Р Е Ш Е Н И Е
№:250 17.02.2020г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас VІІ-ми
състав
На четвърти
февруари две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Румен
Йосифов
Секретар: Сийка
Хардалова
като разгледа
докладваното от Румен Йосифов
административно дело
№ 2355 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр.
чл.186, ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано
по жалба на „Андела“АД,
ЕИК-*********, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв.Победа,
ул.Чаталджа №3, представлявано от Киро Русев, изпълнителен директор, съдебен адрес:***,
офис 2, против заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ)
№ ФК-501-0344957/19.09.2019г. на началник-отдел „Оперативни дейности“-Бургас,
дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция (ГД) „Фискален контрол“ в
Централно управление (ЦУ) на Национална агенция по приходите (НАП), с която е
наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски
обект – ведомствена бензиностанция, находящ се в гр.Бургас, кв.Горно Езерово, кариера,
стопанисван от жалбоподателя и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
В жалбата
се сочи, че оспорената заповед е незаконосъобразна и немотивирана, като се иска
нейната отмяна. Изложени са възражения, като е акцентирано на издаването на
процесната заповед преди акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) и наказателно постановление (НП), поради което дружеството не е могло да
се възползва от правната възможност на чл.187, ал.4 от ЗДДС. Жалбоподателят твърди,
че информация към НАП е подавана, но поради техническа проблем, който е от
обективен характер, не е подавана в пълен обем. Сочи се, че предназначението на
доставките е за ведомствени нужди на служебни автомобили и техника, това не е
основна дейност на дружеството, от нея не се реализира печалба и по тази
причина не възниква вреда за фиска. Според жалбоподателя в атакуваната заповед
не са изложени мотиви във връзка с преустановяване на незаконосъобразни
практики в обекта, особено важния държавен интерес и високата степен на
обществена опасност. Липсват мотиви и за продължителността на срока. Пред съда
дружеството-жалбоподател се представлява от адвокат Д.Н. (л. 58), която
поддържа жалбата на основания, изложени в нея и ангажира доказателства.
Ответната
страна – началник-отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни
дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, представя административната
преписка за издаване на оспорената заповед. Чрез редовно упълномощения
юрисконсулт Евгени Е. пред съда, оспорва жалбата като неоснователна и пледира
за потвърждаване на оспорената заповед. Претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение.
След като се запозна със становищата на
страните и с приетите по делото доказателства, съдът намира от фактическа и
правна страна следното:
Административното
производство по издаване на обжалвания акт е започнало по повод извършена проверка
на 10.09.2019г., в 14,40 часа в обект – ведомствена бензиностанция, находящ
се в гр.Бургас, кв.Горно Езерово, кариера,
стопанисвана от дружеството-жалбоподател. За извършената проверка и направените
констатации бил съставен протокол № 0344957/10.09.2019г. (л.22). В него е
отразено, че при извършена съвместна проверка от органите на МВР, Агенция „Митници“
и Пожарна безопасност на посочения търговски обект, е установено наличието на
два резервоара, както следва: резервоар №1 – за газьол Е5, с вместимост 32`058
литра; резервоар №2 – газьол Е6 с вместимост 10`294 литра. В протокола е
посочено, че горивото от резервоар №1 се ползва за вътрешно потребление за
дейността на дружеството. Горивото от резервоар №2 се ползва освен за вътрешно потребление
и за продажба с отложено плащане. Описани са изведените отчети – Z; НИС и от
броячи. В хода на проверката е установено наличието на дистанционна свързаност
с НАП. Прекъсната е връзката между НИС и ЦРУ, не е установена възможност на
колонката да работи в автоматичен режим. В частта от протокола „Установено“ е
записано, че за периода от 05.07.2019г. до 09.09.2019г. дружеството е
получавало доставки на гориво, за които не е спазен реда и начина за изпращане
на данни към НАП. Не е изпратена информация за документите, придружаващи
доставките на гориво в посочения период. Проверяваното лице е подписало
протокола без възражения. С протокола за проверка представляващият дружеството
бил поканен да се яви на 17.09.2019г. в ТД на НАП-Бургас за даване на обяснения
за установените прекъсвания на ЕСФП и за съставяне и връчване на АУАН.
За констатираното
неподаване на данни за доставката на получени количества течни горива по изрично
посочени 15 бр. акцизни данъчни документи срещу дружеството-жалбоподател бил
съставен и АУАН № F510268 от 27.09.2019г., в който същото било квалифицирано
като нарушение по чл.118, ал.10 от ЗДДС във връзка с чл.59а, ал.3, т.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Въз основа на констатациите в протокола и преди съставянето на посочения АУАН, административният орган – ответник в настоящото производство, издал заповед № ФК-501-0344957/19.09.2019г., с която наложил ПАМ: запечатване на стопанисвания от „Андела“АД търговски обект – ведомствена бензиностанция, находящ се в гр.Бургас, кв.Горно Езерово, кариера и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, предвид твърдяно нарушение на чл.118, ал.10 от ЗДДС, вр. чл.59а, ал.3, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, с което бил изпълнен състава на чл.186, ал.1, т.1, б.“г“ от ЗДДС. Освен на посочената нередност, органът се позовал на установеното при проверката, че монтираното и работещо в обекта ЕСФП модел „DATECS$ FP2000 KL, с ИН на ФУ DT509884 и ИН на ФП 02509884, регистрирано в НАП с №4298233 не подава данни към НАП. Дружеството било регистрирано по ЗДДС и имало средно-дневен оборот от 8`364,73 лева.
Направен
е извод, че създадената организация на работа в обекта позволява оборота да не
се отчита пред НАП чрез подаване на данни от фискалното устройство; налице е
организация за създаване на условия за неотчитане на приходите пред НАП и
проследяване на реализираните обороти. Според органа това обосновава
необходимостта да се осигури защитата на обществения интерес, като се
предотврати възможността за извършване на нови нарушения.
По делото,
наред с цитирания протокол за проверката, са представени 16 бр. документи –
Приложение №14 към чл.80а, ал.1 от ППЗАДС (л.25-41); Справка за продадено
количество гориво и обороти за обект с ЕСФП (л.42-44). По искане на
жалбоподателя, по делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза.
В заключението на вещото лице е посочено, че в обекта се използва софтуер за
отчитане на зарежданията с гориво DFS на фирма „Вертинити“-Пловдив. От базата дата на този
продукт е извлечена информация, вещото лице е направило извлечение за
доставените количества горива за периода 05.07.2019г. - 09.09.2019г. В
извадката е представена информация за 463 доставки за посочения период,
индивидуализирани с дата, номер на документ, фирма, артикул, количество в
литри, цена и сума.
На въпрос
на жалбоподателя, вещото лице е посочило, че софтуерът не регистрира
прекъсването на електрическото захранване, поради което е направило справка в
дружеството, доставчик на електроенергия. Жалбоподателят има сключен договор с
„ЧЕЗ Електро България“АД, но информацията е получена от оператора на
разпределителната мрежа на територията на населеното място, в което се намира
обекта на „Андела“АД – „Електроразпределение ЮГ“ЕАД. В заключението е представен
Бюлетин за регистрираните в СДЗ Пловдив прекъсвания по 20 кV „Кариера“ ПС
„Мандра“ за периода 05.07.2019г.-09.09.2019г. В бюлетина са представени данни
за общо 7 прекъсвания на захранването , като единствено това на 08.07.2019
г. е продължило 1 час и 27 мин, а всички
останали са от порядъка на няколко минути (от 1 до 7 мин). В заключението е
посочено още, че в процесния търговски обект не се използва UPS за компютъра,
на който е инсталиран софтуера DFS, така че при отпадане на захранването (спиране на
тока), спира да функционира и софтуера и се преустановява подаването на
информация към НАП.
В последното по делото съдебно заседание, на въпрос на процесуалния представител на жалбоподателя, вещото лице отговаря, че по принцип технически е възможно прекъсването на тока да доведе до срив на операционната система „Windows“ или до някоя от програмите. Касае са за компютър с операционна система „Windows“, като на него има инсталиран софтуер DFS на фирма „Вертинити“-Пловдив. Изпращането на информацията става през интернет със специално устройство, което е свързано към компютъра. Софтуерът е направен така, че няма определен ден и час, в който да изпраща тази информация. Информацията се изпраща, когато се получи доставка. Получава се доставката, изпраща се информация един път в седмицата, в месеца в софтуера и през едно специално устройство компютърът подава информация към този терминал и терминалът изпраща информацията към НАП. Ако спре токът и след това като се възстанови захранването, трябва да се подаде нова заявка, да се въведе информацията. Когато няма ток, информацията съответно няма как да се въведе в компютъра. Проблемът е единствено когато има ток, въведена е информацията в компютъра, натиска се клавиша за изпращане към данъчния терминал и точно в този момент спре токът. Когато дойде токът, трябва точно тази информация да се въведе ръчно. Според експертът ако се допусне техническа грешка при попълване на информацията, тази информация, която се попълни в сървъра на НАП, тя ще бъде некоректна. До 30.09.2019г. програмите, които се използват по Наредба Н-18 нямат задължение да обработват върнатата от сървъра информация дали има или няма грешка. Тази конкретна програма не обработва такава грешка, ако операторът подаде грешна информация. След 30.09.2019г. Наредба Н-18 задължава всички програми да обработват грешката до НАП и да изпращат съобщение дали има грешка и дали е приета грешката. Обхватът на проверката е до 09.09.2019г., т.е. преди задължението програмата да обработва тази грешка. Ако е подадена грешна информация, операторът няма да знае, че има грешка.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок, срещу подлежащ на
оспорване административен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Заповед №
ФК-501-0344957/19.09.2019г. е издадена на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“г“ от ЗДДС. Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС принудителната административна мярка по
ал.1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено
от него длъжностно лице. Видно от представената по делото заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г.
(л.50) на изпълнителния директор на НАП, началниците на отдели „Оперативни дейности“,
дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“, в ЦУ на НАП, са оправомощени
да налагат ПАМ запечатване на обект на основание чл.186 от ЗДДС, поради което
заповедта е издадена от компетентен орган.
Заповедта
е издадена в писмена форма и съдържа фактическите и правни основания. При
издаването й не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила.
За
предотвратяването и преустановяването на административни нарушения, както и за
предотвратяване на вредните последици от тях се налага принудителна
административна мярка. Определението на понятието се съдържа в чл.22 от ЗАНН. В
отделните закони, включително и в данъчните такива са уредени случаите, при
които се приема, че е извършено административно нарушение, за което е
предвидено налагането на ПАМ и за това разпорежда чл.23 от ЗАНН. Подаване на
данни по чл.118 от ЗДДС в Националната
агенция за приходите е нормативно установено. Съгласно чл.118, ал.6 от ЗДДС всяко
лице по ал.1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект,
с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен
склад по смисъла на Закона за
акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна
връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за
определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в
обектите за търговия с течни горива. Неизпълнението на нормативното задължение
за изпълнение на данъчното законодателство се определя като нарушение, което
означава, че с неподаването на информация не се отчитат приходи и по този начин
се цели отклонение от данъчно облагане.
При това
положение законосъобразно административният орган в условията на обвързана
компетентност е приложил нормата на чл.186, ал.1, т.1, б.“г“ от ЗДДС
предвиждаща, че принудителната административна мярка запечатване на обект за
срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се
прилага на лице, което не спази реда или начина за подаване на данни по чл.118
в Националната агенция за приходите. Налагането на ПАМ при констатирано такова
нарушение е задължително и не е поставено на преценката на административния
орган.
Не може
да бъде прието за основателно твърдението в жалбата, че след като през юли
2019г. е въведена нова система за отчитане на фискалните устройства, служителят
опериращ с устройството на кариерата, при въвеждане на данните е посочил грешен
ЕИК. Касае се за повече от 450 доставки, които не са отчетени надлежно, което
води до извода, че е налице системно поведение в тази насока. Без значение е за
какви цели се използва процесната бензинова колонка, тъй като законодателят в
нормата на чл.118, ал.6 от ЗДДС не е свързал подаването на данни с
предназначението на доставката.
Действително,
в мотивната част на заповедта административният орган е записал, че „ От констатациите
следва, че „Гея ком“ ЕООД, с ЕИК: ********* не е спазило реда и начина за:
използване на фискални устройства и интегрирани автоматизирани системи за
управление на търговската дейност, които задължително имат техническа
възможност за установяване на дистанционна връзка, чрез която да подават данни
към Националната агенция за приходите“, т.е на
практика е като извършител на нарушението е посочено друго дружество, а не
„Андела“АД. Съдът намира, че нарушението не е съществено и не обуславя отмяна
на процесната заповед на това основание. Това е така, тъй като мотивите
изложени в заповедта напълно съответстват на събраните в хода на
административното производство доказателства – протокол за извършена проверка;
представени справки и приложения по ЗАДС и др., видно от които се установява,
че неизпълнението на задължението е извършено от „Андела“АД. Освен това
мотивите не са същинското волеизявление на административния орган, а обосновка
по издаването на административния акт. Същинското волеизявление на
административния орган се съдържа в диспозитива на акта, а в същия на процесния
акт дружество-жалбоподател е идентифицирано правилно.
Съдът
намира за необосновани твърденията на процесуалния представител на ответника,
изразени в последното по делото заседание, че е налице функциониращо фискално устройство за подаване на данни за постъпилите в обекта
горива и че се е подавала информация за установяване на реалните доставки и
отразяване на реалните обороти. Видно от всички събрани доказателства по делото
тези твърдения са оборени. Отделно, в самата жалба се сочи, че информацията е
подавана със сгрешено ЕИК. Твърдението, че прекъсването на електрическото
захранване е довело до срив в подаваната информация също се оборва от
заключението на вещото лице, съгласно което е имало общо 7 прекъсвания за
процесния период, което не може да обоснове неподаването на информация към НАП
за повече от 400 доставки.
В
настоящия случай, в оспорената заповед № ФК-838-0345145/11.12.2018г. е налице
описание на фактическите основания, обуславящи издаването й, доколкото се касае
за констатирано бездействие – неподаване на данни в НАП. Налице са и конкретни
мотиви, изложени от административния орган, доколкото същият от една страна
препраща в оспорената заповед към съставения в деня на проверката протокол за
нея, а от друга подробно е мотивирал определената продължителност на срока на
ПАМ.
Използването
на фискални устройства, които не подават данни към НАП е
оценено от административния орган като индиция
за укриване на приходи, които не могат да бъдат постоянно контролирани, а също
и определени по размер в тяхната съвкупност. Посочено е също, че срокът на
наложената ПАМ е съразмерен с извършеното и е съобразен с целената превенция за
преустановяване и преодоляване на незаконосъобразните практики в обекта. Целта
на наложената мярка е промяна в начина на извършване на дейността в обекта, а
целените резултати – правилно подаване на информация за доставките и
недопускане на вреда за фиска.
Отразени
в заповедта са и правните основания за постановяване на спорната ПАМ –
цитираната норма на чл.186, ал.1, т.1,, б“г“ ЗДДС. При сравнението им с
констатираните от административния орган факти и обоснованите въз основа на тях
правни изводи, съдът констатира пълно съответствие помежду им.
Липсата
на издаден АУАН към момента на издаване на заповедта за налагане на ПАМ е
ирелевантно за настоящия спор с оглед независимия характер на двете
производства – административното по ПАМ и административно-наказателното по ЗАНН.
Взаимната им обусловеност произхожда от нормата на чл.187, ал.4 от ЗДДС,
предвиждащ че принудителната административна мярка се прекратява от органа,
който я е приложил, по молба на административно-наказаното лице и след като
бъде доказано от него, че глобата или имуществената санкция е заплатена изцяло.
Тази обусловеност обаче касае изпълнението на индивидуалния административен
акт, а не нЕ.ата законосъобразност и е предмет на възражение и обсъждане в
изпълнителното производство след влизане на индивидуалния административен акт и
наказателното постановление в сила.
Съгласно
чл.118, ал.6 от ЗДДС Всяко лице по ал.1, извършващо доставки/продажби на течни
горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби
на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните
складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната
агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните
количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни
горива Според цитираната ал.1 всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон
лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство
(фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон),
независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен
да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.
Предвид
изложеното съдът приема, че са налице както правните, така и фактическите
основания, посочени от органа при издаване на спорната заповед. Възприемайки
извършеното нарушение на цитираната разпоредба от наредбата, като източник на
правомощието си по чл.186, ал.3, вр. ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, ответникът в
условията на обвързана компетентност е издал оспорения административен акт,
чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено
противоправното поведение.
Що се
касае до срока на наложената ПАМ, в разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност,
принудителната административна мярка запечатване на обект да се прилага за срок
до 30 дни. След като законодателят е предвидил такъв срок за налагането на
мярката – без минимум и при посочен максимум в широк диапазон, то
административният орган се явява задължен да обоснове размера, определен от
него. Съдът вече констатира, че административният орган е изложил мотиви и по
отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ, изложени по-горе,
които могат да бъдат кредитирани с оглед установените по делото факти. Наред с
това съдебният състав намира срока и за правилно обоснован с необходимостта от
защита на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване
на нови нарушения. При установеното нарушение, с което административният орган
е лишен от възможността да упражнява контрол върху реализираните от
жалбоподателя доставки, със затварянето на обекта за 14 дни фискът ще бъде
минимално ощетен, а евентуални загуби, претърпени вследствие противоправното
поведение на жалбоподателя, ще му въздействат предупредително-възпиращо и
възпитателно. Така определеният размер е правилен. Той съответства на
съдържащата се в чл.22 от ЗАНН позитивна правна уредба на ПАМ. Съгласно същата,
принудителните административни мерки могат да притежават една или повече от
следните функции: превантивна, преустановителна и възстановителна. Съдържанието
на конкретната ПАМ и предпоставките за налагането й я определят като превантивна
и преустановителна. Влияние върху продължителността на ПАМ в този случай оказва
целта по реализирането не само на преустановителната, но и на превантивната
функция.
С оглед изложените
мотиви, настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на атакуваната в
настоящото производство заповед не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, както и на материалния закон, които да
водят до нейната незаконосъобразност, поради което жалбата срещу нея следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
Ответникът
е претендирал присъждане на юрисконсултско възнагражде-ние. Предвид изхода на
спора искането е основателно. На основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37, ал.1
от ЗПрП, вр. чл.144 от АПК, поради това, че делото не е с фактическа и правна
сложност, следва на ЦУ на НАП да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в
минималния предвиден размер съгласно чл.24 от НЗПрП, а именно 100 лева, която
сума следва да се заплати от жалбоподателя.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.172 ал.2, предл. второ АПК, Административен
съд - Бургас, VІІ-ми състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Андела“АД, ЕИК-*********, със седалище
и адрес на управление: гр.Бургас, кв.Победа, ул.Чаталджа №3, против заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-501-0344957/19.09.2019г. на началник-отдел „Оперативни дейности“ Бургас,
дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“, в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Андела“АД,
ЕИК-*********, да заплати на Централно
управление на Национална агенция по приходите, сумата от 100 (сто) лева, за
разноски по делото.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: