Р Е Ш Е Н И Е
№324
15.02.2024 г., град
Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд
- Добрич, в публично заседание на двадесет и шести януари, две хиляди двадесет
и четвърта година, V състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нели Каменска
при участието на
секретаря, Мария Михалева, разгледа докладваното от съдия Н.Каменска адм. дело
№ 642 по описа на съда за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.172,
ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по две
жалби, обединени за разглеждане в едно общо производство, подадени от З.А.Р. ***,
чрез адв.Е.В. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 23-0255-000167/27.10.2023 г. и Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-0255-000168/27.10.2023 г. и двете издадени от
началника на Второ районно управление към ОД на МВР-Добрич, Т. Т., с които на
жалбоподателя са наложени принудителните административни мерки „временно
отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца“ по реда на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП и „прекратяване регистрацията на
ППС за срок от 6 месеца или 185 дни“ по реда на чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП.
В жалбите са
изложени съображения за незаконосъобразност на заповедите, като постановени при
съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон. Изложени
са твърдения, че жалбоподателят не е употребил алкохол в количество, което да
даде установения резултат след 12 часа. Оспорва показанията на техническото
средство, което е отчело 0,75 промила алкохол в издишания въздух. Заявява, че
няма вина и моли да се приложи чл.28 от ЗАНН. В съдебно заседание
жалбоподателят лично и с адв.В. заявява, че поддържа жалбите и моли заповедите
да бъдат отменени.
Ответникът, началника
на Второ районно управление към ОД на МВР-Добрич, Т. Т., не изразява становище
по жалбите.
Съдът обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с твърденията и становищата на
страните и приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбите са допустими.
Съгласно чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) обжалването заповедите
от вида на процесните се извършва по реда на АПК. Жалбите са подадени от
адресата на заповедите, срещу годен за оспорване административен акт. И двете
заповеди са връчени на 01.11.2023 г., а жалбите срещу тях са подадени на 07.11.2023
г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок за обжалване по чл.149, ал.1 от АПК.
Въз основа на
приетите по делото писмени доказателства, обсъдени във връзка с изложените в
жалбата твърдения, съдът приема за установено по делото следното:
Оспорените заповеди
са издадени въз основа на Акт за установяване на административно нарушение
серия GA № 1064757/26.10.2023 г., съставен от полицейски служител на Второ РУ
Добрич, затова че при проверка извършена на 26.10.2023 г. в 7:38 часа на път
ІІ-71 в с. Кхххх, в посока гр.Дх, до дом
№ , бил установен З.А.Р. да управлява лек автомобил марка ххххх, с рег.
№ ххххх, негова собственост, след употреба на алкохол. Употребата на алкохол от
водача била установена с техническото средство Дрегер 7510 с инв. № ARPL-0260, което отчето 0,75
промила алкохол. На водача бил издаден Талон за изследване № 101304 в 7:55 часа
на същата дата, въз основа на който той предоставил кръв за химическо
изследване. Видно от представения по делото Протокол № 1262/31.10.2023 г.
подписан от М. Н. химик в Специализирана химическа лаборатория за изследване на
алкохол при МБАЛ „Св.Анна – Варна“ АД се доказва етилов алкохол в кръвната
проба от 0,51 промила в кръвта.
Оспорените заповеди
са издадени на 27.10.2023 г., като със заповед № № 23-0255-000167/27.10.2023 г.
началникът на Второ районно управление към ОД на МВР-Добрич, Т. Т. е наложил на
жалбоподателя принудителната административна
мярка „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца“ по реда на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, а със заповед № 23-0255-000168/27.10.2023
г. – принудителната административна мярка „прекратяване регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца или 185 дни“ по реда на чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП.
Жалбоподателят не
сочи други доказателства, освен събраните по делото. Оспорва показанията на
техническото средство, но предвид нормата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП,
определяща, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са
определящи и обстоятелството, че по делото е представен резултата от извършения
химичен анализ на дадената кръвна проба, то оспорването на показанията на
техническото средство са неотносими към спора.
Жалбите са
неоснователни.
При наличните по
делото доказателства и липса на такива за фактическа обстановка, различна от
установената в АУАН, следва да се приеме, че са налице предпоставките по
чл.171, т.1, б.“б“ и чл.171, т.2а, б.“б“от ЗДвП за издаване на заповеди за
прилагане на предвидените в нормите ПАМ, изразяващи се в временно отнемане
СУМПС до решаване въпроса за отговорността на водача и във прекратяване на
регистрацията на ППС.
Съгласно чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилага ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство със срок до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца,
на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно
изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с
тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест,
изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо
изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване.
Съгласно чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага ПАМ - прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство за срок от 6 месеца до една година на собственик, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при
отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за
установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози.
Едно и също е фактическото
основание за прилагане на оспорените принудителни административни мерки - установената
употреба на алкохол в количество от 0,51 промила в кръвта, в момент на
управление на автомобила.
Независимо, че в
заповедите за налагане на ПАМ са визирани стойностите на техническото средство,
тъй като само те са били налични към момента на налагане на мерките, то
заповедите са постановени при правилно прилагане на материалния закон – нормите
на чл.171, т.1, б.“б“ и чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, тъй като определящият
резултат - химичният анализ на кръвта не води до извод за отпадане на
отговорността. Напротив, установената стойност при химичния анализ на кръвта от
0,51 на хиляда етилов алкохол в кръвта на водача е над допустимото от закона
количество.
По тези съображения
съдът приема, че оспорените заповеди са постановени в съответствие с материалния
закон.
Заповедите са издадени
от компетентен орган. Според разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4, т. 5, буква
"а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Издателят на заповедта е на ръководна
длъжност – началник на Второ районно управление към ОД на МВР-Добрич и е упълномощен с представената по делото Заповед
№ 357з-924/07.04.2022 г. на директора на ОД на МВР- Добрич да издава заповедите
за налагане на процесните принудителни административни мерки.
Заповедите са в
писмена форма и съдържа мотиви - фактическите и правните основания, даващи
възможност да се разберат причините за налагането на принудителните
административни мерки.
Издателят на заповедта е определил срока,
съобразно предвиденото в нормите, като ПАМ, изразяваща се в прекратяване
регистрацията на ППС е издадена за минимално предвидения в закона срок от 6
месеца.
Правилно е
определен срок и на мярката „временно отнемане на СУМПС“ до решаване на въпроса
за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от датата на установяване
на нарушението, което е достатъчно конкретно и ясно. Въпросът за отговорността
се решава с влизането в сила или евентуалната отмяна на издадено срещу жалбоподателя
наказателно постановление.
Съдът приема също,
че административното производство е проведено при липса нарушения на
процесуалните правила. Не се установява нарушаване на правото на защита на
жалбоподателя. На водача е предоставена възможност, чрез издадения му талон за
медицинско изследване, да докаже, че не е употребил алкохол или е употребил в
по-малко количество, както той е твърдял, но извършения химичен анализ на
кръвната проба не доказва твърденията му, а сочи употреба на алкохол над
допустимото от 0,5 на хиляда.
Процесните ПАМ са
приложени в съответствие с целта на закона. Видно от цитираните разпоредби за
прилагането им, установената употреба на алкохол над 0,5 на хиляда е законното
основание за налагане на мярката, чиято цел е да преустанови извършването на
нарушението, както и да предотврати бъдещи нарушения на водача.
Ето защо, като
издадени от компетентен орган, при липсата на допуснати нарушения на
процесуалните правила, в съответствие с изискванията за форма на акта и целта
на закона, както и в съответствие с материалноправните разпоредби, процесните заповеди
са законосъобразни административни актове. В резултата от изложеното,
обединените за съвместно разглеждане жалби срещу двете заповеди следва да се
отхвърлят като неоснователни.
Така мотивиран,
Административен съд –Добрич
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
З.А.Р. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-0255-000167/27.10.2023 г., издадена
от началника на Второ районно управление към ОД на МВР-Добрич, Т. Т..
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
З.А.Р. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-0255-000168/27.10.2023 г., издадена
от началника на Второ районно управление към ОД на МВР-Добрич, Т. Т..
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: