РЕШЕНИЕ
№ 129
гр. Пловдив, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Славка Г. Димитрова
Членове:Силвия Ал. Цанкова
Екатерина Ст. Роглекова
при участието на секретаря ВИОЛИНА ИВ. ШИВАЧЕВА
в присъствието на прокурора Марин Н. Пелтеков
като разгледа докладваното от Славка Г. Димитрова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20225300602102 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С Присъда № 178 от 30.09.2022 г., постановена по НОХД № 3712/22г.
на Районен съд Пловдив, подсъдимият С. Я. К. е признат за ВИНОВЕН в
това, че след като е осъден с Определение за одобряване на спогодба от
01.06.2016 г. по гр. дело № 2325/2016 г. по описа на РС Пловдив - 5 бр.с.,
влязло в законна сила на 01.06.2016 г., да издържа свой низходящ -
малолетната си дъщеря Н. С. К., ЕГН **********, чрез нейната майка и
законен представител Е. Я. А., като заплаща ежемесечна издръжка в размер на
220/двеста и двадесет/ лева, съзнателно не е изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 23/двадесет и три/ месечни
вноски, всички на обща стойност 5060/пет хиляди и шестдесет/ лева, поради
което и на основание чл. 183 ал. 1 от НК, вр. чл. 58а ал. 5 от НК, вр. чл. 54 ал.
1 го е осъдил на „ПРОБАЦИЯ“ при следните пробационни мерки:
- на основание чл.42a, ал.2, т.1, вр. ал.1 от НК - задължителна
регистрация по настоящ адрес, а именно: ***, с периодичност - два пъти
1
седмично, за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
- на основание чл.42a, ал.2, т.2, вр. ал.1 от НК - задължителни
периодични срещи с пробационен служител, за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
На основание чл.189 ал.3 от НПК, подсъдимият С. Я. К. е осъден да
заплати по сметка на ОДМВР - Пловдив, сумата от 195/сто деветдесет и пет/
лева, направени в хода на досъдебното производство разноски по делото.
На основание чл.189 ал.3 от НПК, подсъдимият С. Я. К. е осъден да
заплати на Е. Я. А. сумата от 450 /четиристотин и петдесет/ лева разноски за
защита.
В законоустановения срок срещу присъдата е депозирана жалба от
подсъдимия С. К., в която се правят бланкетни оплаквания за неправилност
на постановения съдебен акт.Иска се въззивния съд да отмени присъдата като
постанови решение, с което подсъдимият да бъде освободен от наказателна
отговорност, с налагане на административно наказание глоба.С постъпилата
допълнителна молба пред въззивния съд подсъдимият прави алтернативно
искане в случай, че съдът не уважи молбата му за приложението на чл.78а от
НК, наложеното му наказание „пробация“ да се изпълнява по настоящ адрес
различен от посочения в присъдата, а именно: ***.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура
Пловдив моли жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение.На
мнение е, че не са налице предпоставките за приложение на чл.78а от НК, тъй
като причинените от престъплението имуществени вреди не са възстановени.
Смята, че по делото няма доказателства за промяна на настоящия адрес на
подсъдимия и искането за промяна на адреса на местоизпълнение на
наказанието „пробация“ е неоснователно.
Частният обвинител Е. С., в качеството й на родител и законен
представител на малолетната Н. С. К., моли исканията на подсъдимия да се
оставят без уважение, а присъдата да бъде потвърдена.
Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, проверявайки
изцяло законосъобразността и обосноваността на атакувания съдебен акт,
съобразно правомощията си визирани в чл. 313 и чл. 314 от НПК, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на въззивна проверка акт, от
2
процесуално легитимирана по делото страна, в срока по чл.319 от НПК,
поради което е и допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Глава
XXVII от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимият К. е
признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.
Установено е от фактическа страна по делото, че подсъдимият С. К.
живеел със св.Е. Я. А., понастоящем С., при условията на фактическо
съпружеско съжителство.От съвместното им съжителство те имали родено
едно дете - Н. С. К., с ЕГН **********. Отношенията между двамата се
влошили и те се разделили, като след раздяла детето се отглеждало от
майката - св.С., в гр.П., а К. заминал да работи в чужбина. С Определение за
одобряване на спогодба от 01.06.2016 г. по гр. дело № 2325/2016 г. по описа
на РС Пловдив 5 бр.с., влязло в законна сила на 01.06.2016 г., подсъдимият
бил осъден да издържа свой низходящ - малолетната си дъщеря Н. С. К., чрез
нейната майка и законен представител Е. Я. А., като заплаща ежемесечна
издръжка в размер на 220/двеста и двадесет/ лева, считано от 25.02.2016 г. до
настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна
вноска.
Първоначално подсъдимият заплащал по банков път редовно
дължимите суми за издръжка на детето си - Н. С. К., правел й подаръци и
осъществявал контакти с нея.
През 2019 г. подсъдимият се завърнал в България и заживял на
семейни начала със св.Г.М.М. на адрес ***. В този период здравословното му
състояние било влошено и той страдал от хипертония, а впоследствие и от
хетероехогенна стеатоза на черен дроб.Не бил и здравноосигурен и не
проследявал редовно хода на заболяванията си. Също така подсъдимият не
работел по трудов договор и не се регистрирал в Дирекция „Бюро по труда“
гр.Пловдив като безработен.
От месец юни 2019 г. до месец април 2021 г. включително,
подсъдимият спрял да заплаща дължимата издръжка на детето си, като нито
превеждал суми по сметката на св.С., нито й предавал такива лично. По този
начин той съзнателно не изпълнил задължението си да издържа своя
3
низходяща - малолетната си дъщеря Н. С. К., чрез нейната майка и законен
представител Е. Я. А. в размер на повече от две месечни вноски, а именно 23
месечни вноски, всяка по 220/двеста и двадесет/ лева, всички на обща
стойност 5060/пет хиляди и шестдесет/ лева.
Междувременно св.С. се снабдила с изпълнителен лист и на 11.02.2021
г. било образувано изпълнително дело № 4045/2021 по описа на ДСИ при РС
Пловдив А.А.. По така образуваното изпълнително дело не постъпили
плащания.
От заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза е
установено, че подс.С. К. страда от следните заболявания: Артериална
хипертония II степен; Хипертонично сърце; Умерена левокамерна
хипертрофия; Диастолна дисфункция при запазена систолна; Хетероехогенна
стеатоза на черен дроб; Хепатомегалия; Хеликобактер пилори положителен
тест. Вещото лице е анализирало медицинската документация като е
посочило, че подс.С. К. бил с незадоволителен контрол за повишеното
артериално кръвно налягане, от което страдал от около 2007 година. Като
усложнение от повишеното артериално кръвно налягане, при него се е
развила умерена левокамерна хипертрофия на сърдечния мускул и диастолна
дисфункция при запазена систолна такава. Според вещото лице
хетероехогенната стеатоза на черен дроб и хепатомегалията могат да имат,
както сърдечен произход, така и алкохолен произход.Установените
заболявания не го инвалидизират и той е в компенсирано състояние относно
сърдечните страдания (заболявания) и има известна ограничена
работоспособност, относно тежки физически натоварвания, за което неговото
здравословно състояние е противопоказано. Умерени натоварвания не
противоречат на здравословно му състояние.
От справките от ТД на НАП Пловдив и Дирекция „Бюро по труда“
гр.Пловдив е установено,че подсъдимият няма регистрирани трудови
договори в инкриминирания период и не е бил регистриран като безработен.
Установено е по делото, че подсъдимият К. притежава два леки
автомобила - л.а. марка „Сеат Алхамбра“ с рег. №*** и л.а. марка „Мицубиши
Спейс стар“ с рег.№***.
При правилно установената фактическа обстановка по делото,
районният съд е направил законосъобразен и правилен извод,че с деянието си
4
подсъдимият К. е осъществил от обективна и субективна страна
съставомерните елементи на престъплението по чл.183, ал.1 от НК.
Безспорно е установено по делото, че подсъдимият е бил наясно, че е
осъден да издръжка малолетната си дъщеря, като първоначално е изплащал
редовно дължимите суми. В последствие, от месец юни 2019 г. до месец
април 2021 г. включително, е преустановил да плаща дължимата издръжка и
не е изпълнил това свое задължение в продължение на повече от две (общо
23) месечни вноски.Подсъдимият е в трудоспособна възраст като
несъвместими със здравословното му състояние са само тежките физически
натоварвания, т.е. имал е възможност да работи и да получава доходи, с
които да изпълнява задължението си.Независимо от това в инкриминирания
времеви период той не е бил трудово ангажиран, не се е регистрирал и като
безработен. Задължението да се плаща издръжка е безусловно и се дължи без
оглед на материалното положение на осъдения да я дава.Отделно от това по
делото няма данни, а и подсъдимият не твърди, да са налице други
обстоятелства, които да са го поставили в обективна невъзможност да
издържа малолетното си дете.
При индивидуализацията на наложеното наказание, съобразно
изискванията на чл.54 от НК, правилно районният съд е приел, че е налице
превес на смекчаващите вината обстоятелства по отношение на подсъдимия,а
именно чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни,
здравословното му състояние, добросъвестното му процесуално поведение
още на досъдебното производство.В контекста на изложеното въззивният съд
намира, че наложеното по-леко алтернативно предвидено в санкцията на чл.
183, ал.1 от НК наказание „пробация“, с минимално предвидената в закона
продължителност от шест месеца за двете задължителни пробационни мерки
по чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК , а именно Задължителна регистрация по
настоящ адрес с периодичност два пъти седмично и Задължителни
периодични срещи с пробационен служител се явява напълно справедливо и
съответно на целите предвидени в чл.36 от НК.Споделими и обосновани са
изводите на първия съд, че изброените смекчаващи вината обстоятелства не
са нито многобройни, нито някое от тях е изключително по своя характер
обосноваващи приложението на чл.55 от НК.
Неоснователно се явява искането на подсъдимия да бъде освободен от
5
наказателна отговорност с налагането на административно наказание глоба. В
настоящия случай не може да намери приложение разпоредбата на чл.78а от
НК, тъй като не е налице една от кумулативно предвидените в закона
предпоставки, а именно причинените от престъплението имуществени вреди
(неплатените месечни вноски) да са възстановени. От друга страна, както
правилно е приел и районният съд, ако имуществените вреди бяха
възстановени преди постановяване на присъдата от първата инстанция и от
деянието не са настъпили други вредни последици приложение щеше да
намери привилегированият състав на ал.3 на чл.183 от НК, изключващ
наказуемостта на деянието.
Не може да бъде уважено и искането на подсъдимия, наложеното му
наказание „пробация“ да се изпълнява на адрес, различен от този посочен в
присъдата на районния съд, а именно ***.Установеният по делото настоящ
адрес на подсъдимия С. Я. К. е: *** и същият не е представил доказателства,
от които да е видно, че е променил настоящия си адрес, по реда на Закона за
гражданската регистрация.Няма пречка след като изпълнението на
наказанието започне, подсъдимият да поиска местоизпълнението на
пробационните мерки да бъде променено по реда предвиден в чл.205 от
ЗИНЗС.
При извършената служебна проверка Окръжният съд не констатира да
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са достатъчно
основание за отмяна на атакуваната присъда, което налага същата като
правилна и законосъобразна да бъде потвърдена.
По изложените по-горе съображения и на основание чл.334 т.6 вр.
чл.338 от НПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 178 от 30.09.2022 г., постановена по
НОХД №3712/22г. на Районен съд Пловдив XVI н.с.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7