Определение по дело №49860/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 15001
Дата: 8 април 2024 г. (в сила от 8 април 2024 г.)
Съдия: Кристиян Росенов Трендафилов
Дело: 20231110149860
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 15001
гр. София, 08.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110149860 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от М. И. К., чрез адв. П.,
срещу А. А. С..
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с
оглед направените доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3,
изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
24.10.2022 г., на игрището на спортен комплекс „(ФИРМА)“, в кв. „С.“, гр. София, била
проведена футболна среща между отборите на „V.” и „Д.“ от турнира на Българска
аматьорска футболна лига. Сочи, че се състезавал за отбора на „V.”, а ответникът за
противниковия отбор, като двамата не се познавали. По време на срещата, при игра за
топката, между ищеца, който бил нападател и ответника като защитник, възникнала
конфликтна ситуация, при която ответникът предупредил М. К. да не го „подпира“ по гърба
с ръце, а ищецът му направил забележка за агресивната игра, на която получил отговор, че
„сега ще види“. В хода на футболната среща, бидейки с гръб към ищеца и играейки за
топката, при завъртането си ответникът ударил ищеца с лакът в областта на дясното ухо.
Ищецът твърди, че вследствие на удара изпитал силна болка и паднал на терена, като за
извършеното нарушение ответникът бил санкциониран с жълт картон. Навежда доводи, че
потърсил медицинска помощ в УМБАЛ „Ц. Й. – ИСУЛ“, където на 26.10.2022 г. претърпял
оперативна интервенция. На 15.11.2022 г. ищецът бил прегледан от съдебен лекар, който
установил наличието на травматично разкъсване на тъпанчевата мембрана на дясното ухо в
задните квадранти. В издаденото медицинско удостоверение № 41/2022 г. било посочено, че
травмата може да се получи по заявения от пострадалия начин – при удар с лакът в областта
на ухото, като посоченото травматично увреждане причинило на ищеца временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. На 09.03.2023 г., при извършено
аудиометрично изследване на ищеца, било установено намаление на слуха на дясното ухо с
1
8%. Ищецът твърди, че след настъпилото събитие търпи постоянни неимуществени вреди.
Нанесеното травматично увреждане му причинило болка от разкъсването на тъпанчето в
момента на причиняването му, като търпял болка и вследствие на оперативното лечение.
Поддържа, че към датата на исковата молба продължава да търпи болки в ухото и главата,
както и постоянен дискомфорт. Вследствие от настъпилото събитие било разклатено и
психическото му състояние, като изпитвал симптоми на тревожност, раздразнителност,
потиснато настроение, липса на апетит и нарушения на съня. В тази връзка счита, че
ответникът следва да му заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди,
настъпили в резултат на нанесеното травматично увреждане, представляващо разкъсване на
тъпанчевата мембрана на дясното ухо в задните квадранти. Моли съда да осъди ответника за
заплащането на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 15 000 лв.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. Х., е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че описаната от ищеца
фактическа обстановка не отговаря на обективната действителност. Оспорва твърдението на
ищеца за нанесен удар по време на футболния мач, проведен на 24.10.2022 г. Счита за
недоказан факта, че претърпените от ищеца интервенции са вследствие от нанесен удар.
Оспорва наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане.
Счита, че е налице контузия по време на футболен мач, която не се характеризира като
противоправно деяние. Твърди, че с попълването на декларация за освобождаване от
отговорност ищецът се е съгласил с условията на спортното мероприятие и е поел риска от
настъпването на увреждания на здравето му по време на футболната среща. Излага
подробни съображения, които противопоставя на твърденията на ищеца относно наличието
на вина, като счита че нанесеното увреждане е в резултат на случайно събитие. Отбелязва,
че когато футболист извърши нарушение без да търси контакт с топката, а само с цел да
увреди другиго се наказва с червен картон, като в процесния случай е играл за топката,
поради което е бил санкциониран с жълт картон. Оспорва наличието на причинно-
следствена връзка между деянието и твърдените от ищеца вреди. Сочи, че от представените
от ищеца доказателства се установява, че същият има хронично и дългогодишно заболяване
на двете уши. Отбелязва, че ищецът е продължил да играе и не е поискал намесата на
медицинско лице или евентуална смяна, като твърди, че ако такава травма е била нанесена
по време на футболния мач, то същата би била пречка играчът да продължи участието си в
играта. При условията на евентуалност, поддържа че претендираното обезщетение е
прекомерно и не съответства на твърдените от ищеца неимуществени вреди. Навежда
доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Счита, че същият е
следвало да носи предпазни средства, бъдейки наясно с проблемите си в областта на ушите.
Твърди, че ищецът, намирайки се зад него при въпросната игрова ситуация, е следвало да
предположи липсата на видимост зад гърба му, предвид насоченото внимание към топката, и
невъзможността му да предотврати евентуално физическо единоборство с противников
играч. В тази връзка поддържа, че не са налице основания за ангажиране на отговорността
му, евентуално, че претендираното обезщетение е прекомерно и противоречи на принципа за
недопускане на неоснователно обогатяване. Моли съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен е иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 15 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди (физическо неразположение, болки и страдания от травматично
разкъсване на тъпанчевата мембрана на дясното ухо в задните квадранти), претъпени от М.
И. К. вследствие от удар с лакът, нанесен му от А. А. С. на 24.10.2022 г. по време на
2
футболен мач, състоял се в гр. София, кв. „С.“, на игрището на спортен комплекс
„(ФИРМА)“.
III. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:

Отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните
обстоятелствата, че същите са взели участие при проведен на 24.10.2022 г. футболен мач на
игрището на спортен комплекс „(ФИРМА)“, в кв. „С.“, гр. София, както и допуснато по
време на играта нарушение от страна на ответника, за което е бил санкциониран с „жълт“
картон.

IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:

При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1/ деяние
(действие или бездействие), 2/ вреда, 3/ противоправността на деянието, 4/ вина и 5/
причинната връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите
вреди. Вината се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно
и главно възникването на следните материални предпоставки (юридически факти),
обуславящи съществуването на спорното право, а именно: извършено от ответника
противоправно деяние, при което на ищеца е било нанесено твърдяното травматично
увреждане, както и причинно-следствена връзка между противоправното и виновно
поведение на делинквента и настъпилите вреди.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е в условията на обратно
доказване да обори презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
По направеното възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД в тежест на ответника е да докаже, че
с поведението си ищецът е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.
V. По доказателствата:

ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи
като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА събиране на поисканите от ищеца гласни доказателства чрез разпит на
двама свидетели при режим на довеждане в първото по делото съдебно заседание, които да
дадат показания за механизма на причиняване и претърпените от ищеца неимуществени
вреди.
ДОПУСКА събиране на поисканите от ответника гласни доказателства чрез разпит
на двама свидетели при режим на довеждане в първото по делото съдебно заседание, които
да дадат показания за механизма на твърдяното единоборство и състоянието на ищеца след
него.
ДА СЕ ИЗИСКА от Софийска районна прокуратура, на основание чл. 186 ГПК, в
едноседмичен срок от получаване на съобщението, заверен препис от пр.пр. № 8326/2023г.
по описа на СРП.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
3
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден
от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел. 02/8955423 или на ел. адрес:
spogodbi@src.justice.bg, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул.
„Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.05.2024 г. от
14:40 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4