Решение по дело №12055/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 266652
Дата: 24 ноември 2021 г.
Съдия: Галя Горанова Вълкова
Дело: 20191100112055
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№…………………

гр. София, 24.11.2021 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15 състав, в публичното заседание на двадесет и втори октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

СЪДИЯ:  ГАЛЯ ВЪЛКОВА

 

при секретаря Йорданка П., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело  № 12055 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предмет на разглеждане е конститутивен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищцата П.И.П. твърди на 03.05.2017 г. да е сключила с К.Й.Ж.предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот: апартамент № 31, находящ се в гр. София, ж.к. “******със застроена площ от 44,78 кв. м., ведно с прилежащите към апартамента избено помещение № 18 с площ от 2,23 кв. м. и 2,111% ид. части от общите части на вх. 7 на сградата за сумата от 78233 лева. Твърди се ищцата да е заплатила на продавача задатък в размер на 11735 лева. Договорен е краен срок за сключване на окончателния договор 12.07.2017 г. К.Ж.е починала на 19.05.2017 г. Неин наследник по закон е Д. Ч., отказал се от наследството. Наследници от четвърти ред се твърди да са ответниците М.Б., С.Т., Е.С., Д.Д. и Т.Х.. По изложените съображения моли съда да обяви предварителния договор за окончателен.

В отговор на исковата молба ищцата М.П.Б. оспорва предявения иск. Не оспорва сключването на предварителен договор от наследодателя й. Посочва, че до 2019 г. не е знаела, че е наследник на починалата. Твърди договореният задатък да не е изплатен на наследодателя в срок. По съгласие на страните при обективна невъзможност за изпълнение на поетите задължения страните следвало да сключат допълнително споразумение и да уговорят нов срок. Посочва, че са налице условията за разваляне на договора поради виновно неизпълнение от страна на купувача за заплащане на продажната цена, поради което искът следва да бъде отхвърлен, както и че не е дала повод за завеждане на иска.

В отговор на исковата молба ответницата Е.С., пълно запретена, чрез настойник М.С. признава иска. Посочва, че доколкото продажната цена от 66498 лв. не е заплатена следва да се приложи хипотезата на чл. 362 ГПК и при постановяване на решението да се даде двуседмичен срок на ищцата за заплащане на сумата. Посочва, че не е дала повод за завеждане на иска.

Ответницата Т.К.Х. оспорва иска. Посочва, че през септември 2019 г. от ответницата М.Б. е разбрала за предварителния договор. Отказът от наследство на Д. Ч.е от 03.07.2019 г., т.е. две години след смъртта на К.Ж.. Оспорва да е неизправна страна и да е дала повод за завеждане на иска. Посочва, че ищцата не е заплатила дължимата продажна цена, както и че ответниците са единствени наследници на К.Ж..

Ответникът Д.С.Д. оспорва окончателният договор да не е сключен по вина на ответниците и същите да са в забава. Ищцата е следвало да потърси ответниците и да им предостави подходящ срок за изпълнение на поетото от К.Ж.задължение. Посочва, че до получаване на исковата молба съдържанието на предварителния договор не му е било известно. Твърди, че предварителният договор е за цена под действителната пазарна и обявяването му за окончателен ще обогати неоснователно ищцата. Моли съдът да отхвърли иска поради невъзможност да се определи броят на продавачите.

Ответникът С.В.Т. не е подал отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищцата П.И.П. лично и чрез адв. П. поддържа предявения иск. Ответникът Д.Д. оспорва исковете. П.П., Д.Д., Т.К. и М.Б. анализират събраните по делото доказателства в писмени защити.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

С договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на Закона за общинската собственост, на 18.12.1997 г. К.Ж.е закупила от Столична община апартамент № 31, находящ се в гр. София, ж.к. „******, ведно с избено помещение № 18, както и 2,111% ид. части от общите части на вход 7 и от правото на строеж върху общинската земя за сумата 990771 лева.

