№ 1294
гр. София, 06.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20241110205958 по описа за 2024 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д – 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ХХХ“ЕООД, ЕИК ХХХ, против Наказателно
постановление (НП) №755402-F746657/12.02.2024 г., издадено от Началник на отдел
"Оперативни дейности" – София, Дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция
"Фискален контрол" в Централно управление (ЦУ) на НАП, с което на основание чл. 278б,
ал. 3 от Данъчно – осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) на дружеството –
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 23969,00 (двадесет и три
хиляди деветстотин шестдесет и девет) лева за нарушение на чл. 8, ал. 1 от Наредба № Н-5
от 29.09.2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху
движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България
(Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г.), вр. чл. 127и ал. 1 ДОПК.
В жалбата се оспорват фактическите констатации на административнонаказващия
орган. Обсъжда се и несъразмерност на наложената санкция с тежестта на твърдяното
нарушение. В тази насока се ангажират твърдения, че внесените стоки били декларирани с
протокол №010102858724_1/02.12.2023 г., съставен на ГКПП – Кулата. В алтернатива се
твърди неправилно приложение на материалния закон, доколкото се разкривали
предпоставките за отнасяне на установените факти към хипотезата на маловажен случай на
административно нарушение по чл.127и, ал.1 от ДОПК.
В съдебно заседание жалбоподателят „ХХХ“ЕООД, редовно призован, се
представлява от адв. К. А. - САК, който поддържа жалбата с изложените в нея аргументи.
Допълва своите доводи с възражението, че задължението, произтичащо от чл.127и от ДОПК,
изисква за своето изпълнение два кумулативно свързани елемента – предварително
деклариране и потвърждаване на получаването на стоката. В този смисъл, счита за
довършен съставът на неговото нарушение едва в случай че бъде установено отсъствие и на
последващо потвърждаване на получаването на стоката. Сочи, че чрез декларацията на
1
придружаващото стоката лице, която се предава пред контролните органи на фискалния
пункт, по същество се извършва заявяване за потвърждение на доставката. Отправя апел за
отмяна на санкционния акт.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. Йорданова, която
оспорва жалбата. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Търси присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на
предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА, макар и по аргументи, различаващи се от наведените с жалбата.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
„ХХХ“ЕООД било търговец, регистриран в Търговския регистър, с ЕИК ХХХ, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Хаджи Димитър“, ул.“Ильо Войвода“№6.
Дружеството било представлявано от А. Ф., с ЛНЧ **********. Дейността на същото била
свързана с търговия на едро с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия.
На 02.12.2023 г., в 11:10 часа, на граничен контролно - пропускателен пункт (ГКПП) -
Кулата инспектори по приходите – Георги Харизанов Харизанов и Георги Романов Добрев
извършили проверка на транспортно средство марка „Рено“, с рег. №ХХХ и ремарке, с рег.
№ХХХ, с водач ВГМ. В рамките на контролната дейност те извършили оглед на товара и
придружаващите го документи – международна товарителница и стокова разписка.
Установили, че в транспортното средство се превозват „Кафе, дори печено или
декофеинизирано: Черупки и люспи от кафе, заместители на кафе, съдържащи кафе,
независимо от съотношението в сместа, кафе печено, недекофеинизирано“, „Кафе, дори
печено или декофеинизирано: Черупки и люспи от кафе, заместители на кафе, съдържащи
кафе, независимо от съотношението в сместа, кафе печено, декофеинизирано“ и „Маслиново
масло и негови фракции, дори рафинирани, но не химически променени: Необработено
маслиново масло „Extra virgin““. Така описаните продукти били включени списъка на
стоките с висок фискален риск, съответно с кодове по КН 09012100 и 15092000. Въпреки
това за превозвания товар липсвали данни за Уникален номер на превоз (УНП),
удостоверяващ извършено предварително деклариране. По този повод органите по
приходите поставили техническо средство за контрол на транспортното средство. Съставили
и протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск №010102858724_1 от
02.12.2023 г. Водачът на товарния автомобил, от своя страна, попълнил декларация от
същата дата, в която отразил данни за предстоящото разтоварване на стоките.
На 04.12.2023 г., в 11:10 часа, в ХХХ – складова база „Ю“, склад №80, стопанисван от
дружеството - въззивник, посочени като дата и място на разтоварване на стоките с висок
фискален риск от водача на превозното средство, служители на Национална агенция по
приходите - свидетел К. Х. Н., заемащ длъжност "инспектор по приходите" в ГД „Фискален
контрол“ към НАП и колегата му ГГЖ, предприели втора проверка на превозвания товар. В
нейния ход те отстранили техническото средство за контрол на автомобила, което действие
удостоверили в протокол № 010102858724_3/04.12.2023 г. Било констатирано, че превозното
средство, посочено по- горе, е натоварено със стоки, включени в списъка с висок фискален
риск, а именно „Кафе, дори печено или декофеинизирано: Черупки и люспи от кафе,
заместители на кафе, съдържащи кафе, независимо от съотношението в сместа, кафе
печено, недекофеинизирано“, с код по КН 09012100, с общо тегло 1368 кг, на стойност по
фактура от 6652,80 евро, „Кафе, дори печено или декофеинизирано: Черупки и люспи от
2
кафе, заместители на кафе, съдържащи кафе, независимо от съотношението в сместа, кафе
печено, декофеинизирано“, с код по КН 09012200, с общо тегло 40 кг, на обща стойност по
фактура от 10330,46 евро и „Маслиново масло и негови фракции, дори рафинирани, но не
химически променени: Необработено маслиново масло „Extra virgin““, с общо тегло 2664
литра, с код по КН 15092000, на стойност по фактура от 20307,5 евро. Общата стойност на
продуктите по фактура възлизала на 30637,96 евро с левова равностойност 59922,62 лева.
Резултатите от втората проверка също били обективирани в протокол с
№010102858724_4 от 04.12.2023 г., в който били описани и съответни документи (проверени
и иззети при проверката). Със същия документ, на основание чл.121а, ал.3, вр.ал.1, т.5 от
ДОПК данъчните органи определили и предварително обезпечение при фискален контрол в
размер на 19669,08 лева.
На 04.12.2023 г., след приключване на втората проверка и в присъствието на
представител на дружеството - въззивник и в това свидетеля ГГЖ, свид. К. Х. Н., след като
преценил, че „ХХХ“ ЕООД е извършило нарушение на данъчното законодателство, съставил
АУАН № F746657/04.12.2023 г. В него били описани фактологията на нарушението и
неговата правна квалификация - нарушение на нормата на чл.127и, ал.1 от Данъчно -
осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), вр.чл.8, ал.1 от Наредба №Н-5/29.09.2023 г. на
Министерство на финансите (МФ). Актът бил подписан от актосъставителя и свидетеля по
него, след което бил връчен на представляващия дружеството на същата дата, който го
подписал и приел препис от него. В съответната графа от бланката на АУАН от името на
въззивника не били вписани възражения. Такива в писмена форма не постъпили и по реда
на чл.44 от ЗАНН.
Въз основа на посочения АУАН, на 12.02.2024 г., било издадено и атакуваното
Наказателно постановление с №755402-F746657/12.02.2024 г. от СКД - Началник на Отдел
„Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД“Фискален
контрол“ към Централно управление на Национална Агенция за Приходите (НАП). С него на
основание чл.278б, ал.3 от ДОПК и след като установил, че случаят не разкрива белезите на
маловажност, по смисъла на чл.28 от ЗАНН, наказващият орган наложил „имуществена
санкция“ в размер на 23969,00 лв. на жалбоподателя за извършено от него нарушение на
чл.127и, ал.1 от Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), вр.чл.8, ал.1 от
Наредба №Н- 5/29.09.2023 г. на Министерство на финансите (МФ).
Препис от санкционния акт бил връчен на законния представител на въззивника на
14.03.2024 г., видно от инкорпорираната в него разписка за доставяне. Жалбата срещу него
била депозирана на 27.03.2024 г. чрез наказващия орган.
Горната фактическа обстановка се извежда въз основа на събрани по делото
доказателства: гласни доказателствени средства - показанията на разпитаните от съда
свидетели К. Х. Н. /актосъставител/ и ВЕК и приобщените към доказателствения материал
по надлежния ред на чл.283 от НПК писмени доказателства: разписка за връчване на НП,
пълномощни за процесуално представителство, протоколи за извършена проверка на стоки с
висок фискален риск №010102858724_1/02.12.2023 г., декларация от лице, придружаващо
стоката, протокол за отстраняване /поставяне на техническо средство за контрол №
010102858724_3/04.12.2023 г., протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален
риск №010102858724_4 от 04.02.2023 г., международни товарителници, стокови разписки,
фактури, писмен отговор на НАП с приложения към него – извлечение от регистър на
издадени наказателни постановления и предупреждения по чл.28 от ЗАНН и извлечение от
информационната система на НАП за вътреобщностни придобивания, заповед №ЗЦУ –
1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП.
Съдът изцяло кредитира показанията на актосъставителя К. Н., като непротиворечиви
и кореспондиращи си с останалите приети за достоверни и относими към предмета на
доказване материали. Те позволяват да се проследи хронологията на контролната дейност,
3
респ. поставените в нея акценти и редът за събиране на относимите доказателства.
Свидетелят последователно и логически свързано отразява фактите, възприети
непосредствено в качеството му на орган по приходите при извършената проверка на място
в стопанисваната от жалбоподателя складова база, посочена като място за разтоварване на
стоката, вида на проверените документи, конкретните характеристики на превозвания за
дружеството – жалбоподател товар, удостоверени идентично и в изготвения протокол за
извършена проверка. Контролният орган по категоричен начин описва белезите, по които е
различил превозваните стоки като такива, попадащи в списъка на стоки с висок фискален
риск, описани под съответен код в приложимата комбинирана номенклатура, както и е извел
тяхната стойност. Пояснява, че съпоставката е извършил, както посредством визуален оглед
на техните външни белези, така и чрез съпровождащите ги документи, в които те са били
описани идентично. Уточнява, че след преминаването на камиона, превозващ хранителните
продукти, на българска територия данъчните органи са пристъпили към фискален контрол,
при който с категоричност са констатирали липса на предварително деклариране. Така
заявеното от него кореспондира и с извлеченията, приложени към административната
преписка от електронната система на НАП. В синхрон са и със съдържанието на наличните
по делото копия на придружаващи стоката документи – товарителница, фактура и стокова
разписка. Депозираните от свидетеля сведения не са фрагментарни и не указват наличие на
заинтересованост и изопачаване на споделените факти. Независимо от неговата служебна
ангажираност към структурата, към която принадлежи и административнонаказващият
орган, съдът не намира аргументи, с които да обоснове недостоверност на съдържащата се в
предадената от него информация. Още повече, когато тя кореспондира и с изводимите от
другите доказателствени източници факти (в частност с протоколите от проверка и иззетите
документи). Поради това съдът се доверява на така обсъжданите показания и ги поставя в
основата на своите изводи по съществото на делото.
Не опровергават доводите за достоверност на разказа на проверяващия и показанията
на свид. ВЕК. Последният се спира единствено върху незнанието от страна на управляващия
дружеството – жалбоподател на позитивните разпоредби на данъчното законодателство,
регламентиращо дейността по превоз на стоки с висок фискален риск. Тези твърдения обаче
не допринасят за различен извод по съществото на конкретния казус, а единствено
подчертават отсъствието на нужната организация за изпълнение на публичните задължения
в предприятието на въззивника, съпътстващи търговската му дейност.
Приетият за установен факт, свързан с бездействието на „ХХХ“ ЕООД да декларира
предварително движението на стоки с висок фискален риск, се потвърждава и от
приложените по делото протоколи, съставени от данъчните органи и удостоверяващи
хронологията и съдържанието на предприетите от тях действия по фискален контрол.
Увереност в правилността на извода за отсъствието на изпълнено задължение по чл.127и,
ал.1 от ДОПК позволяват и извлеченията от информационната система „Фискален контрол
ВОП и проверки в страната с УНП“, анализирани заедно с приложените копия на
декларации от водача на превозното средство и придружаващите стоката документи.
Допълнително изясняват фактическата обстановка и предоставената справка за издадени
срещу възззивника наказателни постановления и предупреждения по реда на чл.28 от ЗАНН,
изводимо от която, макар да липсват идентични по вид предходни административни
нарушения, се констатират други такива, насочени срещу правила от данъчното
законодателство. От своя страна, заповедта на Изпълнителния директор на НАП,
овластяващ конкретни органи от йерархията в НАП с правомощия в хода на
административнонаказателните процедури, свързани с установяване и санкциониране на
нарушения на разпоредбите на ДОПК, допринася за изясняване на факта и обема на
делегирани на участвалите в административнонаказателното производство органи, касаещи
тяхната компетентност. Така изброените немногобройни писмени доказателства са в унисон
помежду си и със свидетелските показания, което и по аргумент от нормата на чл.305, ал.3
4
от НПК не налага подробно и отделно обсъждане. Цялостният анализ на писмените и
гласните доказателствени източници, събрани по делото, води този съд до еднозначни и
категорични фактически изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото
чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и
предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14,
ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия
материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от
наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН
или наказателното постановление.
Съдът извърши служебна проверка относно компетентността на органите и
длъжностните лица, които са съставили АУАН, респ. са издали НП. Видно от разпоредбата
на чл.290, ал.1 от ДОПК, актовете за установяване на административни нарушения се
съставят от органите по приходите, съответно от публичните изпълнители, а наказателните
постановления се издават от изпълнителния директор на НАП или оправомощено от него
длъжностно лице. Компетентността на органите по приходите да образуват
административнонаказателни производства за неспазване разпоредбите на ДОПК и да
съставят АУАН, произтича от законовата разпоредба, което не налага делегирането му с
нарочен акт. Производството е инициирано от служител, заемащ длъжност „инспектор по
приходите“ в ЦУ – НАП, чиято длъжност е включена в обхвата на понятието „орган по
приходите“, съгласно чл.7, ал.1, т.4 от Закона за НАП. Приложената към материалите по
делото Заповед № ЗЦУ – 1149 от 25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, в т.1.8.
овластява началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни
дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ на Централно управление на НАП с
правомощията на наказващи органи при констатиране на нарушения на чл.278б от ДОПК.
Този административен акт е цитиран и в обжалваното наказателно постановление (НП),
което е доказателство, че към датата на издаване на наказателното постановление неговият
автор е притежавал нужната материална компетентност да участва като наказващ орган в
производството.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя,
респективно – 2 години от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са
спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, колкото се
касае до законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя от формална страна.
Настоящата съдебна инстанция обаче намира, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати други съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на посоченото като нарушител лице да разбере
фактическите параметри на предявената му отговорност, опорочили издадените актове и
съставляващи самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е основополагащ
елемент от всяко административно производство Това е дейност от процесуално естество, от
чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи в голяма степен
ефективността на последващата юрисдикционна-наказателна дейност. Чрез съставения акт
се сезира оторизираният наказващ орган със съответния административнонаказателен спор и
5
се иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице извършено
административно нарушение от определен вид. Абсолютно задължително е в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното постановление или в
предупреждението по чл.28 от ЗАНН административното нарушение, което е вменено във
вина на нарушителя (респ. за което е ангажирана имуществената му отговорност при
юридическите лица и ЕТ) и за което той е санкциониран, да бъде описано точно, прецизно и
разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената
като накърнена разпоредба от съответния нормативен акт. Нужно е да съществува и правно
единство между описаното като нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното
постановление.
Съставеният в конкретния случай АУАН не отговаря на императивните изисквания на
разпоредбата на чл.42, ал.1, т.3 и т.4 от ЗАНН, тъй като липсват съществени признаци от
механизма на приетото за реализирано от жалбоподателя нарушение, а други – дата, място
на извършване и негов субект, са неясно формулирани, което не удовлетворя изискванията
за пълнота на обвинителната теза и адекватното упражняване на реципрочното й право на
защита на лицето, срещу което се насочва административнонаказателната принуда. Тези
пороци са пренесени и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. В
последното дословно са възпроизведени фактическите констатации, отразени в АУАН, без да
е предприет самостоятелен анализ и да са обективирани съществени признаци на
фактическия състав на вмененото на дружеството нарушение, което обосновава
незаконосъобразността на санкционния акт.
Разпоредбите на чл. 42, ал.1, т. 3 и т.4 от ЗАНН, преповторени досежно съдържанието
на санкционния акт в чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, са свързани с изискването в процесуалните
актове, издавани в хода на административнонаказателното производство, да бъде отразено
пълно описание на нарушението. Доколкото се визира въвеждане на елементите на неговия
фактически състав, сред тях задължително следва да присъстват и сведения за неговия
механизъм, както и недвусмислено пояснение на датата и мястото на предприемане на
противоправното поведение и особеностите на неговия субект. В съдържанието на АУАН и
санкционния акт е разгърната хронологията на контролната дейност, реализирана от
органите на НАП. Тя е съсредоточена върху момента на проверката на товара, намиращ се в
складовата база на „ХХХ“ЕООД в гр. София, която дейност е протекла на 04.12.2023 г., в
11:10 часа (потвърдено и от изготвения протокол за реализирания контрол на стоки с висок
фискален риск). Тя е обвързана от актосъставителя и наказващия орган с датата 02.12.2023
г., на която е прието, че е било извършено нарушението, като в края на двата акта е посочено
цифровото изражение на чл.127и от ДОПК, предвиждаща, че предварителното деклариране
е дължимо „до влизане на транспортното средство на територията на страната“.
Въпреки това представеното описание не дава категорично информация, кой е товарният
автомобил, за който органите са установили, че е влязъл на територията на страната, кога се
е случило това, свързано ли е с 02.12.2023 г. и съответно с дейността на „ХХХ“ЕООД, респ.
как точно са достигнали до този извод. Действително, датата „02.12.2023 г.“ се открива в
началото на изложението в АУАН и НП, като такава на съставяне на протокол на ГКПП –
Кулата. Не става ясно обаче, дали този документ има отношение към първоначална проверка
на стоки с висок фискален риск от данъчните органи, респ. дали евентуално този фискален
контрол съвпада с граничния контрол. Още повече че фискалният контрол би могъл да бъде
извършван едва след като превозното средство бъде пропуснато на територията на страната
от съответните органи на МВР и Агенция „Митници“, доколкото компетентността на
данъчните служители е териториално ограничена. Преди превозващият стоката да се намира
на българска територия, не би бил в положение да е „влязъл“ в нея, поради което и за
съответно задълженото лице все още би съществувала възможност за деклариране,
доколкото крайният момент за това действие е именно „до влизане“, т.е. до пристигането на
граничния пункт. На това указват и разпоредбата на чл.30, ал.1, т.1 от Наредба №5 от
6
29.09.2023 г., съгласно която действията по фискален контрол върху стоки с висок фискален
риск могат да включват спиране на транспортното средство, превозващо стока „на
територията на страната“, както и правилата на чл.33 от същата наредба, които
предвиждат кои превозни средства могат да бъдат спирани за фискален контрол и начина за
това. Действително, съгласно чл.26 от ЗНАП, органите на Националната агенция за
приходите, органите на Министерството на вътрешните работи, контролните органи на
Министерството на финансите и други държавни и общински органи извършват съвместни
действия във връзка с осъществяването на своите функции. Това обаче не означава, че
фискалната проверка може да започне преди лицето да е допуснато на територията на
страната от органите на МВР и митническите органи.
Дори и горните разсъждения да не бъдат споделени, съдържанието на издадените в
хода на производството актове не отразява други задължителни елементи от състава на
нарушението, които са значими за неговата съставомерност, а именно дали превозът на
стоките с висок фискален риск е започнал от територията на друга държава, членка на
Европейския съюз и е завършил на територията на страната, съответно какво е качеството
на въззивника и връзката му с процесната стока. В двата процесуални акта не са изложени
факти, свързани с мястото, откъдето е изпратена стоката (от друга държава ли е започнал
превозът, дали тя е членка на Европейския съюз или не, дали превозът е вътрешен за
страната ни и пр.), как въобще товарът е попаднал в складовата база на „ХХХ“ЕООД, така
че да се установи дали въобще се касае за превоз, който се вписва в хипотезата на чл.127и,
ал.1 от ДОПК. Отразено е единствено, че товарът е „във връзка с осъществен ВОП на стоки
по протокол“. Така използваната терминология обаче, освен че съдържа съкращения, за
които би могло единствено да се предполага, че обозначават понятието „вътреобщностно
придобиване“, което не е употребено от законодателя в текста на чл.127и, ал.1 от ДОПК и не
е пояснено как е свързано с фактическите твърдения по конкретния казус, но и не
предоставя нужната информация за началната точка на превоза. Не без значение, в тази
връзка, е и обстоятелството, че отсъства пояснение какво точно качество е притежавало
дружеството - въззивник, доколкото нарушеното правило изисква особен субект и каква е
неговата връзка с установената стока с висок фискален риск - дали то е „получател“,
„купувач/придобиващ в тристранна операция“, „краен получател във верига
последователни доставки на стоки“, или има друго качество и доколко и как стоките с
висок фискален риск са били свързани с неговата търговска дейност, развивана в складовата
му база в гр. София.
Както бе отбелязано по- горе, неясно въведено е и мястото на извършване на
нарушението, респ. начинът, по който е трябвало да бъде изпълнено задължението. В края на
фактологията в АУАН и НП е изведено твърдението, че нарушението е извършено „в гр.
София, съгласно чл.48, ал.2 от ЗАНН“, като е допълнено, че то се свързва с датата на
влизане на транспортното средство в страната. Така въведена хронологията е объркваща,
доколкото не може да се установи, дали се твърди, че транспортното средство е навлязло в
страната в гр. София, или така индивидуализирани времето и мястото разкриват друга
обвързаност. Повече информация не предоставя и разпоредбата на чл.48, ал.2 от ЗАНН,
която при това е въведена единствено като цифрово изражение. Последната гласи: „Когато
нарушението е свързано с подаване на информация по електронен път, компетентен да
разгледа преписката е наказващият орган, в чийто район е седалището на органа, пред
който е подадена или е следвало да бъде подадена информацията.“. В обстоятествената част
на АУАН и НП обаче, макар отговорността да е ангажирана за отсъствие на предварително
деклариране, то не е указано изрично пред кого се дължи то - дали пред ЦУ на НАП, в гр.
София, дали пред някое от областните му подразделения, в зависимост от седалището на
задълженото лице, или на мястото на влизане на територията на страната. Не е изписано,
впрочем, словесно и по какъв начин е следвало да бъде извършено декларирането - на място
или по електронен път, за да се разбере връзката с цитираната норма от общия закон.
7
Обстоятелството, че в актовете фигурира цифром разпоредбата на чл.8, ал.1 от Наредба
№Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху
движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България,
предвиждаща деклариране по електронен път и препращаща към чл.48 от същия подзаконов
нормативен акт, не освобождава органите да изложат твърдения относно този елемент от
фактологията, който е обвързан с дължимото действие, тъй като единствено по този начин
ще удовлетворят изискването за съответствие между правно и фактическо описание на
нарушението.
Липсата на конкретика относно времето, механизъм, място на деянието и особените
качества на неговия субект, създава неяснота и недостатъчност на описанието и
обстоятелствата, при които е реализирано нарушението, като отнема възможността на
санкционираното лице да се ориентира относно обективните параметри на вмененото му
противоправно поведение. Обсъжданите признаци на деянието са сред най- съществените за
неговата индивидуализация (имат отношение към изчисляване на давностни срокове,
преценка на приложими разпоредби с оглед действието на закона по време и място,
компетентност на наказващия орган и на съдилищата, които реализират въззивен и
касационен контрол, както и въобще за съставомерността на поведението и годността на
въззивника да бъде негов субект) и те не биха могли да бъдат извеждани по тълкувателен
път или чрез предположения, нито да бъдат запълвани посредством препращане към
съдържащи се по делото доказателствени материали (в частност протоколи), поради липса
на легално разрешение в тази насока (в този смисъл и Решение №25972 от 4.12.2024 г. на
АдмС – София град, по адм. д. № 7775/2024 г., Решение № 8322 от 11.03.2025 г. на АдмС -
София по адм. д. № 11675/2024 г., както и Илкова, Р., Панов, Л. „Процесът по ЗАНН“, с.63-
68, с.208-210 и др.). Касае се за елементи от обективната страна на нарушението и относно
неговия субект, пропускът за въвеждането на които съществено накърнява правото на
нарушителя да разбере, за какво конкретно се ангажира неговата отговорност. С
наказателното постановление, което е вид правораздавателен акт, се поставят окончателно
рамките на „административното обвинение” и се фиксират параметрите на реципрочната
функция свързана с упражняване правото на защита на жалбоподателя. Допуснатата в него
нередовност не би могла да бъде отстранена на по- късен стадий от развитието на
административнонаказателното производство, независимо дали доказателствата по делото
позволяват да се достигне до извод за безспорната установеност на административното
нарушение и авторството му. Датата, механизмът, мястото на деянието и неговият субект
винаги пряко кореспондират с проявлението му като факт. Те се явяват и предпоставка съдът
надлежно да упражни ефективен контрол, което налага еднозначното им въвеждане в
санкционния акт. Да се възприеме противното, означава обективно да се препятстват
законово установени правомощия на съда.
Независимо от изложените аргументи, обуславящи наличието на основания за отмяна
на атакувания санкционен акт, съдът намира, че следва да изложи кратки аргументи и
относно приложението на материалния закон.
Административнонаказателната отговорност на въззивника на „ХХХ“ЕООД, ЕИК
ХХХ, е ангажирана за нарушение на изискването за предварително деклариране на стоки с
висок фискален риск по чл.127и, ал.1 от ДОПК, за което на основание чл.278б, ал.3 от
ЗАНН, на дружеството е наложена „имуществена санкция“ в размер на 23969,00 лева.
Разпоредбата на чл. 127и, ал. 1 от ДОПК изисква при превози на стоки с висок
фискален риск, започващи от територията на друга държава - членка на Европейския съюз,
и завършващи на територията на страната, получателят или купувачът/придобиващият в
тристранна операция или крайният получател във верига последователни доставки на стоки
предварително декларира данни за всеки отделен превоз до влизане на транспортно
средство на територията на страната и потвърждава получаването на стоката най-късно до
8
края на деня, следващ деня на пристигането й на мястото на получаване/разтоварване. За
прилагане на това правило с текста на чл. 8, ал. 1 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. нарочен
ред за деклариране, чрез подаване на данни по електронен път, като се препраща за
конкретика към приложение № 1 от подзаконовия нормативен акт и установеното в чл. 48 от
него.
Списъкът на стоките с висок фискален риск, съгласно чл. 4 от Наредба № Н-5 от
29.09.2023 г. се утвърждава със заповед на министъра на финансите по мотивирано
предложение на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, издадена
на основание чл. 127а, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Тези актове се
публикуват на интернет-страниците на Министерството на финансите и на Националната
агенция за приходите, в деня на издаването на заповедта, в която е определен и срок за
влизането й в сила, не по-кратък от 3 дни.
В конкретния случай, към месец декември 2023 г. стоките с висок фискален риск са
определени в списък, утвърден със заповед №3МФ - 543/03.08.2023 г. на Министъра на
финансите, с кодове по Комбинираната номенклатура съгласно приложението на заповедта.
В списъка на стоките с висок фискален риск са включени и „Кафе, дори печено или
декофеинизирано: Черупки и люспи от кафе, заместители на кафе, съдържащи кафе,
независимо от съотношението в сместа, кафе печено, недекофеинизирано“, с код по КН
09012100, „Кафе, дори печено или декофеинизирано: Черупки и люспи от кафе,
заместители на кафе, съдържащи кафе, независимо от съотношението в сместа, кафе
печено, декофеинизирано“, с код по КН 09012200 и „Маслиново масло и негови фракции,
дори рафинирани, но не химически променени: Необработено маслиново масло „Extra
virgin““, с код по КН 15092000. С последващите изменения на заповедта не са отменени
коментираните позиции.
От доказателствата по делото (придружаващи документи и показанията на свид. Н., а
и тези на свид. К) се установява, че превозваният в автомобила, проверен от данъчните
органи, товар е бил предназначен за „ХХХ“ЕООД в качеството му на получател и е бил от
вид, попадащ в категорията стоки с висок фискален риск, съответстващи на обозначения,
както в протоколите за проверка, така и в издадените актове код по номенклатура. Доказан
безспорно е и фактът, че дружеството - жалбоподател, не е изпълнило задължението си да
декларира данни за този превоз до влизане на транспортно средство на територията на
страната, доколкото въобще не е генерирало уникален номер за превоза дори и след
първоначалната данъчната проверка, констатирала нарушението. Със своето бездействие,
въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 127и ал. 1 ДОПК, вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба №
Н-5 от 29.09.2023 г. Тази съдебна инстанция не споделя възраженията на обжалващия по
приложението на материалния закон, тъй като счита, че независимо от своята редакция
текстът не въвежда изискуемост на два кумулативни елемента, спрямо които да се преценява
изпълнението, а се явява довършено с пропуска да се изпълни предварителното
деклариране. По този начин именно се възпрепятства възможността за осъществяване на
фискален контрол от органите по приходите върху движението на стоките с висок фискален
риск на територията на страната при условията на Глава Петнадесета "а" от ДОПК като
съвкупност от действия на органи по приходите с цел предотвратяване укриването на
данъци и на данъчни измами. Касае се за задължение, което е установено за целите на
превенцията и е свързано с възможността, след като данъчните органи бъдат сезирани с
декларация, да могат да упражнят своевременно контрол за съответствие между подадените
данни и действително превозвания товар. Потвърждаването на стоката има отношение към
последващата проверка относно наличието на разлика между вида и количеството на
стоката.
Въпреки така изложените кратки мотиви относно приложението на материалния
закон, наличието на допуснати съществени и неотстраними процесуални нарушения в
9
извънсъдебната фаза на административнонаказателната процедура възпрепятстват
ангажирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и се явяват
достатъчно основание за отмяна на издадения правораздавателен акт.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т.1 ЗАНН, Софийски районен съд, НО,
2-ри състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №755402-F746657/12.02.2024 г., издадено от
Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в
ГД „Фискален контрол“ към Централно управление на Национална Агенция за Приходите
(НАП), с което на основание чл.278б, ал.3 от Данъчно- осигурителен процесуален кодекс
(ДОПК) на „ХХХ”ЕООД, ЕИК ХХХ, е наложена „Имуществена санкция” в размер на
23969,00 (двадесет и три хиляди деветстотин шестдесет и девет) лева за нарушение на чл.
127и, ал. 1 от Данъчно- осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 8, ал.1 от вр.чл.8,
ал.1 от Наредба №Н-5/29.09.2023 г. на Министерство на финансите, като неправилно и
незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК пред
Административния съд – София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10