Решение по дело №949/2020 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 260118
Дата: 30 декември 2020 г.
Съдия: Искра Петьова Касабова
Дело: 20201420200949
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

грраца 30.12.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачански районен съд, IV наказателен състав в публично заседание на 07.12.2020 година в състав:             

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИСКРА КАСАБОВА

При секретаря Бойка Стефанова и като разгледа докладваното от съдията НАХД949 по описа за 2020г. на ВРС, въз основа на закона и доказателствата

Р  Е  Ш  И  :

            ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №06-001241/11.09.2020г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Враца, с което на ЧСИ/ЧАСТЕН СЪДЕБЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ/ М.П.Н.,***, с ЕГН **********, в качеството му на работодател, на основание чл.399 вр. чл.416, ал.5 и чл.415 ал.1 от КТ, за извършено нарушение на чл.415, ал.1 от КТ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН.

ОСЪЖДА ответника по делото - Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Враца, да заплати на жалбоподателя ЧСИ М.П.Н., направените по делото разноски за адвокатска защита в размер на 300лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от уведомяването пред Административен съд – гр.Враца.

 

                                                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:

            МОТИВИ:

            ЧСИ/ЧАСТЕН СЪДЕБЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ/ М.П.Н.,***, с ЕГН **********, е обжалвал НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №06-001241/11.09.2020г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Враца, с което в качеството му на работодател, му е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, за извършено нарушение на чл.415 ал.1 от КТ, във връзка с чл.399 вр. чл.416, ал.5 от КТ.         Жалбоподателят в жалбата си и в съдебно заседание чрез процесуален представител – адв.И.И. навежда доводи, че Наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени процесуални нарушение, а отделно от това жалбоподателя е изпълнил дадените предписания да заплати трудово възнаграждение на бивш служител, като се моли за отмяната или намаляването на наложената с НП санкция до размера на минимума определен в закона.

            Ответникът по делото чрез процесуален представител Юрисконсулт Кирилова в съдебно заседание и с писмено становище излага съображения за неоснователност и необоснованост на депозираната жалба и иска същата да бъде отхвърлена, а атакуваното НП да бъде потвърдено.

Производството по делото е по реда на чл.59 - 63, ал. 1 от ЗАНН.

Районният съд - гр.Враца, като провери основателността на жалбата, съобразявайки становищата на страните и след анализ на събраните по делото доказателства прие следното от фактическа страна:

През месец юли 2020г. на служителите на ДИТ Враца инспекторите В.Г. С.П. и Т.Г.И. било разпоредено извършването на планова проверка по спазване на трудовото законодателство на ЧСИ М.П.Н. ***, резултатите от която завършили с даване на предписания със срок за изпълнение  - 07.08.2020г.

В последствие в края на месец август 2020г. на служителите на ДИТ Враца инспекторите Ц.Г.П. и К.И.П. било разпоредено извършването на последваща документална проверка по изпълнение на дадените с предходната проверка предписания.

В тази връзка на 31.08.2020г. в гр.Враца, в сградата на Д“ИТ“ в присъствие на работодателя ЧСИ М.Н. двете извършили документална проверка по представените ведомости за заплати и писмени документи, както и въз основа на дадените устни пояснения от работодателя, при което приели, че дадените задължителни предписания с Протокол за извършена проверка с №ВР2018862 от 02 - 09.07.2020г. и със срок за изпълнение - 07.08.2020г. не са изпълнени. Същевременно, за така констатираното нарушение, против жалбоподателя ЧСИ М.П.Н., в качеството му на  работодател от св.Ц.Г.П. и в присъствието на св. К.  И.П. и св.К.П.М. бил съставен  АУАН №06-001241 от 31.08.2020г., за допуснато нарушение по чл.415 ал.1 от КТ, а именно:

Т.1. „Работодателят ЧСИ М.П.Н.,*** да изплати уговореното трудово възнаграждение на служителката К.Н.Т. за месец октомври 2018 г, в размер на 405, 24 лв.;

Т.2. Работодателят ЧСИ М.П.Н.,*** да изплати уговореното трудово възнаграждение на служителката К.Н.Т. за месец ноември 2018 г. в размер на 521, 25 лв.;     

Т.3. Работодателят ЧСИ М.П.Н.,*** да изплати уговореното трудово възнаграждение на служителката К.Н.Т. за месец декември 2018 г. в размер на 521, 25 лв.;   

Т.4. Работодателят ЧСИ М.П.Н.,*** да изплати уговореното трудово възнаграждение на служителката К.Н.Т. за месец март 2020 г. в размер на 524.32 лв.;           

Т.5. Работодателят ЧСИ М.П.Н.,*** да изплати уговореното трудово възнаграждение на служителката К.Н.Т. за месец април 2020 г. в размер на 222,83 лв., съгласно чл. 128, т.2 от Кодекса на труда с краен срок до 07.08.2020 г.

