№ 1158
гр. Варна, 07.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на седми август през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело №
20243100900730 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Л. С. П., ЕГН
**********, с адрес: ******, чрез адв. Н. Д., срещу „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско
шосе“ № 67, искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С Определение № 771/27.05.2025 г. Л. С. П., ЕГН ********** е заличен
като ищец в производството поради настъпила в хода на процеса смърт на
страната и на основание чл. 227 ГПК като негови правоприемници в процеса
са конституирани В. К. П., ЕГН **********, с адрес: ****** и М. Л. П., ЕГН
**********, с адрес: ********, в качеството им на наследници на починалата
страна.
По допустимостта на исковете:
Изложените в исковата молба твърдения обуславят извод за редовна
искова молба, обективираща осъдителни искове, предявени от и срещу
правосубектни страни. Сезиран е родово и местно компетентен съд в
хипотезата на чл. 115 ГПК. Предвид наличието на положителните
процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на
правото на иск и с оглед липсата на процесуални пречки, съдът намира
производството за допустимо. С исковата молба са представени доказателства
и за предявена писмена претенция пред застрахователя съгласно чл. 380 КЗ,
обуславяща допустимост на предявените искове в хипотезата на чл. 498, ал. 3,
предл. последно КЗ.
По предварителните въпроси:
Доколкото предявеният главен иск включва установяването на
застрахователно правоотношение, което съставлява абсолютна търговска
сделка, претенцията следва да се разгледа по особения ред за търговски
спорове.
Размяната на книжа, предвидена в чл. 367-373 ГПК, е приключила. На
основание чл. 374, ал. 2 ГПК делото следва да бъде насрочено в открито
1
съдебно заседание, като на страните се съобщи настоящото определение,
ведно с проект за доклад на делото, както и да бъдат напътени към процедура
по медиация за доброволно уреждане на спора.
По доказателствата:
Представените от страните писмени доказателства – надлежно заверени
по реда на чл. 183 ГПК преписи от документи, са допустими, необходими за
установяване на релевантните за спора факти и относими към предмета на
делото, поради което следва да бъдат допуснати до приемане.
По отношение на исканията на ищците с правно основание чл. 190 ГПК
за задължаване на насрещната страна да представи застрахователна полица по
застраховка „Гражданска отговорност“ за товарен автомобил „Фолксваген
Туран“ рег. № *****, както и да представи заверен препис от заведена пред
него щета № 0000-1000-03-24-7611/09.07.2024 г., съдът намира същите за
неоснователни, тъй като ответникът изрично признава коментираните
обстоятелства, поради което събирането им не е необходимо.
Искането на ищците за допускане до разпит на двама свидетели при
режим на довеждане следва да бъде уважено поради необходимостта от
установяване на посочените в исковата молба обстоятелства, свързани с
твърдените вреди, причинени от ПТП.
Съдът, като взе предвид отправените в исковата молба и в отговора на
исковата молба искания за допускане на съдебно-медицинска и съдебна
автотехническа експертиза, намира, че следва да бъде назначена комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза по поставените от страните
задачи, които са относими към предмета на спора.
Доказателственото искане, отправено в исковата молба, за допускане на
комплексна съдебно-психологична и психиатрична експертиза с поставените
въпроси, съдът намира за неоснователно, доколкото първоначалният ищец по
делото е починал.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на
19.09.2025 г., от 09:30 часа, за които дата и час да се призоват страните, ведно
с препис от настоящото определение.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА
ДЕЛОТО, на основание чл. 374, ал. 2 ГПК:
Предявени са от В. К. П., ЕГН **********, с адрес: ****** и М. Л. П.,
ЕГН **********, с адрес: ********, в качеството им на наследници по закон
на починалия първоначален ищец Л. С. П., ЕГН **********, искове за
обезщетяване на вредите, настъпили за починалото лице вследствие на
настъпило на 08.07.2024 г. ПТП в гр. Варна, на бул. „Владислав Варненчик“, в
посока изхода на града, реализирано от водача на л. а. „Фолксваген Туран“ рег.
№ ***** - Т. П. Т., застрахован при ответника по риска „Гражданска
2
отговорност на автомобилистите“, чрез заплащане на сумата от 200 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
причинени на ищеца от ПТП, както и сумата от 4607.68 лева – обезщетение за
имуществени вреди във връзка с проведеното лечение, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 09.08.2024 г. до окончателното изплащане
на сумите.
В исковата молба се твърди, че на 08.07.2024 г. в гр. Варна, на бул.
