№ 12237
гр. София, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:М. Ст. Танева
при участието на секретаря РУМЯНА Д. Г.
като разгледа докладваното от М. Ст. Танева Гражданско дело №
20241110116034 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба от „, срещу М. Ц. З., ЕГН **********.
Ищецът твърди, че на 13.11.2019 г. между „, (със сегашно наименование
„,) като продавач и ответницата като купувач е бил сключен договор за
продажба на изплащане за „H,”. Поради неплащане на цената договорът е бил
прекратен предсрочно, като непогасената сума дължима до края на договора в
размер на 179,64 лв. е станала предсрочно изискуема. Сочи, че на 07.11.2014 г.
между ищеца и „, е бил сключен договор за поръчителство, с който ищецът се
задължил да обезпечи задължения на абонатите сключили с „, договори за
продажба на изплащане. С оглед на това погасил дължимата от ответницата
сума в размер на 179,64 лв. на 02.04.2021 г. след отправена покана от „,.
Твърди, че до ответницата е било изпратено уведомление за встъпване в дълг,
с което е била уведомена, че задълженията им към „, са прехвърлени към
ищеца. Твърди, че ответницата дължи мораторна лихва в размер на 39,47 лв.
за периода от 02.04.2021 г. до 01.06.2023 г.
С оглед гореизложеното моли съдът да признае за установено, че
ответницата дължи на ищеца сумата в размер на 179,64 лв. заплатена главница
по сключен между М. Ц. З. и „, (със сегашно наименование „,) договор за
продажба на изплащане за „H,” на 13.11.2019 г., във връзка със сключен на
07.11.2014 г. между ищеца и „, е бил сключен договор за поръчителство, както
и мораторна лихва размер на 39,47 лв. за периода от 02.04.2021 г. до
01.06.2023 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 838/2023 г. по описа на Районен съд- Силистра.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
1
ответницата, чрез назначения й особен представител, с който оспорва
предявения иск. Оспорва сключеният договор за продажба на изплащане като
недействителен, поради наличието на неравноправни клаузи. В допълнение на
това навежда твърдения за недействителност на договора, тъй като шрифтът
му е бил по-малък от 12, а освен това погасителния план липсвало
информация кога се дължи всяка от вноските. Оспорва надлежното обявяване
на предсрочна изискуемост по договора поради липса на надлежно връчена
покана. Оспорва иска за мораторна лихва, тъй като не била настъпила забава.
Прави възражение за погасяване на задължението по давност. Оспорва, че с
плащането от 02.04.2021 г. ответникът е задължил именно задължението на
ищцата. С отговора на исковата молба се оспорва, че подписът върху договора
за продажба на изплащане е положен от ответницата, както се оспорва
автентичността на приемо-предавателния протокол към него. Моли се за
отхвърлянето на предявените искове.
Съдът намира следното от правна и фактическа страна:
1.Правна квалификация
Предявени са кумулативно съединени установителни искове с права
квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
3. Доказателствена тежест
В тежест на ищеца е да установи: 1. Сключването на действителен
договор за продажба на изплащане за „H,” между ответницата и „,, падежа на
задължението и уговорената цена за устойството; забавата на длъжника; 2. по
правото си на встъпване в дълга като поръчител – валиден договор за
поръчителство; плащане на цената по договора за продажба; плащането е
извършено в 6-месечния срок по чл. 147 ЗЗД; твърдението си, че ответникът е
уведомен, че ищецът е негов кредитор. При доказване на горните факти в
тежест на ответницата е да докаже, че е погасила задължението към ищеца.
По основателността на иска:
На 07.11.2014 г. между ищеца и „, е сключен договор за поръчителство, с
който ищецът се задължил да обезпечи задължения на абонатите сключили с
„, договори за продажба на изплащане.
Съдът намира, че в хода на делото се установи, че на 13.11.2019 г. между
„, (със сегашно наименование „,) като продавач и ответницата като купувач е
бил сключен договор за продажба на изплащане за „H,” (л.42 от делото).
Въпреки разпределената на основание чл. 193, ал. 2 ГПК тежест,
ответникът не доказа неистинност на положения от него подпис. Не се доказа
неавтентичност на представения договор, следователно същият е
действителен.
Съдът отбелязва, че по делото не се претендират неустойки, а само
чистата стойност на задължението.
Видно от доказателствата по делото и от ССЧЕ стойността на закупения
2
апарат на изплащане е 229,54 лв., от която сума ответникът е заплатил 49,90
лв. вноски и 9,98 лв. при предаването на апарата , сума в общ размер на 59,88
лв.
Други вноски освен тези пет вноски ответникът не е заплатил на ,.
В молба намираща се на л. 38 от делото, ищецът е изложил неизгодния
за него факт, че цялото задължение на ответника е станало предсрочно
изискуемо през м.07.2020 г. Следователно поръчителят знае, че
предсрочната изискуемост е обявена на длъжника през м.07.2020 г.
По делото се установи, че ищеца е заплатил на 02.04.2021г. на , - 179,64
лв. , представляваща задължение на ответницата (л. 58 от делото).
По отношение на спазването на шестмесечния преклузивен срок по чл.
147, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 147, ал. 1 ЗЗД поръчителят остава задължен и след падежа
на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в
течение на шест месеца. Това разпореждане се прилага и в случая, когато
поръчителят изрично е ограничил своето поръчителство до срока на главното
задължение.
Срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е краен и преклузивен. За разлика от
погасителната давност, с изтичането му не се погасява възможността за
принудително изпълнение, а се прекратява самото поръчителство.
Преклузивните срокове, за разлика от давностните /чл. 120 ЗЗД/, се прилагат
от съда служебно. Поради това с изтичането на шестмесечния срок по чл. 147,
ал. 1 ЗЗД отговорността на поръчителя отпада изобщо. След този момент
поръчителят, при липса на предявен иск срещу него или длъжника в
шестмесечния срок, губи това свое качество и няма основание да заплаща на
заемодателя сумите, за които е приел да гарантира.
В настоящия случай плащането на кредитора-заемодател е направено на
02.04.2021г., т. е. след изтичане на шестмесечния срок, поради което е
направено от лице, което няма качеството на поръчител и не е следвало да
плаща. Дори да бъде разгледан периода, следващ твърдението на ищеца, а
именно от м.07.2020 г., то до плащането -2.04.2021 г. срокът отново е
изтекъл.
Поръчителството се прекратява, както при погасяване /прекратяване/ на
главния дълг, така и с настъпване на останалите общи или специални
основания за прекратяване отговорността на поръчителя. Разпоредбата на чл.
147, ал. 1 ЗЗД урежда едно от специалните основания за прекратяване на
поръчителството по право - ако кредиторът не предяви иск срещу длъжника в
шестмесечен срок от падежа на главното задължение. Според цитираната
разпоредба, отговорността на поръчителя съществува в срок от 6 месеца
от падежа на главното задължение /срокът е краен и преклузивен, съгласно
разясненията, дадени в т. 4-б от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ и отпада, ако
кредиторът в този период бездейства и не предявява иск срещу главния
3
длъжник. Следователно бездействието на кредитора води до загуба на
обезпечението. Разпоредбата защитава интересите на поръчителя, който е
приел да отговаря лично, с цялото си имущество и по правило безвъзмездно за
изпълнението на чуждо задължение, и същевременно санкционира кредитора,
ако той не упражнява своевременно правата си по обезпечението.
Преклудирането на отговорността на поръчителя при условията на чл. 147, ал.
1 ЗЗД представлява законово уредено изключение от акцесорния характер на
поръчителството - така Тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022 г. на ВКС по
тълк. д. № 5/2019 г., ОСГТК, докладчици съдия Л,а.
Воден от горното, съдът счита, че с оглед плащането от страна на
поръчителя на задължението след изтичане на преклузивния шестмесечен
срок, то същия няма право да встъпи в правата на кредитора срещу
длъжника по чл. 146, ал. 1 ГПК.
В конкретния случай ищецът, с оглед на извършеното плащане, може да
търси от длъжника сумата по правилата на неоснователното обогатяване, а не
на основание договора за поръчителство. От твърденията на страната по
делото съдът не може да изведе, че същата е предявила иск на основание
неоснователно обогатяване.
В заключение, искът за главница и лихви се явява недоказан на
основание и следва да се отхвърли.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от спора право
на разноски има само ответника. От бюджета на съда са направени разноски за
ответника в размер на 300 лв., ищецът трябва да бъде осъден да ги заплати.
Направените от ищеца разноски остават негова тежест.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “,, с преходно наименование “С,/ срещу М.
Ц. З., иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца -
179,64 лв., заплатена сума от ищеца по сключен договор за поръчителство
сключен между него и „,, с която погасява задължението на ответницата към „,
по договор за продажба на изплащане за „H,” на 13.11.2019 г. сключен между
ответницата и „,, както и мораторна лихва размер на 39,47 лв. за периода от
02.04.2021 г. до 01.06.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 838/2023 г. по описа на Районен съд- Силистра.
ОСЪЖДА “,, с преходно наименование “С,/ да заплати в полза на
4
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД - разноски по делото в размер на 300 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5