О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………/…….02.2020г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
Мл. съдия ФИЛИП РАДИНОВ
като
разгледа докладваното от съдия Карагьозова
въззивно частно търговско дело № 260 по описа за
2020 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Производството е образувано
по частна жалба от „Банка ДСК“ЕАД гр.София, срещу Разпореждане №4671/04.02.2020г., постановено по гр.д. №1271/2020г. по описа на Варненски районен съд, с което е
отхвърлено заявление вх. №8907/31.01.2020г. за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу Ю.Р.А.
с адрес гр.Варна.
В частната жалба
се твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят
се позовава на даденото в т. 4г от ТР 4/2013г. разрешение относно възможността
за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение срещу универсалните
правоприемници на длъжника и допустимост преценката на заповедния съд да
обхваща и факти, стоящи извън документа по чл.417 от ГПК, включително чрез
служебна справка в НБД. В случая към заявлението са представени доказателства
за извършено от наследника изрично приемане на наследството след проведено
производство по чл.51 от ЗН. Със
заявлението се претендира ½ от посочения в извлечението от счетоводни
книги дълг, съобразно наследствения дял на лицето. Вземането на банката е предсрочно изискуемо,
за което наследникът на длъжника е надлежно уведомен. Прави се искане за отмяна
на обжалваното разпореждане и уважаване на заявлението за издаване на заповед
за незабавно изпълнение.
За да се
произнесе по частната жалба, съдът съобрази следното:
Производството по гр.д. №1271/2020г.
на ВРС
е образувано по заявление от „Банка ДСК“ЕАД гр.София за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу Ю.Р.А.
с адрес гр.Варна, като приел наследството наследник на кредитополучателя А. С.
Р., за следните суми: 1737.15 лева част от главница по договор за кредит за
текущо потребление от 16.09.2014г., 1156.95 лева част от възнаградилтена
лихва за периода 07.10.2014г. до 20.11.2019г., 114.65 лева част от дължимо
обезщетение за забава за периода 07.11.2014г. – 20.11.2019г., 34.26 лева част
от обезщетение за забава за периода 21.11.2019г. – 31.01.2020г. и 60 лева част
от дължими заемни такси.
В т. 14
от заявлението е посочено, че кредитът е отпуснат на А. С. Р., която е починала
на 26.10.2014г. Установените съгласно представеното удостоверение наследници са
поканени по реда на чл.51 от ЗН, за което е образувано ч.гр.д.767/2016г. на
РС-Провадия. Установените наследници са загубили правото да приемат
наследството или са се отказали от него с изключение на Ю.Р.А., която е приела
наследството и А. А. М., по отношение на която производството е прекратено
поради невъзможност за лично призоваване по делото. Претендира се ½ от
задълженията по договора с оглед наследствения дял на приелия наследството
наследник.
В
представеното към заявлението извлечение от сметка е посочено, че
кредитополучател е А. С. Р., а Ю.Р.А. е посочена в качеството й на наследник на
длъжника. Представени са актове на съда по чл.51 от ЗН по гр.д. 767/2016г. на
ПРС и удостоверение за наследници на посочения в заявлението длъжник.
С атакуваното разпореждане първостепенният съд е отхвърлил заявлението
като неоснователно, като се е мотивирал единствено със съображението, че
заповедният съд не може да изследва факти, стоящи извън представеното
извлечение от счетоводни документи, каквито са наследствените права на
кредитополучателя.
Частната
жалба е подадена в законоустановения срок, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен
интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
В преценката си по основателност на частната жалба съдът не
е обвързан от посочените в жалбата оплаквания. Съгласно разрешението, дадено с
ТР по т.д. №6/2017 г. на ВКС,
ограниченията относно обхвата на
дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269,
изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба.
Основателни са оплакванията в жалбата, че обжалваното
определение е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 4г от ТР 4/2013г. В същото е дадено
задължително тълкуване, че в хипотезата на универсално правоприемство
няма основание да се откаже издаването на заповед за незабавно изпълнение по
заявление от или срещу универсалния правоприемник на посочения в документа по чл. 417 ГПК кредитор, съответно длъжник. Съобразяването на
настъпилото преди подаване на заявлението универсално правоприемство
е наложително, тъй като легитимирани да участват във всяко производство пред
съд са именно субектите на съответното материално правоотношение, от което
произтича предявеното право. Същевременно съдът е в състояние служебно да
провери наличието на универсално правоприемство -
чрез справка в Национална база данни "Население" по реда на чл. 385, ал. 2 ЗСВ за физическите лица, респ. чрез справка в Търговския
регистър - за търговците, т. е. установяването на универсалното правоприемство не предполага представяне на доказателства,
които стоят вън от документа по чл. 417 ГПК. В случая в документа по чл.417 от ГПК посоченият в
заявлението длъжник фигурира именно в качеството си на наследник на кредитополучателя.
Представени са и официални документи, че наследникът е призован към наследяване
и е приел наследството, които обстоятелства поначало подлежат на установяване в
исковото производство.
По
изложените съображения съдът приема, че не е налице посоченото в разпореждането
основание за отхвърляне на заявлението.
След преценка на останалите материалноправни предпоставки за основателност на искането,
настоящата инстанция намира, че същото подлежи на отхвърляне, но на друго
основание – липса на представени надлежни доказателства за настъпване
изискуемостта на вземането. Когато според представения документ изискуемостта е
поставена в зависимост от дадено обстоятелство, настъпването на това
обстоятелството трябва да е удостоверено с официален или с изходящ от длъжника
документ – чл.418, ал.3 ГПК. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем по смисъла
на чл.60, ал.2 ЗКИ представлява такова обстоятелство, тъй като предполага
допълнително изявление на кредитора, което не е инкорпорирано в документа по
чл.417 от ГПК. Касае се за потестативно право, което
се упражнява чрез едностранно волеизявление на кредитора, като преобразуващият
ефект настъпва с получаването му от длъжника.
В разглеждания случай са
представени доказателства за връчване на уведомлението за предсрочна
изискуемост чрез ЧСИ по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. В чл.43 от ЗЧСИ е
предвидено, че връчването на книжа се извършва при условията и по реда на чл.
37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс. По силата на посоченото
препращане, за
да се приеме, че е налице редовно връчване на основание чл. 47, ал.5 ГПК,
следва да бъдат предприети последователно всички процесуални действия,
предвидени в чл. 47, ал.1 до ал.3 ГПК /изм. с ДВ бр. 86 от 2017 г./. Правният
извод на частния съдебен изпълнител за редовност на връчването не обвързва
съда, който извършва самостоятелна преценка по приложението чл.47, ал.5 от ГПК.
Процедурата за фингирано връчване е двуфазна и включва залепване на
уведомление по постоянен и настоящ адрес при спазване на предвидените в закона
изисквания и уведомяване по месторабота. В представените констативни протоколи
от 03.05.2019г. и 11.10.2019г. на ЧСИ Н. Георгиев е удостоверено надлежно
изпълнение на първия етап от процедурата - залепване на уведомление по постоянния
и настоящия адрес на длъжника Ю.Р.А. ***/ след три посещения в рамките на един
месец, едно от които в неприсъствен ден и поставяне в пощенска кутия, както и
неявяването на адресата в двуседмичен срок за получаване на книжата. Липсват
данни за изпълнение на изискването за връчване по месторабота, съответно по местослужене или мястото за осъществяване на стопанска
дейност на длъжника. За целта връчителят е длъжен да
извърши служебна справка за регистрирани трудови договори и участие в търговски
дружества. Доказателства в тази насока не са представени. Съдържащото се в
констативните протоколи изявление на ЧСИ, че възложителят не му е предоставил
информация адресатът да се намира в трудови правоотношения, няма значението на
официално удостоверяване, тъй като не е резултат от дължимата служебна проверка
за адрес по месторабота.
С оглед изложеното
следва да се приеме, че връчването на уведомлението за предсрочна изискуемост е
нередовно, тъй като процедурата по чл.47 от ГПК е изпълнена само по отношение
на постоянния и настоящ адрес, но не и по месторабота на длъжника. След като
процедурата по връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост до длъжника
е опорочена, се налага извод, че потестативното право
на банката по чл.60, ал.2 от ЗКИ не е надлежно упражнено.
Липсата на
доказателства за настъпила изискуемост на удостоверените в документа по чл.417
от ГПК вземания към момента на подаване на заявлението обуславят неговата
неоснователност.
С оглед изложеното
обжалваното разпореждане, с което заявлението е отхвърлено, следва да бъде
потвърдено, макар и по различни от изложените в него съображения.
По изложените съображения
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №4671/04.02.2020г.,
постановено по гр.д. №1271/2020г.
по описа на Варненски районен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.