№ 23457
гр. София, 29.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БМ
при участието на секретаря РТХ
като разгледа докладваното от БМ Гражданско дело № 20231110145676 по
описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск от „Зе“ АД срещу ЗАД „ЗЕАД БВИГ“ АД с
правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за плащане в размер на
681,74 лева, заедно със законната лихва от предявяване на иска до погасяване
на задължението, представляваща непогасена част от регресно вземане за
изплатено обезщетение по застраховка „Каско” за вреди в резултат от ПТП и
ликвидационни разноски.
В исковата молба са изложени съображения, че на 28.11.2022 г. в гр.
София е настъпило ПТП, при което водачът управлявал лек автомобил с рег.
№ *** застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност,
поради несъобразена скорост и дистанция удря спрелия пред него лек
автомобил с рег. № *** застрахован при ищеца по имуществена застраховка
„Каско“ и реализира ПТП, вследствие на което на застрахования при ищеца
автомобил са нанесени щети. По уведомление на застрахования, ищцовото
дружество е образувало щета, по която е определило и изплатило обезщетение
в размер на 2 567,90 лева, като е сторило и ликвидационни разноски за
определяне на обезщетение в размер на 15 лева. Изложените са съображения,
че ответникът е поканен да заплати дължимата сумата, като последният е
погасил сумата от 1901,16 лева, поради което предявява дължимата и до
момента разлика в размер на 681,74 лева. Претендира разноски.
1
Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК депозира отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск по размер. Поддържа, че размерът на
дължимото обезщетение е завишен и че заплатеното от ищцовото дружество
обезщетение надхвърля средните пазарни цени за труд и части. Счита, че не
всички вреди, за които се претендира обезщетение, са в причинно-следствена
връзка с ПТП. Сочи, че с извънсъдебното плащане по регресната претенция е
изпълнило задълженията си. Оспорва и претенцията за мораторна лихва.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
С определението по чл.140 от ГПК на основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от
ГПК са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: настъпило на ПТП на 28.11.2022 г.; наличието на сключен
договор за застраховка „Каско“ относно лек автомобил с рег. № *** валиден
към датата на ПТП, с ищеца; наличието на сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ относно лек автомобил с рег. № *** валиден към
датата на ПТП, с ответника; изплатено от ищцовото дружество
застрахователно обезщетение на увреденото лице в размер на 2 567,90 лева,
както и сторени ликвидационни разноски в размер на 15 лева; заплатена сума
в размер на 1901,16 лева от ответното дружество.
Между страните се спори относно вредите, настъпили в причинно-
следствена връзка с ПТП и размерът на дължимото обезщетение.
За установяване механизма на ПТП е представен протокол за ПТП и са
събрани гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел. Съдът
констатира, че в писмения отговор ответникът не оспорва механизма на ПТП
и възразява срещу допускане на свидетел за установяване на безспорни
обстоятелства, свързани с механизма на ПТП. От показанията на разпитания
свидетел се установява, че механизмът на ПТП е идентичен с посочения в
протокола за ПТП, който не е оспорен от ответника.
Приета е съдебна авто-техническа експертиза, по която е направено
заключение относно механизма на ПТП, че настъпва по описания в протокола
за ПТП механизъм, поради движение с несъобразена скорост водачът на л.а.
„***“ с рег.№***, реализира ПТП със спрелия пред него товарен автомобил
„***“ с рег.№***. Според вещото лице всички вреди, отразени в описа на
2
застрахователя са в причинно-следствена връзка с ПТП, като стойността
необходима за възстановяване на товарния автомобил е 3164,27лева.
От заключението на САТЕ, което съдът кредитира, се установява, че
действителната стойност, необходима за възстановяване на застрахованото
при ищеца МПС, е по-висока от тази, която е платена като застрахователно
обезщетение, поради което са неоснователни възраженията на ответника за
прекомерност на платеното обезщетение. Съдът приема за доказано, че
действителните вреди са в определения от вещото лице размер, но с оглед
диспозитивното начало следва да се уважи иска до предявения размер.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищеца направените по делото разноски в размер на 450,00лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗЕАД „БВИГ“ АД с ЕИК *** да заплати на „ЗД е“ Ад с ЕИК
*** на основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД сума в размер
на 681,74 лева, ведно със законната лихва от 15.08.2023г. до окончателното
плащане, представляваща непогасена част от регресно вземане за изплатено
обезщетение по застраховка „Каско” за вреди в резултат от ПТП, както и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК направените разноски в размер на 450,00лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3