№ 12
гр. Шумен , 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в публично заседание на
петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица И. Хаджииванова
Соня А. Стефанова
като разгледа докладваното от Ралица И. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20213600500128 по описа за 2021 година
С решение №260059 от 01.02.2021г. по гр.д.№2972/2020г. Районен съд-гр.Шумен е
издал заповед срещу Р. К. Г., по силата на която е задължил последния да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на М. В. П., като му е забранил да
приближава М. В. П., дома й на адрес: гр.Ш., ул...№, този на родителите й, на адрес:
гр.Ш.,ул..., местоработата й-ТД на НАП-гр.В., офис Ш., на адрес:гр.Ш., ул.“... и местата й за
социални контакти и отдих, без посочените мерки, а именно забрана за приближаване дома
й на адрес гр.Ш., ул...№ да препятстват осъществяване на лични контакти между Р. К. Г. и
детето И.Р.К., както е определено с влязлото в сила решение №260003/06.01.2021г. по описа
на ШРС, за срок от 18 месеца, съответно наложил е на Г. глоба в размер на 700лв., като е
възложил в негова тежест и следващата се държавна такса и разноски по делото.
Недоволен от така постановеното решение останал Р. К. Г.-лицето, срещу което е
издадена заповедта, който го обжалва. Първоинстанционният съд не бил съобразил правото
му на участие, което било нарушено и в резултат на което не успял да депозира отговор на
молбата за защита. Неправилно било прието, че бил осъществил акт на домашно насилие на
сочените в решението дати. Той не бил в едно домакинство с молителката, поради което и
не би могъл да осъществи акт на домашно насилие.Незаконосъобразно съдът изложил
мотиви досежно период, извън релевантните дати и се задоволил с общи фрази, позовал се
на недопустимо доказателство и не се съобразил с нито едно от доказателствените му
искания. Незаконосъобразно съдът мотивирал размера на санкциите и мерките, изхождайки
от статуса на молителката на държавен служител, на който законът не придавал по-висока
степен на защита. Съдът не му бил дал възможност да въведе в спора твърдения за нанесен
1
му побой на 11.01.2021г. в продължение на предшестващи го закани от същите две лица,
едното от които баща на молителката, явяващи се първопричина за проявите.
Моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено изцяло и вместо това
да бъде постановено друго, с което молбата срещу му бъде отхвърлена. Претендира и
присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.17, ал.1 от ЗЗДН, от надлежна страна, при
наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и
възражението, и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства пред
двете инстанции, приема за установено следното:
Не е спорно между страните, а и видно от отразеното в мотивите на решение
№260003/06.01.2021г. по гр.д.№2765/2020г. на ШРС, страните са живели на съпружески
начала, като от съвместното им съжителство е родено детето И.Р.К., р. на 05.04.2017г.. Че
страните са родители на детето И. е видно и от представеното удостоверение за раждане
№**********/07.04.2017г. Със соченото решение е одобрено постигнатото между страните
споразумение, по силата на което упражняването на родителските права по отношение на
детето И. е предоставено на майката М. В. П., като на бащата е определен режим на лични
контакти с детето, съответно последният се е задължил да заплаща на същото следващата се
издръжка.
По делото са представени и материалите по преписка с рег.№1729р-34644/2020г. и рег.
№172900-17695/2020г. по описа на РУ-гр.Шумен, касаещи възникналия инцидент на
19.12.2020г. оито ка
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Молителката е депозирала искане за издаване на заповед за защита срещу домашно насилие
на основание чл.16 от ЗЗДН срещу Р. К. Г., твърдейки, че последният извършили
психическо и физическо насилие спрямо нея.
Съпоставяйки датите и периодите, през които молителката сочи, че са осъществени
описаните от нейна страна актове на домашно насилие, с датата на подаване на молбата в
съда, съдът намира, че последната е процесуално допустима, тъй като е предявена в
законопредвидения едномесечен срок от твърдения акт на домашно насилие, от и срещу
лице, очертано в кръга на разп. на чл. 3 от ЗЗДН. Съгласно чл.3, т.2 и т.3 от закона, защита
по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от
лице, с което е било във фактическо съпружеско съжителство, съответно от лице, от което
има дете. В случая Г. отговаря и на двата критерия, поради което и изложените от него в
жалбата възражения в обратния смисъл/че тъй като не бил в едно домакинство с
2
молителката, не можел да осъществи домашно насилие/ се явяват несъстоятелни.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства: декларация по чл.9, ал.3 от
ЗЗДН, показанията на свид.М.М. и Н.Н., представения видеозапис на флаш памет, се
установяват описаните в молбата прояви от страна на Р.Г. по отношение на М.П./отправяне
на обиди, заплахи свързани с живота и здравето й, като тези на 19.12.2020г. са съпроводени
и с физическо посегателство; отправяне на ултиматум, че ако не говори с него до две
минути, ще стреля с опрян до главата му предмет, приличащ на късо огнестрелно оръжие/.
Същите отговарят на признаците на домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН- акт
на физическо, психическо или емоционално насилие.
Действително гласните доказателства не са непосредствени досежно инцидента между
страните на 22.12.2021г., но са в унисон с материалите по представената преписка рег.
№1729р-34644/20г. по описа на РУ-Шумен, като кореспондират и с изложеното в писмената
декларация Тези доказателства не противоречат и на свидетелските показания на
насрещната страна. Свид.Л.С. заявява единствено, че баща му бил казал, че имало полицаи
пред дома му, които му казали, че Р. упражнил насилие върху М., както и че според баща
му, на последната визуално й нямало нищо. Показанията на този свидетел не са
непосредствени, от същите и не става ясно кога точно с оглед времето на инцидента
бащата на свидетеля е видял молителката, а и с оглед заявеното от страна на молителката по
отношение на действията на Г., не е задължително последните да са довели до видими
травматични увреждания.
Не се установи първоинстанционният съд да е нарушил правото на участие на Г. в
процеса. Напротив същият е бил редовно призован за съдебно заседание, представляван е от
упълномощен от него адвокат, като са уважени и всички направени от него
доказателствени искания. Неоснователно се явява и оплакването, че съдът бил разгледал и
период извън сочените дати на домашно насилие. Молителката твърди както в молбата, така
и в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН такова, чието извършване е започнало на
03.12.2020г.-отправени от Г. към нея обиди чрез социалните мрежи и съобщения, както и
закани свързани със здравето и живота й по телефона, на 19.12.2020г.-обиди и заплахи,
както и физическо посегателство и на 22.12.2020г.-телефонни обаждания и СМС,
съдържащи заплахи и обиди и изпратен до нея видеоклип, на който Г. с опрян до
слепоочието пистолет казва, че ще се самоубие. Съдът е направил изводите си въз основа на
преценка, поотделно и в съвкупност, на събраните доказателства, включително е извършил
оглед чрез пряко възпроизвеждане на записа, посредством съответното техническо средство.
Съгласно разпоредбата на чл.13 от ЗЗДН в производството са допустими доказателствените
средства по ГПК, като такова може да бъде и декларацията по чл. 9, ал. 3 от закона.
Предвид изложеното, настоящата инстанция изцяло споделя извода на
първоинстанционния съд, че са налице условия за издаване на заповед по чл.16, ал.1 от
ЗЗДН срещу Р. К. Г. и молбата на М. В. П. следва да бъде уважена. Преценявайки тежестта
и интензитета на деянията дори в рамките само на един месец, съдът счита, че видът и
3
максималната продължителност на наложените мерки забрана на извършителя да
приближава пострадалото лице, жилището и работното му място, местата му за социални
контакти и отдих, се явяват адекватни. Първоинстанционният съд е съобразил наложените
марки и с определения режим на лични контакти на Г. с детето И..
Ето защо съдът намира, че атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.17, ал.5 от ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260059 от 01.02.2021г. по гр.д.№2972/2020г. Районен
съд-гр.Шумен.
На основание чл.17, ал.6 от ЗЗДН решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4