„Владислав Варненчик“, в посока изхода на града била реализирана
самокатастрофа от водача на л. а. „Фолксваген Туран“ рег. № *****,
управляван от Т. П. Т., с твърдения за несъобразяване на скоростта на
движение от страна на водача с пътните и атмосферните условия към момента
на ПТП, поради което последният загубил контрол върху автомобила и
излязъл в дясно по посоката си на движение и се ударил в пътен знак и
крайпътно дърво. За ПТП бил съставен констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 837/08.07.2024 г., а впоследствие било образувано ДП №
242/2024 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Варна, пр.
пр. № 9715/2024 по описа на РП – Варна, което било прекратено с
постановление от 03.02.2025 г. След ПТП пострадалият бил транспортиран от
екип на ЦМСП до спешно отделение на МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД, където
била поставена диагноза: счупване на горния край на раменната кост
(хумерус) и придружаваща диагноза: дифузна травма на главния мозък, без
открита вътрешночерепна травма и счупване на долния край на лъчевата кост.
На 08.07.2024 г. пострадалият бил приет в Клиника по ортопедия и
травматология към МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД и била поставена
окончателна диагноза: счупване на горния край на раменната кост /хумерус/,
закрито вдясно и счупване на долния край на лъчевата кост, закрито вляво. На
22.07.2024 г. потърпевшият бил подложен на оперативно лечение, изразяващо
се в наместване на фрактура с вътрешна фиксация, хумерус вдясно и открито
наместване на фрактура с вътрешна фиксация, радиус и улна вляво,
извършена под обща анестезия. Извършен бил лаваж, послоен шев и била
поставена стерилна превръзка с имобилизация с ортеза. Извършена била
открита репозиция под рентгенов контрол и фиксация на ляв радиус
посредством 4 броя К игли, след което била поставена гипсова имобилизация.
На 01.08.2024 г. първоначалният ищец бил изписан от лечебното заведение и
му били дадени препоръки за смяна на превръзките през 2-3 дни и сваляне на
конци на 14 следоперативен ден. Предписана била и рехабилитация на
засегнатите части. След изписването на пострадалия от болницата същият
имал нужда от чужда помощ при задоволяване на битовите си потребности.
Изпитвал силни болки и към датата на подаване на исковата молба.
Състоянието му продиктувало нуждата от закупуване на специално легло.
Уврежданията се отразили негативно на всекидневието на пострадалия. Във
връзка с претърпените телесни повреди били закупени и препоръчаните от
медицинските лица специално легло, двулицев матрак за болнично легло,
непромокаем калъф за матрак с цип, андидекубитален дюшек с компресор и
било наето болнично легло, за което са представени фактури по делото.
Поради изложеното счита, че обезщетенията за претърпените неимуществени
3
и имуществени вреди следва да бъдат определени при спазване на принципа
за справедливост, като бъдат уважени претенциите в предявените размери.
Искането е за уважаване на исковете при вземане предвид финансовата
обстановка в страната и нивото на инфлационните процеси. Претендира
присъждане на разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК, ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, с който изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове. Оспорва същите и по размер. Не
възприема описания в исковата молба механизъм на ПТП, доколкото такъв не
бил установен с влязла в сила присъда. Счита представеният констативен
протокол за официален удостоверителен документ, който обаче не обвързвал
съда по отношение на описания в него механизъм на ПТП. Оспорва
изключителната вина на водача на л. а. „Фолксваген Туран“ рег. № *****.
Твърди липса на причинно-следствена връзка между ПТП и нанесените на
пострадалия телесни увреждания, с твърдения за съпътстващи заболявания у
починалото лице преди настъпване на ПТП. Възразява срещу интензитета на
болките и страданията, описани в исковата молба, както и срещу
продължителността на възстановителния период. Релевира възражение за
съпричиняване от пострадалия на вредоносните последици и съответно
намаляване размера на исковата претенция, като излага, че същият като
пътник в процесното МПС не бил с поставен обезопасителен колан към
момента на удара, а вместо това с поставено имитиращо устройство на
мястото на същия. Сочи, че размерът на предявения иск е в противоречие с
принципа, уреден в чл. 52 ЗЗД. Моли за отхвърляне на исковете. В условията
на евентуалност, моли за намаляване размера на обезщетението. Претендират
се направените по делото разноски.
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК ищците са депозирали допълнителна
искова молба, в която оспорват наведените от ответната страна доводи и
твърдения за неоснователност на предявените искове, като доразвиват
изложеното в първоначалната искова молба. Намират оспорването по
основание и размер на иска за обезщетяване на неимуществените вреди за
неоснователно. Оспорват възражението за съпричиняване, като намират, че по
делото няма данни в негова подкрепа.
В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК ответникът не депозира допълнителен
писмен отговор.
Доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да
докаже положителните за нея твърдения за факти, от които извлича
благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и
възраженията си.
В тежест на ищците е да докажат: осъществяването на елементите от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а именно реализирането на противоправно
деяние /виновно причинено ПТП от водача Т. П. Т., управлявал л. а.
„Фолксваген Туран“ рег. № *****/, от което като пряка и непосредствена
последица са настъпили за починалото лице твърдените неимуществени вреди
4
в посочените интензитет и продължителност. Ищците следва да установят, че
действително са били извършени разходите в претендираните размери, за
които е отправена претенция за обезщетяване на имуществените вреди от
ПТП. По отношение на акцесорната претенция за обезщетение за забава,
следва да се установи моментът, от който ответникът е изпаднал в забава.
В тежест на ответника е да установи наведените правоизключващи и
правонамаляващи възражения, включително наведеното възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, като
установи неговото противоправно поведение, намиращо се в пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Приема за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: че на 08.07.2024 г., в гр. Варна, на бул. „Владислав
Варненчик“, в посока изхода на града е настъпило твърдяното в исковата
молба ПТП; наличие на валидно застрахователно правоотношение към датата
на ПТП за л. а. „Фолксваген Туран“ рег. № ***** при ответното дружество;
предявяването на извънсъдебна застрахователна претенция от първоначалния
ищец, за която ответното дружество е уведомено на 09.08.2024 г.
ДОПУСКА до събиране като доказателства по делото приложените към
исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията в исковата молба на основание
чл. 190 ГПК да бъде задължен ответникът да представи препис от полица по
застраховка „Гражданска отговорност“ за л. а. „Фолксваген Туран“ рег. №
***** и преписка по щета № 0000-1000-03-24-7611/09.08.2024 г.
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ по искане на ищците двама свидетели при
режим на довеждане за установяване на болките и страданията, които
починалото лице е понесло вследствие нанесените от ПТП телесни
увреждания.
ДОПУСКА комплексна съдебно-автотехническа и медицинска
експертиза със задача на вещите лица след запознаване с материалите по
делото и ДП № 242/2024 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР – Варна, пр. пр. № 9715/2024 по описа на РП – Варна, да дадат
заключение по поставените въпроси в исковата молба и в отговора на исковата
молба.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за възнаграждение и разноски,
свързани с изготвяне на заключението, в размер на 800 лева, платим, както
следва: 400 лева от ответника, вносими в едноседмичен срок от
съобщението с представяне на доказателства за това и 400 лева, платими от
бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА на основание чл. 195, ал. 1 ГПК в качеството на вещи
лица по изпълнение на поставените задачи Й. М. и Д. Г. , които да бъдат
уведомени за изготвяне на експертното заключение след внасяне на
определения от съда депозит.
УКАЗВА на вещите лица задължението да уведомят съда, в случай че не
могат да изготвят заключението поради липса на квалификация, болест или
5
друга обективна причина или в определения срок, както и да представят
заключението си най-малко една седмица преди насроченото съдебно
заседание, на основание чл. 197, ал. 2, 198 и 199 ГПК, както и отговорността,
която носят по чл. 86 ГПК. УКАЗВА на вещите лица, че за определяне на
окончателен размер на възнаграждението, е необходимо да представят към
заключението си справка - декларация.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за провеждане на комплексна
съдебно-психологична и психиатрична експертиза с посочени в исковата
молба задачи.
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява,
че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора,
който има преимущество пред спорното производство, като при постигане на
спогодба заплатената от ищеца държавна такса се връща в половин размер, на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен
метод за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно
споразумение, в рамките на съдебно производство или извън него.
Процедурата по медиация е неформална и поверителна. Ръководи се от
медиатор - трето неутрално, безпристрастно и независимо лице, специално
обучено да подпомага спорещите страни и да способства за постигане на
оптимално решение на спорните въпроси.
Медиацията може да бъде осъществена без заплащане на такси в
ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд - Варна, адрес гр. Варна ул.
„А. Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава СИС при ВРС/, всеки
работен ден от 9 до 17 ч.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора
за Окръжен съд - Варна: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62,
както и на e-mail: *********@***.**.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6