По делото е прието като писмено доказателство Предварителен договор от 03.05.2017 г., отразяващ обективирани изявления на К.Й.Ж.и П.И.П. за сключване на договор за продажба на апартамента. В договора е посочено, че продажната цена на имота е 78233 лв., платима както следва: задатък в размер на 11735 лв., платим до 05.05.2017 г. по банкова сметка ***, а остатъкът от 66498 лв. – при подписването на нотариалния акт, но преди вписването в Служба по вписванията. В представения от ищеца документ като краен срок за сключване на договора за продажба е посочено 70 дни, считано от подписване на предварителния договор. При липса на друга уговорка е определена дата за сключване на договора във формата на нотариален акт – 19.06.2017 г. Налице е нотариално удостоверяване от помощник нотариус К.Т. на волята на продавача К.Й.Ж.с отбелязване то да е извършено в клиника "Торакс„", гр. София, бул. „******, както и че волята на прехвърлителя е удостоверена с полагане на пръстов отпечатък от палеца на дясната ръка на К.Ж.– поради претърпяно заболяване.

По делото са приети платежни нареждания, установяващи превод по банкова сметка ***: 5000 лв. – с дата на платежно нареждане 05.05.2017 г., 11.05.2017 г. – сумата от 6735 лв.

К.Ж.е починала на 19.05.2017 г. Съставен е акт за смърт № 0743/19.05.2017 г. на СО, р-н „Младост“.

От СО, р-н „Младост“ е издадено удостоверение за наследници изх. № 11730/22.05.2019 г. с отбелязване наследници на К.Ж.по линия на баща да са: М.П.Б., ЕГН **********, С.В.Т., ЕГН **********, Е.П.С., ЕГН ********** и Д.С.Д., ЕГН **********, а по линия на майката – Т.К.Х., ЕГН **********. В удостоверението под № 1 и № 4.1. е вписано лице с лично име М.(по удостоверение за наследници от 13.12.2017 г. на с. Осмар) без посочена дата на раждане и отбелязване това лице да е починало. Не е посочена дата на смърт, както и М.да има наследници. В писмо от 19.10.2020 г. на кмета на с. Омар се сочи, че след направена справка в регистрите за гражданско състояние на община Велики Преслав и отдел „Държавен архив“ гр. Шумен няма данни за съставен акт за раждане на лицето М.. Същевременно в удостоверение за наследници на М.Г.(л. 129) от делото под № 2 отново е вписано лице с име „М.“, без посочена дата на раждане и с отбелязване то да е починало. В писмо от СО, р-н „Младост“ се сочи, че лицето М.е вписано в удостоверението за наследници на К.Ж.под №№ 1 и 4.1. въз основа на удостоверение за наследници на В.Ж.М., родена 1907 г. Копие от това удостоверение е служебно изискано (л. 195 от делото) и от същото е видно отбелязване на лицето М.като брат на М.Г., като то е посочено отново само с лично име без дата на раждане и смърт.

Съдът намира, че отбелязването на лице с едно име: „М.“, без яснота относно това кога и къде лицето е родено, какви са неговите имена, данни за раждане/смърт – не позволят то да бъде индивидуализирано съобразно Закона за гражданската регистрация. Според чл. 8 ЗГР основни данни за гражданската регистрация на лицата са техните: име, дата - ден, месец, година, и място на раждане, пол, гражданство, единен граждански номер. Еднократното отбелязване от кметството на с. Омар на лице с име М.да е сред родствениците не е достатъчно да се счете, че подобно лице съществува. Лице с подобна идентификация не се установява при служебно направени справки НБДН по отношение на родствениците му – това лице липсва сред родствениците на К.Ж.и на В.М.ва в Национална база данни „Население“. Дори да се счете, че това лице, без ясна идентификация, съществува, съдът намира, че при приложение разпоредбата на чл. 6 и чл. 8 от Закона за наследството, наследници по закон на починалото лице се явяват неговите братя и сестри, респ. ответниците, като техни наследници.

По гр. дело № 38143/2019 г. на СРС, 117 с-в е постановено вписване на отказа на Д.Д. Ч., ЕГН ********** под № 1074/05.07.2019 г.

Данъчната оценка на имота към 2019 г. е 20908,30 лв.  

След проведен разпит на свидетеля К.Т. съдът е приел като писмено доказателство представения от ответника Д. екземпляр от предварителния договор. От съдържанието на договора е видно, че текстът е идентичен по отношение на индивидуализацията на недвижимия имот, предмет на договора и на продажната цена. В екземпляра, представен от ответника, е налице посочване на банковата сметка на К.Ж., като срок за изповядване на окончателния договор в чл. 5 е посочен 47 дни, а в екземпляра на ищцата – 70 дни. Няма разлика в съдържанието на чл. 5, ал. 3, указващо съгласие на страните да се явят на 19.06.2017 г. за сключване на окончателния договор.

На зададени въпроси по реда на чл. 176 ГПК М.Б. отговаря, че за К.Ж.се е грижела нейна съседка, ответницата я е посетила два пъти – веднъж в началото на м. април 2017 г. и веднъж – след постъпването й в клиника „Торакс“, около 2-ри – 3-ти май. Ответницата предложила на К.Ж.да постъпи в старчески дом, имала и предложение от съседката да прехвърли жилището срещу задължение за издръжка и гледане и при запазено право на ползване. Ответницата посъветвала К.Ж.да приеме това предложение, тъй като леля й била много зле, но последната отказала. Преди предварителния договор К.Ж.отправила искане М.Б. да се грижи за нея, но ответницата отказала, тъй като й било невъзможно да идва от гр. Пловдив, същевременно в семействата на дъщерите й имало две бебета и им помагала. Това било коментирано преди решението на К.Ж.да продаде жилището си. Преди да се подпише предварителния договор К.Ж.упълномощила чрез същия помощник-нотариус М.Б. да продаде, дари или прехвърли на когото прецени жилището й. След това бил подписан предварителният договор. За първи път ответницата видяла П.И. при подписване на предварителния договор в клиниката. При сключване на предварителния договор присъствали помощник-нотариус Т., М.Б.като представител на агенцията за недвижими имоти  „Б.“, нейна сътрудничка, и ищцата. По впечатления на ответницата към момента на подписване на договора К.Ж.била много зле здравословно, но във видимо спокойно състояние. С нея разговарял помощник-нотариус Т.. Според ответницата имало връзка между зададените въпроси от помощник нотариуса и отговорите на К.Ж.. Г-н Т. обяснил на К.Ж.съдържанието на договора. Ответницата не може да прецени дали К.Ж.е разбирала и е могла да ръководи действията си.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите И.Р.И.,  К.Д.Т..

Свидетелят Иванов сочи, че е присъствал при сключването на предварителния договор в болница. Бил повикан от М. ***, представила се като племенничка на К.Ж.. Свидетелят помни, че К.Ж.била възрастна, но разговорлива. Бил я видял и преди това в апартамента й, когато заедно с ищцата отишли, за да й предадат стоп капаро – около една-две седмици преди подписването на договора. С ответника Д.Д. свидетелят се срещал през лятото на 2019-та година, когато ответникът дал на ищцата удостоверение за наследници. Свидетелят сочи, че след смъртта на К.Ж.ищцата контактувала с племенницата на наследодателката – М., както и с ответника Д., но те отлагали изповядването на окончателния договор под предлог, че цените на имотите са се повишили. Знае, че останалите наследници били уведомени за предварителния договор чрез М..

Свидетелят Т. сочи, че е ходил в клиника „Торакс“ за изповядване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Не помни като име К.Ж.. Обичайно преди да се изповяда договор или да се удостовери изявления на страна свидетелят разговарял с двете страни дали знаят какво подписват, разяснявал им, след което страните полагали подпис. Свидетелят сочи, че не би удостоверил изявление на страна при съмнение, че здравословното му състояние на позволява яснота във волята. Свидетелят не се задоволявал с отговори „да“ или „не“, преценката се правела на база цялостен разговор и уверение, че страните разбират последствията от договора. Не помни дали при подписване на договора са присъствали и други лица.

По делото е приета Епикриза, издадена то Медицински център „Торакс С.А. ЛЗИП“ ЕООД, в която е отразено, че в периода 26.04.2017 г. – 19.05.2017 г. К.Й.Ж.е била приета за болнично лечение с водещи диагнози: кахексия, хроничен обострен пиелонефрит, ретенция на урина, анемичен синдром, хипопротеинемия, хронично рецидивиращо ПМ ЗСН ФКЗ. На 19.05.2017 г. в 12:00 часа с картина на изострена сърдечносъдова недостатъчност при предсърдно мъждене К.Ж.е направила летален екзитус. Като причина за смъртта е отразен хроничен обострен пиелонефрит, хипопротеинемия в резултат на тежко възпаление, интоксикационен синдром, свързан с големи декубитални рани, тежък анемичен синдром, сърдечносъдова недостатъчност.

По делото са приети две експертизи. В Съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице д-р А.П. (психиатър)  се сочи, че към 03.05.2017 г. К.Ж.вероятно не е могла да формира и да изразява воля. Изложеното в епикризата не сочи липса на завещателна правоспособност. В съдебно заседание експертът посочва, че в медицинската документация няма данни, сочещи липса на дееспособност, нито на способност. Ето защо поради обстоятелството, че грамотно лице е обективирало волята си чрез пръстов отпечатък, може да се заключи липса на интенция. Изрично се подчертава, че изводите се на базата на вероятност, която по отношение на недееспособността се определя като 60%. Изводи в различен смисъл се излагат в приетата Комплексна съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещите лица д-р А.П.А. (психиатър), д-р Е.Н.М. (психиатър) и д-р А.Н. (интернист, клиничен хематолог). Вещите лица сочат, че от декурзусите и изследванията, описани по дати в епикризата, издадена от МЦ “Торкас” липсват пълноценни писмени или други данни за психичното състоянието на освидетелстваната, освен това че е била в ясно съзнание и контактна. Налице са данни за изразени, големи по размер декубитални язви в областта на сакрума, които са обработвани хирургично и консервативно. При постъпването са описани и декубитални язви в областта и на петите. От проведените параклинични и образни изследвания са налице данни за възпалителен процес, вероятно свързан от една страна с декубиталните язви, а от друга с хроничния пиелонефрит. Налице са и писмени доказателства за наличие на пристъпно предсърдно мъждене и сърдечна недостатъчност. Провеждано е медикаментозно лечение, насочено към тази проблематика. Сред предписаните медикаменти е описан и ноотропен медикамент - Ноотропил, за който не е упоменато по какво показание, от кога и в какви дози е предписван. Налице са оскъдни данни за наличие на неврологичен проблем - амбулаторна консултация с водеща диагноза “Други преходни церебрални исхемични атаки и свързани с тях синдроми” през 2016 г. Такова преходно нарушение на мозъчния кръвоток може да се представя чрез разнообразни симптоми, като тежестта на изява може да варира в широки граници. Заболяването може да се е проявявало с астенно-вегетативни оплаквания и дискоординационен синдром. Към момента на поставяне на диагнозата не са регистрирани психични оплаквания и симптоми. Вещите лица отбелязват, че последиците от нарушение на мозъчното кръвообращение могат да бъдат развитие на старческа деменции, които са много са индивидуални. Локализацията на описаните увреждания обуславя разстройство на паметта и проблеми с вземане на решение у тези болни. При по-напреднали стадии се стига до деменция. Поради възможните различия в обема и темпа на протичане на психичните увреди, според експертите, няма категорични основания да се приеме, че за процесния период К.Ж.е страдала от деменция. Вероятно е имала нарушения на когнитивните функции, но липсват обективни и категорични данни за тяхната тежест, както и за наличието на дементен синдром. Никъде в свидетелските показания няма описания на психотично състояние или симптоми на дементен процес. Липсата на данни от проведени психологични изследвания на К.Ж.преди подписването на предварителния договор не позволява да се прецени какво е било състоянието на паметта й, концентрация, внимание, имало ли е смущение в познавателната функция. Вещите лица разясняват, че няма правило за скоростта на развитие на дементния процес. Тя зависи от множество фактори, повечето от които слабо изследвани. В някои случаи деменцията може да се развие фудроянтно (т.е. за седмици или месеци), но в предоставените ни данни не може да се твърди да твърди, че при К.Ж.това е така. В предоставените документи не е намерена оценка за наличие на деменция (вкл. старческа деменция)  към 03.05.2017 г. Няма доказателства за наличие на заболяване, което да е било оценено от лекар като деменция, психоза или тежък психоорганичен синдром, респ. да е било основание за нарушени базисни психични годности - да разбира свойството и значението на постъпките си. Няма данни от медицински документи, които категорично да потвърдят или отхвърлят състояние на „разстройство на съзнанието“, поради което експертите приемат, че К.Ж.е могла да разбира свойството и значението на постъпките си. В медицинската документация и в свидетелските показания няма описания на тежко засягане на висшите корови функции. Постепеният ход на заболяването може да допусне обсъждане на наличието на напредващ когнитивен упадък след 2016 г. и вероятно към процесната дата когнитивните нарушения са я затруднявали по отношение предвиждане на далечни последици от действията си, обуславяли са болестно повишени внушаемост и податливост на манипулации и зависимост от грижи от околните. Експертите застъпват становище, че полагането на пръстов отпечатък само по себе си не може да се разглежда като недвусмислено доказателство за разстройство на съзнанието. Възможно е К.Ж., поради телесното си състояние, да не е могла да положи подпис, въпреки че е била грамотна. Била е в състояние на крайно изтощение, обездвижена, обезводнена, с болки от декубиталните рани, недохранена, със силно изразена обща отпадналост. Това не води разстройство на съзнанието в тесен смисъл, а силно ограничава годността да разбира свойството и значението, тъй като губи финната преценка за ситуацията. Следва да се отчете обаче, че по делото няма яснота по каква причина К.Ж.не е положила подпис, а пръстов отпечатък. Допълнително експертите отчитат, че са налице свидетелски показания за споделено във времето намерение на освидетелстваната да продаде жилището си, което е мотивирала с нормалпсихологична, разбираема необходимост да покрие свои задължения и да заплаща за лечението и грижата за себе си, тъй като (очевидно) е била продължително обездвижена и в невъзможност да се самообгрижва. Не стават напълно ясни мотивите, поради които К.Ж.решава да продаде жилището си именно на ищцата, при наличието на други възможности, описани в свидетелските показания като равностойни или дори по-добри, но няма и данни за споделени от освидетелстваната нелогични или странно, или неразбираемо звучащи мотивации за избора на купувач.

Вещите лица отбелязват, че допълнително следва да се имат предвид следните фактори: 1. Става въпрос за преценка на психичното състояние на починало лице. т.е. липса възможност за личен преглед и формиране на лично впечатление от състоянието на освидетелстваната и 2. Налице са твърде оскъдни данни психичното състояние на освидетелстваната както от медицинската документация, така и в разпитите на свидетелите и в обясненията на страните. Това предполага заключението да борави с възможности и вероятности, отколкото да може да даде ясни и категорични отговори за състоянието на освидетелстваната към момента на сключване на сделката.

В съдебно заседание експертите допълват, че мотивацията на едно лице да направи действие, което може да е финансово неизгодно за него, не може само по себе си да се тълкува като израз на болест. Вещите лица заявяват, че К.Ж.е разбирала съществените елементи на предварителния договор за продажба, не са й били напълно ясни дребни подробности около процедурата по сделката и по-далечните последствия от сделката. Според експертите може да се допусне, че мотивацията на К.Ж.е свързана с покриване на задължения към кредитни институции и осигуряване на средства за нужно лечение.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

С иска по  чл. 19, ал. 3 ЗЗД страна по сключен предварителен договор упражнява потестативното си право да бъде обявен за окончателен по съдебен ред. Предпоставките за уважаването на този иск са предварителният договор да е валидно сключен, в установената от закона форма и да съдържа съществените условия на окончателния договор. На основание чл. 363 ГПК съдът дължи проверка дали отчуждителят е собственик и дали са налице предпоставките за прехвърляне правото на собственост по нотариален ред.

Събраните по делото доказателства установяват К.Ж.да е собственик на имота, предмет на предварителния договор.

По делото е представен предварителен договор, съдържащ съществените елементи на договора за продажба по смисъла на чл. 183 ЗЗД: поето задължение от продавача да прехвърли на купувача собствеността на индивидуализиран недвижим имот срещу посочена от страните продажна цена, която купувачът се задължава да плати съобразно постигната от страните договореност.

Основен спорен въпрос е дали на 03.05.2017 г. К.Ж., макар и дееспособна, не е могла да разбира и да ръководи постъпките си. Възраженията на ответника Д. се основават както на твърдения, свързани с влошено здравословно състояние, препятстващо възможността на прехвърлителката да формира воля и надлежно да я обективира, така и основани на съдържанието на договора (арг. от решение № 143/16.12.2019 г. по гр. дело № 2729/2018 г. на ВКС, ІІІ ГО).

По делото са приети две експертизи, изводите на които са противоположни. Общото в заключенията на вещите лица е, че по делото липсва медицинска документация, свързана с конкретно изследване или коментиране на психичното здраве на прехвърлителката. Ето защо експертите изграждат изводи при съвкупна преценка на събраните писмени и гласни доказателства и обстоятелството, че волята на прехвърлителката е удостоверена чрез полагане на пръстов отпечатък. Съдът кредитира комплексната съдебномедицинска експертиза, съгласно която макар и в тежко здравословно състояние поради декубитални рани на сакрума и в областта на петите, хроничен обостен пилеонефрит, ретенция на урина, анемичен синдром, хипопротеинемия и кахексия няма доказателства за наличие на деменция, психоза или тежък психоорганичен синдром, състояние на обърканост и дезориентация, които да се счетат кат основание за нарушени базисни психични годности - да разбира свойството и значението на постъпките си. Извод за подобно състояние не може да се гради на предположения. Наред с това следва да се отчете, че  полагането на пръстов отпечатък, включително и от грамотно лице, може да е свързано с немощ. Изводите на тройната комплексна експертиза кореспондират и на събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Т.. Последният сочи, че преди заверка на положените подписи/пръстов отпечатък се е уверил, че страните по сделката разбират съдържанието на изявленията и те са съответни на волята им..

Съдът намира за неоснователно и наведеното от ответника Д. възражение невъзможността К.Ж.да разбира и ръководи постъпките си да може да се извлече от самата сделка. Съдът отчита, че договорът е сключен при продажна цена повече от трикратно надхвърляща данъчната оценка на имота. Както посочват и вещите лица – при наличие на задължение към трети на спора лица и необходимост от посрещане на разходите за лечение, получаването на договорената сума би служело за задоволяване нужди на прехвърлителя. Ето защо предварителният договор не е лишен от правна и житейска логика (по смисъла на цитираната съдебна практика).

Разликата в посочването на срока, в който се е очаквало страните да сключат договора във формата на нотариален акт, не засяга неговата действителност. Този срок не е съществен елемент, нито може да се приеме, че изпълнението е следвало да се извърши непременно в уговорено от страните време,  поради което при липса на яснота относно срока приложими са правилата на чл. 69 сл. ЗЗД. Разликата в съдържанието по отношение на банковата сметка също не води до опорочаване волята на страните.

По делото са представени доказателства посочения в договора задатък в размер на 11735 лв. (платенижни нареждания за наредени преводи по сметка на К.Ж.с дати 11.05.2017 г. и 05.05.2017 г.). Дължима е разликата 66498 лв. до пълния договорен размер от 78233 лв.

Съгласно чл. 362, ал. 1 от ГПК при иск по  чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите, ако според предварителния договор ищецът трябва да изпълни свое насрещно задължение при сключването на окончателния договор, съдът постановява решение, което замества окончателния договор, при условие ищецът да изпълни задължението си. Следователно съдът следва да обяви процесния договор за окончателен при условие, че ищецът изпълни задължението си да плати сумата общо 66498 лева на ответниците (съобразно на припадащите се квоти на съответния ответник от наследството на К.Ж.) в двуседмичен срок от влизане в сила на решението. Ищецът прихваща от дължимата продажна цена спрямо платените от него за сметка на всеки един от ответниците задължения към държавата.

Съгласно чл. 364, ал. 1 и 2 от ГПК ищецът дължи следващите се разноски по прехвърлянето на имота, а именно – нотариална такса по сметка на СГС съгласно чл. 85, ал. 2, вр. чл. 87 ЗННД, определена по раздел ІІ, т. 8 от Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност, съобразно материалния интерес (160,50 + 0,8 на сто за горницата над 10 000 лв. или 78,80) възлизаща общо на сумата 239,3 лв., както и местен данък за придобиване на имота по сметка на Столична община в размер на сумата от 595,49 лева, съгласно чл. 47, ал. 2, вр. чл. 46, ал. 2, т. 1 от ЗМДТ и чл. 35, ал. 2 от Наредба за определяне на размер на местните данъци, приета с Решение № 83 по Протокол № 7 от 28.02.2008 г. (3 на сто върху оценката на прехвърляното имущество).

 

По разноските

По делото е спорно дали ответниците са дали повод за завеждане на делото. За установяване на това обстоятелство по делото са събрани гласни доказателства, установяващи разговори по повод сключване на окончателния договор да са водени с ответниците М.Б. и Д.Д., като от последните се е окачвало да осъществяват комуникацията с останалите сънаследници. Доколкото от значение е съгласието на всички сънаследници съдът намира, че ищцата не доказва да е уведомила надлежно съсобствениците за задължението им да се сключи окончателен договор, не се установява дали и какъв подходящ срок е бил договорен. Ето защо може да се счете, че ответниците не са дали повод за завеждане на делото и сторените от ищцата разноски следва да останат в нейна тежест.

Воден от горното, Софийски градски съд, І-15 състав

 

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН на основание чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите, сключения на 03.05.2017 г. между К.Й.Ж., ЕГН ********** (починала на 19.05.2017 г.), наследена от наследниците по закон: М.П.Б., ЕГН **********, С.В.Т., ЕГН **********, Е.П.С., ЕГН **********, пълно запретена, действаща чрез настойник М.М.С., ЕГН **********, Д.С.Д., ЕГН ********** и Т.К.Х., ЕГН ********** (в качеството им на продавачи) и П.И.П., ЕГН ********** (в качеството й на купувач)

предварителен договор за покупко-продажба на следния недвижим имот: апартамент № 31 (тридесет и едно) с идентификатор 68134.4089.75.8.205, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 3“, в жилищна сграда – бл. ******, изградена върху общинска земя, състоящ се от една стая, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 44,78 кв. м., при съседи по документ за собственост: изток – градинка, запад – стълбище, север – апартамент, юг – апартамент, ведно с прилежащото към апартамента избено помещение № 18 (осемнадесет) с площ от 2,23 кв. м., при съседи на избеното помещение: изток – градинка, запад – коридор, север – общо помещение, юг – мазе № 14, заедно с 2,111% идеални части от правото на строеж върху общинската земя – поземлен имот с идентификатор 68134.4098.75 и толкова идеални части от общите части на вход 7 на сградата с идентификатор 68134.4098.75.8, който недвижим имот е подробно индивидуализиран в Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на Закона за общинската собственост на 18.12.1997 г. между Столична община, р-н „Младост“ и К.Й.Ж., ЕГН **********

ПРИ УСЛОВИЕ, ЧЕ П.И.П., ЕГН ********** заплати на ответниците М.П.Б., ЕГН **********, С.В.Т., ЕГН **********, Е.П.С., ЕГН **********, пълно запретена, действаща чрез настойник М.М.С., ЕГН **********, Д.С.Д., ЕГН ********** и Т.К.Х., ЕГН ********** сумата от общо 66498 лева (съобразно на припадащите се идеални части на съответния ответник от наследството на К.Ж.) в двуседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение, вкл. чрез прихващане на платените от ищцата за сметка на съответния ответник задължения към държавата.

УКАЗВА НА ИЩЦАТА, че на основание чл. 362, ал. 2 ГПК ако не изпълни задължението си по чл. 362, ал. 1 ГПК първоинстанционният съд, по искане на ответниците, обезсилва решението.

ОСЪЖДА на основание чл. 364, ал. 1 и 2 от ГПК, вр. чл. 45, ал. 1, из. 1 ЗМДТ и чл. 87, изр. 2 ЗННД П.И.П., ЕГН ********** да заплати:

- по сметка на Столична община, р-н „Младост“ сумата от 595,49 лева, представляваща местен данък за придобиване на имота, както и да заплати

- по сметка на Софийски градски съд сумата от 239,30 лева – такса съгласно Тарифата за нотариалните такси,

за които суми служебно да се впише възбрана върху гореописания имот.

ДАВА на ищцата, на основание чл. 115, ал. 2 от ЗС, 6-месечен срок за отбелязване на настоящето решение.

УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 364, ал. 2 ГПК и чл. 115, ал. 4 ЗС, че до представяне на доказателства, че дължимите разноски, данъци и такси по прехвърляне на имота са платени, както и че ответниците нямат непогасени публични държавни и общински вземания съгласно чл. 264, ал. 1 ДОПК /за което на ищеца, при поискване да бъде издадено съдебно удостоверение/, заверен препис от решението няма да бъде издаден.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните пред Софийски апелативен съд.

 

СЪДИЯ: