПК преписката бъде върната на началника на Затвора
Бургас, за издаване на заповед по чл.135, ал.2 от ЗИНЗС, след преценка на
обстоятелствата по чл.135, ал.1 от ЗИНСЗ и провеждане на процедурата по чл.60
от Наредба № 2 от 22.03.2010г.
Мотивиран
от изложеното, Административен съд Бургас,
Х-ти състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Н.Р. с ЕГН ********** – лишен от
свобода в Затвора Бургас, в частта в която се оспорва бездействието да бъде
прегледан по време на гладната стачка в периода 02-09.09.2020г. от лекар,
зъболекар и психолог.
ОТМЕНЯ мълчалив отказ
на началника на Затвора Бургас да се произнесе по заявление с рег.№
3453/16.09.2020г. подадено И.Н.Р. с ЕГН **********, за издаване на заповед по
чл.135, ал.2 от ЗИНЗС, като ВРЪЩА
преписката в тази част на административния орган за произнасяне съобразно
дадените от съда указания.
Решението
може да се обжалва пред тричленен състав на Административен съд Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: