№ 116532
гр. София, 16.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:...
като разгледа докладваното от ... Частно гражданско дело № 20241110124773
по описа за 2024 година
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК на „....“ ЕООД срещу К. И. И., с което заявителят е поискал издаване
на заповед за изпълнение и за следните вземания: сумата от 168,24 лв.,
представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от
15.02.2023г., за сумата от 15,14 лв., представляваща лихва за забава върху вземането за
възнаграждение по този договор за периода от 01.04.2023г. до 09.04.2024г.
В обстоятелствената част на заявлението, т. 12 от същото /обстоятелства, от които
произтича вземането/ е посочено, че паричните вземания за възнаграждение за
предоставяне на поръчителство произтичат от договор за предоставяне на
поръчителство от 15.02.2023 г., сключен между заявителя и длъжника, по силата на
който „....“ ЕООД се е задължило да отговоря солидарно с длъжника за задълженията
му по сключения на същата дата с „...“ ЕАД договор за кредит. Длъжникът не
изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит, с оглед задълженията му по
същия са били погасени от „....“ ЕООД. Ето защо дължими били всички заплатени от
поръчителя суми, възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство и
лихва за забава върху тази главница.
Нормата на чл. 411, ал. 2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за
извършване на проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за
изпълнение, а именно: 1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят
не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е
в противоречие със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията
на Република България; 5. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на
дейност на територията на Република България.
При извършване на дължимата преценка съдът приема следното:
Видно от приложения договор за потребителски кредит № .../15.02.2023 г., „...“
ЕАД е предоставило на кредитополучателя кредит в размер на 2362,88 лева - главница
за срок от 15 месеца при условията на фиксиран лихвен процент в размер на 19,74 %
годишно и ГПР 21,63 %, съгласно Приложение № 1 към договора. Последният е
1
сключен при общи условия, които изискват, в зависимост от посочения в заявлението
вид обезпечение, длъжникът да предостави банкова гаранция или да сключи договор
за предоставяне на поръчителство с одобрено от „...“ АД юридическо лице. В случай,
че кредитополучателят не предостави съответното обезпечение, ще се счита, че
заявлението не е одобрено, съответно договорът няма да породи действие, а
кредитополучателят няма да бъде кредитиран. В случай, че е заявен кредит без
обезпечение срокът за одобрение е 14- дневен, като ако в този срок не последва
одобрение, договорът не поражда действие между страните. Към заявлението е
представено и Приложение № 1 към договор за предоставяне на поръчителство, видно
от което при предоставен кредит от 2362,88 лева възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство е в размер на 2203,71 лева за периода на действие на
договора, като същото се дължи на датата на падежа на съответното плащане по
кредита съгласно погасителния план.
На настоящия съдебен състав е служебно известно обстоятелството, че заявителят
и дружеството кредитодател се явяват свързани лица - едноличен собственик на
капитала на заявителя е кредиторът по договора за кредит, а двете дружества имат
един и същ адрес на управление. Установява се от представените към заявлението
документи, че договорите /за кредит и за поръчителство/ са сключени с лице, което
има качеството на потребител по см. на ЗЗП. Доколкото е сключен договор за
потребителски кредит, приложими са правилата и императивните норми на ЗПК, в
това число и нормативното ограничение на допустимия предел на ГПР /чл. 19, ал. 4
ЗПК/.
При анализ на представените към заявлението документи заповедният съд приема,
че с договорите във вреда на потребителя е създаден механизъм, посредством който се
постига забраненият от тази разпоредба на закона резултат – надхвърля се границата
на допустимия от закона годишен процент на разходите. Съгласно § 1, т. 1 от ДР ЗПК –
„Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. От чл. 4, ал. 1-3 от договора за
кредит следва, че „възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство“ е
пряко свързано с кредита и са едно цяло, тъй като задължението към поръчителя е
неделимо от задължението по кредита и е известно на кредитора при подписване на
договора, т. е. възнаграждението е „общ разход по кредита“ по смисъла на § 1, т. 1 от
ДР на ЗПК и затова следва да се включи в общия размер на плащанията по кредита, но
не е бил отразен като такъв в ГПР по договора за кредит, нито в Приложение № 1,
съдържащо погасителния план към същия договор. Същевременно начинът, по който е
предвиден да се отпуска кредитът - възможните предвидени обезпечения и сроковете
за одобрение, създават значително неравновесие в правата между потребителя и
търговеца, като процесните уговорки не отговарят на изискването за добросъвестност,
доколкото на практика длъжникът се лишава от избор и възможност за индивидуално
договаряне. Безспорно кредитополучателят е икономически по-слабата страна по
правоотношението, за когото практически липсва каквато и да било свобода да
договаря условията, при които „....“ ЕООД да му предостави поръчителство. Нещо
повече, кредитополучателят е напълно ограничен от кредитора в избора си на
поръчител. Всичко това сочи, че целта на договора за поръчителство е плащане в
полза на кредитора, което като разход е пряко свързано с кредита, и което обаче не е
2
включено в ГПР по кредита, а представлява допълнително възнаграждение по кредита
извън договорната лихва, което води до съществено и необосновано оскъпяване на
кредита и обременяване на разходите по същия, които се възлагат в тежест на
потребителя. Чрез позволени от закона средства - създаване от кредитора на негово
собствено дружество, което да генерира печалба от възнаграждения по договори за
предоставяне на поръчителство в полза на собственика му за задължения на клиенти
на този собственик, се постига заобикалянето на изискванията на чл. 19 ЗПК.
Заобикаля се и ограничението на чл. 33 ЗПК чрез въвеждане на допълнителни
плащания, чиято дължимост де факто е изцяло свързана с усвояването и управлението
на кредита.
Предвид изложените съображения е налице заобикаляне на закона – чл. 33 и чл.
19, ал. 4 ЗПК, и следователно нищожност на клаузите на осн. чл. 21, ал. 1 ЗПК. На
следващо място, с акцесорния договор се цели да се обезщетят вредите от
неплатежоспособност на длъжника, което е в противоречие и с чл. 16 ЗПК, тъй като
възмездността на договора за поръчителство прехвърля върху кредитополучателя
тежестта от оценката по чл. 16 ЗПК, за която потребителят не дължи такси и
комисиони и др. плащания съгласно чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК.
С оглед изложеното заявлението следва да се отхвърли за сумите, претендирани по
договора за предоставяне на поръчителство.
Разноските за заповедното производство следва да бъдат редуцирани съобразно
съотношението между отхвърлената и уважената част от заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, т.е. съдът следва да отхвърли искането за сумата над 44,79 лева
до сумата от 48,46 лева за държавна такса, както и за сумата над 46,22 лева до сумата
от 50 лева - юрисконсултско възнаграждение /определено от съда по реда на чл. 78, ал.
8 ГПК/.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
„....“ ЕООД, ЕИК ..., срещу К. И. И., ЕГН **********, в частта за сумата от 168,24 лв.,
представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от
15.02.2023г., за сумата от 15,14 лв., представляваща лихва за забава върху вземането за
възнаграждение по този договор за периода от 01.04.2023г. до 09.04.2024г., както и в
частта за сумата над 44,79 лева до сумата от 48,46 лева за държавна такса, както и за
сумата над 46,22 лева до сумата от 50 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3