№ 413
гр. гр. Добрич, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тридесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20223200500621 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
жалба рег.№12186/14.07.2022 год. на „А-ГРИЙН ТЕХ“ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Д., ул.“Св. Св. К.М.** срещу
решение № 621/23.06.2022 год. по гр.д.№ 20213230104007/2021 год. на
Районен съд Добрич,с което е признато за установено на основание на чл.422
във връзка с чл.415 от ГПК, че има следните неплатени парични задължения
към Община град Д. с адрес гр. Д., ул.“Б.**, представлявана от кмета Й.Т.Й.,
за които е издадена заповед за изпълнение № 917/11.08.2021 год. по частно гр.
дело №2498/2021 год. по описа на ДРС: 1/ 18 100.36 лева, представляваща
дължима наемна цена за ползването през стопанската 2019/2020 година по
договор за наем №ЗА1-18-69/03.12.2018 год. на общински поземлен имот с
идентификатор №72624.11.3 по кадастралната карта на град Д. с площ от
100002 кв.м., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на
заявлението (09.08.2021 год.) до окончателното плащане; 2/ 2805.56 лева,
представляваща дължима неустойка по посочения в т.1 договор за периода от
01.12.2019 год. до 31.12.2019 год.
С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното
1
решение се претендира отмяната му. Посочено е, че претендираната сума за
главница не е дължима от дружеството, а уговорената неустойка нарушава
правилата на добрите нрави и закона, поради което на основание чл.26 ал.1
пр.3-то от ЗЗД е нищожна и следва да бъде заместена на основание чл.26 ал.4
от ЗЗД от повелителната разпоредба на чл. 86 ал.1 от ЗЗД-законната лихва,
по размер определен от Министерски съвет. В съдебното заседание от дата
30.11.2022 год. е изразено и становището на въззивника ,че неустойката е
недължима ,тъй като клаузите на договора не регламентират неустойка в
случай на разваляне на договора.
Въззиваемата страна Община Д. счита жалбата за неоснователна и
настоява да не бъде уважавана. Задължението за главница не била оспорено
по основание и размер с отговора на исковата молба, а в съдебно заседание
било признато от процесуалния представител на дружеството. Възражението
на дружеството за нищожност на неустойката по същество било такова за
прекомерността й, с каквото възражение на основание чл.309 от ТЗ
дружеството като търговец не разполагало.
При данни, че решението е било връчено на ответника на дата
30.06.2022 год., жалба рег.№12186/14.07.2022 год. е подадена в срока по чл.
259 ал.1 от ГПК и при наличие на правен интерес , извлечен от диспозитива,
с който всички претенции са уважени .
Обжалваното решение е постановено по заявени в срока по чл.415 ал.4
от ГПК искове на кредитора Община гр. Д. по чл.422 ал.1 от ГПК ,във връзка
с чл.232 ал.2 от ЗЗД и чл.92 ал.1 от ЗЗД за установяване вземания за наем-18
100.36 лв. и неустойка-2 805.56 лв., , за които е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК , срещу която
длъжникът „А-ГРИЙН ТЕХ“ЕООД е възразил. Претенцията е основана на
твърдения за сключен между страните договор за наем за ползването на
общински недвижим имот , годишния наем за който за стопанската 2019/2020
год. ответникът не заплатил в уговорения в чл.6 срок до 30.11. 2019 год.
,което имало за последица , посочената в чл. 8 –заплащане на неустойка в
размер на 0.5% за всеки просрочен ден. Въпреки отправената покана до
длъжника , задълженията не били погасени, което обусловило едностранното
прекратяване на договора от наемодателя със съобщение от дата 06.10.2020
год. , изземване на имота на дата 05.05.2021 год. , а впоследствие и инициране
2
на заповедно производство.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът „А-ГРИЙН ТЕХ“ЕООД
е оспорил отчасти исковете ,като е заявил, че не дължи сумата от 2 805.56 лв.
,тъй като уговорената между страните неустойка противоречи на добрите
нрави и като такава е нищожна по смисъла на чл.26 ал.1 пр.3-то от ЗЗД.
С въззивната жалба не се оспорват фактическите констатации в
първоинстанционното решение, а произтичащите от същата правни изводи
на ДРС ,поради което въззивният съд следва да основе решението си на
фактическата обстановка, въз основа на която се е произнесъл
първоинстанционният съд, както следва:
Между страните е бил сключен договор за наем №ЗА1-18-69/03.12.2018
год. на общински поземлен имот с идентификатор №72624.11.3 по
кадастралната карта на град Д. с площ от 100002 кв. м.; договорът за наем е
сключен по реда на чл. 83 от Наредбата за реда за придобиване, управление и
разпореждане с общинско имущество след проведен търг № 10/31.10.2018
год. ; договорът е бил сключен за стопанските 2018/2019 год., 2019/2020 год.,
2020/2021 год. и 2021/2022 год.; уговорената годишна наемна цена е в размер
на 18 100.36 лева, платима съгласно чл.6 в срок до 30.11. на съответната
стопанска година; наемното плащане за стопанската 2018/2019 год. е
заплатено при сключването на договора; между страните не се спори, че
наетият имот е ползван от ответника поне до началото на месец октомври
2020 год. , като според заключението на вещото лице дължимото наемно
възнаграждение за стопанската 2019/2020 год. в размер на 18100.36 лв. остава
неплатено и към настоящия момент, ответникът не е представил
доказателства за осъществено плащане, нещо повече – в отговора на исковата
молба ответникът не е оспорил дължимостта на тази сума. Вещото лице е
изчислило в съответствие с чл.8 от процесния договор точният размер на
дължимата неустойка за периода от 01.12.2019 год. до 31.12.2019 год., която е
в размер на 2805.56 лева и е дължима поради неплащането на дължимото в
срок до 30.11.2019 год. наемно възнаграждение за втората година по договора
(2019/2020 год.) в размер на 0.5 % за всеки просрочен ден. Размера на
претендираната неустойка за периода от 01.12.2019 год. до 31.12.2019 год. се
равнява на около 15 % от неплатеното наемно възнаграждение
Сочените доводи за незаконосъобразност на изводите на
3
първоинстанционният съд относно основателността на претенцията са
неоснователни.
Претендира се по делото неустойка ,уговорена между страните за
забавеното плащане на наемната цена в размера от 05.% за всеки просрочен
ден по чл.8 и чл.13 от договора. Действително между страните не е била
уговорена неустойка в случай на разваляне на договора поради виновното му
неизпълнение от страна по договора, но такава и не се претендира по делото.
Неоснователно е заявеното възражение ,че договорената неустойка за
забава е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Възражението е
обосновано с теоретични постановки и позоваване на съдебна практика.
Договорената неустойка за забава е единственото уговорено от страните
обезпечение на задължението за плащането на наемната цена .Няма пречка
страните да уговарят неустойка за забавено изпълнение на парични
задължения над размера на законната лихва, респ. неустойката не трябва да се
свежда до размера на вредите, които кредиторът търпи от неизпълнението,
тъй като това би обезсмислило съществуването на самата неустойка - вредите
могат да бъдат реализирани и без клауза за неустойка.
Като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на
принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). С нея страните
уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати
неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е
необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на
договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на
чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на
повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. Основната
цел на неустойката е да възстановят вредите, които са причинени от
неизпълнение в уговорения срок. Останалите й функции имат за цел да
стимулират точното изпълнение, а при липсата му, да санкционират за
неизпълнение. Договорената неустойка за забава е нищожна на основание чл.
26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, ако уговорките относно вида на задължението и на
неизпълнението, начина и базата за начисляването й са определени извън
пределите на нравствената допустимост; ако нарушава принципа на
справедливостта и създава условия за неоснователно обогатяване, при
4
положение, че заплащането й цели и води до неравностойност на насрещно
дължимото по договора или неустойката ще излезе извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,като прекомерността
на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите
нрави. Сам по себе си уговорения размер на дължимата неустойка не е
основание за прогласяване за нищожността й,както и няма пречка страните да
уговарят неустойка за забавено изпълнение на парични задължения
(договорна лихва) над размера на законната лихва.Критерият за преценка на
съответствието на клаузата за неустойка с добрите нрави, посочен в
горецитираното тълкувателно решение , като съотношение между размера на
уговорената неустойка и очакваните вреди от неизпълнението, следва да се
прилага по начин, който няма за резултат абсолютна аритметична
съпоставимост помежду им, а схваща вредите на плоскостта на кредиторовия
интерес от изпълнението и така неустойката да се преценява като
обезщетяваща вреди над обичайните или изпълняваща наказателна функция .
В конкретния случай, неустойката е определена без краен срок и максимален
размер, като процент на ден върху неплатена на падежа наемна цена.
Общинската администрация следва да изпълнява задълженията си да
стопанисва и управлява общинските имоти в интерес на гражданите на
териториалната общност-чл.11 от Закона за общинската собственост, проявна
форма на което е сключването на договора, като резултат на сложна
процедура, изискващ продължително време и включващ уговорки,
гарантиращи изпълнението на задълженията на съконтрагентите й, т.е. че ще
постъпват приходи от общинските имоти, които да бъдат използвани за града
и населението му. Очевидно е, че така определения подневен размер
отговаря в най-пълна степен и на трите функции на неустойката: стимулира и
обезпечава точното изпълнение , служи като гаранция, че задължението ще
бъде изпълнено в срок ,обезщетява наемодателя за вредите и санкционира
неизправния наемател. В процесния случай е релевантно именно
обстоятелството, че уговорената в наемния договор неустойка е за ясно
разписано задължение на ответника – да заплаща в срок наемни
възнаграждения, поето в резултат на участието му в законово регламентирана
тръжна процедура, което участие имплицитно предпоставя предварителното
му съгласие да изпълнява добросъвестно поетите по договора задължения.
Преценката ,че подневен размер на неустойката ,надвишаващ към момента
5
на сключване на договора посочения в ПМС за определяне размера на
законна лихва по просрочени парични задължения ,както и липсата на краен
предел за начисляването й обуславя нищожността й ,е равносилно на
индиректно стимулиране на длъжника към виновно неизпълнение на
договорните му задължения. Съдебната практика е последователна в
приемането, че неустойката по договор не е нищожна само поради това, че е
уговорена без краен предел и фиксиран срок, до който се начислява, както и
че не представлява нарушение на добрите нрави фактът, че тя надхвърля
размера на претърпените от забавеното изпълнение вреди .Предвид
естеството на процесната неустойка именно като мораторна, ще следва да се
отбележи, че времето, през което тя ще се начислява, е било предоставено
изцяло на волята и на отговорността на длъжника по изпълнението, като
неизправният длъжник е имал възможността,сам да ограничи размера на
неизпълнението, за да не се превърне неустойката в средство за
неоснователно обогатяване. Непосочването в процесния договор на краен
срок, до който се дължи неустойката, не само не нарушава, а и в по-голяма
степен обезпечава точното изпълнение на поетите с този договор задължения,
защото такава клауза за неустойка се явява в стриктно съответствие с
общоприетия принцип за добросъвестност в гражданските и търговските
правоотношения.
Следователно исковете на кредитора Община гр. Д. по чл.422 ал.1 от
ГПК ,във връзка с чл.232 ал.2 от ЗЗД и чл.92 ал.1 от ЗЗД срещу длъжника „А-
ГРИЙН ТЕХ“ЕООД са основателни и следва да бъдат уважени.
Този извод обжалваното решение съдържа, поради което и на основание
чл.271 ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено от въззивния съд.
С оглед изхода по спора-неоснователност на подадената жалба, в полза
на въззиваемата страна следва да бъде присъдена на основание чл. 78
ал.8,във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.25 ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ , сумата от 200 лв. за процесуалното
представителство от юрисконсулт във въззивната инстанция.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 621/23.06.2022 год. по гр. д.№
6
20213230104007/2021 год. на Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА „А-ГРИЙН ТЕХ“ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Д., ул.“Св. Св. К.М.** ДА ЗАПЛАТИ Община град Д. с адрес
гр. Д., ул.“Б.** сумата от 200 лв. ,съставляваща възнаграждение за защита от
юрисконсулт във въззивната инстанция.
Решението е окончателно е на основание чл.280 ал.3 т.1 пр.2-ро от ГПК не
подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7