РЕШЕНИЕ
№260075/2.9.2020г.
Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
тринадесети юли Година
две хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар
Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 2124 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ Ю.Б.” АД-София , представлявана от Д.Ш. –изпълнителен директор и М.В.-прокурист,
против Наказателно Постановление № В-
0050486 / 16.04.2020г. на Директора на
регионална дирекция за областите Варна,Добрич, Шумен , Разград, Търговище и
Силистра към КЗП, с което на „ Ю.Б.”
АД-София е наложено административно наказание
"Имуществена санкция"
в размер на 3 000 лева на основание чл. 45 ал.1 от Закона за
потребителския кредит .
С жалбата се иска отмяна на
наказателното постановление, като се твърди че в хода на производството са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.34,
чл.42 т.3, чл.57 ал.1 т.1 и т.5 от ЗАНН , тъй като посочената дата на
извършване на нарушението не съответства на доказателствата по делото.Релевират се и доводи за неправилно приложение на
материалния закон, като се твърди, че таксата е свързана с разглеждане на документи, което предшества
подписване на договора за потребителски кредит , както и че нейния размер не е
свързан с размера на кредита , а начина на плащането й- веднъж или на части,
няма отношение към твърдяното нарушение.
Поради тези и други съображения се иска цялостна отмяна на
постановлението и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание , възивната страна редовно призована , не се явява
упълномощен процесуален представител. Постъпила е молба, в която е посочено, че
жалбата се поддържа и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение, за
размера на което са представени писмени доказателства.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от
упълномощен представител, който оспорва
жалбата.По същество се иска постановлението да бъде потвърдено изцяло като
правилно, обосновано и законосъобразно, тъй като извършването на нарушението се
доказва от всички събрани доказателства.Иска се присъждане на юрисконсулстко възнаграждение , а в условията на
алтернативност се прави възражение за
прекомерност на възнаграждението на въззивната страна в случай, че жалбата бъде
уважена.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 31.07.2019г. в
КЗП-Варна постъпила жалба от потребителя Георги Костадинов с №
В-03-1489/31.07.2019г.В нея било описано, че потребителят бил изтеглил
потребителски кредит FL 995703 / 13.06.2019г. от „Ю.Б.“ АД, при усвояването на
който му била удържана такса в размер на 390лв. Тази такса била описана като „
такса са разглеждане на документи“ и Костадинов считал, че същата незаконно му
е била удържана. В заключение формулирал искане сумата да му бъде върната.
По повод на тази жалба на 12.08.2019г. св.В.Г.-*** извършила
проверка в офис на „ Ю.Б.” АД-София ***.Тя установила, че на видно място в банката под
формата на таблица е поставена информация, част от която била свързана с такса
за разглеждане на искане за кредит, чиито размер бил в зависимост от искана сума.Било посочено, че
таксата е платима на два етапа-10лв. при кандидатстване за кредит, а останалата
част при усвояването му, като размера й се определял съобразно тарифата на
банката и размера на отпуснатия кредит.За установеното при проверката св.Г.
изготвила констативен протокол, с който изискала и допълнителни документи. В
указания срок от страна на „ Ю.Б.”
АД-София били изпратени съответните документи, сред които били заверено копие
от Договора за кредит от 13.06.2019г., погасителен план и др., както и отговор, по отношение на жалбата.При запознаване с документите, св.Г.
установила, че претендираната от потребителя такса
представлявала задължително условие и се изисквала от всички кредитополучатели,
на които бил предоставен кредит и размера й се определя от размера на
отпуснатия кредит.Тя не се изисквала от потребители, на които е отказан кредит
и от такива, които не са подписали договор за кредит.Тази такса не била допълнителна услуга , а такава
по управление на самия кредит и е в зависимост от неговия размер.
На 04.11.2019г., след
преценка на събраните по преписката доказателства , св. Г. съставила против „ Ю.Б.” АД-София акт за установяване
на административно нарушение, а именно, че кредиторът не може да изисква
заплащане на такса и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление
на кредит. Нарушението било
квалифицирано като такова по чл.10 „а“ ал.2 от Закона за потребителския кредит
и било посочено, че е извършено на 13.09.2019г., когато бил сключен договора за
потребителски кредит.Актът бил предявен на надлежно упълномощено лице, като
тогава възражения не били направени.В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН били
депозирани писмени възражения, в които било оспорено описаното в акта
нарушение.Било посочено, че заплащането на таксата се изисква за разглеждане на
документи, което действие е различно от предвидените в закона действия по
усвояване и управление на кредитира.Били наведени твърдения и за това, че тази
такса за разглеждане на документи се дължи независимо от сключване на договора
за кредит, неговото усвояване и управление.Поради тези и други съображения било
формулирано искане преписката да бъде прекратена.
Въз основа на акта било издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което наказващият орган приел изцяло описаните в него
фактически констатации и правната квалификация на нарушението по чл.10 „а“ ал.2 от ЗПК За него
на „ Ю.Б.” АД-София била наложена „Имуществена
санкция” в размер на 3 000лв. на
основание чл.45 ал.1 от ЗПК.
Депозираните възражения били разгледани и приети за неоснователни.Било прието
още, че не са налице предпоставки за освобождаване на административно-наказателна
отговорност с приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушенията не се
отличаван от обикновените случаи от този вид.
В хода
на съдебното следствие бе разпитана св.
В.Г.- актосъставител, която си спомни за случая с необходимата
конкретика.Свидетелката описа, че на потребителя е удържана такса от 400лв.,
както и че датата на извършване на нарушението е 13.06.2019г., на която е бил
сключен договора за кредит.Съдът кредитира нейните показания изцяло като
обективни, непротиворечиви и последователни.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка и събраните в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са
последователни,взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност
не налагат различни изводи.
При така
установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в
срок и от легитимен субект, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по
същество се преценява като основателна.
Наказателното
постановление № В- 0050486 / 16.04.2020г. е издадено от компетентен орган-
от Директора на регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен , Разград, Търговище и Силистра към КТЗП,
съгласно заповед № 165/18.03.2020г. на Председателя на КЗП.Актът също е
съставен от компетентно лице на основание Заповед № 363 ЛС/ 22.04.2015г., с
която св.Г. е определена за длъжностно лице, което има право да съставя актове
за извършени нарушения по законите, контрола по приложението на които е
възложен на КЗП.В случая ЗПК е такъв по смисъла на чл.55 ал.1 и ал.2.
Наказателното постановление на свой ред е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок.Посочена е нарушената
материално правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.
Депозираните срещу акта възражения са били разгледани и приети за
неоснователни, което е посочено в самото постановление.
Съобразно доказателствата по делото обаче
съдът намира, че в хода на
производството е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
И в акта, и в постановлението изрично е посочено, че нарушението е извършено на
13.09.2019г., когато се сключва договора с потребителя. Този договор обаче е
бил сключен на 13.06.2019г., което е видно от неговото съдържание. Това е
датата и на която договорената сума е била преведена по сметката на потребителя
и е била удържана съответната такса. Същевременно, по делото няма каквито и да
е доказателства с потребителя да е сключван договор на 13.09.2019г. Поради това, доколкото датата на извършване на административното
нарушение е съществен реквизит и на акта, и на постановлението и е определяща за приложимия материален и процесуален
закон, съдът намира че неточното
посочване на датата на извършване на нарушението представлява съществено процесуално
нарушение, което води до незаконосъобразност на издаденото постановление и е основание
за неговата отмяна.В този смисъл е и
решение по к.н.а.д № 832/2018г. на Административен съд-Варна, ІІІ касационен
състав.
Поради изложеното до тук
съдът намира, че атакуваното постановление е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено без да се обсъжда
въпроса налице ли е административно нарушение.
С
оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63 ал.3
от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на „ Ю.Б.” АД да се присъди юрисконсултско възнаграждение.При определяне на неговия размер съдът съобрази
разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗПП , в която е предвидено, че заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет на НБПП.На следващо място съдът взе
предвид, че за защита по дела по ЗАНН,
чл.27 „е“ от Наредбата за заплащане на правната помощ, предвижда възнаграждение
от 80 лв. до 120лв. Поради това и като прецени продължителността на делото и
неговата сложност, съдът прецени, че следва да присъди на „ Ю.Б.” АД юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно Постановление № В-
0050486 / 16.04.2020г. на Директора на
регионална дирекция за областите Варна,Добрич, Шумен , Разград, Търговище и
Силистра към КЗП, с което на „ Ю.Б.”
АД е наложено административно
наказание "Имуществена санкция" в размер на 3 000
лева на основание чл. 45 ал.1 от
Закона за потребителския кредит .
ОСЪЖДА Регионална дирекция за областите Варна,Добрич, Шумен , Разград, Търговище и
Силистра при КЗП да заплати на „ Ю.Б.” АД , юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 / сто/ лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен Съд-Варна по реда на АПК.
След
влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да
се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: