ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2115
гр. Пловдив, 15.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502236 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.274 и сл.от ГПК.
С определение № 7973/22.07.22г.,постановено по гр.д.№ 8379/22г.по
описа на ПдРС,11-ти гр.с.е върната на основание чл.130 от ГПК като
недопустима искова молба вх.№ 46116/07.06.2022г.,подадена от „Банка
ДСК“АД,ЕИК-********* против М. Х. З. Ат.,с паспорт № *********,издаден
на 27.08.2013г. от В. и е прекратено производството по делото.
Депозирана е частна жалба от „Банка ДСК“АД,ЕИК-********* със
седалище гр.София чрез пълномощника юрск.Ж.Д.,с която се навеждат
съображения за неправилност и необоснованост на постановеното
определение и се иска отмяната му.Посочва се,че съдът неправилно е
приложил разпоредбата на чл.95,ал.3 от КМЧП и въз основа на нея е направил
неправилен извод за международно компетентния съд по спора.Счита
също,че неправилно е приложена и нормата на чл.4,ал.1,т.2 от
ЗМЧП.Претендира направените разноски.
ПдОС,след като обсъди доводите,изложени в частната жалба и
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваемо
определение по чл.274 от ГПК,поради което е допустима.
1
Разгледана по същество,същата е основателна по следните
съображения:
Предмет на първоинстанционното дело е предявен от „Банка ДСК“АД
против М. Х. З. Ат. иск за осъждане на ответника да заплати на ищцовото
дружество претендираните с исковата молба суми-главница,договорна и
мораторна лихви,дължими по сключен между страните договор за целеви
потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на
Закона за кредитиране на студенти и докторанти и допълнително
споразумение към него за предоговаряне размера на кредита.В исковата
молба е посочен постоянен адрес на ответника във Великобритания и настоящ
адрес в гр.Пловдив.При опит за връчване на исковата молба на ответника на
настоящия адрес призовката е върната в цялост с отбелязване,че лицето не
живее на посочения адрес.Съдът е разпоредил ищеца да представи актуален
адрес на ответника,като с молба от 30.06.22г. „Банка ДСК“АД уведомява
съда,че в исковата молба е посочен постоянен адрес на ответника във
Великобритания.От ОД на МВР-Пловдив,сектор „Миграция“ е посочено,че не
разполагат с данни за адресната регистрация на ответника.
ПдРС е приел,че ответникът е чужд гражданин,студент в редовна форма
на обучение за учебната 2014/2015г. и че не е с обичайно местопребиваване
на територията на РБългария,като от тук извежда извода,че няма
международна компетентност да разглежда спора.Приел е,че е приложим
КМЧП,(доколкото спрямо Великобритания е преустановено прилагането на
законодателството на ЕС) и спорът е такъв с потребител,като в този случай
международната компетентност е определена от чл.95,ал.3 от КМЧП,според
която разпоредба,ако страните по договор с потребител не са избрали
приложимо право,отношенията им се уреждат от правото на държавата,в
която потребителят има обичайно местопребиваване.Според районния съд
приложимият закон в случая е ЗПК,като ответникът има качеството на
потребител по смисъла на този закон.В сключеният между страните
договор,от който произтичат задълженията на ответника,не било уговорено
приложимото в отношенията им право,поради което при наличие на
международен елемент в него приложимото по отношение на подсъдността
право било това по чл.95,ал.3 от КМЧП.
Настоящата инстанция споделя извода на първостепенния съд за
2
приложимост на КМЧП спрямо очертания с исковата молба спор,но не
споделя останалите изводи,до които е стигнал съда.
Съгласно чл.28 от КМЧП международната компетентност се проверява
служебно.Принципно първо се проверява наличието на международна
компетентност, което е процесуален въпрос,след това останалите
предпоставки за допустимост на процеса съобразно българското процесуално
право и едва след това съдът определя приложимото за разрешаване на спора
материално право и установява неговото съдържание.В случая съдът дължи
произнасяне по въпроса международно компетентен ли е българският съд по
така повдигнатия спор съобразно нормите на КМЧП,регулиращи
подведомствеността-тези в гл.II,чл.4-чл.28 от КЧМП.Общото правило се
съдържа в чл.4,ал.1 и ал.2 от КЧМП,като уредените в т.1 и т.2 на ал.1
хипотези са дадени алтернативно и наличието на всяка една от тях
обосновава компетентност на българския съд.В чл.16 от Кодекса е уредена
компетентността на българските съдилища по дела за права на
потребители,какъвто е настоящият казус.Съгласно цитираната разпоредба
бълг.съдилища са компетентни по искове на потребител освен в случаите по
чл.4 и когато той има обичайно местопребиваване в РБългария и са налице
условията по чл.95,ал.2.
Районният съд обаче не се е позовал на разпоредбите по чл.4-чл.28 от
КМЧП,касаещи международната компетентност на бълг.съд,а се е позовал на
разпоредбата на чл.95,ал.3.Същественото в случая е,че от норми,определящи
приложимото за спора материално право,(каквато е нормата на чл.95),не може
да се извличат критерии за това дали съдът е международно компетентен по
спора (в този смисъл е определение № 515/02.11.18г.по ч.гр.д.№ 3788/18г.на
ВКС)
Настоящата инстанция намира,че българският съд е международно
компетентен да се произнесе по повдигнатия спор,доколкото са налице
условията на чл.4,ал.1,т.2 от КМЧП-ищецът е юридическо лице,регистрирано
в България.Не е необходимо ответникът да има обичайно местопребиваване в
РБългария,тъй като,както бе отбелязано по-горе,двете хипотези са дадени
алтернативно и наличието на една от тях обосновава компетентност на
българския съд.
Фактът,че се касае за спор с потребител,не променя горния извод на
3
настоящата инстанция,доколкото с разпоредбата на чл.16 от
КМЧП,приложима относно компетентността на съдилищата по дела за права
на потребители,не се изключва приложението на чл.4 от КМЧП,а само се
разширява обхвата на основанията за международна компетентност на
българския съд,като се допълват посочените в чл.4 основания.При всички
случаи при преценката за международната компетентност на бълг.съд
приложение намира именно чл.4 от КМЧП,а както се установява по
делото,налице е хипотезата на чл.4,ал.1,т.2 от Кодекса.
Ето защо компетентен да реши спора е българският съд-ПдРС.Като е
стигнал до обратния извод,първостепенният съд е постановил неправилен
съдебен акт,който следва да се отмени изцяло и делото следва да се върне на
ПдРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 7973/22.07.22г.,постановено по гр.д.№
8379/22г.по описа на ПдРС,11-ти гр.с.,с което е върната на основание чл.130
от ГПК като недопустима искова молба вх.№ 46116/07.06.2022г.,подадена от
„Банка ДСК“АД,ЕИК-********* против М. Х. З. Ат.,с паспорт №
*********,издаден на 27.08.2013г. от Великобритания и е прекратено
производството по делото.
ВРЪЩА делото на ПдРС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4