Било констатирано, че нарушението е извършено на 10.08.2020г. тоест в първият работен ден след изтичане на срока за изпълнение на даденото предписание по т.1 до т.5 от Протокол  № ВР2018862 от 09.07.2020 г. на Д „ИТ“ Враца.

Процедурата по съставяне и връчване на АУАН се е развила в присъствието на ЧСИ М.П.Н., който го подписал като в графата за възражения  посочил Не съм съгласен с констатациите по акта. Смятам че съм изплатил възнагражденията.“ В срока за възражения на 02.09.2020г. от  ЧСИ Н. е постъпило възражение по акта, като изложените в него аргументи не са възприето за основателни. Въз основа на горепосочения АУАН е издадено и обжалваното НП, с което за описаното нарушение по чл.415 ал.1 КТ на работодателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 лв.  

Изложената фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно: показанията на свидетелите св.Ц.Г.П., св.К.И.П., св.К.П.М., имащи качество на актосъставител и на свидетели първите присъствали при констатиране на нарушението и съставяне на акта, а третата само на съставяне на акта, както и на свидетелите В.Г. Стоянова П., Т.Г.И., Ж.В.Г., Я.П.Б. и К.Н.Т., а също и въз основа на приложените с административната преписка и по делото доказателства: жалба, АУАН, НП, Протоколи за извършени проверки, Извлечения от ведомости, Сигнал, Обяснения, Трудови договори, Допълнителни Споразумения, Протоколи и др.

          Съдът намира жалбата за подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 ЗАНН и разгледана по същество, същата е процесуално допустима и  основателна по следните съображения:

Настоящият съдебен състав приема, че АУАН и Наказателното Постановление са издадени от компетентни органи и в рамките на техните правомощия.Същевременно извършвайки служебна проверка за законосъобразност на НП, съдът констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в следното:

              За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление, следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да съдържа наказателното постановление са посочени в чл.57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от които следва постановения от административнонаказващия орган резултат.

  Неспазването на така установените нормативни изисквания, има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт. Принципно с АУАН се повдига Административнонаказателното обвинение и по този начин нарушителя ще има възможност да се запознае с него, да разбере в какво е обвинен и подготви защитата си. Процедурата по съставяне и връчване на акта гарантира и обезпечава правото на защита на наказаното лице, в това число да се запознае с акта, да направи възражения в дадения му по закон срок, да поиска събирането на други доказателства. В този смисъл процедурата по предявяване и подписване на акта не е формално задължение за административнонаказващия орган, а е гаранция за осъществяване на правото на защита на наказаното лице.

  В конкретният случай съдът констатира, че в издадените против жалбоподателя ЧСИ М.П.Н., АУАН и НП – в графата за дата и място на извършване на нарушението е посочено -  При извършена проверка от Д "ИТ" - Враца  на  31.08.20г. в сградата на Д "ИТ" – Враца, на ЧСИ М.П.Н. *** от представените ведомости за заплати и писмени документи, пояснение от работодателя се установи, че работодателят ЧСИ М.П.Н. с ЕИК: **********,…. не е изпълнил дадено задължително предписание, описано в протокола на Д „ИТ" Враца с т. 1, т. 2, т.3, т.4 и т.5, връчено с протокол от извършена проверка ПР№ 2018862 от 09.07.2020 г.,….. Нарушението е извършено в гр.Враца на 10.08.2020г. тоест в първият работен ден след изтичане на срок за изпълнение на дадено задължително предписание… “

Като дата на извършване на нарушението в АУАН и НП е посочена датата  10.08.2020г., но нито в един от двата визирани акта, не се сочи мястото на извършване на нарушението изразило се в /неизпълнение на дадено с протокол от 09.07.2020 г., задължително предписание за изплащане на уговореното трудово възнаграждение на служителката К.Н.Т. за посочените пет месеца. /

При положение, че съгласно разписаното в КТ чл.270 ал.3, че: трудово възнаграждение се изплаща лично на работника  или служителя по ведомост или срещу разписка“ то и следва, че мястото на извършване на процесното нарушението, ще е в офиса на работодателя тоест - там където ведомостта или разписката е изготвена, а в случая офиса на работодателя - ЧСИ М.П.Н.,***, които адрес междувпрочем не фигурира, нито в АУАН, нито в издаденото от Административно наказващият орган НП.

При това положение следва, че посоченото в АУАН и НП, като място на нарушението – сградата на Д „ИТ“ - Враца - не изпълва изискванията на закона, и по конкретно на чл.42 т.3 пр.2 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН относно посочване на мястото на нарушението, тъй като, – сградата на Д „ИТ“ - Враца  може да е мястото на установяване на нарушението, но не и на неговото извършване. Мястото на извършване на нарушението е съществен реквизит на НП, тъй като същото е определящо, както по отношение на това, кои са лицата, оправомощени да съставят АУАН, така и по отношение на компетентността на АНО да издава НП за такива нарушения, а в последствие и компетентността на съда, разглеждащ производства във връзка с депозирани жалби против издадени НП.

Мястото на извършване на нарушението, като елемент от състава на административното нарушение и като основен реквизит на НП следва да бъде ясно и конкретно, не будещо съмнение. Този реквизит не може да бъде извличан по пътя на формалната или правна логика, още по - малко, да бъде извличан по тълкувателен път от съдържанието на други реквизити или от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните, и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на привлеченото към отговорност лице. В този смисъл са без значение индициите, че лицето, на което е наложено административното наказание, вероятно е разбрало за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност.Правоприлагането по принцип и административнонаказателното такова, в частност не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни. Липсата на правилно отразяване на мястото на извършване на нарушението в НП, и в АУАН, като основен реквизит от посочените документи, представлява съществено процесуално нарушение, предвид на това, че е нарушена императивна правна норма.Едновременно с това, липсата на правилно отразяване на място на извършване  на нарушението по същността си се явява липса на място на нарушение това нарушение допуснато от наказващият орган при изготвяне както на АУАН, така и на НП води и до непълнота по отношение на описанието на нарушението и на обстоятелствата, при който е извършено, които пък са нарушения на чл.42 т.4 пр.1 и 2 от ЗАНН и  на чл.57 ал.1 т.5 пр.1 и 5 от ЗАНН, като в тази връзка дори показанията на разпитаните по делото свидетели по акта не способстват съществено за изясняване на фактическата обстановка.

Съгласно чл.415, ал.1 от КТ: „Който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.” тоест визираната  разпоредбата предвижда административно наказание за онзи, който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство. Задължителните предписания са сред правомощията на контролните органи, регламентирани в чл.404, и сл. от КТ, като чл.405 от КТ, предвижда възможност за обжалване на същите.

По делото безспорно е установено, че при извършената документална проверка на 31.08.2020г., по отношение на дейността на жалбоподателя ЧСИ М.П.Н.  с  Протокол от 09.07.2020г. са били дадени пет задължителни предписания, както следва:

първото от който е било свързано с изплащане на дължимото трудово възнаграждение за месец октомври 2018 г,. – до дата 07.08.2020г.,

второто от който е било свързано с изплащане на дължимото трудово възнаграждение за месец ноември 2018 г,. – до дата 07.08.2020г.,

третото от който е било свързано с изплащане на дължимото трудово възнаграждение за месец декември 2018 г,. – до дата 07.08.2020г., 

четвъртото от който е било свързано с изплащане на дължимото трудово възнаграждение за месец март 2020 г,. – до дата 07.08.2020г.,

петото от който е било свързано с изплащане на дължимото трудово възнаграждение за месец април 2020 г,. – до дата 07.08.2020г., на работещата при ЧСИ служителката Т., което според констатациите на наказващият орган не са били изпълнени и към момента на извършване на проверката на 31.08.2020г.

Независимо от отразеното в Протокола от извършена проверка ПР№ 2018862 от 09.07.2020 г. - даденото от актосъставителя П. в АУАН и от Административно наказващият орган  в НП - описание на нарушението се сочи, че:

че работодателят ЧСИ М.П.Н. с ЕИК: **********, не е изпълнил дадено задължително предписание, описано в протокола на Д „ИТ" Враца с т. 1, т. 2, т.3, т.4 и т.5, връчено с протокол от извършена проверка ПР№ 2018862 от 09.07.2020г.,касаещо изплащане на месечни трудови възнаграждения на служителката К.Н.Т., съгласно разпоредбата на чл.128, т.2 от Кодекса на труда. Указания срок за изпълнение на предписанието е 07.08.2020 г.

Същевременно от посоченият Протокол от извършена проверка ПР№ 2018862 от 02 - 09.07.2020г./л.11 – 12 от делото/, е видно че на жалбоподателя са дадени не едно/както се твърди в АУАН и НП/, а пет отделни предписания  касаещи неизплащане на трудови възнаграждения на посочения служител за пет различни месеца и от две различни години, макар и с един и същи срок на изпълнение на предписанията.  Наличието на един срок за изпълнение на петте предписания, не превръща същите в едно неизпълнение на едно предписание – така както се твърди в процесните  АУАН и НП. Това е така защото всяко неизпълнение на предписание, само по себе си представлява отделно нарушение по чл.415 ал.1 от КТ и съответно наказуемо с отделно наказание.

При това положение съдът счита, че АНО не се е съобразил с принципа, установен в императивната разпоредба на чл.18 от ЗАНН. Посочената разпоредба не допуска кумулиране на наказания наложени за няколко нарушения, доколкото предвижда, че „когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.“ Посочената норма провежда основната и принципна разлика между наказателната и административнонаказателната отговорност,  а именно последната не предвижда наличието на усложнена деятелност – реална, идеална съвкупност и продължавано административно нарушение. Според описаната фактическа обстановка в АУАН и НП се извежда, че според актосъставителя и наказващият орган се касае за едно продължавано административно нарушение – тази трактовка обаче не съответства, нито на описаната деятелност, нито на реално установената такава.

При това ЗАНН предвижда изрично, че за всяко нарушение следва да бъде налагана самостоятелна санкция. Предвид това и след като се твърди, че жалбоподателя не е изпълнил предписание за конкретни свои задължения по изплащане на възнаграждения за пет различни месеци и години в нарушение на законовите изисквания, то и е следвало за всеки от посочените месеци, за които се счита, че е извършено процесното нарушение да бъде съставен АУАН, а в последствие и НП или обратното в един АУАН всяко от петте нарушения да бъде оформено като отделно такова, а с НП следва да са санкционирани всичките пет.

В случая съда не разполага със процесуален способ посредством който, да санира допуснатото първо от актосъставителя, а след това и от наказващият орган нарушение по чл.18 от ЗАНН. Налагането на една обща санкция за пет отделни нарушения не позволява на съда да прецени нейната законосъобразност и справедливост, а също така лишава санкционираното лице да разбере, за кое нарушение, какво наказание му се налага.

Отделните нарушения подлежат на отделно наказване, макар и на основание една и съща санкционна разпоредба - тази на чл.415 ал.1 от КТ, поради което обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно, следва да бъде отменено дори само на това основание.

Отделно от изложеното до тук следва да се посочи и че така направеното описание на нарушението и на обстоятелствата, при който е извършено, е не съответно на действителното установеното от доказателствата по делото и води до още едно нарушение допуснато от наказващият орган при изготвяне, както на АУАН, така и на НП, а именно - до непълнота по отношение на описанието на нарушението/нарушенията и на обстоятелствата, при който е/са извършено/и, които пък са нарушения на чл.42 т.4 пр.1 и 2 от ЗАНН и на чл.57 ал.1 т.5 пр.1 и 5 от ЗАНН.Именно поради неяснотата относно действителната воля на наказващият орган относно това какви и колко на брой нарушения се претендират да са извършени от нарушителя, съдът не следва да вземе становище по същество на делото.

При горните съображения, поради допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя атакуваното наказателно постановление на основание чл.415, ал.1 КТ, следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

При този изход на делото съдът ОСЪДИ ответника по делото - Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Враца, да заплати на жалбоподателя ЧСИ М.П.Н., направените по делото разноски за адвокатска защита в размер на 300лв.

Затова и съдът ОТМЕНИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №06-000461 от 24.03.2016г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Враца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН.

            При гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

                                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: