№ 78
гр. Смолян, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Софка М. Д.а
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско
дело № 20245400500222 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 107/15.04.2024 г. по гр. д. № 789/2022 г. Смолянски
районен съд е осъдил К. В. Г. на основание чл. 109 от ЗС да премахне
новоизградената покривна конструкция и стреха на сграда № 8 в ПИ с
идентификатор *****.***.*** по ККР на с. М., общ. Смолян, попадащи в ПИ с
идентификатор *****.***.*** по ККР на с. М., общ. Смолян на Д. Я. К.,
повдигнати в оранжев цвят по комбинирана скица № 1 към заключението на
съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Ст., както и
сградите нанесени в зелен цвят /свинарник/ в ПИ с идентификатор
*****.***.*** по ККР на с. М., общ. Смолян, ведно със стреха към нея в лилав
цвят, попадаща в ПИ с идентификатор *****.***.*** по КККР на с. М., общ.
Смолян, и сграда /сачак/, отразена с червен цвят в ПИ с идентификатор
*****.***.*** по КККР на с. М., общ. Смолян, на комбинираната скица № 1
към заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото
лице Ст.; Комбинирана скица № 1 към заключението на съдебно-техническата
експертиза, изготвена от вещото лице Ст., е неразделна част от решението;
ответникът е осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на
1
2 200 лева.
Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от
ответникът К. В. Г., чрез пълномощник адв. Св Н., с оплаквания, че е
неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния
закон, както и е необосновано.
Твърди се във въззивната жалба, че по действалите до 2002 г.
предходни планове на селото, имотите на страните не са били съседни, между
тях е имало общинска пътека, част от улична регулация – т.е. към момента на
построяването, а и след това до 2002 г. процесните сгради не са били
разположени на имотната граница на ищеца; през 2002 г. регулационно
пътеката отпада. Твърди се, че от замерените разстояния между процесните
сгради и жилищната сграда на ищеца до общата имотна граница е установено,
че под 3 метра е само разстоянието до сграда № 7, която не е предмет на
делото.
Относно „засенчването на жилищната сграда“ на ищеца се прави
позоваване на заявеното от вещото лице инж. М. в съдебно заседание, че
процесните сгради в имота на ответника са с такава височина, че не могат да
засенчат жилищната сграда на ответника; това засенчване не е възможно и
предвид местоположението на сградите.
Относно твърдението за „стичане на дъждовна вода от имота на
ответника в имота на ищеца“ също се прави позоваване на вещото лице М.,
който сочи, че покрива на дървения навес на ищеца е под покрива на
ответника и от там водата се стича в градината на ищеца.
Твърди се във въззивната жалба, че съдът не е обсъдил
установеното от свидетелските показания, че имотите на страните са стръмни,
има наклон и градината на ищеца се намира в по-долната част на имота, при
което положение е съвсем естествено дъждовните води да се стичат по
наклона и да се събират в южната част на имотите, за което причина не са
сградите на ответника.
Твърди се, че дори и процесните сгради и покрива на сграда № 8
да пречат на ищеца, то това би могло да бъде преодоляно по друг начин, а не
чрез събарянето на тези сгради – напр. чрез поставяне на улуци и/или с
частично събаряне на сградите, ако това е наложително.
Твърди се, че районният съд основава изводите си изцяло въз
основа на оспореното заключение на вещото лице Ст., а от заключението на
вещото лице М. се установи единствено навлизане на североизточния ъгъл на
свинарника с 40 см. в имота на ищеца. Сочи се, че е невярно приетото от
районния съд, залегнало и в диспозитива на съдебното решение, че покривна
конструкция и стреха на сграда № 8 попадат в имота на ищеца, както и сграда
в зелен цвят, ведно със стреха към нея с лилав цвят, попадащи в имота на
ищеца.
Твърди се на следващо място, че необосновано съдът е приел, че
2
точно процесните сгради са причина за наводняване на градината на ищеца –
не се обсъдена установената денивелация на имотите, както и че градината е в
най-ниската част на имота на ищеца. Твърди се, че при липса на годни
доказателства съдът е приел, че има засенчване на жилищната сграда на
ищеца.
Твърди се, че не са установени предпоставките на негаторния иск
– наличие на реално осъществени действия или налично състояние, което
пречи или създава реална заплаха за някого, като се прави позоваване на
практика на ВКС. Твърди се, че присъствието на процесните сгради не би
могло да бъде причина за тяхното премахване, при положение, че спрямо
същите е налице търпимост в отношенията между страните, считано от
тяхното построяване до появата на пълномощниците на ищеца. С оглед
доводи, че когато допуснатите нарушения по благоустройствения закон не
създават пречки за упражняване правото на собственост, то искът за
премахване на извършеното строителство по реда на чл. 109 от ЗС е
неоснователен, се прави позоваване на практика на ВКС.
На следващо място, предвид факта, че към момента на
построяване на процесните сгради имотите на страните не са били съседни, а
след изменението на плана през 2002 г. ищецът е придобил имота в по-голям
обем, то следва да се приеме, че съществуващото ограничение в ползването
/дори такова да е налице/, не представлява скрит недостатък, а е видим и
известен за приобретателя, който е придобил имота именно с това
ограничение, в какъвто смисъл е Решение № 122/06.06.2014 г. по гр. д. №
6600/2013 г. на І г.о. на ВКС.
С въззивната жалба се прави искане за отмЯ. на обжалваното
решение и постановяване на друго, с което иска да бъде отхвърлен;
претендират се разноски за двете инстанции.
В съдебно заседание жалбоподателя лично и чрез пълномощник
адв. Св Н. поддържа въззивната жалба.
Въззиваемият не се явява. Пълномощниците му И. и М. К., чрез
пълномощник адв. Н. М. оспорват въззивната жалба. В течение на процеса
пред въззивната инстанция ищецът Д. Я. К. е починал и са конституирани във
въззивното производство като въззиваеми наследниците му.
Смолянски окръжен съд намира въззивната жалба за процесуално
допустима като депозирана в законно установения срок от надлежни страни,
ДТ е внесена, а по същество съобрази доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност и установи:
Ищците предявяват иск по чл. 109 от ЗС срещу ответника за
премахване на новоизградената покривна конструкция и стрехата на сграда №
8, находяща се над имота им, както и за премахване на сградите, нанесени в
жълт и розов цвят на скицата към исковата молба, построени на границата на
имотите на страните и част от тях навлизащи в имота на ищеца. Районният съд
е уважил така предявения иск, като неразделна част от решението е скица,
изготвена от вещото лице инж. Ст. /л. 176 от гр. д. № 789/2022 г.
Обозначенията по тази скица се ползват и от настоящата инстанция.
3
По отношение сграда № 8:
Предвид заявеното от вещото лице инж. М. в съдебно заседание на
13.03.2024 г., че сграда № 8 е била нанесена по плана от 1948 г., заявеното от
вещото инж. Ст., че се касае за стара сграда и установеното от свидетелите, че
всъщност тази сграда е била жилищна сграда, като в момента част от нея се
ползва от ответника за стопанска сграда. Установява се, че през 2012 – 2013 г.
при този ремонт на сградата е променена покривната конструкция, покривната
конструкция е удължена на югоизток, с което е променена конфигурацията на
стария покрив; променени са очертанията на покрива и покривната
конструкция е с размери, по-големи от съществувалите преди ремонта, като
стрехата навлиза изцяло в имота на ищците.
Вещото лице инж. Ст. заявява, че конструкцията на покрива на
сграда № 8 е „задигната“, както и че покривната конструкция /стрехата/
изстърча от фасадата на сградата и навлиза в очертанията на имота на ищците
с 40 см.; няма улуци и водата при дъжд се стича върху имота на ищците и
плочата на сграда № 7 и от там също се отчита в имота на ищеца.
Въззивната инстанция счита, че следва да се кредитира
заключението на инж. Ст. и на инж. А. /по СТЕ, назначена пред настоящата
инстанция/, установяващи, че покрива и стрехата на сграда № 8 засенчват
имота на ищеца. Според инж. Ст., покрива и стрехата са близо до сграда № 1 в
имота на ищците, на югозапад от нея, като засенчване може да има в
следобедните часове на първия и втория етаж. Аргументирано е заключението
на инж. А. по този въпрос, поради което в тази част съдът не кредитира
заключението на инж. М.. В експертизата на инж. А., на Приложение № 3 е
онагледено засенчването от покрива и стрехата на сграда № 8, - засенчване на
югозападния прозорец от първия етаж на жилищната сграда на К..
За промЯ. на покривната конструкция сочи и свид. Р. К., който
сочи, че Г. надстроил старата жилищна сграда, която сега е селскостопанска
сграда, „като я вдигна доста“. Свидетелят В. Г. твърди, че при ремонта 2012-
2013 г. на сграда № 8 само е сменен покрива, сградата не е надстроявана,
козирката на покрива не е направена по-широка, такава е била и по-рано.
Показанията на свид. В. Г. се опровергават както от показанията на
свид. Р. К., така и от заключението на вещото лице ниж. Ст., поради което не
следва да се кредитират. Именно по повод повдигане нивото на покрива и
удължаване на стрехата му от Д. Я. К. е подадена молба от 20.03.2014 г. до
Община – Смолян, по повод която Община – Смолян е изпратила писма от
29.05.2014 г., от 01.07.2014 г. и от 14.11.2017 г. /л. 11 – 14/, с които е определен
срок за доброволно премахване.
Вещото лице инж. Б. А. в заключението си сочи, че имота на
ищеца се наводнява веднъж от сгради № 8 и № 7, като не са предвидени мерки
за отвеждане на водите в имота на ответника. Вещото лице сочи, че при
интензивни дъждове водата от югозападните покривни площи на сграда № 8 и
сайванта попадат върху покрива на свинарника, който е с наклон към двора на
ищеца и така водите попада в съседния имот /на ищеца/.
ПромЯ.та на височината на покрива на сграда № 8 при ремонта
през 2012 г. – 2013 г. е онагледена и от снимките към експертизата на вещото
лице инж. Ст. на л. 72 – снимки № 3, 4, 5 и 6. На тези снимки се вижда промЯ.
във височината на покривната конструкция, като ската на югоизток е
задигнат, както и е увеличена неговата дължина.
От заключението на инж. Ст. се установява, че сградата свинарник
с размери 3,70/2,40 м. и височина 2, 00 м., изградена с бетонови блокчета
върху бетонова основа, с едноскатен покрив дървен конструкция, покрита с
ламарина с наклон към имота на ищците. Тази сграда в северния си ъгъл
навлиза в имота на ищците с 40 см. – навлиза с 0, 3 кв.м., а заедно със стрехата
навлиза с 1, 2 кв.м.
4
Между страда № 8 и свинарника има изграден сайвант /сачак/ с
размери 2, 25 /4, 00 м., долепен до сграда № 8, покрита с един покрив с
ламарина; стрехата на сграда № 8 и на сачака навлиза с 3, 2 м. в имота на
ищците.
Настоящата инстанция счита за категорично установено, че от
сградите в имота на ищеца, находящи се на границата с имота на ищците,
дъждовните води се стичат в имота на ищците. Установява се, че нито една от
сградите няма монтирани улуци и водосточни тръби. В заключението си
вещото лице инж. Ас. сочи категорично, че водата от северния скат на покрива
на сграда № 8 се стича върху сграда № 7; водата от южния скат на сграда № 8
и от покрива на сачака се стича върху свинарника. И тъй като покривите на
сграда № 7 и на свинарника са с наклон към имота на ищеца, дъждовната води
от всички тези сгради се стича в имота на ищеца.
От гореизложеното е видно, че се установяват твърденията в
исковата молба, че ответникът възпрепятства ищците в ползването на имота
им в пълен обем чрез засенчване, чрез навлизане на част от тези сгради в
имота на ищците и чрез излИ.е на дъждовните води от покривите на всички
тези сгради в имота на ищците. Тези три вида пречки с оглед установеното и
от заключението на вещото лице инж. А. могат да се преодолеят по различни
начини, като не се налага премахване на целите сгради свинарник и сачак.
От сграда № 8 следва да се премахне изградената през 2012-2013 г.
покривна конструкция, тъй като същата засенчва част от сградата на ищците,
както и стрехата навлиза в имота на ищците. С оглед установеното от
заключението на инж. Ст. пред настоящата инстанция, премахването следва да
бъде на кота 3, 80 м. – до горната част на каменния зид.
За сачака е заявено пред районния съд, че са премахнати изгнилите
и падащи дъски и стените са изградени с тухли. Поради това към настоящия
етап тази постройка не е опасна и не се налага нейното премахване. От този
сачак следва да се премахне стрехата – обща с тази на сграда № 8 и заемаща 3,
2 м. от имота на ищците.
От сградата свинарник следва да се премахне стрехата, както и
обозначените на скицата на л. 175 0, 3 кв.м., с които сградата навлиза в имота
на ищците. Инж. Ст. сочи, че премахването на тези 0, 3 кв.м. е възможно по
принцип, като ще наруши ще наруши целостта на сградата. Това
обстоятелство обаче не може да бъде основание да се постанови премахване
на цялата тази сграда.
За да не се наводнява имота на ищците от дъждовна вода,
стичащата от покривите на сградите, намиращи се на границата с имота на
ищците, с оглед посочените от инж. А. мерки за отводняване, следва
покривите на свинарника, сачака, сграда № 8 и сграда № 7 да се преустроят с
наклон към имота на ответника, а не както е сега с наклон към имота на
ищците. Следва също така на покривите на свинарника, сачака, сграда № 8 и
сграда № 7, да се монтират улуци и водостъчни тръби, които да отвеждат
дъждовните води в имота на ответника.
Настоящата инстанция счита, че с посочените премахвания на
частите от сградите, които навлизат в имота на ищците и които засенчват
имота на ищците, както и с посочените дейности за отводняване, ще се
преустанови ползването в пълен обема на имота на ищците.
Неоснователно е възражението на ответника, че тъй като до
приемането на кадастралната карта от 2002 г. по предходните планове между
имотите на страните е съществувала пътека и те не са били гранични, то
сградите при изграждането им не са засягали, не са навлизали в имота на
ищците. От заключението на вещото лице инж. М. се установява, че по плана
от 1948 г. и от 1965 г. между имотите на страните е съществувала пътека и
имотите не граничат. Една част от тази пътека е включена в парцел V-719,
5
съответно парцел ІХ-910 на ответника, а друга в улична регулация; по
кадастралния план от 2022 г. част от тази пътека, обозначена с жълт цвят на
скица № 3, е включена в имот 693 на ищеца, а друга част, оцветена в розово, е
включена в имот 707 на ответника. Следва да се има предвид, че страните са
ползвали имотите си по начина, отразен в кадастралния план от 2002 г. – като
гранични. Няма твърдения и доказателства частта, сочена като пътека, да е
била отчуждавана от страните или по друг начин да е станала държавна,
съответно общинска собственост; само отреждането по плана няма
отчуждително действие.
Освен това, ищцовата страна не е длъжна да търпи състояние,
което засяга и ограничава нейното право на собственост, като ответникът
неправомерно поддържа това състояние.
Независимо, че сграда № 7 не е предмет на иска, с оглед
практиката на ВКС, според която когато за преодоляване на пречките за
ползване на ищцовия имот е необходимо прилагане на система от мерки, тези
мерки следва да се постановят и спрямо обекти, които не са включени в
петитума, ако неприлагане на мерките спрямо тези обекти няма да доведе до
преодоляване на пречките за ползване на ищцовия имот. Поради това следва
да се задължи ответника да реконструира и покрива на сграда № 7 така, че да
има покрива наклон към имота на ответника, а не към имота на ищеца, както и
улуци и водосточни тръби да се поставят и на сграда № 7.
Настоящата инстанция счита, че за да се осигури правото на
ищцовата страна да упражнява правото си на собственост не се налага да
бъдат премахвани целите сгради свинарник и сачак. От експертизата на
вещото лице инж. Ст. се установява, че сградата на самия сачак не навлиза в
имота на ищците, а навлиза в имота на ищците неговата стреха, която заедно
със стрехата на сграда № 8 навлиза в имота на ищците с площ от 3, 2 м.
Поради това подлежи на премахване само стрехата на сачака. Пред районния
съд се сочи, че ответникът е премахнал изгнилите и падащи дъски и е
изградил сачака с тухли, поради което не се касае за опасна и застрашаваща
постройка. Сградата на свинарника навлиза в имота на ищците на площ от 0, 3
кв.м., а заедно със стрехата – 1, 2 кв.м. Поради това подлежи на премахване
стрехата на сачака, както и част от сградата на свинарника – частта, която
заема 0, 3 кв.м. от имота на ищеца, обозначена в лилав цвят на скицата на л.
175, както и подлежи на премахване стрехата на свинарника, навлизаща в
имота на ищеца.
С оглед установеното по безспорен начин, че водата от дъжд се
стича от процесните сгради непосредствено в имота на ищеца, следва
ответникът да изпълни дейностите, посочени от вещото лице инж. А. – след
премахване на новоизградената покривна конструкция на сграда № 8 на кота
3, 80 м. до горната част на каменния зид, следва на покривната част на сграда
№ 8, която да е с наклон към имота на ответника, да се монтират улуци и
водосточни тръби, които да не позволяват дъждовните води да се стичат в
имота на ищцовата страна, а да отвеждат водата в имота на ответника.
Следва да се преустроят покривните части на сграда № 7, на
сачака и на свинарника с наклон към имота на ответника, както и на тези
сгради да се поставят улуци и водосточни тръби, които да отвеждат
дъждовните води в имота на ответника.
Предвид гореизложеното обжалваното решение следва да бъде
отменено и се постанови решение в горепосочения смисъл. С оглед този изход
от делото направените разноски от страните за двете инстанции се
разпределят: жалбоподателят следва да заплати на въззиваемия И. А. К.
деловодни разноски спрямо уважената част от иска в размер на 2 366 лева, а
въззиваемият И. А. К. следва да заплати на жалбоподателя деловодни
разноски спрямо отхвърлената част от иска в размер на 1 025 лева.
6
Предвид гореизложеното Смолянски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 107/15.04.2024 г. по гр. д. № 789/2022 г.
на Смолянски районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К. В. Г., ЕГН **********, с. М., ул. „М. в.“ № 25, на
основание чл. 109 от ЗС да преустанови неоснователните си действия, с които
пречи на собствениците на имот с идентификатор *****.***.*** да
упражняват в пълен обем правото си на собственост, като:
ОСЪЖДА К. В. Г., ЕГН **********, с. М., ул. „М. в.“ № 25, на
основание чл. 109 от ЗС да премахне от намиращите се в имот с
идентификатор *****.***.*** постройки:
От сграда № 8 - покривната конструкция и стрехата до кота 3, 80
м. до горната част на каменния зид;
От постройка сачак /обозначена на скицата с кафяв цвят/ –
стрехата, навлизаща в имот с идентификатор *****.***.*** заедно със
стрехата на сграда № 8 с 3, 2 кв.м. /обозначена на скицата с оранжев цвят/ ;
От постройка свинарник /обозначена на скицата със зелен цвят/ –
частта от 0, 3 кв.м., навлизаща в имот с идентификатор *****.***.***,
обозначена на скицата в лилав цвят, както и стрехата, навлизаща в навлизаща
в имот с идентификатор *****.***.*** с 1, 2 кв.м.
ОСЪЖДА К. В. Г., ЕГН **********, с. М., ул. „М. в.“ № 25, на
основание чл. 109 от ЗС изпълни следните дейности:
Да преустрои покривните части с наклон към имот с
идентификатор *****.***.*** на сграда № 8 на кота 3, 80 м. до горната част
на каменния зид, сграда № 7, на постройка-сачак /обозначена на скицата с
кафяв цвят/ и на постройка-свинарника /обозначена на скицата със зелен
цвят/.
Да монтира улуци и водосточни тръби, които да отвеждат
дъждовните води към имот с идентификатор *****.***.*** на сграда № 8,
сграда № 7, на постройка-сачак /обозначена на скицата с кафяв цвят/ и на
постройка-свинарника /обозначена на скицата със зелен цвят/.
ОТХВЪРЛЯ иска за премахване в цялост на постройка-сачак
7
/обозначена на скицата с кафяв цвят/ и на постройка-свинарника /обозначена
на скицата със зелен цвят/ като неоснователен и недоказан.
КОМБИНИРАНА СКИЦА № 1, към заключението на вещото
лице инж. Ст., представлява неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА К. В. Г., ЕГН **********, с. М., ул. „М. в.“ № 25, да
заплати на И. А. К., ЕГН **********, с. М., ул. „М. в.“ № 23А, деловодни
разноски за двете инстанции съобразно уважената част от иска общо в размер
на 2 366 лева.
ОСЪЖДА И. А. К., ЕГН **********, с. М., ул. „М. в.“ № 23А, да
заплати на К. В. Г., ЕГН **********, с. М., ул. „М. в.“ № 25, деловодни
разноски за двете инстанции съобразно отхвърлената част от иска общо в
размер на 1 025 лева.
РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване предвид ограниченията на
чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8