Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…….....................

гр. София, 21.12.20121г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на девети декември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА

мл.с. БОЖИДАР СТАЕВСКИ    

 

при секретаря Хр.Цветкова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 13520 по описа за 2020г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 186414/28.08.2020г. по гр.д. № 59813 по описа за 2019г.  на Софийски районен съд, 175-ти състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 153 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че Р.И.С., ЕГН ********** с адрес: *** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******, с адрес на управление:*** заплащане на сумите както следва : сумата от 1492,99лв., ведно със законната лихва от 25.06.2019г. до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент 19 в гр.София, ж.к. „******, абонатен № 256377 за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г.; сумата от 254,43лв., представляващи за забава на плащането на главницата от 1492,99лв.  за периода от 16.09.2016г. до 11.06.2019г.; сумата от 23,74лв., ведно със законната лихва от 25.06.2019г. до изплащането й, представляващи цена на дялово разпределение на енергията за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г., за  които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 36223/2019г. на Софийски районен съд, като Р.И.С., ЕГН ********** е осъден да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ****** 423,89лв. представляващи съдебни разноски по исковото дело и сумата от 85,28лв., представляващи съдебни разноски по заповедното дело, , като е отхвърлен като неоснователен иска за сумата от 5,23лв., представляващи лихва за забава за плащането на сумата от 23,74лв. за периода от 30.06.2016г. до 11.06.2019г.

 Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№25152129/23.10.2020г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 15.10.2020г. от ответника по исковете – Р.И.С., ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Изложил е съображения, че решението е неправилно. Посочил е,  че Наредбата за топлоснабдяване била нищожна и всички направени съобразно нея изчисления били  незаконни. Тази Наредба била издадена от заместник министър на енергетиката, който нямал правомощия  и в този смисъл било постановеното Решение на ВАД по дело № № 13721/2017г., по което било прието че са нарушени съществени административно - правни разпореждания. Бил прекъснал правоотношенията си с ищец;а, което било съобразено с разпоредбата на чл. 62 от Закона за защита на потребителите., клиентът решавал дали да ползва топлинна енергия, а от това зависело дали ще възникне задължениято за плащането й.

Въззиваемият- ищец Т.С.”ЕАД, ЕИК ****** е оспорил жалбата, като е посочил, че решението е правилно и е претендирал разноски. След приключване на насроченото публично съдебно заседание за 09.12.2021г. от 10,30ч. е депозирал молба на 09.12.2021г. в 11,48ч., която не следва да бъде обсъждана поради депозирането й след приключване на устните състезания по делото.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Н. „ЕАД не е изразило становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2026912/17.10.2019г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ****** срещу Р.И.С., ЕГН **********, с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на сумата от 1492,99лв., ведно със законната лихва от 25.06.2019г. до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент 19 в гр.София, ж.к. „******, абонатен № 256377 за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г.; сумата от 254,43лв., представляващи за забава на плащането на главницата от 1492,99лв.  за периода от 16.09.2016г. до 11.06.2019г.; сумата от 23,74лв., ведно със законната лихва от 25.06.2019г. до изплащането й, представляващи цена на дялово разпределение на енергията за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г., сумата от 5,23лв., представляващи лихва за забава за плащането на сумата от 23,74лв. за периода от 30.06.2016г. до 11.06.2019г, за  които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 36223/2019г. на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски по делото. Навело е твърдения, че ответникът е собственик и клиент на топлинна енергия в имота, потребил е енергия в имота за процесния период в количества и на стойност, за които е предявен иска, дължал цената на дяловото й разпределение, както обезщетение за забава на плащането им, страните били обвързани от договор при Общи условия. 

Ответникът Р.И.С., ЕГН ********** в предоставения срок е за отговор не е изразил становище.

Третото лице помагач на страната на ищеца-   Н.”ЕАД  е подкрепило исковете. Посочило е, че начислена на ответника като потребена топлинна енергия и за горещо битово водоснабдяване, но в имота нямало узаконен водомер и затова начисленията  са за брой потребители, отделно била начислена енергия за сградна инсталация.

По делото е приложено заповедно дело № 36223/2019г. по описа на СРС, съгласно което по заявление по чл. 410 от ГПК вх. № 3043780/25.06.2019г.   е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено Р.И.С., ЕГН ********** да заплати  на Т.С.”ЕАД ЕИК ****** сумата от 1492,99лв., ведно със законната лихва от 25.06.2019г. до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент 19 в гр.София, ж.к. „******, абонатен № 256377 за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г.; сумата от 254,43лв., представляващи за забава на плащането на главницата от 1492,99лв.  за периода от 16.09.2016г. до 11.06.2019г.; сумата от 23,74лв., ведно със законната лихва от 25.06.2019г. до изплащането й, представляващи цена на дялово разпределение на енергията за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г., сумата от 5,23лв., представляващи лихва за забава за плащането на сумата от 23,74лв. за периода от 30.06.2016г. до 11.06.2019г., както и съдебни разноски от 85,53лв.,  за така издадената заповед длъжникът е уведомен на 01.08.2019г., на 07.08.2019г. длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта, като е посочил, че не дължи сумите, не живее в имота, радиатори били демонтирани, през 2001г. бил сключил с Топлофикация споразумение за липса на договор за услугата. Заявителят е уведомен на 17.09.2019г. за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 17.10.2019г.

Прието е писмо от СО от 10.06.2019г. съгласно което по преписка за продажба № ДИ-94-05/220/1988г. се намира договор от 29.11.1988г. за продажба на недвижим имот по реда на Наредба за държавни имоти - апартамент 19 в гр.София, ж.к. „****** с купувач Р.И.С..

По делото са приети  договор  от  27.08.2002г.,  протокол от 08.08.2002г.  на ОС на ЕС, съгласно които ОС на ЕС на сграда в гр.София, ж.к. ******е избрало и възложило на „Н.И.”ООД  дялово разпределение на топлинна енергията в сградата.

Приети са извлечения от сметки на ищеца сочещи  издадени фактури за процесните задължения от ищеца  за процесния период.

Приети са Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди в гр. София одобрени от ДКЕВР с Решение от 01.02.2014г.  и от 27.06.2016г.

Приети са констативни протоколи  съставени от нотариус М.Г., рег. № 622 на Нот.К., и нотариус К.Б., рег. № 617 на Нот.К.,  съгласно които ежемесечно в периода от 15.05.2014г. до 15.07.2016г.  им е бил осигуряван интернет.достъп до индивидуални партиди на клиенти на ищеца на официалната му уеб-страница при проверка на произволно избрани 10 абонатни номера е установено, че е публикувана информация за стойността за изразходваната топлинна енергия за месеца, съответно изравнителните сметки

Приети са неоспорени от страните протоколи и изравнителни сметки , съгласно които за апартамент № 19 в гр.София, ж.к. „****** е осигурен достъп за отчет на уредите през процесния период и е констатирано, че няма водомер в имота, начисленията са на база .

С приетото по делото заключение съдебно-техническата експертиза,  вещото лице е посочило, че  общият топломер в сградата е отчитан ежемесечно  и са отчислявани технологични загуби.  Посочило е, че за процесните периоди в имота отоплителни тела са били демонтирани, начислявана е енергия само за горещо битово водоснабдяване за един потребител по правилата на Наредбата на топлоснабдяване, както и за сградна инсталация съобразно обем на имота от 120 куб.м.  Реално потребената енергия била на стойност в размер на 1492,98лв., разпределението на енергията била съобразно правилата на ЗЕ и Наредбата за топлоснабядване.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК  вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД  – иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди и за цената на дяловото й разпределение за  имот в сграда - етажна собственост, отделно  обезщетение за забава на плащането им, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника  топлинна енергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./., поради което и за ответника   е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността на същата в размер на процесната сума, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.

По делото се установи от приложено заповедно дело, че по заявление по чл. 410 от ГПК  е образувано заповедно производство , по което е издадена заповед и с нея е уважено искането на заявителя „Т.-С.”АД  и длъжникът е осъден да му заплати стойността на потребена топлинна енергия и цена на дяловото й разпределение за  процесния имот за процесния период в размерите на процесните суми, обезщетение за забава, за които е предявен иска за топлинна енергия и за лихва върху нея, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК  е предявил  установителните искове.

Действащата към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007г.).

Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.

Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ  и в действалите към процесния период Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).

Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.

По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че  потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г.  по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.

Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.

Съдът приема, че по делото е установено, че ответникът е клиент на топлинна енергия  по смисъла на чл. 153 от ЗЕ съответно потребител на топлинна енергия по смисъла на §1, т. 42 от ЗЕ(отм). Това обстоятелство не е спорно по делото, за изводите на районния съд в тази част не са въведени оплаквания с въззивната жалба, при обосноваване на тези изводи районният съд не  е допуснал нарушение на императивна правна норма поради което и съобразно ограниченията по чл. 269 от ГПК въззивният съд приема същото за установено по делото.

Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът изцяло кредитира като вярно, задълбочено и неопровергано от другите събрани по делото доказателства, неоспорено от страните, по делото е установено, че за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г.  в имота потребената енергия за отопление е на стойност от от 1492,98лв., начислена за сградна инсталация съобразно обема на имота от120 куб.м. и за горещо битово водоснабядване, начислено за 1бр. потребител поради липса на водомер в имота. Приетите по делото протоколи за  отчет на уредите в имота носят подпис за потребите, не  са оспорени и установяват, че в имота няма водомер за потребената топла вода. Тези протоколи не са оспорени от ответника по исковете , поради което и съдът приема за установени закрепените в  тях обстоятелства. Без значение по делото е отмяната на Наредбата за топлоснабдяване. Същата представлява административен акт, отмяната на който действа за в бъдеще, такава отмяна не е била постановена през процесния период, поради което разпоредбите на Наредбата за топлоснабдяване следва да намерят приложение. Вещото лице по техническата експертиза е направило самостоятелни изчисления на потреблението на топлинна енергия в имота при съобразяване на данни на общия топломер, обем на апартамента от 120 куб.м. и на сградата, както и че в имота няма узаконен водомер за топла вода , че в ап. № 19 няма радиатори.

При така възприето съдът приема, че правилно районният съд е уважил иска за главница от  1492,98лв

 С въззивната жалба не са въведени конкретни оплаквани срещу изводите на районния съд за възникване на задължение за плащане на цената на дяловото разпределение, изпадането в забава и за размер на  същите. При обосноваване на изводите си районният съд не е допуснал нарушение на императивна правна норма, поради което и при съобразяване на ограниченията по чл. 269 от ГПК съдът приема за установено по делото валидно възникнало задължение на  ответника към ищеца за заплащане на 254,43лв. лихва за забава на плащането на главницата за топлинна енергия, като и на сумата от 23,74лв. - цена на дяловото разпределение на енергията и решението на СРС следва да се потвърди в тази част.

С оглед гореизложеното и поради съвпадане на крайни изводи на въззивния съд с тези на районния съд ,  решението на СРС в обжалваната част следва да се потвърди.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се  поставят в тежест на въззивника.

На вззиваемия не следва да се присъждат разноски. Депозираният отговор на въззивната жалба е бланкетен и не обосновава извод, че е осъществено процесуално представителство от юрисконсулт, което да е основание за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. След приключване на насроченото публично съдебно заседание за 09.12.2021г. от 10,30ч. е депозирал молба на 09.12.2021г. в 11,48ч., която не следва да бъде обсъждана поради депозирането й след приключване на устните състезания по делото.

На третото лице помагач не се следват разноски съгласно чл. 78, ал.10 от ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 186414/28.08.2020г. по гр.д. № 59813 по описа за 2019г.  на Софийски районен съд, 175-ти състав в обжалваната част.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – Н.”ЕАД .

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                     2.