Решение по дело №2566/2016 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 378
Дата: 6 март 2017 г. (в сила от 5 ноември 2018 г.)
Съдия: Евгения Иванова Баева
Дело: 20167050702566
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 септември 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

        /06.03.2017 год., гр. Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Варненският административен съд, Х касационен състав, в публично заседание на втори февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Е. ЯНАКИЕВА

 

ЧЛЕНОВЕ : 1. ЕВГЕНИЯ БАЕВА

 

2. РАЛИЦА АНДОНОВА

 

 

при секретаря Е.В. и при участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, като разгледа докладваното от съдия БАЕВА к. адм. д. № 2566 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалният кодекс /АПК/.

Образувано е по жалбата на „Сдружение на фирмите за надгробни паметници от гр. Варна“, „В.-Н.“ ЕООД гр. Варна, „Т.А.В.“ ООД гр. Варна, „Т.“ ООД гр. Варна, „К. ***, „Ч.Г.“ ЕООД гр. Варна, „В. и М.“*** и „Т.Д.О.“ ЕООД гр. Варна срещу чл. 3, чл. 21, ал. 2, чл. 31, ал. 1 и 2, чл. 32, ал. 1 и 2, чл. 33, чл. 36, т. 4, б. „а“, „б“ и „в“ и чл. 42 от Наредбата за гробищните паркове и погребално-обредната дейност на територията на Община Варна, приета с Решение № 445-4 по Протокол № 10/04.08.2016 год. на Общински съвет гр. Варна. Оспорването на чл. 3 от Наредбата за гробищните паркове и погребално-обредната дейност на територията на Община Варна /Наредбата/, приета с Решение № 445-4 по Протокол № 10/04.08.2016 год. на Общински съвет гр. Варна е обективирано в изявлението на адв. Х., процесуален представител на жалбоподателите, от 17.11.2016 год. и прието за съвместно разглеждане с определение от същата дата.

Жалбоподателите твърдят, че оспорените разпоредби на подзаконовият нормативен акт противоречат на разпоредбите на чл. 20 и 21 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/ и чл. 12, ал. 2, чл. 52, 53 и 54 от Закона за общинската собственост /ЗОС/. Твърдят, че с оспорените разпоредби се създава приВ.гировано положение за „О.“ ЕООД, частноправен субект на когото са възложени изключителни правомощия, водещи до създаване на предпоставки за нелоялна конкуренция.

С определение № 2712/26.10.2016 год. към делото е присъединено адм.д. № 2680/2016 год. образувано по жалбата ДЗЗД „Ц.“ гр. Варна, ДЗЗД „Д.“ гр. Варна, ЕТ „М.-М. ***, „М. НД“ ЕООД гр. Варна, „М. 2012“ ООД гр. Варна, М. 09“ ЕООД гр. Варна и „О. 2013“ ЕООД с. Тополи срещу чл. 36, т. 4, б. „а“ от Наредба за гробищните паркове и погребално-обредната дейност на територията на Община Варна, приета с Решение № 445-4 по Протокол № 10/04.08.2016 год. на Общински съвет гр. Варна.

Жалбоподателите твърдят, че оспорения подзаконов нормативен акт е незаконосъобразен, като издаден при допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон. Твърдят, че не са спазени чл. 26 и чл. 28 от Закона за нормативните актове /ЗНА/. Твърдят, че оспорената разпоредба противоречи на чл. 12, ал. 2 и 3 от , чл. 19 от ЗЗК и чл. 19, ал. 1 и 2 от Конституцията на Република България. Твърдят, че оспорената разпоредба противоречи на целта на ЗОС.

В съдебно заседание жалбоподателите, чрез процесуалните си представители поддържат жалбата. Молят съда да постанови решение, с които да отмени оспорените текстове. Претендират направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски. В писмени становища от 09.02.2017 год. излагат подробните си съображения.

След съобщаване на оспорването по реда на чл. 188, вр. чл. 181, ал. 1 и ал. 2 от АПК не са постъпили други жалби против оспорените текстове на Наредбата.

Ответникът – Общински съвет Варна, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Твърди, че Наредбата е издадена при спазване на процедурата, както и че атакуваните разпоредби не противоречат на норми от по-висок ранг. В писмено становище от 15.02.2017 год. излага подробните си съображения.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за основателност на оспорването.

Жалбоподателят „Сдружение на фирмите за надгробни паметници от гр. Варна“ със седалище с. Тополи, Варненска област е юридическо лице с нестопанска цел, създадено въз основа на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, вписано в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и осъществява дейност в частна полза – представлява и защитава пред държавата и общините интересите и правата на юридически и физически лица работещи в областта на : погребалното обслужване, изграждане и стопанисване на гробища и крематориуми, производство, монтаж и пласмент с паметници и траурни принадлежности, да оказва безвъзмездно сътрудничество при осъществяване на цели, сходни с гореизложените и организации, институции и общества от страната и чужбина. С оглед на това то има качеството на организация по смисъла на § 1, т. 2 от АПК. Съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК и Тълкувателно решение № 2 от 12.02.2010 год. на ВАС по т. д. № 4/2009 год. юридическите лица с нестопанска цел могат да оспорват подзаконов нормативен акт при наличието на правен интерес, обоснован от предмета на дейност и целите, за които са създадени.

Сдружението обосновава правния си интерес от оспорване на текстове от Наредбата с целите, за които е регистрирано, поради което жалбата е допустима.

Другите жалбоподатели развиват икономическа дейност, зависима пряко от Наредбата, поради което за тях също е налице интерес от оспорването на нейни текстове.

Съобразно разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от АПК подзаконовите НА могат да бъдат оспорени без ограничение във времето, поради което оспорването е допустимо и на това основание.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна за установено следното:

На 29.06.2015 год. Я.С. – общински съветник е внесъл предложение за приемане на Наредба за гробищните паркове и погребално-обредната дейност на територията на Община Варна, адресирано до председателя на Общински съвет Варна и входирано на 29.06.2015 год. С разпореждане от същата дата предложението е изпратено на „Правната комисия“ за становище.

Видно от писмо вх. № РД16009735ВНІ001ВН в Общински съвет Варна е входирано становище на Варненската и Великопреславската Света Митрополия от 20.04.2016 год. по Наредбата.

Видно от писмо от 26.04.2016 год. директорът на Дирекция „Канцелария на Общински съвет Варна“ е изпратил проект на Наредбата за гробищните паркове и погребално-обредната дейност на територията на Община Варна за публикуване в раздел „Проектодокументи“. Към писмото приложена разпечатка от интернет страницата на Община Варна, от която е видно, че е публикуван проект за Наредба за гробищните паркове и погребално-обредната дейност на територията на Община Варна.

Видно от писмо от 15.06.2016 год. Инициативен комитет „За защита правата на християните“ е изразило становище по проекта за Наредба.

На 07.07.2016 год. директорът на Дирекция „Канцелария на Общински съвет Варна“ е изпратил за публикуване на сайта предложението на Варненската и Великопреславска Света Митрополия за промяна на текстове – чл. 4, ал. 2 и чл. 26, ал. 2.

С Предложение от 28.07.2016 год. двама общински съветници са внесли искане за приемане на Наредба за гробищните паркове и погребално-обредната дейност на територията на Община Варна до председателя на Общинския съвет Варна.

Видно от Протоколи № 28/30.07.2016 год. и 12/29.07.2016 год. ПК „Правна“ и „Собственост и стопанство“ при Общинския съвет са разгледали предложението за приемане на Наредбата.

С Решение № 445-4 по Протокол № 10 от 04.08.2016 год. Общинският съвет гр. Варна е приел Наредба за гробищните паркове и погребално-обредната дейност на територията на Община Варна.

Оспорените разпоредби са със съдържание :

чл. 3/ Гробищните паркове по чл. 2, ал. 2, както и намиращите се в тях сгради и съоръжения, общинска собственост, се управляват и опазват от „О.“ ЕООД - Варна, съгласно утвърдената от Общинския съвет - Варна, наредба.;

чл. 21 2/Близките на починалото лице са длъжни веднага след констатирането на смъртта от компетентното медицинско лице да уведомят съответните длъжностни лица по гражданското състояние към Община Варна, като представят медицинското свидетелство за настъпилата смърт и личната карта или личен /зелен/ паспорт на покойника за съставянето на смъртен акт. В случай, че личната карта или паспорта на починалото лице е обявен/а за изгубен/а, самоличността на покойника се установява със съдействието на близките и органите на МВР.

чл. 31 /1/ Физически и юридически лица /фирми/, извършващи погребални и/или каменоделски услуги на територията на Община Варна и желаещи да работят на територията на общинските гробищни паркове, както и да бъдат обслужвани от „О.“ ЕООД – Варна, трябва писмено да подадат заявление за това до Община Варна чрез управителя на „О.“ ЕООД – Варна.

2/ В Заявлението се посочва :

1.    предмет на дейност;

2.    фирма, седалище и телефон на търговеца или адрес и телефон на физическото лице;

3.    име на лицето, представляващо търговеца;

4.    списък на „агентите“, които ще работят непосредствено със служителите на „Бюро организация на погребални услуги“ към „О.“ ЕООД - Варна или със съответната районна администрация, с приложени ксерокопие на личната карта и договор за трудово или гражданско правоотношение със съответната фирма;

5.    списък на каменоделците, които ще извършват благоустройство на гробните места с трайни надгробни знаци.

чл. 32 /1/ Създава се информационен масив „Погребални агенции и фирми, предлагащи каменоделски услуги“, който се поддържа от Община Варна и включва информация по изискванията на настоящата наредба.;

2/В четиринадесет дневен срок от подаване на документите по чл. 31, ал. 2 и 3, комисия в състав, определен със заповед на Кмета на Община Варна, включваща експерти от общинската администрация и „О.“ ЕООД – Варна, представител на браншова организация и двама общински съветници, разглежда и проверява подадените документи. Комисията се произнася с решение относно пълнотата на представената документация, съответствието и с изискванията на настоящата Наредба и взима решение за вписване в информационния масив.;

чл. 33 1/ Информационният масив „Погребални агенции и фирми, предлагащи каменоделски услуги“ съдържа:

1.    входящ номер на уведомлението;

2.    адрес на агенцията;

3.    фирма, седалище и телефон на търговеца;

4.    име на лицето, представляващо търговеца;

5.    списък на „агентите“, които ще работят непосредствено със служителите на „Бюро организация на погребални услуги“ към „О.“ ЕООД – Варна или със съответната районна администрация, с приложени копия на личната карта, при наличие на договор за трудово или гражданско правоотношение със съответната фирма;

6.    списък на каменоделците, които ще извършват благоустройство на гробни места с трайни надгробни знаци с приложени копия на лични карти;

7.    договор за трудово или гражданско правоотношение със съответната фирма, на лицата по предходните две точки.

Чл. 36 В гробищните паркове са забраняват.

т. 4. Извършването на всякакъв вид търговска дейност и услуги за населението на територията на гробищните паркове, с изключение на:

а/ дейностите, извършвани от „О.“ ЕООД – Варна;

б/ продажбата на религиозни потреби в обредните сгради /параклиси и храмове/ на съответните религиозни общности;

в/ благоустройство на гробните места с трайни надгробни знаци, както и ремонт на надгробни плочи, паметници и рамки, с разрешение по реда на чл. 42;

чл. 42/ Изграждането и монтирането на паметници, рамки и други трайни надгробни знаци и съоръжения се допуска само с разрешение, издадено от „О.“ ЕООД – Варна, на правоимащите на гробното място или на наета от тях фирма, извършваща каменоделски и траурни услуги, регистрирана по реда на чл. 32 и чл. 33. Въз основа на разрешението длъжностното лице от „О.“ ЕООД – Варна, определя точните координати , размера и обема строителни работи за благоустрояването на гробното място.

2/ Когато обектите по предходната алинея се изграждат и монтират от правоспособни частни лица, проектите предварително се съгласуват с „О.“ ЕООД – Варна. Тези лица заявяват писмено, че ще спазват изцяло определените в разрешителното размери за благоустрояване на гробното място.

Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗНА /ДВ бр. 46/2007 год./, изработването на проект за нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта.

Съгласно чл. 28, ал. 1 и 3 от ЗНА проектът за нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган. Мотивите, съответно докладът, съдържат: 1. причините, които налагат приемането; 2.  целите, които се поставят; 3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад не се обсъжда от компетентния орган.

С чл. 77 от АПК е въведено задължително обсъждане на проекта, заедно с представените становища, предложения и възражения. Неспазването на тези императивни разпоредби е основание за отмяна на подзаконовия нормативен, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в какъвто смисъл е константната съдебна практика.

Съдът намира, че не са спазени изискванията по чл. 26, ал. 1 и 2 от ЗНА. Първото предложение за приемане на Наредбата е от дата 29.06.2015 год., като същото не съдържа мотиви и доклад, а отделно от това проектът за наредба не е публикуван.

От представените становища на Инициативен комитет „За защита правата на християните“ и Варненската и Великопреславска Света Митрополия е видно, че тези два субекта са узнали за предложението и са изразили становище, но от материалите по делото не се установява редът и начина на узнаването.

Второто предложение за приемане на наредба е от 28.07.2016 год. Същото също не съдържа мотиви и доклад.

Ответникът се е домогвал да докаже, представяйки разпечатка от интернет страницата на Община Варна, че проектът за наредба е обявен на 26.04.2016 год.

Съдът намира, че от представената заверена за вярност разпечатка не се установява по безспорен и категоричен начин, че проектът е обявен, т.к. в нея се съдържа само заглавието на проекта. След справка в сайта на Община Варна се установява, че проектът не е на разположение. В сайта, обаче, се съдържат проекти от м. септември 2016 год. и 2013 год. Същите мотиви са относими и за обявяването на измененията в проекта, обявени на 07.07.2016 год.

Съдът намира, че не са представени доказателства, че проектът е публикуван. В този смисъл заинтересованите граждани и организации не са имали възможност да изразят становищата си и предложенията си по проекта.

Предвид горното съдът намира, че оспорените текстове следва да се отменят поради неспазване на процедурата по приемане на подзаконовия нормативен акт.

Отделно от това, за изчерпателност на изложението следва да се посочи и следното:

С разпоредбата на чл. 3 от Наредбата на „О.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна е възложено управлението и опазването на гробищните паркове на Община Варна, описани в чл. 2, ал. 2.

Уредба на погребалната и траурно-обредната дейност се съдържа в ЗОС, Наредба № 2 от 21.01.2011 год. за здравните изисквания към гробищните паркове (гробища) и погребването и пренасянето на покойници, както и в Наредбата за гробищните паркове и погребално-обредната дейност на територията на Община Варна.

До 01.01.2000 год. на основание чл. 146, ал. 3 от отменения Кодекс на труда (КТ) от 1951 год. е съществувало задължение за общините да извършват безплатни погребални услуги, т. е. погребенията са били извършвани като вид обществена услуга. С ПМС № 219/30.11.1999 год. на общините е дадена възможност да извършат структурни промени или извеждане по преценка и по възможност на дейности по Търговския закон /ТЗ/, като по отношение на обредните домове и зали, това трябва да стане при запазване на ползваните до сега права по Семейния кодекс (СК) и КТ, т. е. погребенията да продължат да се извършват като безплатни обществени услуги. След отмяната на чл. 146, ал. 3 от КТ от 1951 год. е отменен Правилника за погребванията, което означава, че погребалните услуги се третират като стопанска дейност.

С ПМС № 15/15.02.2000 год. за изпълнение на държавния бюджет на РБ за 2000 год. (чл. 40, ал. 3) е дадена възможност на общините, дейностите, които са изведени на извънбюджетна сметка, като общински предприятия по ЗОС, да се регистрират като търговски дружества или да се организират като бюджетна дейност. Преценката за това се извършва в съответствие с правилата, уреждащи видовете общинска собственост според ЗОС.

Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 3 от , публична общинска собственост са имотите, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение. В съответствие с § 1, т. 6 от ДР на ЗОС следва да се приеме, че гробищните паркове са обекти - публична общинска собственост, от първостепенно значение за общините. Поддържането на гробищните паркове е въпрос на местно значение за общината, който попада в компетентността на органа от местното самоуправление, тъй като по същността си представлява комунална дейност, арг. чл. 17, ал. 1, т. 6 от . Затова по силата на чл. 12, ал. 3 от гробищните паркове могат да се предоставят от общинския съвет за безвъзмездно ползване само на юридически лица на бюджетна издръжка или на териториалните им структури, които осъществяват поддържането и ремонтите на гробищните паркове като публична общинска собственост като необходимите средства се предвиждат ежегодно по бюджетите им, арг. чл. 16 от . От друга страна, с оглед необходимостта от опазване здравето на населението при осъществяване на погребална дейност, е приета Наредба № 2 от 21.01.2011 год. за здравните изисквания към гробищните паркове (гробища) и погребването и пренасянето на покойници. Чл. 4, ал. 2 от Наредба № 2 постановява изкопаването и оформянето на гробните места да се извършва от лица (гробари), назначени от лицата, управляващи гробищните паркове. Според чл. 6, ал. 1, б. "ж" от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ Общините събират местни такси за откупуване на гробни места. Общинския съвет определя размера на таксите при спазване на принципите, предвидени в закона, арг. чл. 8 от ЗМДТ. За всички услуги и права, предоставяни от Общината, с изключение на тези по чл. 6, ал. 1, Общинския съвет определя цена, арг. чл. 6, ал. 2. В чл. 120 от ЗМДТ е определен размерът на таксите за гробните места, а според чл. 121 от ЗМДТ, таксите се събират от съответните служби на общината, стопанисваща гробищните паркове, които следва да са част от общинската администрация, арг. чл. , ал. 1 от ЗМДТ. Всички приходи от местните такси постъпват в бюджета на общината, арг. чл. , ал. 3 от ЗМДТ.

Планирането, инвестиционното проектиране, разрешаването на строителството и въвеждането в експлоатация на гробищните паркове е регулирано от Закона за устройството на територията /ЗУТ/ и подзаконовите нормативни актове за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, в т. ч. и гробищните паркове и прилежащата им инфраструктура. В правомощията на органите на местното самоуправление в конкретните общини е устройството и развитието на територията на общината и на населените места в нея, арг. чл. 17, ал. 1, т. 2 от ЗМСМА.

Управлението и поддържането на гробищните паркове е въпрос от местно значение за общината и попада в компетентността на органа на местното самоуправление, арг. чл. 17, ал. 1, т. 6 от . Затова гробищните паркове, които са публична общинска собственост по силата на чл. 3, ал. 2, т. 3 от , могат да се предоставят от общинския съвет за безвъзмездно стопанисване и управление само на юридически лица и звена на общинска бюджетна издръжка, които осъществяват поддържането и ремонтите им, арг. чл. 16 от ЗОС. „О.“ ЕООД гр. Варна е юридическо лице, което не притежава характеристиките на "юридическо лице на бюджетна издръжка" по смисъла на чл. 12 от .

Разликата между общинско предприятие и търговско дружество с общинско имущество е съществена. Общинското предприятие е форма за осъществяване на самостоятелна дейност от общината, с него се обозначава специализирано звено на общината за управление на общинско имущество, за задоволяване потребности на населението, осигуряване изпълнението на общински дейности и свързаните с това доставки на стоки и извършване на услуги. Общинското предприятие има определена икономическа и правна самостоятелност, но то е част от общинската администрация и не е обявено за самостоятелно ЮЛ, за разлика от търговските дружества. То се създава с решение на ОС и осъществява дейността си на извънбюджетна сметка, въз основа на правилник, приет от Общинския съвет. Общинският съвет ежегодно утвърждава приходите и разходите по извънбюджетната сметка на общинското предприятие. С решението на Общинския съвет за създаване на общинското предприятие се определя неговата дейност, структура, персонален състав и предоставеното за дейността му имущество. Също с решение на ОС общинското предприятие може да бъде преобразувано и закрито. Общинските предприятия осъществяват дейности в конкретни направления, изчерпателно изброени в чл. 53 от . Съгласно ЗОС на общинското предприятие не могат да се възлагат функции, представляващи част от административно-техническото обслужване на населението на общината. Дейностите по чл. 53, които не се осъществяват от общински предприятия по чл. 52, се възлагат, съответно предоставят, по реда на Закона за обществените поръчки, Закона за концесиите или Закона за публично-частното партньорство.

Според ТЗ общинските търговски дружества са ООД и АД с общинско участие, и ЕООД и ЕАД с изцяло общинско имущество. Разликата между търговските дружества и общинските предприятия е и в предоставеното общинско имущество за дейността им. Предоставеното на търговските дружества общинско имущество става собственост на ЮЛ и е различна от общинската собственост. Съществена особеност за участието на общината в търговски дружества е невъзможността да участва като неограничено отговорен съдружник. ТЗ нарича едноличните дружества създадени с общинско имущество „публични търговци”. Търговско качество по смисъла на ТЗ могат да придобият и общинските предприятия, за които ОС вземе решение за преобразуването им в еднолични търговски дружества, въз основа на предоставеното им общинско имущество. По отношение на своята структура и начин на управление публичните търговци нямат разлики от общите правила, предвидени за търговските дружества в ТЗ, освен тази, че едноличен собственик на капитала и общо събрание на ЮЛ е ОС. Възможно е общината да осъществява и стопанска дейност чрез търговски дружества с общинско участие. Това е форма, позволяваща на общината да участва като ограничен съдружник или акционер в смесени търговски дружества. Най- често това става чрез внасянето на имот- частна общинска собственост като апортна вноска. Правата върху общинската част от капитала на търговски дружества с общинско участие се осъществяват от избрани от ОС представители. Те имат качеството на представител на съдружника в съответното дружество, информират ОС за дейността на дружеството, прокарват решения на общината при определяне политиката на ЮЛ и т.н. Тези представители се определят с решение на ОС за всеки конкретен случай, като с решението се определят конкретно и техните права и задължения.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че в противоречие с Глава ІІ от ЗОС, Общинският съвет гр. Варна е възложил управлението на гробищните паркове и намиращите се в тях сгради и съоръжения, общинска собственост, на търговско дружество, макар и то да е еднолична собственост на общината.

От друга страна възлагането на управлението и поддържането на гробищния парк, създава конкурентно предимство за общинското дружество и го поставя в по-благоприятно положение от останалите стопански субекти, осъществяващи погребална дейност, и същевременно му дава възможност да оказва едностранно въздействие върху пазарното поведение на неговите конкуренти. Това неравноправно положение се засилва и от възлагането на административни функции на търговското дружество и от делегирането на властнически правомощия на неговия управител.

Съдът намира, че е недопустимо възлагането на едно търговско дружество да извършва административна дейност, възложена на административен орган по силата на закон и въвеждане на регистрационен режим за извършване на тази дейност.

С разпоредбата на чл. 31, ал. 1 и 2, чл. 32 и чл. 33 от Наредбата е въведен регистрационен режим за желаещите да работят на територията на общинските гробищни паркове и да бъдат обслужвани от „О.“ ЕООД гр. Варна. С чл. 32 е създаден информационен масив, като решението за вписване в регистъра се взима от комисия, включваща в състава си представител на „О.“ ЕООД, като документите се съхраняват от същото дружество.

Регистрационният режим, въведен с разпоредбата на чл. 32 от Наредбата поставя „О.“ ЕООД в по-благоприятно положение спрямо потенциалните му конкуренти. По този начин, на практика, се създават пречки от формално административен и нормативен характер за навлизане на пазара на конкурентни предприятия и за извършване на конкурентна на общинското дружество погребална дейност и се ограничава и предотвратява потенциалната конкуренция на съответния пазар. Вярно е, че решенията на тази комисия биха подлежали на оспорване по административен ред, но създаването на административни пречки би могло да се избегне с отмяна на този режим.

С разпоредбата на чл. 36, , ал. 1, т. 4, б. а., б. и в. е забранена търговска дейност и услуги за населението с изключение на дейностите, извършвани от „О.“ ЕООД, продажбата на религиозни потреби в обредните сгради и благоустройство на гробните места с трайни надгробни знаци, както и ремонт на надгробни плочи, паметници и рамки, което противоречи на ЗОС и ограничава възможността на дружествата-жалбоподатели да работят в нормална пазарна среда.

Чл. 42 въвежда разрешителен режим от „О.“ ЕООД за извършване на дейността по монтирането и изграждането на паметници, рамки и други трайни надгробни знаци и съоръжения.

Съдът намира, че въвеждането на такъв режим е в противоречие с разпоредбите на ЗУТ и вменява административни правомощия на търговско дружество, което също е недопустимо.

Общинският съвет, воден от интересите на местните общности, следва да вземе най-подходящото решение относно начина на организация на погребалната и траурно-обредната дейност, отчитайки всички относими фактори: културно-религиозните традиции на населението, специфичните особености на стопанските отношения между предприятията, ангажирани в осъществяването на тези дейности в общината, общото икономическо положение на местната общност, както и финансовото състояние на общинския бюджет, но след провеждане на широк обществен дебат и стриктно спазване на процедурата по издаване на подзаконови нормативни актове, както и при спазване разпоредбите на Закона за публично-частното партньорство /ЗПЧП/, Закона за конкуренцията /ЗК/ и Закона за обществените поръчки /ЗОП/, ако съответната дейност не е възложена по решение на общинския съвет на "общинско предприятие" съгласно чл. 52 от .

Предвид изложеното оспорените текстове на Наредбата следва да бъдат отменени.

С оглед изхода на спора и направеното искане, на основание чл. 143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателите следва да се присъдят направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.

На основание чл. 143, ал. 1 от АПК разноските по производството и възнаграждението за платените държавни такси, такси за обявяване на оспорването и възнаграждения за един адвокат се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. В случая отменените решения са постановени от Общински съвет Варна, който няма самостоятелен бюджет, своя администрация и самостоятелен щат, арг. чл. 15, ал. 1 и чл. 29а, ал. 1 от ЗМСМА. По силата на чл. 14 от общината е юридическо лице и има самостоятелен бюджет. С оглед на това въпреки, че Община Варна не е конституирана и призовавана като страна в съдебното производство носи отговорността за заплащане на направените разноски в хода на съдебния процес.

Видно от представените доказателства разноските за един адвокат и таксата за обявяване на оспорването са заплатени от „Сдружение на фирмите за надгробни паметници от гр. Варна“, поради което следва да му бъдат присъдени.

Таксите за образуване на делото се присъждат на жалбоподателите, които са ги внесли.

ДЗЗД „Д.“ гр. Варна, ЕТ „М.-М. ***, „М. НД“ ЕООД гр. Варна, „М. 2012“ ООД гр. Варна, М. 09“ ЕООД гр. Варна и „О. 2013“ ЕООД с. Тополи са останали задължени за държавна такса за образуване на делото, поради което и на основание чл. 77 от Община Варна следва да бъде осъдена да заплати сумата от 300 лв., представляваща държавна такса за образуване на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 193, ал.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ чл. 3, чл. 21, ал. 2, чл. 31, ал. 1 и 2, чл. 32, ал. 1 и 2, чл. 33, чл. 36, т. 4, б. „а“, „б“ и „в“ и чл. 42 от Наредбата за гробищните паркове и погребално-обредната дейност на територията на Община Варна, приета с Решение № 445-4 по Протокол № 10/04.08.2016 год. на Общински съвет гр. Варна по жалбата на „Сдружение на фирмите за надгробни паметници от гр. Варна“, „В.-Н.“ ЕООД гр. Варна, „Т.А.В.“ ООД гр. Варна, „Т.“ ООД гр. Варна, „К. ***, „Ч.Г.“ ЕООД гр. Варна, „В. и М.“***, „Т.Д.О.“ ЕООД гр. Варна ДЗЗД „Ц.“ гр. Варна, ДЗЗД „Д.“ гр. Варна, ЕТ „М.-М. ***, „М. НД“ ЕООД гр. Варна, „М. 2012“ ООД гр. Варна, М. 09“ ЕООД гр. Варна и „О. 2013“ ЕООД с. Тополи.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на „Сдружение на фирмите за надгробни паметници“ със седалище и адрес на управление с. Тополи, Варненска област, ул. „О.“ № **, ЕИК *******сумата от 1 550 лв. /хиляда петстотин и петдесет лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на „В.-Н.“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „******“ № 10, ЕИК ********* сумата от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на „Т.А.В.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „****“ № **, ет. *, ап. *, ЕИК ******* сумата от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на „Т.“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „*******“ № ***, вх. *, ет. *, ап. **, ЕИК ********* сумата от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на „К. 91“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „М.“ № **, ет. *, ап. **, ЕИК ******** сумата от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на „Ч.Г.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, кв. „*****“, ул. „*********“ № **, ЕИК ********* сумата от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на „В. и М.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Б., област Варна, ул. „****“ № *, ЕИК *********сумата от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на „Т.Д.О.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „******“ № *, ет. *, ап. **, ЕИК ******** сумата от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на С.К.В., ЕГН ********** *** и Н.С. С., ЕГН *********,***, съдружници в ДЗЗД „Ц.“ със седалище гр. Варна, ул. „********“ № *** сумата от 1 090 лв. /хиляда и деветдесет лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Сдружение на фирмите за надгробни паметници“ със седалище и адрес на управление с. Тополи, Варненска област, ул. „О.“ № **, ЕИК ******, „В.-Н.“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „******“ № 10, ЕИК *********, „Т.А.В.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „****“ № **, ет. *, ап. *, ЕИК *******, „***“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „********“ № ***, вх. **, ет. *, ап. **, ЕИК *****, „К. 91“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „М.“ № **, ет. *, ап. **, ЕИК *******, „Ч.Г.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, кв. „****“, ул. „******“ № **, ЕИК ******, „В. и М.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Б., област Варна, ул. „****“ № *, ЕИК ****** и „Т.Д.О.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „******“ № *, ет. *, ап. **, ЕИК ******* сумата от 40 лв. /четиридесет лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Варненския административен съд сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд.

След влизане в сила на решението, същото да бъде обнародвано по реда на чл. 194 от АПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                        2.