РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 17.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на четиринадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Мария
Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3291 по описа на съда за
2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът И.Г.Ц.
е предявил иск против ответника „МБАЛ Ескулап“ ООД за заплащане на дължимото
нетно трудово възнаграждение за периода от месец ноември 2018 г. до месец юни
2019 г. в общ размер на 3 973,79 лв., обезщетение за прекратяване на
трудовото правоотношение без предизвестие в размер на 528 лв. и обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2019 г. в размер на 264 лв. (след
допуснатото от съда изменение на исковете), ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, дължими на
основание трудов договор, по силата на който ищецът е работил през процесния
период при ответника като техник, механик.
Ангажира доказателства.
Ответникът
„МБАЛ Ескулап“ ООД в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК чрез пълномощника си адвокат Б.
намира исковете за допустими, но неоснователни.
Прави
възражение за недействителност на трудовия договор, от който ищецът черпи
правата си, с твърдението, че не е подписвал такъв трудов договор, същият не се
съхранява при него и не са налице други документи, удостоверяващи
съществуването на трудов правоотношение между страните.
Оспорва уговорения размер на
трудовото възнаграждение.
Оспорва размера на исковете с
твърдението, че работодателят е внесъл дължимите данъци и осигурителни вноски
върху трудовото възнаграждение на ищеца и на същия се следва единствено чистата
сума, оставаща след приспадането им.
Моли за
отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
Оспорва
авторството на представените от ищеца писмени доказателства и моли да бъде
открито производство по оспорване на автентичността им по отношение на
положените в тях подписи.
Прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Сочи доказателства.
Съдът като взе
предвид доводите на страните и прецени по отделно и в съвкупност доказателствата
по делото намира за установено следното:
Установява се от трудов договор №
18 от 27.04.2012 г., че страните са сключили трудов договор за длъжността „техник,
механик“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 200 лв., четиричасов
работен ден и годишен платен отпуск в размер на 20 работни дни, а от заповед № 35
от 01.07.2019 г., издадена от ответника – че считано от 01.07.2019 г. трудовото
правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ
поради подадено от ищеца заявление за прекратяване на трудовото правоотношение.
От извършената в съдебно заседание
констатация на трудовата книжка на ищеца се установява, че на страница 14-15 от
трудовата книжка е записано начало на трудово правоотношение с „МБАЛ Ескулап“
ООД на 02.05.2012 г. на длъжност „техник, механик“ и дата на прекратяване на
трудовото правоотношение 01.07.2019 г. Поставен е правоъгълен печат, според
който прослуженото време в „МБАЛ Ескулап“ ООД е 7 години, 1 месец и 30 дни.
От приетото по делото и
неоспорено от страните заключение по съдебносчетоводната експертиза се
установява, че размерът на дължимото нетно трудово възнаграждение за ищеца за
исковия период е в размер на 3 973,79 лв., обезщетението за прекратяване
на трудовия договор без предизвестие – 528 лв., а обезщетението за неизползван
отпуск – 264 лв. До момента няма налична информация за настъпили погасявания по
предявените в исковата молба суми. Удържаните като дължими суми за осигурителни
плащания по КСО по отношение на ищеца са надлежно внесени по сметките на ТД на
НАП – Пловдив, офис Пазарджик, а данък общ доход по ЗДДФЛ ще бъде преведен след
изплащане на трудовото възнаграждение на ищеца.
При така установените правнорелевантни
факти, съдът намира следното от правна страна:
Предявени
са при условията на кумулативно обективно съединяване иск с правно основание
чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение, иск с
правно основание чл. 221, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за прекратяване
на трудовото правоотношение без предизвестие и иск с правно основание чл. 224,
ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
За
уважаването на исковете в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно
и главно доказване едностранното прекратяване от работника поради неплащане на
дължимото трудово възнаграждение на валидно съществувало между страните трудово
правоотношение и размера на брутното трудово възнаграждение, включително
среднодневното брутно трудово възнаграждение.
В
тежест на ответника е да установи изплащането на ищеца на трудовите му
възнаграждения, на обезщетение при едностранно прекратяване на трудовото
правоотношение, ползването на платен годишен отпуск за 2019 г. от ищеца или
изплащането на обезщетение за неизползван отпуск, както и твърденията си за
заплащане в полза на бюджета на дължимите данъчни и осигурителни вноски върху
дължимите обезщетения.
Ответникът
е въвел в процеса правоизключващо възражение за нищожност на трудовия договор,
от който ищецът черпи правата си, което следва да се установи от него.
Съществуването на валидно трудово
правоотношение между страните съдът намира за установено въз основа на
ангажираните от ищцата писмени доказателства – трудов договор, трудова книжка и
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Трудовият договор, представен
по делото в оригинал, е подписан от двете страни в правоотношението и съдържа
уговорки за всички съществени елементи на трудовото правоотношение, а трудовата
книжка на ищеца, представляваща официален удостоверителен документ по смисъла
на чл. 347 КТ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на
работника или служителя, съдържа запис за трудово правоотношение между страните
на длъжност „техник, механик“ с начало 02.05.2012 г. и дата на прекратяване
01.07.2019 г. Ответникът не ангажира доказателства, за да установи твърдението
си, че трудовият договор, от който ищецът черпи правата си, е нищожен, въпреки
разпределената му доказателствена тежест. Аргумент за съществуването на валидно
трудово правоотношение между страните са и констатациите на вещото лице по
съдебносчетоводната експертиза, че ответникът е внесъл в полза на приходната
администрация дължимите осигурителни вноски върху начислените трудови
възнаграждения на ищеца.
Съгласно чл. 8, ал. 2 КТ
добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се
предполага до установяване на противното. Предвид тази законова презумпция
съдът приема, че през исковия период ищецът е изпълнявал добросъвестно
трудовите си задължения, което е породило насрещно задължение на ответника да
му заплати дължимото трудово възнаграждение. Няма данни по делото това да е
сторено, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
дължимото му трудово възнаграждение за периода от месец ноември 2018 г. до
месец юни 2019 г. Без значение е обстоятелството, че работодателят е внесъл в
полза на бюджета дължимите осигурителни вноски върху начислените на ищеца
трудови възнаграждения, тъй като по този начин той е изпълнил свое
публичноправно задължение като осигурител, но не се е освободил от задължението
да заплати трудово възнаграждение на работника или служителя.
Основанието
за прекратяване на съществувалото между страните трудово правоотношение се
установява от представената по делото заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е
издадена от работодателя, носи неговия подпис и обективира валидно изразената
от ищцата воля за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие.
Ответникът не твърди, нито ангажира доказателства трудовото правоотношение с ищеца
да е прекратено на друго правно основание. Прекратяването на трудовото
правоотношение без предизвестие от работника или служителя поради забавяне
изплащането на трудовото възнаграждение е породило съгласно чл. 221, ал. 1 КТ
насрещното задължение на работодателя да заплати на работника или служителя
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието, но няма данни това да е сторено.
Съществувалото
между страните по делото трудово правоотношение е породило на основание чл.
155, ал. 1 КТ в полза на ищеца право на платен годишен отпуск, а на основание
чл. 224, ал. 1 КТ – право на обезщетение за неизползваната част от него при
прекратяване на трудовото правоотношение. Работодателят не твърди, нито сочи
доказателства ищецът да е използвал платения годишен отпуск за 2019 г. или да му
е заплатил полагащото се парично обезщетение.
При
тези изводи на съда исковете като основателни следва да бъдат уважени в
размерите, установени от вещото лице, а в тежест на ответника да се възложат
разноските по делото. По делото няма данни за сторени от ищеца разноски, поради
което такива не следва да му се присъждат. По тази причина не следва да се
обсъжда възражението на ответника за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 242, ал.
1 ГПК решението подлежи на предварително изпълнение, тъй като се присъжда
трудово възнаграждение и обезщетения за труд.
По изложените съображения
Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „МБАЛ
Ескулап“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „С. А.“
№ …, представлявано от управителя Кузман Николов Николов, да заплати на И.Г.Ц.,
ЕГН ********** *** нетно трудово възнаграждение за периода от месец ноември
2018 г. до месец юни 2019 г. в размер на 3 973,79 лв., обезщетение за
прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие в размер на 528 лв. и
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2019 г. в размер на 264
лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
13.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумите
ОСЪЖДА „МБАЛ
Ескулап“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „С.А.“
№ .., представлявано от управителя Кузман Николов Николов, да заплати по сметка
на Районен съд – Пазарджик държавна такса в размер на 258,95 лв. и
възнаграждение за вещо лице в размер на 150 лв.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението по отношение на присъденото трудово
възнаграждение и обезщетения за труд.
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: