Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260075, гр. Пловдив, 15.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, VІ н.с., в публичното заседание на 17.12.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. КАЛИБАЦЕВ
при секретаря Маргарита Георгиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 6551/2020г. по описа на ПРС, VІ н.с., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 534707-F543683 от 01.09.2020г. на Заместник директор на ТД на
НАП гр.Пловдив, с което на „МЕГЗ 38" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Раковски, ул. „Владая“ 2, представлявано от М.И.К., с
ЕГН: ********** на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложено административно
наказание „Имуществена санкция" в размер на 3000 лв. /три хиляди лева/ за
извършено административно нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
По съображения изложени в
жалбата си „МЕГЗ 38" ЕООД моли Съда да отмени процесното
наказателно постановление като незаконосъобразно. Редовно призовано, в съдебно
заседание дружеството-жалбоподател се представлява от адв. Н., който поддържа
жалбата и моли да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Въззиваемата
страна чрез процесуалния си представител – гл. юрк. Д.
оспорва жалбата и моли съда да потвърди наказателното постановление. Навежда
доводи за безспорно установено нарушение, извършено от жалбоподателя и за липса
на процесуални нарушения. Претендира разноските за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен
срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Дружеството-жалбоподател „МЕГЗ 38“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Раковски, ул.
„Владая“ № 2, представлявано от М.И.К., извършвало търговска дейност - онлайн
търговия с дрехи и аксесоари. На 14.01.2020г., същото подало Заявление за
регистрация по ЗДДС с вх. № 303912000085707/14.01.2020г. В тази връзка
започнала проверка за установяване наличието на основания за регистрация по
ЗДДС от служители към ТД НАП – гр. Пловдив, сред които и свид.
С.Т.В., на длъжност „инспектор по приходите“ в ТД на НАП-Пловдив. От изискани и
представени от проверяваното дружество документи, справки, и писмени обяснения,
както и писмени обяснения от трети лица, било установено, че първата продажба,
свързана с дейността му била извършена на 13.04.2018г. Пратката била приета от Спиди АД /въз основа на сключен договор между Спиди АД и Мегз 37 ЕООД/ на
посочената дата - 13.04.2018г., като при
предаването й не бил издаден фискален касов бон или друг документ, отговарящ на
изискванията на Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, тъй като за извършваната търговска дейност,
търговецът не бил регистрирал ФУ. Същата била платена чрез РКО за наложен
платеж в размер на 5 667 лв. на 16.04.2018г.
При проверката се установило, че дейността на „МЕГЗ 38“ ЕООД представлявала „разносна търговия“ по смисъла
на § 1, т. 1 от ДР на Наредба Н-18 на МФ от 13.12.2006 г., предвид, че същото
извършвало продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна
заявка. Било счетено също, че по реда на чл.25, ал.2 от Наредба № Н-18 /2006 г.
при разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл. 3 от Наредба Н-18 на МФ от
13.12.2006 г. и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на
купувача при плащането, освен когато плащането по продажбата се регистрира и
отчита чрез фискално устройство на мястото на предаване на стоката или
услугата.
Затова и служителите на приходната агенция са приели, че с оглед
спазване на нормативните разпоредби, извършените продажби, свързани с основната
дейност на дружеството - продажби чрез електронен магазин, е следвало да бъдат
отчитани чрез използването на монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано
в НАП фискално устройство от датата на започване на дейността в обекта /в
случая-първата изпратена по куриер пратка/, а именно 13.04.2018 г. От извършена
справка в информационната система на НАП се установило, че „МЕГЗ 38“ ЕООД нямало
регистрирано в НАП ФУ.
Проверката била документирана с протоколи по
чл.50 от ДОПК с № **********/28.01.2020г. и № 16000013516/07.04.2020г.
Въз основа на така извършените констатации, свидетелят С.Т.В. съставила
АУАН № F543683/13.04.2020г. срещу „МЕГЗ
38“ ЕООД за нарушение на чл. 7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, чл.118,
ал.4, т.1 от ЗДДС, като е приела, че нарушението е било извършено на 13.04.2018
г. в гр. Раковски и е довело да неотразяване на приходи. Същото е било
констатирано на 07.04.2020 г. в ТД на НАП Пловдив, гр. Пловдив при преглед на
предоставени справки и документи в хода на извършване на проверка.
Въз основа на издадения АУАН било издадено обжалваното НП, с което на „МЕГЗ
38“ ЕООД, на основание чл.185, ал.2, от ЗДДС е наложено административно
наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3 000 лева, за нарушение на чл.7,
ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
В качеството на свидетел по делото бе разпитан съставителят на акта С.Т.В.,
която потвърждава авторството на АУАН и поддържа описаните в него констатации.
Свидетелят в допълнение сочи, че проверката е била извършена по повод подадено
по инициатива на дружеството-жалбоподател Заявление за регистрация по ЗДДС. От
предоставените по електронен път документи от проверяваното лице, както и от
куриерите „Еконт“ и „Спиди“
било установено, че дружеството извършвало онлайн търговия и получавало
наложени платежи, за който нямало издадени касови бележки по причина, че
липсвало фискално устройство. Провереното дружество „Мегз
38“ ЕООД никога не било регистрирало фискално устройство, и нямало открита
разплащателна сметка. Свидетелят В. подчертава, че конкретното нарушението било
установено въз основа на представени от „Спиди“ АД
документи, от които станало ясно, че имало получен наложен платеж на 16.04.2018
г., но актосъставителят заявява, че няма спомен какъв документ е издавал
куриерът на клиента при връчване на пратката.
Съдът кредитира показанията
на свидетеля като обективни, логични, последователни и съответстващи на
писмените доказателства по делото.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
С оглед събрания по делото доказателствен материал
съдът намира, че лицата, занимаващи се с търговия през интернет за продажба на
стоки, каквото безспорно е и дружеството-жалбоподател, следва да отчитат
продажбите си по реда, определен в Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/ и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажби в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин на МФ /Наредбата/ и когато не са налице
изключенията, предвидени в наредбата.
Въпреки
изложеното по-горе Съдът счита от правна страна, че наказателното постановление
е НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и като такова следва да бъде ОТМЕНЕНО. Това е така, тъй
като е налице липса на надлежно описание на нарушението от фактическа страна,
дадено от актосъставителя и наказващия орган в
съставените от тях административни актове.
В тази връзка както в АУАН,
така и в НП поведението на жалбоподателя е било квалифицирано като нарушение на
разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, която
задължава лицата по чл.3 да монтират, въведат в експлоатация и използват
регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.
Съответно лицата по чл.3, ал.1 от Наредбата са тези, които извършват продажби
на стоки и услуги в търговски обекти, освен когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит
или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато
плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен
или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл.26, ал.1,
т.1, 4, 7 и 8 от Наредбата. В продължение на горното разбиране разпоредбата на
чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата позволява, когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1 от
Наредбата да не се издава касова бележка от ФУ или ИАСУТД.
В разглеждания казус при
описание на санкционираното деяние и обстоятелствата по неговото извършване е
посочено, че процесната пратка, предадена на
13.04.2018 г. на „Спиди“ АД е била платена на
16.04.2018 г. чрез РКО за наложен платеж за сумата от 5 667 лв. Според
даденото в §1, т.12 от Допълнителните разпоредби на Закона за пощенските услуги
/ЗПУ/ определение „наложен платеж“ е допълнителна услуга, при която пощенската
пратка се доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума.
Същевременно в АУАН и НП е посочено, че дружеството е осъществявало онлайн
търговия, към която е приложима разпоредбата на §1, т.1 от ДР на Наредба Н-18
на МФ от 13.12.2006 г. и която определя „разносната търговия“, като състояща се
в продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка,
в какъвто смисъл са фактите посочени в обжалвания акт. По реда на чл. 25, ал. 2
от Наредба № Н-18/2006 г. при разносна търговия фискалната касова бележка се
издава от лицето по чл. 3 и се предава на разносвача, който от своя страна я
предоставя на купувача при плащането, освен когато плащането по продажбата се
регистрира и отчита чрез фискално устройство на мястото на предаване на стоката
или услугата.
При преценка на посочената за
нарушена правна норма съдът счита, че описанието на нарушението в НП не е пълно
и не е достатъчно ясно. Липсва посочване какво точно действие е налагало
издаване на касов бон, а оттам и да се е породило задължението за въвеждане в
експлоатация на ФУ/ИАСУТД. Това се дължи на фактическия състав на нарушението,
доколкото правната норма допуска множество изключения от задължението за
издаване на касов бон, респ. въвеждане в експлоатация, монтиране и регистриране
на ФУ/ИАСУТД. Чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен
превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод
по чл. 3, ал. 1 от Наредбата последната разпоредба позволява да не се издава
касова бележка от ФУ или ИАСУТД. Затова и съдът счита, че конкретното поведение
на дружеството следва да бъде ясно посочено като се отрази как действително е получило
същото плащането, за да бъде отграничено от
хипотезите на липса на задължение за издаване на бон. Вместо това органите на административнонаказателното производство са се ограничили
в посочване, че доставката „е платена чрез РКО за наложен платеж“. Разходният
касов ордер представлява документ, който се издава при плащане, но не позволява
да се прави предположение, че плащането е касово, особено като се има предвид,
че е извършено чрез доставчик-куриер, който разполага с лицензия на пощенски
оператор за извършване на пощенски паричен превод. Недопустимо е да се тълкува
НП и АУАН и да се изследва въпросът какъв по-точно начин на плащане е приел
наказващия орган, че да дефинира поведението на жалбоподателя като наказуемо.
Липсата на такова посочване води и до невъзможност за съда да прецени и дали не
е налице някое от допустимите изключения, когато дружеството не би следвало да
бъде наказвано. Предвид на това, съдът намира, че АУАН и НП не съдържат пълно
описание на релевантните към фактическия състав на нарушението обстоятелства и
тези при които е извършено, като по този начин се е достигнало до неизпълнение
за разписаните в чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН изисквания относно
съдържанието на актовете. С това към момента на издаване на НП и наказване на
санкционираното лице е било допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, което е ограничило правата на жалбоподателя по начин, че да не може да
организира адекватно защитата си и да реализира правата си в пълен обем.
Нарушението не може да бъде санирано едва във въззивното производство, поради което наказателното
постановление следва да се приеме за незаконосъобразно и да бъде отменено на
това основание.
Предвид изхода на делото и на осн. чл.63, ал.3 от ЗАНН въззиваемата страна следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя разноските за адвокатско възнаграждение. В
случая от жалбоподателя са претендирани разноски за
адвокатско възнаграждение по делото в размер на 528 лева, като са на лице
доказателства, че действително е платена сумата. Съгласно чл. 18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т. 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимият
хонорар при имуществена санкция в размер
на 3000 лева е 440 лева. Тъй като адвокатът е регистриран по ЗДДС, то
по силата на параграф 2а от ДР на Наредбата в размера на дължимия хонорар,
следва да се включи и ДДС, като общият размер следва да бъде именно претендираният от 528 лева.
Мотивиран от изложеното, и
на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 534707-F543683 от 01.09.2020г. на Заместник директор на ТД на
НАП гр.Пловдив, с което на „МЕГЗ 38" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Раковски, ул. „Владая“ 2, представлявано от М.И.К., с
ЕГН: ********** на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложено административно
наказание „Имуществена санкция" в размер на 3000 лв. /три хиляди лева/ за
извършено административно нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите ДА ЗАПЛАТИ на „МЕГЗ
38" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Раковски, ул. „Владая“ 2, представлявано от М.И.К., с ЕГН: ********** сумата в размер на 528 лв /петстотин двадесет и осем/ лева, представляваща
разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му
пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.Г.