Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 18 22.03.2021 г. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публично заседание
на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА- СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора Емил Енчев разгледа докладваното от съдията Марин Маринов КАН дело № 4 по
описа за 2021 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХII от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 63 ал. 1 изр. ІІ – ро от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Д. Б. Т. от с. Б., област Р., ул. „*******” № **, срещу Решение № 260018 от 27.11.2020 год.,
постановено по АНД № 156/2020 год. на Районен съд Кубрат. С него съдът е
потвърдил наказателно постановление № 20-0290-000036 от 14.02.2020
г. на началник група „Охранителна полиция“, РУМВР
– Кубрат, с което на касационния жалбоподател са наложени няколко
административни наказания, както следва: глоба в размер на 200.00 лева, на
основание чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 ЗДвП за
извършено нарушение по чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП; глоба в размер на
2 000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца,
на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, за извършено нарушение по същия; както
и глоби в размер на по 10.00 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и
предложение 3 от ЗДвП, за извършени нарушения по чл. 100, ал. 1, т. 1 и по т. 2 от ЗДвП, за това, че на 25.01.2020 г.
в 23.11 ч. в с. Брестовене, общ. Завет на улица „Христо Ботев“, като водач на
лек автомобил „Ауди“ А4, с рег. № ********,
собственост на С. Д. Т., при
управлението на същия: навлязъл в
лентата за насрещно движение и блъснал лек автомобил „БМВ“ с рег. № ********; при предприета по отношение на него проверка,
отказал да бъде изпробван за наличието на алкохол в кръвта, чрез измерването му
в издишания от водача въздух с Алкотест Дрегер 7510 с № ARDN – 0056; не носи свидетелство за управление на МПС и
контролен талон към него; не носи свидетелство за регистрация на МПС.
В жалбата се твърди, че решението на районния съд е
неправилно, постановено в нарушение на закона и необосновано. Районният съд
кредитирал неверни свидетелски показания, при игнориране на други събрани
доказателства. Неправилно е тълкувал смисъла, вложен в Постановление № 1 от
17.0.1983 год. по н.д. № 8/1982 год. на
Пленума на ВС относно понятието
„управление на МПС”. Неправилно е тълкувал
понятието „участник в движението” по чл. 2 от ППЗДвП. Жалбоподателят твърди, че районния съд не е
анализирал детайлно, а повърхностно свидетелските показания на служители на
Полицейски участък Завет, които първи са
се отзовали на сигнала от тел. 112.
Излагат се подробни доводи, относно
това, че изложените в НП обстоятелства относно мястото, датата и механизма на възникналото ПТП не отговарят на обективната действителност и
не са верни. Твърди се, че по време на проверката за установяване на употреба
на алкохол и въобще по време на
проверката във връзка с възникналото ПТП, жалбоподателят не е имал качеството
„водач на МПС” като се излагат подробни доводи в тази насока. От касационната инстанция се иска да отмени
решението на районния съд и обжалваното пред него наказателно постановление
Ответникът по касационната жалба – РУ на МВР – Кубрат, не заявява становище по жалбата.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград дава
становище, че жалбата е неоснователна и
предлага на съда да остави в сила решението на районния съд.
Административен съд Разград, като обсъди посочените в
жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка,
съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба, като подадена от активно
легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и
насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е
процесуално допустима.
От съдържанието
на приложените по делото Протокол за ПТП № 1698066/ 25.01.2020 г., АУАН и от
събраните гласни доказателства, районният съд приел за установено по несъмнен
начин, че на 25.01.2020 г., около 22.00 часа, в с. Брестовене, на улица „Христо
Ботев“, касатора Д. Т. при управление лек автомобил „Ауди“ А4, с рег. №********, собственост на сина му, е участник в пътен инцидент
– сблъсък с лек автомобил „БМВ“ 330 с рег. № ********, управляван от Х. М. Х. от същото село.
Районният съд е установил фактическата обстановка и
като е разпитал като свидетели Ф. Р. - посочена от Т., като очевидец на ПТП, Х. Х. – другият
участник в ПТП, Н. Н. и А. А. – първият актосъставител, вторият свидетел на
съставянето на АУАН – служители на РУ – МВР Кубрат и С. С. и В. В. – служители от
Полицейски участък Завет, които първи са
се отзовали на сигнала от телефон 112 и са извършили проверка по случая.
Свидетелят Х. сочи в
показанията си че на 25.01.2020 год., късно – вечерно време, не знае колко е
бил часът, се е прибирал с колата си към
неговата махала, по улица, чието име не знае, когато Д. Т. го срещнал с колата
си. Х. тъкмо спрял, когато Т. слязъл от колата си с една щанга. Х. се изплашил, тъй като имал конфликт със сина на Т., върнал се в колата си и тръгнал назад. Т. се качил в колата си, тръгнал и го блъснал челно в
предницата на неговата кола. Х. продължил да се движи на задна скорост, но Т. го блъснал втори път. В последствие Х. тръгнал в друга посока, но Т. го последвал и го блъснал трети път. Свидетелят
отишъл в махалата си, дошъл баща му и му казал да се обади в полицията, което
той сторил. Свидетелят сочи, че когато полицаите дошли не
са ходили на мястото на произшествието,
а били в неговата улица, където видели автомобила му, но мястото на
произшествието било наблизо.
В показанията си св. Р. твърди, че ПТП
е настъпило около 08 часа вечерта на 25.01.2020 год.. Отивали към гр. Завет с
колата на Д. Т. Когато той завил с колата в
една тясна уличка, имало контейнер и изведнъж срещу тях се появил с колата си Х. и малко се блъснали. Излезли от колата с Д. и Х. избягал, а те
останали там четири-пет минути. В последствие отишли до гр. Завет и около 21
часа се върнали в с. Брестовене и Д. се
прибрал в дома си, а тя в нейния дом.
В очната ставка между двамата свидетели Х. оспорва твърденията на Р., като сочи, че не я е виждал на местопроизшествието,
както и че произшествието е станало между единадесет и половина и дванадесет
часа на 100-150 метра от домът му.
Свидетелите Н. и А. –
актосъставител и свидетел на съставянето на акта, сочат, че били изпратени от
дежурния по сигнал за настъпило ПТП.
Пристигнали на адреса на св. Х., който подал
сигнала за ПТП. Той им разказал как е настъпило ПТП. След като пристигнали на
място екип от полицейски участък гр.
Завет докарал Д. Т., до адреса на Х. Св. Н. сочи, че пристигнали на мястото, където бил
потърпевшият автомобил, а в последствие
довели виновния водач. Водачът на пострадалото МПС посочил къде било мястото на
произшествието. Св. А. сочи, че не е
ходил на мястото на инцидента, установили, че пътя е двупосочен по данни, взети
от св. Х. Св. Н. поканил Т. да го провери за алкохол, но той отказал, не
представил никакви документи и му бил връчен препис от АУАН. Т. обяснил,
че ходил до някъде и че не е имало ПТП.
По време на разпита на св. Н. е предявен
АУАН и той е потвърдил пред съда, че произшествието е станало на 25.01.2020
год. в 23:11 часа., тогава бил съставен
самия акт.
Свидетелите С. и В. – служители в ПУ – Завет, посочват, че през м. януари 2020 г. застъпвали
в наряд от 20 30 часа. По време на започване на смяната получили сигнал от
дежурния в РУ Кубрат за скандал между две лица /саморазправа според св.В./ Според св. С. единият от участниците – М., обяснил, че е станало ПТП, като другият участник бил
в нетрезво състояние и го блъснал нарочно. Когато отишли да вземат касатора Д. Т. от домът му
синът му излязъл и казал, че баща му спи. Обяснили му, че трябва да го събуди,
като му каже да си вземе личната карта и свидетелството за управление на МПС.
От разпита на страните приел, че се касае до инцидент от компетентността на КАТ
и уведомили РУ да изпратят екип на КАТ и
предали случая на тях. Според свидетеля екипът на КАТ дошъл малко преди
полунощ. Свидетелят В. сочи, че
момчето, което ги посрещнало им
обяснило, че на кръстовище се ударили с
човек с друга кола и то е напуснало произшествието, защото се изплашило да не
го набият, тъй като имали стара вражда.
Спомня си, че приказвали с момчето може би час, след като пристигнали. По–късно
се обадили да бъде изпратен екип на КАТ. Отишли да вземат другия участник от
домът му, но се показал друг човек, а след това и Т. излязъл. Не си спомня дали са му казали да си вземе
документите. Човекът ставал от сън, но
не е сигурен. Имал замаяност, но дали от
съня или от употреба на алкохол не може да каже.
Районният съд
не е кредитирал показанията на св. Р., като е
приел, че тя е близка с Т., както и че
същите противоречат на останалите доказателства по делото в т.ч. и показанията
на останалите свидетели. Наред с това
наказаният Т. е разполагал с процесуална
възможност още на 25.01.2020 год. да я посочи като свидетел, оспорвайки
твърденията на Х. за времето и начина на
настъпване на ПТП.
При тези фактически констатации районният съд в крайна
сметка е приел от правна страна за
безспорно установено, че на посочената в НП дата, час и място Д. Т. е извършил
вменените му във вина нарушения. Приел
е, че касаторът Т. е имал качеството „водач на ПМС”
и „участник в движението” на 25.01.2020 г. около 22.00 часа, предвид
предприетите от него действията по употреба на приборите и механизмите на
превозното средство - „Ауди“ А4, с рег. № ********, когато той несъмнено бил предизвикал ПТП с управлявания от Х. М. лек автомобил
по механизма, описан в Протокол за ПТП. Районният съд се позовал на
Постановление № 1 от 17.0.1983 год. по
н.д. № 8/1982 год. на Пленума на ВС. На тези основания е потвърдил НП като
законосъобразно.
Разградският административен съд намира решението на
районния съд за неправилно. То е постановено при неизяснена фактическа
обстановка.
Не е изяснено в
колко часът е настъпило ПТП, на кое точно място и какъв е неговият механизъм. Съдът
веднъж е приел, че ПТП е настъпило в 22 часа на 25.01.2020 год., а в
последствие е приел, че е настъпило в посоченото в НП време, т.е. 23:11
часа на 25.01.2020 год. При анализа на
доказателствата по делото съдът не е отчел, че в показанията си св. С. и В.
сочат, че в самото начало на смяната им, която започвала в 20:30 часа, са били
изпратени за изясняване на сигнал за скандал в с. Брестовене , който е подаден
на тел. 112. Очевидно е, че нямам как ПТП да е настъпило в 22 или в 23:11 часа,
след като сигналът за това е подаден доста преди тези часове. Съдът не е
изложил мотиви защо не е приел за
достоверни показанията на тези двама свидетели в тази им част. Още повече, че
според св. Р. ПТП е настъпило около 20 часа. Следвало е съдът да изиска справка
от Регионален център Русе към Дирекция „Национална система 112” – МВР, с данни
относно този сигнал в т.ч. дата и час на подаване и съдържание на сигнала /ако
е налице и запис на сигнала на
електронен носител/.
На следващо място
не е установено мястото на нарушението.
В НП като място на ПТП е посочена ул. Христо Ботев, но къде точно на
тази улица не е посочено. От
свидетелските показания също не става ясно къде точно е станало ПТП и дали
действително е на ул. „Христо Ботев”, на която живее св. Х. Х. Това е от
значение с оглед на установяване механизма на настъпване на ПТП и по чия вина е настъпило. Предвид посочената
като нарушена разпоредба на чл. 16, ал.
1, т. 1 от ЗДвП е следвало да се установи дали пътното платно е с двупосочно
движение и колко ленти за движение има. Трябва да се имат предвид показанията на св. В., който
сочи, че когато пристигнали на място, другият участник в произшествието – св. Х.,
им обяснил, че ПТП е настъпило на кръстовище.
Не е установен механизмът на ПТП. С оглед на
посочените в Протокол за ПТП № 1698066 увреждания на участвалите в ПТП автомобили е необяснимо, как е настъпило ПТП при разминаване между двата
автомобила, след като повредата на автомобила управляван от касатора Т. е в
предната дясна част, а повредите на автомобила на св. Х. са в центъра на предната и задна част на
автомобила. В обясненията на св. Х. се съдържат данни за механизма на
настъпване на ПТП, който е съвсем различен от описания в НП.
В същност от мотивите на съда е видно, че е приел
наличието на данни за престъпление по чл. 340 и чл. 325 от НК, но не е извършил
проверка дали има образувано досъдебно производство във връзка с това деяние с
оглед разпоредбата на чл. 33 от ЗАНН.
Съдът не е съобразил показанията на св. С., че за
предприетите действия по изясняване на случая с колегата си са описали подробно
в докладна установените от тях при проверката данни. Следвало е съдът да изиска
от Полицейски участък Завет всички изготвени
писмени документи и докладни записки от св. С. и В. за извършените от
тях действия и установени данни при изясняване на процесния случай. Безспорно е
че същите като изготвени непосредствено след проверката ще бъдат най-точни и
конкретни по отношение на посочените в тях фактическите обстоятелства.
Всички тези
обстоятелства са могли да бъдат
изяснени, ако съдът беше изпълнил задълженията си по чл. 107 от НПК във вр. с
чл. 84 от ЗАНН като служебно събере горепосочените доказателства
Ето защо
касационната инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в нарушение на принципа за разкриване на
обективната истина, тъй като е постановил решението си без да
събере всички доказателства относно относимите факти, а същевременно и
без да извърши пълен и всестранен анализ и преценка на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност. Това е довело и до нарушаване
на чл. 14, ал. 1 от НПК –решението е постановено въз основа на вътрешно
убеждение, което не е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства по делото. Тези процесуални нарушения са съществени, тъй
като нарушаването на основни принципи на наказателния процес води до съществено
ограничаване правата на страните в процеса.
По изложените съображения Разградският административен
съд намира, че решението на районния съд следва да се отмени, а делото да бъде
върнато за разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на
делото съдът следва да изясни напълно фактическата обстановка , като събере
доказателства за неизяснените спорните въпроси, посочени в мотивите на
настоящото решение. При решаването на
спора по същество съдът следва да извърши пълен и всестранен анализ и преценка
на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност.
Мотивиран така и на основание чл. 222, ал.2, т. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260018 от 27.11.2020 год.,
постановено по АНД № 156/2020 год. на Районен съд Кубрат.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/