Решение по дело №572/2019 на Административен съд - Монтана

Р Е Ш Е Н И Е № 184

гр. Монтана,14.04.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 5 март 2020 г. в състав: 

Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА

при секретаря: ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, V състав, Адм.д. № 572 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 53б от ЗКИР, вр. чл. 144 от АПК.  

Образувано е по жалба на Ф.Й.В. и Н.Д.Р. *** чрез Н.Р. срещу Заповед № 14-23 от 25.09.2019 г. на Изпълнителен Директор на АГКК гр. София, обнародвана в ДВ бр. № 81/15.10.2019 г., В ЧАСТТА, касаеща ПИ 21840.204.280, ПИ 21840.204.282 и ПИ 21840.204.214.

           

В жалбата се твърди, че със Заповедта са засегнати техни прави и законни интереси. По отношение на Поземлен имот с идентификатор 21840.204.280 с площ от 1072 кв.м., друг вид недървопроизводителна горска площ, неправилно като собственик е посочено лицето Й*** П*** В*** , чието имуще­ство е поделено след извършване на дел­ба. При извършена справка в АГКК в гр. София, се установи, че по идентификатор имота не отговоря на нито един от имотите описани в делбения протокол, като за тях не е ясно дали това е нов такъв. В този случай при отнемане на площ от него, би следвало да бъ­дат обезщетени. За Поземлен имот с идентификатор 21840.204.282 с площ 5345 кв.м., ливада, собственост на Н.Д.Р., възраженията са същите. Твърди се липса на яснота кои са засегнатите имоти, защо са с по-малка площ и какво е основанието наложило промяната. По отношение на Поземлен имот с идентификатор 21840.204.214, с площ от 1319 кв.м., друг вид недървопроизводителна горска площ, посочва, че собственик на този имот, видно от извършената делба, е Д*** Д*** М*** , а не нейният наследодател Й*** П*** В*** , както е записано в КККР.

Ответната страна – Агенция по геодезия картография и кадастър, гр. София, не взема становище по жалбата.

Заинтересованата страна - Агенция „Пътна инфраструктура”, гр. София, чрез процесуалния си представител юрк П. моли оспорената Заповед да остане в сила.

Доказателствата по делото са писмени. Изслушано е заключение на вещо лице със специалност геодезия и картография – основно и допълнително.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:  

Със Заповед № РД-18-300/01.02.2018 г. на Изпълнителен директор на АГКК за одобряване на КККР за неурбанизираната територия в землището на с. Доктор Йосифово.

Съгласно публикувано съобщение в ДВ бр. № 64/13 08 2019 г. Агенция по геодезия, картография и кадастър на основание чл. 51, ал. 4 от ЗКИР съобщава, че започва производство по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Доктор Йосифово. 

С оспорената Заповед № 14-23 от 25.09.2019 г. на Изпълнителен Директор на АГКК гр. София е одобрено изменението в КККР на с. Доктор Йосифово.   

Представеният по делото Проект на изпълнителя за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на с. Доктор Йосифово, съдържа доклад за извършените дейности, съвместна карта на данните от КК и заснемането, текстова и графична част, в това число геодезическите измервания, списък на засегнатите имоти.

Със заключението на вещото лице Д.Д. се установява, че изменението в кадастралната карта се състои в заснемане и нанасяне на асфалтов път от републиканската пътна мрежа III-112 /Монтана-Видин/, в участъка преминаващ през землището на Доктор Йосифово, построен преди 1989 г. Нанасянето е в съответствие с чл. 54-75 от Наредба № РД-02-20-2/28.08.2018г. за проектиране на пътищата (т.е. нанасят се всички елементи на пътното платно - платно за движение, ленти за принудително спиране, банкети, странични разделителни ивици и др.), при което се засяга част от площта на поземлените имоти граничещи с пътя. Изменението засяга два имота, които получават нови идентификатори и площи. Записванията отнасящи се до собствеността остават непроменени. Първият имот е с идентификатор 21840.204.8 (номер по КВС 204008), с площ от 5492 кв.м., записан на Н.Д.Р., който имот получава нов идентификатор, а именно 21840.204.282 и площ от 5345 кв.м. Като собственик остава записан Н.Д.Р.. Вторият имот е с идентификатор 21840.204.214 (номер по КВС 000214), с площ от 1319 кв.м, записан на н-ци на Й*** П*** В*** , получава нов идентификатор 21840.204.280 и площ от 1072 кв.м. Като собственици остават записани н-ци на Й*** П*** В*** . Отразяването на границите на имоти с идентификатори 21840.204.8 (номер по КВС 204008) и 21840.204.214 (номер по КВС 000214) в кадастралната карта преди изменението съответстват на границите на същите имоти, отразени в КВС (Картата на възстановената собственост). При огледа на място, вещото лице констатира, че в границите на имот с идентификатор 21840.204.8, преди изменението е изградена бетонова канавка, която продължава на югоизток в имот с кратък номер 204.15. В този процесен имот, попадат 23.50 л.м. от канавката, която на скицата-Приложение № 1 към експертизата, е нанесена с два успоредни пунктира по отсечка между точки 69, 63, с ширина 1.50 м. От асфалта до канавката терена е почистен - оформен е банкет. В забележка посочва, че в част от имота е оформена и площадка /трошен камък/, с неправилна форма за паркиране и обръщане на превозни средства, която е оцветена в жълто на скицата, приложена към СТЕ, но тя не е предмет на Заповедта. За имот с идентификатор 21840.204.214 по протежение на имота в североизточната му част на разстояние 3 м от асфалта е изпълнен насип от трошен камък, който тангира с границата на имота, преди изменението. Като забележка посочва, че насипа е пътно съоръжение. В кадастралната карта са отразени границите на имотите, така както са по КВС /Картата на възстановената собственост/ преди изменението. /л. 143/. В проекта за поправка на явна фактическа грешка, границите на имотите преди изменението са нанесени с черен цвят и видно от приложената скица същите тангират с асфалта, а границите по проекта отразяващи обхвата на пътя, съгл. чл. 5, ал. 2 от Закона за пътищата посл. изм. 2019 г. са с червен цвят. В жалбата са посочени още девет имота, които не са предмет на обжалваната заповед и не се засягат от настоящето изменение. В с.з. пояснява, че границите на имотите преди изменението, са тангирали с изградения асфалт, така са нанесени и по КВС. След изменението вече границите на имотите тангират с края на обхвата на пътя, в който влизат елементите от неговия обхват. Няма изменение между частни съседни имоти и/или второстепенния път, изменението е между републиканския път и цитираните по-горе имоти. В тази връзка на скицата Приложение № 1 синята линия отразява асфалта, която същевременно съвпада и с кадастралната граница на имотите, а червената линия отразява проекта за изменението на ЯФГ. Техническият паспорт на пътя е от 1975 г., което показва, че същият е изграден през тази година, тъй като технически паспорт се издава преди въвеждането му в експлоатация.  Канавката скицата приложение е отразена в т. 69 и 63 и тя е елемент от пътя като предназначението й е да отвежда водите. Площадката, която не е част от проекта, но захваща част от двата имота, на Приложение № 1 е очертана в жълто. Насипа е част от обхвата на пътя и предпазва пътя от свличане. Установява разликите, посочени в чл. 81, ал. 6 от Наредбата, така както са посочени там, тъй като преди координатите на точките са съвпадали с координатите на асфалта, а сега вече координатите на точките на имота, съвпадат с ограничителната ивица (червената линия). Пътят, до изменението, не е бил отразен с прилежащите му части (обхвата на пътя), т.е. с всички негови елементи, а е нанесен само асфалтовият път.  

По делото са представени още удостоверение за раждане на Н.Д.Р., удостоверение за наследници на Й*** П*** В*** , актове за собственост – Нотариален акт и Протокол по гр.д. № 70673 от 2012 г. по описа на РС Монтана, с който е одобрена сключена между страните спогодба за делба, Служебна заявка, писма от ОПУ, Решение № 10РС за възстановяване на собствеността върху отнети гори и земи от горския фонд в землището на с. Д-р Йосифово от 16 04 2004 г. на Об Служба по Земеделие и гори, гр. Монтана, писмо от ОД „Земеделие”, гр. Монтана, доказателства за извършените обявления на оспорената Заповед.  

С Разпореждане от 03.12.2019 г. /л. 43/ съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, дал е допълнителни указания за попълване на делото с относими към спора доказателства и е допуснал изслушването на вещо лице.

При горната фактическа обстановка, която не се оспорва от страните по делото,  съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на оспорване акт и в законоустановения срок. От доказателствата по делото се установява, че жалбата е подадена на 13.11.2019 г., видно от щемпела на административния орган /л. 3/, а оспореният административен акт е публикуван на 15.10.2019 г. в ДВ бр. 81 издаден на 15.10.2019 г. /л. 11/, поради което се явява допустима за разглеждане по същество. 

Настоящият състав счита, че производството е недопустимо по отношение на оспорващата Ф.Й.В. и поземлен имот с идентификатор 21840.204.214 /номер по КВС 000280/, тъй като за същата не е налице правен интерес от обжалване на Заповедта, поради което производството по отношение на нея следва да бъде прекратено. От значение в тази връзка е чл. 51, ал. 3 от ЗКИР, според който текст измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват по заявление от собственик, друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от ведомство или община. Това са и лицата, за които е налице правен интерес от оспорване на одобрените изменения, по смисъла на чл. 159, т. 4 от АПК.

От една страна следва да се има предвид, че самото изменение не е за промяна в записа, касаещ имената на собствениците в КККР, а се отнася до изменение в границите, номерата и площите на имотите, т.е записите по собствеността на имотите не е предмет на оспорената Заповед. В тази връзка и лицето, чийто права пряко са засегнати от издадената Заповед е Д*** Д*** М*** , която е собственик на имота  а от това лице няма подадена жалба.

От значение за повдигнатия въпрос е и § 32, ал. 2 и § 33, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗКИР /ДВ бр. 57/2016 г./, според който Общинската служба по земеделие предава на службата по геодезия, картография и кадастър в 14-дневен срок от поискването одобрените планове, карти и регистри по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, които не са предадени по реда на § 6, ал. 1, т. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър до влизането в сила на този закон. Плановете, картите и регистрите към тях се предоставят безвъзмездно. Получените данни по § 32, ал. 2 се преобразуват в кадастрална карта и кадастрални регистри от Агенцията по геодезия, картография и кадастър съгласно изискванията на наредбите по чл. 26, ал. 4 и чл. 31.

В случая видно от Заповед № РД-18-300/01.02.2018 г. на Изпълнителен директор на АГКК КККР за неурбанизираната територия в землището на с. Доктор Йосифово е одобрена месец февруари 2018 г., като Общинската служба по земеделие към съответната Община е лицето, което е следвало да подаде актуалната информация към АГКК за нейното отразяване в КККР, съгласно § 32, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗКИР, предвид извършената делба на имота. Дори да се приеме, че записът в КККР е волеизявление, с което се създават права, каквото не е, тъй като самото записване не създава права, а единствено ги обявява, то въпреки че това волеизявление представлява индивидуален административен акт по смисъла на закона, същото не създава правен интерес за това лице да оспорва този акт, тъй като неговите права и законни интереси не са засегнати/накърнени, а това е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата. След като Ф.Й.В. не е собственик на имота, за който е одобрено изменение /стар идентификатор 21840.204.214 и нов идентификатор 21840.204.280/, то за същата не е налице правен интерес от оспорване, тъй като върху този имот тя няма права, респ. не й се засягат такива. В случая грешното записване в КККР би могло да се отстрани лесно и ефективно с подаване на заявление от страна собственика на имота, в който смисъл е чл. 51, ал. 3 от ЗКИР.

По отношение на компетентността на административния орган, издал оспорената Заповед.

Съгласно чл. 53б, ал. 5, т. 2 от ЗКИР - Измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти по чл. 51, ал. 1, т. 3 се извършват със заповед на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, когато изменението засяга повече от 50 поземлени имота.

От представените по делото Служебна заявка и обявления в ДВ бр. № 81/2019 г. и ДВ бр. № 64/2019 г. е видно, че изменението засяга повече от 50 поземлени имота, поради което настоящият състав приема, че Изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър е компетентният по закон орган да издаде Заповед от вида и характера на оспорената.

По отношение законосъобразността на оспорената Заповед.

Съгласно чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКИР - Кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на явна фактическа грешка. 

Съгласно чл. 51, ал. 4 от ЗКИР  – За започване на производството по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри по ал. 1, т. 2 и 3 за територии, в които попадат повече от 50 поземлени имота, уведомяването на заинтересованите лица се извършва от Агенцията по геодезия, картография и кадастър чрез обявление, обнародвано в "Държавен вестник". Обявата се разгласява на подходящи места с публичен достъп в сградите на службата по геодезия, картография и кадастър, общината и кметството по местонахождение на имотите. Обявяването в сградите на службата по геодезия, картография и кадастър, общината и кметството по местонахождение на имотите се извършва в 5-дневен срок от обнародването в "Държавен вестник". 

Съгласно чл. 53б, ал. 4 от Наредбата - Агенцията по геодезия, картография и кадастър изпраща проекта за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти по ал. 2 на директора на областна дирекция "Земеделие" за съгласуване относно обезщетяване по реда на чл. 10б от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, съответно на чл. 6 и § 8 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд. При липса на основание за обезщетяване директорът на областна дирекция "Земеделие" връща проекта с мотивирано становище.

Съгласно чл. 81, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-5 от 15 12 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /Наредбата/ - Явна фактическа грешка в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти се отстранява от Агенцията по геодезия, картография и кадастър при констатирането й по заявление от заинтересовано лице или при установяването й от службата по геодезия, картография и кадастър.  

Съгласно чл. 81, ал. 6 от Наредбата – Явна фактическа грешка се констатира, когато разликите ΔS_i по чл. 18, ал. 5 между идентични точки от границите на имотите от кадастралната карта и картата на възстановената собственост са в допустимите норми, а разликите между идентични точки от границите на имотите, от картата на възстановената собственост и определените с геодезически измервания не отговарят на изискванията за точност.

Съгласно чл. 81, ал. 10 от Наредбата - Извън случаите по ал. 9 за имотите, за които е получено мотивирано становище за липса на основание за обезщетяване, се издава заповед по чл. 53б, ал. 5, т. 1 или 2 ЗКИР.

Съгласно § 1, т.  9 от ДР на ЗКИР – По смисъла на този закон "Явна фактическа грешка" е несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1, както и несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31.

Безспорно е, че с извършеното изменение в КККР се засягат площите на имотите, предмет на Заповедта, като същите се намаляват, включително и имота на оспорващия, който остава единствената страна с правен интерес за разглеждане на жалбата му по същество. Намаляването на площта на имота е в резултат на заснемане и нанасяне на асфалтов път от републиканската пътна мрежа III-112 /Монтана-Видин/ с прилежащите му части (обхвата на пътя), т.е. с всички негови елементи, в който смисъл е заключението на вещото лице, което заключение съдът кредитира като дадено обективно, безпристрастно и в съответствие с останалите доказателства по делото. От същото се установява още, че републиканският път е изграден през 1975 г., като е нанесен единствено пътното платно /асфалтовият път/, без останалите негови елементи – канавка, насип, които имат защитно и отводнително предназначение.    

Спорът между страните обхваща единствено въпросът за обезщетението за площта от имота, която с изменението се включва в границите на републиканския пьт и дали процедурата по това обезщетение следва да се проведе преди да се извърши изменението в КККР или собственикът на имота вече да е обезщетен за частта от имота, с която се намалява последният. 

Този състав на Административен съд Монтана, счита, че оспорената Заповед е издадена в съответната законова писмена форма, без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са самостоятелно основание за нейната отмяна. В тази връзка, процедурата визирана в ЗКИР и Наредбата по неговото приложение е спазена, а от значение са единствено съществените, не и несъществени процесуални нарушения, т.е. такива, които в случай, че не бяха допуснати, биха довели до друго, различно решение на административния орган.  

По отношение на процедурата за обезщетение, съдьт счита, че същата не е уредена в ЗКИР, а процедурата по изменение на КККР е отделна и самостоятелна и не е обвързана като резултат с процедурата по обезщетение. ЗКИР единствено предвижда АГКК да изпрати проектът за изменение на КККР на директора на ОД „Земеделие”, за съгласуване относно обезщетяване на засегнатите лица, в който смисъл е чл. 53б, ал. 4 от ЗКРИР, което изискване на закона административният орган е изпълнил. /л. 128, 129/ Въпреки, че ЗКИР предвижда такава процесуална възможност и ред за съгласуване на проекта с ОДЗ с оглед евентуално обезщетяване, то процедурата по обезщетение е независима и отделна такава и правните последици/резултатът от нея нямат преюдициално значение, респ. не влияят върху процедурата по изменение на кадастралната карта и регистъра към нея. Това е така, тъй като  при наличието на становище за липса на основание за обезщетение, административният орган независимо от последното, е в правомощията си да одобри изменението в КККР, така както предвижда чл. 53б, ал. 5, т. 2 от ЗКИР, вр. с чл. 81, ал. 10 от Наредбата. След като процедурата по обезщетяване не е обвързана в условие на преюдициалност с процедурата по изменение на КККР, то въпросът за обезщетение на засегнатите от изменението лица е ирелевантен за това производство.

С оглед твърденията на страните и при извършената служебна проверка, с оглед обхвата на нормата на чл. 168 от АПК, съдът намира, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в изискваната от закона форма, без да се констатират нарушения на процесуалния и материалния закон, респ. на неговата цел.

  

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 от АПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалбата на Ф.Й.В. срещу Заповед № 14-23 от 25.09.2019 г. на Изпълнителен Директор на АГКК гр. София, обнародвана в ДВ бр. № 81/15.10.2019 г., В ЧАСТТА, касаеща ПИ 21840.204.280 /стар идентификатор 21840.204.214/.    

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Д.Р.,*** чрез Н.Р. срещу Заповед № 14-23 от 25.09.2019 г. на Изпълнителен Директор на АГКК гр. София, обнародвана в ДВ бр. № 81/15.10.2019 г., В ЧАСТТА, касаеща ПИ 21840.204.282 /стар идентификатор 21840.204.8/.   

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 дневен от неговото съобщаване.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: