Р Е Ш Е Н И Е
№ 16.06.
2020 г. гр. Търговище,
В името на народа
Търговищкият
окръжен съд,
гражданско отделение
На трети юни 2020
година
в ОТКРИТО
съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
Секретар Станка Желева,
Като разгледа докладваното от
съдията Т.Даскалова,
т.дело № 94, по
описа за 2019 година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Ищецът
М. действащ чрез процесуалния си представител и пълномощник адв.
Д.П., от адв. дружество “П. ***, предявява иск против
З.к. “Л.И.” АД - ***, ЕИК *********, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ,
за неимуществени вреди, с цена на иска 175 000 лв. В исковата молба се твърди,
че ищецът е пострадал на 05.09. 2016 г. при ПТП, в близост до пътен
възел “Белокопитово”, причинено от лицето А.Б.Бенмабрук,
който е управлявал лек автомобил марка „ФОЛКСВАГЕН ТУРАН“ с ДК № В 1978 РТ,
собственост на лицето Я.Я.. Бил е пътник и се е возел
на задната лява седалка (зад шофьора) на лек автомобил марка „Пежо“ 605 с ДК №
Т 6879 АТ. Водачът на този лек автомобил Б.С.М.почива на място, а другите трима
пътници в автомобила, в т. ч. и той, получават изключително тежки телесни
увреждания.
След
проведено и приключено ДП № 136/ 2016 г. на ОД МВР гр. Шумен, срещу лицето А.Б.е
бил внесен обвинителен акт и образувано НОХД № 140/ 2018 г. на ШОС, за
извършено от Бенмабрук престъпление по чл. 343, ал. 4,
във вр. с ал. 3, б. “б”, във вр.
с чл. 342, ал. 1 от НК. С Присъда № 13/17.05. 2018 г., постановена по НОХД №
140/ 2018 г. съдът признава за виновен подсъдимия, роден на *** г. в Тунис,
български гражданин, с постоянен адрес *** за това, че е причинил смъртта на Б.С.М.и
телесни повреди на повече от едно лице, като по отношение на ищеца е причинил
тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезката. Наложено е наказание
“Лишаване от свобода” за срок от 3 години условно и наказание “Лишаване от
право на управление на МПС” за срок от 4 години. Присъдата е изцяло потвърдена
с Решение № 177/28.09. 2018 г. на Апелативен съд – Варна по ВНОХД № 244/ 2018
г., в законна сила от 26.02. 2019 година. Вследствие на престъплението ищецът е
получил множество травматични и сериозни увреждания, които са подробно изброени
в исковата молба и били описани в експертизата по наказателното дело.
Извършителят бил застрахован при ответника със застрахователна полица № BG/22/ 116002319434,
за срок от 31.08. 2016 г. до 31.08. 2017 г. Застрахователното събитие (ПТП на
05.09. 2016 г.) е настъпило в периода на застрахователното
покритие. Веднага след ПТП оживелите пътници от автомобила са транспортирани с
линейка в “МБАЛ- Шумен” АД- град Шумен. След приемането на ищеца в болницата, той
е настанен и лекуван в ОАИЛ в болницата в град Шумен и е изписан на 30.09. 2016
година. Извършени са няколко операции и след изписването със специализиран
автомобил и на носилка е транспортиран до дома си в град Търговище. Остава
неподвижен на легло заради множеството счупвания до края на месец декември 2016
година. Кошмарен е този период за младото момче, тъй като той не може да се
обслужва сам и буквално разчита на чуждата помощ дори и за най-дребните си
ежедневни нужди. От края на декември 2016 година започва да се придвижва с
патерици и този период продължава около 2 месеца. Следва дълъг период на
възстановяване и рехабилитация, който не е приключил и към настоящия момент,
вече повече от 3 години след катастрофата. Изпада дълго време в депресия от
случилото се и заради невъзможността да води нормален живот. Появяват се
проблеми и от полученото счупване на левия крак и таза. При последния
медицински преглед на 26.02.2019 година се установява при измерване на долните
крайници разлика в дължината на същите от 2.5 см., т. е. левия крак е по - дълъг
от десния с 2,5 см. Продължава с лечението и прегледите при специалисти, като и
към настоящия момент изпитва силни болки и дискомфорт
при ходене пеша. Очевидно е, че пълното му възстановяване няма да настъпи в
обозримо бъдеще, ако изобщо настъпи и той отново да се превърне в момчето от
преди катастрофата.
Всичко
това – получените телесни повреди, операции и рехабилитации, се отразяват
изключително негативно и на душевния му мир. Претърпява не само изключително
силни и продължителни физически болки, но и силни душевни страдания, изразяващи
се в страх и силно безпокойствие от случилото се, от последващото лечение, от
притесненията дали всичко е минало добре и защо лечението продължава толкова
дълго време, от постоянната тревога за здравето му за в бъдеще, бързо се изморява
и е неработоспособен. Адвокат Д.П. е подал заявление по см. на чл. 380 от
Кодекса за застраховането до ответника за претърпените вреди на 28.12. 2016
година. Застрахователната претенция е получена от ответника на 29.12.2016
година. Отговор не е получен. Към датата на завеждане на настоящото исково
производство са изминали вече повече от три месеца, когато е изтекъл срокът по чл. 496, ал. 1 от КЗ, в който следвало
ответникът да се произнесе по претенцията.
Освен
това, ищецът е водил гражданско дело № 7899/ 2017 година по описа на Районен
съд-София, заведено срещу ответника по настоящото дело. Бил е предявен иск в
размер на 25 000 лева за причинените от ПТП неимуществени вреди, който иск е
бил предявен като частичен такъв от 200 000 лева. С Решение № 527605/07.11. 2018
г., постановено по горепосоченото дело, съдът е уважил изцяло така предявения
иск. Решението е влязло в законна сила и е издаден изпълнителен лист. Съгласно Тълкувателно
решение N9 3/2016 г. на ОСГТК от 22.04. 2019 г., т. 2. “Решението по уважен
частичен иск за парично вземане се ползва със сила на присъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право
по предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния
размер на паричното вземане, произтичаща от същото право. Отделно от това ищецът
е водил и гражданско дело № 10837/ 2017 година по описа на Районен съд-София,
заведено срещу ответника по настоящото дело. Бил е предявен иск в размер на
3150 лева за причинените от ПТП имуществени вреди. С Решение № 4522/ 20.06. 2019
г., постановено по въззивно гражд. дело № 4863/ 2018
г. по описа на Софийски градски съд, съдът е уважил изцяло така предявения иск.
Решението е влязло в законна сила и е издаден изпълнителен лист. Тъй като и към
настоящия момент ищецът не е получил адекватно и пълно застрахователно
обезщетение от застрахователното дружество (ответника), то той желае правата му
да бъдат защитени по съдебен ред като заведе пряк иск срещу застрахователя. По
отношение на датата, от която следва да се дължи законовата лихва за забава
върху уважената главница, това да бъде датата 05.09. 2016 година - датата на
ПТП. Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди
произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволеното
увреждане. Доколкото обаче отговорността му е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, то
застрахователят отговаря за всички причинени от него вреди и при същите
условия, при които отговаря самият причинител на вредите. Евентуално лихвата да
се присъди от датата 30.03. 2017 година
– деня, следващ законоустановения тримесечен срок, в който ответникът да се
произнесе по чл. 496, ал. 1 от КЗ.
Затова
се иска да се постанови решение, с което да бъде осъден ответникът – З.к. “Л.И.”
АД, да заплати както следва: Исковата сума в размер на 175 000 лева, за
претърпените от Михайл Й.Г., неимуществени вреди (болки, страдания, дискомфорт, нарушаване на съня, стрес и уплаха, страх от
возене в автомобил, ограничен двигателен режим, продължаващ вече повече от три
години) от получените една тежка телесна повреда по смисъла на чл. 128 от НК, изразяваща
се в руптура (разкъсване) на далака, довело до
неговото отстраняване (загуба на слезка), пет средни
телесни повреди по см. на чл. 129 от НК, изразяващи се в счупване на лява
бедрена кост в горната й част, счупване на малкопищялната
кост на дясната подбедрица, счупване на лявата раменна кост в горната й част,
счупване на срамната кост и счупване на лявата странична част на първи прешлен
на кръстеца (сакрум), причинили му трайно
затрудняване движенията на левия горен крайник, десния и левия долен крайник и
снагата с общ възстановителен период от повече от 1 година, законната лихва за
забава върху посочената по-горе главница, считано от датата на ПТП - 05.09.2016
г., алтернативно на осн. чл. 497, ал. 1, т. 2 от
Кодекса за застраховането, считано от деня, следващ тримесечния срок, визиран в
чл. 496, ал. 1 от КЗ, а именно - 30.03. 2017 година до окончателното й
изплащане. Да бъде осъден ответникът да заплати на адвокат Д.П.П. ***, офис 110, личен № **********,
минималното адвокатско
възнаграждение, визирано в
Наредба № 1/ 09.07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съобразно уважената част от иска, на осн.
чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона
за адвокатурата. В
съд.зас. искът се поддържа изцяло.
В
законния срок от две седмици, ответникът не подаде отговор. Същият е подаден
един ден след изтичане на срока. Видно от приложеното съобщение, исковата молба
е връчена на 14.01. 2020 г. – вторник, работен ден. Отговорът е подаден на
29.01. 2020 г., а срокът е изтекъл на 28.01. 2020 г. Ответникът оспорва иска в
своя закъснял писмен отговор и в съд.зас. Признава се
фактът на водения частичен иск пред СРС. Посочва се, че по това дело, искът е
уважен за сумата от 25 000 лв., частичен от 200 000 лв. В мотивите се
приема, че размерът би бил основателен до сумата от 40 000 лв. При
частичния иск следва да се установи размерът на цялостното вземане и това не
може да бъде преразглеждано в последствие. Поради това е налице непререшаемост
на спора. След като СРС е определил 40 000 лв., повече от това не може да
се присъди. Искът се оспорва по отношение на заявения размер на обезщетението и
претърпените болки и страдания, които са описани, както и това, че ищецът не се
бил възстановил. Размерът на претенцията бил прекомерно завишен. Прави се
възражение и за изтекла давност относно лихвата – от датата на настъпване на
произшествието до датата на предявяване на прекия иск срещу застрахователя,
защото тя е 3 годишна. Моли се за отхвърляне на иска. Да се присъдят
направените разноски.
Съдът,
като провери събраните по делото доказателства, установи следното: ищецът е
пострадал на 05.09. 2016 г. при ПТП, в близост до пътен
възел “Белокопитово”, причинено от лицето А.Б.Бенмабрук,
който е управлявал лек автомобил марка „ФОЛКСВАГЕН ТУРАН“ с ДК № В 1978 РТ,
собственост на лицето Я.Я.. Бил е пътник и се е возел
на задната лява седалка (зад шофьора) на лек автомобил марка „Пежо“ 605 с ДК №
Т 6879 АТ. Водачът на този лек автомобил Б.С.М.почива на място, а другите трима
пътници в автомобила, в т. ч. и той, получават изключително тежки телесни
увреждания.
След
проведено и приключено ДП № 136/ 2016 г. на ОД МВР гр. Шумен, срещу лицето А.Б.е
бил внесен обвинителен акт и образувано НОХД № 140/ 2018 г. на ШОС, за
извършено от Бенмабрук престъпление по чл. 343, ал. 4,
във вр. с ал. 3, б. “б”, във вр.
с чл. 342, ал. 1 от НК. С Присъда № 13/17.05. 2018 г., постановена по НОХД №
140/ 2018 г. съдът признава за виновен подсъдимия, роден на *** г. в Тунис,
български гражданин, с постоянен адрес *** за това, че е причинил смъртта на Б.С.М.и
телесни повреди на повече от едно лице, като по отношение на ищеца е причинил
тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезката. Наложено е наказание
“Лишаване от свобода” за срок от 3 години условно и наказание “Лишаване от
право на управление на МПС” за срок от 4 години. Присъдата е изцяло потвърдена
с Решение № 177/28.09. 2018 г. на Апелативен съд – Варна по ВНОХД № 244/ 2018
г., в законна сила от 26.02. 2019 година. Вследствие на престъплението ищецът е
получил множество травматични и сериозни увреждания.
Извършителят
е бил застрахован при ответника със застрахователна полица № BG/22/ 116002319434,
за срок от 31.08. 2016 г. до 31.08. 2017 г. Застрахователното събитие (ПТП на
05.09. 2016 г.) е настъпило в
периода на застрахователното покритие.
За
претърпените от него вреди от това ПТП, ищецът е водил досега две дела, едното
от които за неимуществените вреди. Искът е бил заведен в СРС, като частичен, за
сумата от 25 000 лв., от 200 000 лв. Съдът, с решение от 07.11. 2018
г., по гр.д. № 7899/ 2017 г. е уважил този иск изцяло, като е осъдил ответника
да заплати сумата от 25 000 лв. неимуществени вреди. В мотивите на
решението си, съдът приема, че искът като цяло би бил основателен за по-голяма
сума от търсената, като счита, че тя е 40 000 лв.
След
като е налице влязло в сила решение, по което по безспорен начин е установено
основанието на иска, то настоящият съд не може да преразглежда въпросите, които
са свързани с това, а следва да прецени само дали искът е установен по размер.
В този смисъл ТР № № 3 от 22.04. 2019 г., по т.д. № 3/ 2016 г. на ОСГТК:
„Решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите
факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес
иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане,
произтичащо от същото право.“
Остава съдът да прецени
дали искът е установен и по размер. В тази връзка, от свидетелските показания и
назначените медицински експертизи се установи следното: при ПТП на 05.09. 2016 г. като пътник на
задната лява седалка в лек автомобил, М.Г. е получил контузия на вътрекоремините органи- кръвонасядания
по напречната част на дебелото черво в областта на черния дроб и кръвоизлив в ретроперитонеалното пространство пред левия бъбрек.
Травматични руптури на слезката, кръв в коремната
кухина. Състояние след оперативно отстраняване на разкъсаната слезка.
Счупване
на лявата раменна кост в горния ѝ край проксимална диафаза.
Счупване
на лявата бедрена кост под трохантера – най-горният край на бедрената кост, близо до тазобедрената става.
Счупване на малко пищялната кост на дясната подколенница в горната ѝ
трета.
Счупване на горния край на
рамото на срамната кост на таза –костен откършек.
Счупване на кръстцовата кост в ляво.
Травматичните
разкъсвания на слезката изискват спешно оперативно лечение – оперативно
отстраняване на разкъсаната слезка, което е
задължително и животоспасяващо лечение. Загубата на слезката е довело до загуба
на многобройните ѝ функции за човешкия организъм, свързани с имунитета и
разграждането на червените кръвни телца. Слезката е свързана
и с водно-солевия баланс, има косвен дял в обмяната
на желязото, има функция като кръвно депо на организма. Когато слезката е
отстранена инфекциозните заболявалия са по-чести и протичат по-тежко. Постоянната
загуба на професионалната трудоспособност на един физически работник при премахване
на слезката е с около 40%.
Счупването
на лявата бедрена кост в най-горния ѝ край, близо до лявата тазобедрена става, е
причинило на ищеца трайно затрудняване движението на левият долен крайник със
среден срок за възстановяване около 8-10 месеца, ако не настъпят
усложнения в оздравителният процес. В началото функцията на левия долен крайник
е напълно загубена, като пострадалият е претърпял силни болки и страдания.
Приложеното
оперативно лечение – поставяне на метална остеосинтеза, довежда до
възстановяване на функцията на левия долен крайник. Продължително време след
операцията пострадалият ще ползва помощни средства за придвижване. Пълно
възстановяване може се очаква след продължителна физиотерапия и рехабилитация.
Счупването
на малко пищялната кост на дясната подколенница е
причинило на пострадалия трайно затрудняване движението на десния долен крайник,
със среден срок за възстановяване около 1.5-2 месеца, ако не настъпят
усложнения в оздравителният период: Пострадалият е претърпял силни болки. В началото
той ще ползва помощни средства за придвижване. Не се очакват усложнения от то в
счупване на малкия пищял на дясната подколенница.
Счупването на лявата раменна
кост в близост до лявата раменна става е силно болезнено, със силно ограничени
и болезнени движения. На пострадалия е причинено трайно затрудняване движението
на лявата ръка, със среден срок за възстановяване около 3-4 месеца, ако не настъпят усложнения в
оздравителния процес. Нa пострадалия е препоръчано да спазва щадящ режим на горния ляв крайник.
Лечението продължава няколко месеца след получаването на счупването. Приложено
е оперативно лечение –открито наместване с поставяне на метална остеосинтеза, след
което се препоръчва да продължи лечението с физиотерапия и рехабилитация .
Счупването на костен откъс от горното рамо
на срамната кост е причинило на пострадалия временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, като това счупване не е довело до затрудняване движението
на снагата или долните крайници.
Счупването на лявата странична
повърхност на първи кръстцов прешлен е причинило на
пострадалия трайно затрудняване движенето на снагата, със среден срок за
възстановяване около 2-2,5 месеца, ако не настъпят усложнения в оздравителния процес.
При това счупване пострадалият е претърпял силни болки и страдания. Препоръчва
се постелен режим – щадене движението на снагата.
При измерване на долните
крайници от вещото лице по първоначалната експертиза, същият не е установил
разлика в дължината им. В съдебно заседание вещото лице ортопед заяви, че
скъсяване от 1-2 см. трудно се установява. Функционалното скъсяване идва от счупването в таза. Оттам се получава
чувството за разлика в дължината на долните крайници.
И двете вещи лица посочват, че
дали заради усилията и упражненията, които е правил ищецът, дали заради
младостта му, той се е възстановил учудващо добре, при такъв брой и интензитет
на уврежданията.
От заключението на вещото лице
д-р Г., при УМБАЛ “Св. Марина“ гр. Варна се установява, че има разминаване в
дължината на двата долни крайника, в полза на левия от около 2,5 см. Това се
дължи на недобре диагностицираната тазова фрактура
вдясно, което е и причината за недоброто й лечение. В медицинския стандарт
счупванията на срамната кост вдясно и на кръстцовата
кост от същата страна са взаимно свързани, защото предполагат отваряне на
тазовия пръстен, особено в кръстцовата кост, защото
там се получава леко изкривяване на таза. Разместването на тазовия пръстен във вертикална посока се следва от
крайника от същата страна и когато фрактурата не се лекува правилно, това води
до скъсяване. В момента лечение е възможно, но е свързано с голяма по обем
оперативна интервенция и този метод не е препоръчителен. Всички останали
методи, свързани с рехабилитация и физиотерапия не биха довели до никакъв
резултат. Това скъсяване е за постоянно, до живот. Вариантите за изправяне на
крайника е със стелка или ортопедична обувка.
От разпита на свидетелите се установи следното: Около седмица след
произшествието, ищецът бил посетен от свои приятели – св. Димитров и при това
посещение не бил особено контактен. Личало си, че е преживял нещо тежко. Бил на
легло, много трудно подвижен, почти неподвижен. След изписването му, той бил
преместен в апартамента на приятелката си, заедно с нея и майка й, които заедно
са претърпели катастрофата. Майката на приятелката му се грижела изцяло за
двамата, тъй като тя била малко по-добре. М. бил неподвижен още месеци. В
началото нямал възможност да се обслужва. Майката на приятелката му правела
тези неща. Наложило се да бъде при тях, защото майка му починала/ преди
катастрофата/, баща му починал малко след катастрофата. Като цяло още преди
това родителите не полагали кой знае какви грижи за него. Само баба му, но и тя
починала. Приятелите и близките помагали с раздвижването. Имал патерици, с
които му било изключително трудно да се придвижва, защото имал проблеми с
рамото. Така бил доста дълго време. Психически преди катастрофата бил изключително
общителен и енергичен човек. Не се спирал на едно място, но случаят с
катастрофата и със загубата на общо взето цялото семейство го променила психически
доста. Той се затворил и общо взето
контактувал само с най-близките му приятели. Опитвал да се справи с всичко сам.
Физически е било много трудно възстановяването му. В началото 10 минути на
разходка му били изключителна трудност. Вече бил по-добре и можел да се
разхожда и да се движи по-спокойно. Около две-три години му било необходимо, за
да се подобрят постепенно нещата, но не срещнал и кой знае каква помощ от
лекари, след като потърсил и специалисти от други градове. В момента
единственото, което му помагало, са упражненията, които сам си намерил. Прави
постоянно йога, разтягания, раздвижвания. Преди катастрофата обичал много
спорта – футбола и обичал да играе. Сега се опитвал, но не можел. Има
ограничения на движенията, много по-добре е, но има. В походката си имал видима
разлика в дължината на краката, която не е нужно мнение от специалист, за да се
забележи. И оттам идвало изменение в стойката и походката, които били абсолютно
видими. Не излизал без няколко допълнителни стелки в едната от обувките, за да
допълни скъсяването на единия крак. Започнал на две места работа. Първо в „Еконт“, но не изкарал доста време, било му изключително
трудно, постоянно бил уморен. Когато останел неподвижен за по-дълго време, се
схващал. Започнали болки в гърба вследствие на изкривяванията и травмите. След
това поработил малко в една агроаптека, но и там имал същия проблем. След инцидента се страхувал
много да пътува с автомобил. След три години и половина успял да се качи в
кола. Пътувал с влак.
Съдът приема тези факти за
установени, като по отношение на това дали има скъсяване и разлика в дължината
на двата долни крайника, се основава на заключението на повторната експертиза.
В това отношение дори и първата посочва, че това накуцване може да се дължи
именно на счупванията в таза. Втората експертиза се основава на по-задълбочен
преглед и изводите напълно съответстват на посоченото от свидетелите за
походката на ищеца. Т.е. това състояние се установява не само от медицинските
доказателства, но и от свидетелските показания.
При така установените факти, съдът е длъжен
да определи обезщетението, съобразявайки се със справедливостта и постановения
преди това съдебен акт по частичния иск. Обвързващата сила на съдебното решение
беше посочена по-горе. Тя е само в този смисъл. Силата на присъдено нещо не се
формира по отношение на останалата част от претенцията, ако частичният иск е
бил уважен изцяло. Това може да стане само ако част от частичния иск е била
отхвърлена. Т.е. силата на присъдено нещо се формира и за отхвърлителната част,
защото е безспорно установено, че това е размерът на обезщетението. Изразеното
в мотивите на СРС за размера на обезщетението, в случая не обвързва съда, който
разглежда другата част от претенцията. Както тогава, така и сега, ищецът е
поддържал, че размерът на обезщетението, което търси е в размер на 200 000
лв. Съдът се е произнесъл само до сумата от 25 000 лв.
Справедливостта изисква съдът
да прецени какви са били уврежданията на ищеца по брой и интензитет, какви са
били чисто физическите болки и страдания, преживените неудобства в битов план,
загубата на време, загубата на физическа дееспособност, продължителността на
процеса на оздравяване, промяната в социалния живот и психиката, възможностите
за развитие и професионална реализация.
Всички доказателства по делото
говорят, че животът на М. се е променил изключително много. Физическата болка е
била огромна, като е имало опасност и за живота му, вследствие на вътрешните
увреждания и кръвоизлива. Продължителен и мъчителен е бил и процесът на
възстановяване. Много са усилията, които са положени за това от самия ищец и
благодарение именно на тях, лекарите му казват, че се е възстановил
изключително добре на фона на цялостните травми. Но последиците от всички тези увреждания
остават за цял живот – намален имунитет, намалени възможности за полагане на
труд, психичен срив, страх от возене в автомобил, тотална промяна в житейския
път и в социалния живот. Налице е една тежка телесна повреда и няколко средни.
Всичко това дава основание на съда да определи един завишен и за
собствената му практика размер на обезщетението, което смята, че е справедливо.
Съдът го определя на 100 000 лв. От
тази сума следва да се приспадне присъдената вече сума от 25 000 лв.
Затова ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 75 000 лв.,
като доплащане по окончателния размер на обезщетението.
В останалата част искът следва да се отхвърли като неоснователен. Изложени бяха
съображения от процесуалния представител на ищеца, че съдилищата, при
присъждане на сумите за обезщетение, много рядко се доближават до максималния
размер на предвидените в КЗ суми, които са в милиони. Това е така, но тези
максимуми се определят независимо от броя на пострадалите лица, като включват и
лихвите, и разноските в съдебна фаза. Съдът, при определяне на обезщетенията, в
понятието за справедливост включва не само претърпените болки и страдания за
всеки конкретен случай отделно, но се съобразява и с икономическите условия в
страната. А това включва и средния социално-икономически статус на българските
граждани, данните за средната и минималната заплата. Присъжданите обезщетения
следва да имат за цел възмездяване на вредите, а не драстична промяна на
икономическото състояние на пострадалите. По тази причина и съдът се съобразява
със съдебната практика, касаеща размерите на присъжданите обезщетения именно в
България.
Върху тази сума следва да се присъди и мораторната лихва. По отношение на
лихвата ответникът възрази, като направи възражение за давност. Съдът прие
обаче, че отговорът не е подаден в срок, въпреки допълнително представените
доказателства от ответника. Видно от представената бележка, озаглавена
„информация“, в нея не се съдържат данни откъде изхожда, като от положения
печат е видно само, че съдържа името София.
От друга страна е налице разпоредбата на чл.62, ал. 2 от ГПК, която казва,
че срокът не се смята за пропуснат, ако изпращането на молбата е станало по
пощата. Но това отново трябва да бъде в съответния срок. Меродавно за съда е
пощенското клеймо и то носи дата от 29.01. 2020 г. Именно на тази дата е
изпратено и писмото до съда. Затова направеното възражение за давност не следва
да се зачита, тъй като срокът за това, е срокът за подаване на отговора на
исковата молба.
По отношение на това от коя дата следва да се присъдят лихвите. В случая
следва да намери приложение разпоредбата на чл. 429, ал. 2 и 3 от КЗ: (2) В
застрахователното обезщетение по ал. 1 се включват и:
1. пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от
непозволено увреждане;
2. лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на ал. 3.
(3) Лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той
отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя
се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата
на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие
по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
По делото няма доказателства дали застрахованият е уведомил застрахователя
си и кога. Претенцията на ищеца до застрахователя е отправена на 29.12. 2016
г., видно от обратната разписка. Т.е. лихвите следва да се присъдят от тази
дата, според нормата на чл. 429, ал. 3, изр.второ от КЗ.
Поради тази причина, дори и да беше направено в срок, възражението на
ответника за давност, би било неоснователно, защото искът е предявен на 13.12.
2019 г.
Затова определеното от съда обезщетение следва да бъде изплатено с лихвата,
считано от 29.12. 2016 г. до окончателното изплащане.
По
разноските. Ищецът е освободен от разноски и държавни такси. Адв. П. го представлява безплатно и моли за присъждане на
хонорар при условията на чл. 38 от ЗА. Съдът определя неговото възнаграждение в
размер малко над минимума, а именно – 3000 лв. При определяне на това
възнаграждение, съдът се съобрази и с претенцията на ответника за присъждане на
ю.к. възнаграждение, като полагащия се размер, според отхвърлената част на
иска, изцяло се компенсира, при което окончателният размер за адвокатския
хонорар остава 3000 лв.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати и направените по делото разноски от бюджета на
съда и държавната такса, дължима при уважаване на иска. Разноските са 910 лв. за експертизите и 3000
лв. държавна такса.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД гр. София,
община Столична, район Лозенец, бул.“Черни
връх“ № 51Д, ЕИК *********, да
заплати на М.Й.Г.
***, ЕГН **********, представляван от адвокат Д.П. от а.д. „П.и В.“ г.Т. ***,
офис 3, ЕИК *********, сумата от 75 000 лв./седемдесет и пет хиляди лева/,
като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП,
причинено от А. Б., на 05.09. 2016 г., ведно със законната лихва, считано от
29.12. 2016 г. до окончателното изплащане, а обезщетението се присъжда
допълнително, след първоначално уважен частичен иск за сумата от 25 000
лв.
В останалата част, до пълния размер на иска от
175 000 лв., отхвърля същия като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД гр. София, община Столична, район Лозенец,
бул.“Черни връх“ № 51Д, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на адвокатско дружество“П.
***, офис 3, Булстат *********, представлявано от адвокат Д.П., за
осъщественото от него процесуално представителство на ищеца, при условията на
чл. 38 от ЗА, сумата от 3000 лв. плюс ДДС върху нея.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД гр. София, община Столична, район Лозенец,
бул.“Черни връх“ № 51Д, ЕИК *********, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Търговище следните суми: 910
лв. разноски за експертизата и 3000 лв. разноски за държавна такса/ общо 3910
лв./, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението може да се обжалва, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, пред Апелативен съд гр. Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: