Определение по дело №164/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Въззивното производство е образувано по жалба от подс. Л. П. , както и по протест, срещу присъдата по НОХД № 1912 по описа на РС – П. за 2009 год.

С протеста , основаващ се само на събрания пред първата инстанция доказателствен материал, първоначално е изразено несъгласие с оправдаването на под. П. по обвинението за извършено престъпление по чл. 319 от НК и по три от обвиненията по чл. 308, ал.7 от НК, както и с наказанието. Без да оттегля протестното искане - въззивната инстанция да упражни правомощието си по чл. 33. ал.1 , т. 2 НПК , но и без да го поддържа , в допълнение е поискано само увеличаване на наложеното наказание лишаване от свобода, за престъплението за което е осъден подс. П., Ч. увеличаване на продължителността му от 1 година на 3 години и Ч. отмяна на приложението на чл. 66 от НК.

Прокурорът от ОП – Б., П. изразено становище за правилността на присъдата в оправдателните й части, също не поддържа първоначалното искане за осъждане по обвиненията , който е имало в първата инстанция.

Жалбата от защитника е с искане за оправдаване на подсъдимия, осъден от първоинстанциония съд само за престъпление по чл. 308, ал.7 от НК, което не е аргументирано. В допълнителното писмено изложение са направени следните възражения по фактите:

Не е доказано , че печатът “Министерство на здравеопазването Хигиенно-епидемиологична инспекция Б. 2” е иззет от дома на подсъдимия, защото протоколът, който отразява извършването му, не е подписан от едното от поемните лица. Те не са възприели пряко и непосредствено намирането на пачата, тъй като не са били през цялото време заедно със служебните лица, извършвали търсенето. Не е доказана и връзка между печата и личността на подсъдимия, тъй като по него няма открити негови дактилоскопни следи; намерен е в помещение, което се е полазвало за офис , до който пък достъп са имали и други лица.

Защитните доводи включват и възражения срещу доказателствената оценка на съда за отхвърлянето на отрицанието на подсъдимия да е виждал въпросния печат и на свидетелските показания на К. , че не е подписал протокола. Възразено е и срещу ползването на резултата от графическото изследването на подписите в този протокол, поради това , че вещите лица са предубедени.

Оспорени са и правните изводи на първоинстанционния съд: подсъдимият не може да носи наказателна отговорност по чл. 308, ал.7 от НК, тъй като това е в противоречие с чл. 9, ал.1 от НК ; напълно необосновано е прието наличието на субективно отношение у него, тъй като дори и не е доказано, че той е знаел за съществуването на този печат, а още по-малко да е предполагал , че той е послужил за съставянето на неистински документи години преди това.

Защитникът П. пледирането си възразява срещу поисканото от прокуратурата увеличаване на наказанието с довода, че продължителността на наказателното производство налага тъкмо обратното – определяне на наказанието П. условията на чл. 55, ал.1 , т.1 НК. Поради това алтернативно се настоява от него за налагане на наказание пробация.

Личната защита на подс. П., намерила израз и в обясненията му, се обобщава в незнанието му , че печатът на Министерство на народното здраве се е намирал в къщата му.

Той лично, както и защитникът му, се позовават на изтекла давност за наказателно преследване за престъплението по чл. 319 от НК.

С обжалваната присъда подс. Л. П. е осъден за престъпление по чл.308 ал.7 във вр. с ал.2 във вр. с ал.1 НК , като е признат за виновен в това, че на 09.11.2005 г. в Г. П., в домът си, намиращ се на У. “А. С.” № , е държал предмет - печат “Министерство на здравеопазването Хигиенно-епидемиологична инспекция Б. 2”, за който е предполагал, че е послужил за съставяне на официални документи, удостоверяващи лични и регистрационни данни – митнически декларации, представляващи неистински официални документи, както следва:

1. Отпечатък от мокър печат с надпис “Министерство на здравеопазването Хигиенно - епидемиологична инспекция Б. 2”, поставен на гърба на оригинал на митническа декларация ЕАД № 5400/4-2606/16.07.2002г., екз. 6. /Том № 5, л. 226/.

2. Отпечатък от мокър печат с надпис “Министерство на здравеопазването Хигиенно - епидемиологична инспекция Б. 2”, поставен на гърба на оригинал на митническа декларация ЕАД № 5400/4-2607/16.07.2002г., екз. 6. /Том № 5, л. 235/.

3. Отпечатък от мокър печат с надпис “Министерство на здравеопазването Хигиенно - епидемиологична инспекция Б. 2”, поставен на гърба на оригинал на митническа декларация ЕАД № 5400/4-2608/16.07.2002г., екз. 6. /Том № 5, л. 240/.

4. Отпечатък от мокър печат с надпис “Министерство на здравеопазването Хигиенно - епидемиологична инспекция Б. 2”, поставен на гърба на оригинал на митническа декларация ЕАД № 5400/4-2609/16.07.2002г., екз. 6. /Том № 5, л. 245/.

5. Отпечатък от мокър печат с надпис “Министерство на здравеопазването Хигиенно - епидемиологична инспекция Б. 2”, поставен на гърба на оригинал на митническа декларация ЕАД № 5400/4-2738/21.07.2002г., екз. 6. /Том № 5, л. 256/.

6. Отпечатък от мокър печат с надпис “Министерство на здравеопазването Хигиенно - епидемиологична инспекция Б. 2”, поставен на гърба на оригинал на митническа декларация ЕАД № 5400/4-2739/21.07.2002г., екз. 6. /Том № 5, л. 265/.

7. Отпечатък от мокър печат с надпис “Министерство на здравеопазването Хигиенно - епидемиологична инспекция Б. 2”, поставен на гърба на оригинал на митническа декларация ЕАД № 5400/4-2740/21.07.2002г., екз. 6. /Том № 5, л. 271/.

8. Отпечатък от мокър печат с надпис “Министерство на здравеопазването Хигиенно - епидемиологична инспекция Б. 2”, поставен на гърба на оригинал на митническа декларация ЕАД № 5400/4-2741/21.07.2002г., екз. 6. /Том № 5, л. 276/.

9. Отпечатък от мокър печат с надпис “Министерство на здравеопазването Хигиенно - епидемиологична инспекция Б. 2”, поставен на гърба на оригинал на митническа декларация ЕАД № 5400/4-5842/14.12.2002г., екз. 6. /Том № 5, л. 287/.

10. Отпечатък от мокър печат с надпис “Министерство на здравеопазването Хигиенно - епидемиологична инспекция Б. 2”, поставен на гърба на оригинал на митническа декларация ЕАД № 5400/4-5843/14.12.2002г., екз. 6. /Том № 5, л. 300/.

11. Отпечатък от мокър печат с надпис “Министерство на здравеопазването Хигиенно - епидемиологична инспекция Б. 2”, поставен на гърба на оригинал на митническа декларация ЕАД № 5400/4-5844/14.12.2002г., екз. 6. /Том № 5, л. 310/.

12. Отпечатък от мокър печат с надпис “Министерство на здравеопазването Хигиенно - епидемиологична инспекция Б. 2”, поставен на гърба на оригинал на митническа декларация ЕАД № 5400/4-5845/14.12.2002г., екз. 6. /Том № 5, л. 319/.

13. Отпечатък от мокър печат с надпис “Министерство на здравеопазването Хигиенно - епидемиологична инспекция Б. 2”, поставен на гърба на оригинал на митническа декларация ЕАД № 5400/4-6100/24.12.2002г., екз. 6. /Том № 5, л. 328/.

14. Отпечатък от мокър печат с надпис “Министерство на здравеопазването Хигиенно - епидемиологична инспекция Б. 2”, поставен на гърба на оригинал на митническа декларация ЕАД № 5400/4-6103/24.12.2002г., екз. 6. /Том № 5, л. 340/.

15. Отпечатък от мокър печат с надпис “Министерство на здравеопазването Хигиенно - епидемиологична инспекция Б. 2”, поставен на гърба на оригинал на митническа декларация ЕАД № 5400/4-6104/24.12.2002г., екз. 6. /Том № 5, л. 351/.

16. Отпечатък от мокър печат с надпис “Министерство на здравеопазването Хигиенно - епидемиологична инспекция Б. 2”, поставен на гърба на оригинал на митническа декларация ЕАД № 5400/4-6105/24.12.2002г., екз. 6. /Том № 5, л. 365/.

17. Отпечатък от мокър печат с надпис “Министерство на здравеопазването Хигиенно - епидемиологична инспекция Б. 2”, поставен на гърба на оригинал на митническа декларация ЕАД № 5400/4-12127/21.11.2004г., екз. 6. /Том № 7, л. 99/.

18. Отпечатък от мокър печат с надпис “Министерство на здравеопазването Хигиенно - епидемиологична инспекция Б. 2”, поставен на гърба на оригинал на митническа декларация ЕАД № 5400/4-13116/09.12.2004г., екз. 6. /Том № 7, л. 148/, като е оправдан в останалата част на това обвинение. Определено му наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, чието изпълнение е отложено за срок от 3 години, от влизане на присъдата в сила.

С присъдата е оправдан в частта на обвинението за извършено престъпление по чл. 319 от НК, както и за извършените на 09.11. 2005 год. три отделни престъпления по чл. 308, ал.7 във вр. с ал.2 , във вр. с ал.1 от НК, касаещи държането на печати на “Е.” ООД – С.”, на „С.” ЕООД – С. „ и на “Д.” ЕООД – С.” , за който е предполагал, че са послужил за съставяне на официални документи, удостоверяващи лични и регистрационни данни.

С приоритет, обусловен от процесуалните последици, преди проверката на тези правни изводи, въззивната инстанция следва да отговори на довода за изтичане на давността за наказателно преследване за престъплението по чл. 319 от НК . Същият е основателен по съображенията:

Обвинението срещу подс. П. е , че това престъпление е извършено на 09.11. 2005 год. То е наказуемо с лишаване от свобода до 3 години. Срокът на абсолютната давност за наказателно преследване за него , регламентиран в чл. 81, ал.3 от НК във вр. с чл. 80, ал.1 т.4 е седем години и шест месеца . Той е изтекъл на 09.05.2013 год., тоест след постановяване на присъдата , поради което и пред първоинстанционния съд въобще не е стоял въпросът за прекратяване на наказателното производство в тази му част, съгласно чл. 289, ал.1 във вр. с чл. 24 , ал.1, т.3 от НПК . Въззивният съд , няма процесуална възможност да се произнесе за виновността на подсъдимия за това престъпление , тъй като той изрично се е позовал на изтичането на давността и е изразил становище относно развитието на процеса . Основано на личното действие на П., подкрепено и от неговия защитник, както и на материаноправните норми за абсолютната давност, въззивната инстанция следва да упражни правомощието по чл. 334 т.4 от НПК, като отмени присъдата в наказателната и част за оправдаването по обвинението за извършено престъпление по чл. 319 от НК и прекрати наказателното производство в случая на чл. 24, ал.1 ,т.3 от НПК за това престъпление.

Проверяваните правни изводи са изведени въз основа на следните факти, които и въззивният състав приема за достоверни, след собствен анализ на доказателствата събрани от районния съд:

От удостоверение по фирмено дело № 1920/1991 година по описа на Окръжен съд – Б. / приложено на лист 73 от том ІV на ДП / се установява, че подсъдимият Л. М. П. е регистриран като едноличен търговец с наименование „Л.” / в последствие ”Л.-Л. П.”/ със седалище Г. П. с предмет на дейност, измежду който и външнотърговска и търговска дейност, извършване на услуги в областта на финансово – счетоводната дейност. Адресът и седалището на управление на едноличния търговец, преди продажбата на предприятието е и адресът на подсъдимия – град П., У.”А. С.” № , където той живеел заедно със своята съпруга – св.К. – П., нейната майка – св.Б. К. и сина си.

От приложеното /на лист 48 от том ІV на ДП / Удостоверение от 09.09.2005 година на СГС се установява, че на основание чл.3 ал.1 от ТЗ с Решение № 1/21.11.2001 год. и Решение № 2/12.02.2003 год. е вписано в Регистъра за търговските дружества под № 65197, том 748, стр.35 по фирмено дело № 11436/2001 година – еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма „Ф.” ЕООД. От същото удостоверение е видно, че с Решение от 12.02.2003 год. е вписано в Регистъра за търговските дружества прехвърляне на предприятието на ”Л.-Л. П.”, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, на „Ф.” ЕООД Г.С., представлявано и управлявано от Ф. Н. Г. С договор за продажба на търговско предприятие от 24.01.2003 година,подсъдимият П., като собственик и представител на ЕГ”Л.Л. П.”, регистрирано по ф.дело № 1920/1991 година по описа на Окръжен съд – Б., е прехвърлил правото на собственост върху търговското си предприятия на „Ф. – Г” ЕООД Г.С..

На 09.11.2005 година в РЗ “. - РДВР Б. е получена информация от митнически служители на МП – К. – К. К. и Л. И., че по време на дежурството им на 08/09.11.2005 год. подсъдимият Л. П. е предложил да им заплати парична сума, за да пропуснат автомобил, спрян от тях П. установено митническо нарушение .

Поради това оплакване полицейски служители посетили дома на подсъдимия П. в град П. на У.”А. С.” № , и на 09.11.2005 година били извършени претърсване и изземване, в присъствието: на съпругата му – св.И. К. – П. , на тъщата на подсъдимия - св. Б. К. и поемните лица – свидетелите П. К. и Р. С.. Съгласно протокола, отразяващ разследващите действия / лист 3 от том І на ДП № 2214/2005 година по описа на РПУ Г. / в дома на подсъдимия са намери и иззети :

От най-долния рафт на метален шкаф, находящ се в стоматологичен кабинет на партера на къщата, в която живее подсъдимия – Искова молба до многочленния районен съд на град Л. от Анонимното дружество „Д.” срещу българското дружество „Л. П. – Л.” Г.; Документ на гръцки състоящ се от шест листа със зелена на цвят марка на първата страница с кръгъл печат върху нея и втори гръцки печат с дата 29.07.2003 година;

- От спалня, находяща се на партерния етаж: Пълномощно от В. Й. М., копие на митническа декларация /ЕАД/ № 5400/4-2507/10.03.2005 година с посочен получател „З.” ЕООД Г.С.. В спалнята са намерени и иззети и следните печати : 1 . на “Д.М.Н.- ЕООД С. ”, 2. „П.” ЕООД Г.Б. 3. на „Е.” Г. Д.” Г. П. 4. на „Е. К.” ЕООД Г.С., 5. на Министерство на здравеопазването Хигиенно-епидемиологична инспекция Б. 2;

- На килима под масата са намерени и иззети сто и три броя листа – документи на различни езици, които са били запечатани в плик, подписан от поемните лица.

- В същото помещение е открита и иззета Сим карта на Мобилтел, два броя мобилни телефон марка „Сони Ериксон”.

От хол на втория етаж на къщата са иззети следните вещи:

- От метална каса, закачена на гардероба са иззети разглобено оръжие – пушка „Маверик 88-12 GA” с номер MU310120 и инструкция за нея, както и Копие на ЧМР с получател „З.” ЕООД, Тефтер с надпис 2001 с пъхнати в него множество документи, три броя дискети, Печат на „С.” ЕООД Г.С..

- От спалнята на втория етаж на къщата се иззети – документи на различни езици, които са били запечатани от разследващия в плик, подписан от поемните лица, Печат на „S. K. V.”, Паспорт на името на Л. М. П..

- От хол на третия етаж са иззети – Документи на различни езици, които са били запечатани в плик, подписан от поемните лица.

- От спалня на третия етаж са иззети документи на различни езици, които също са били запечатани в плик, подписан от поемните лица.

Претърсване и изземване са извършени и в сервизно помещение в двора на къщата, като от там са иззети документи, които са запечатани в плик, подписан от поемните лица.

Видно от Протокол за оглед на веществени доказателства от 26.01.2006 година /лист 89 от том първи на ДП/ разследващия орган, в присъствието на поемни лица, е извършил оглед на веществени доказателства иззети с протокол за претърсване и изземване от 09.11.2005 година. В резултат на оглед са описани: Искова молба на Анонимно дружество „Д." , Уведомително писмо до М. А. от Министерство на Правосъдието РБ с изх.№ 1795/2003 година, С. 08.07.2004 година – оригинал, Уведомително писмо до С. Д. от Министерство на правосъдието РБ, Дирекция Българско гражданство с изх.№ 1779/2003г. С., 08.07.2004 година – оригинал.

с фактура №2860 от 06.12.2003 година, Копие на ЧМР от 06.12.2003 година за товарен автомобил. Е5180АХ, Копие на ЕВРО 1 №718666, Копие на сертификат на гръцки №56870, Копие на гръцки документ №.6852, Оригинал на гръцки документ №.6852, Оригинал на сертификат на гръцки №420868 - 2 листа, Оригинал на гръцки документ № 233244, Копие на ЧМР от 23.12.03 година, Копие на гръцки сертификат №.9667, Копие на гръцки документ №.633. Копие на инвойс фактура №2919 от23.12.2003г. - 2 листа, Копие на ЕВРО 1 №718846, Копие на сертификат на гръцки език №.9667 - 2 листа, Оригинал на документ на гръцки №.633. Копие на ЕВРО 1 №718846, Копие на инвойс №2850 от 02.12.2003г., ЧМР оригинал с печат "А.-К.-", Оригинал на инвойс фактура №2 /2004-01-05, Оригинал на ЧМР 2004-01-05 - 2 листа, Оригинал на ЧМР 02.12.2003г. Оригинал на ЧМР 2004-01-03, Копие на документ на гръцки №.6803, Оригинал на инвойс фактура от 06.04.2004 година- 3 листа, Копие на ЕВРО 1 №718540, Копие на ЕАД 5400/4-7319 от 25.12.2003г., Копие на вносна бележка от 24.12.2003г., Копие на удостоверение от банка ДСК от 24.12.2003г., Копие на ЧМР от 23.12.2003г., Копие на инвойс фактура №2921 от 2003г., Копие на сертификат №.9677 на гръцки език, Копие на документ на гръцки език №.6346, Копие на ЕВРО 1 №718854, Копие на фито-санитарен контролен лист №.714 от 24.12.2003г.,Екземпляр от оригинал от ЧМР от 23.12.2003г.,Копие на санитарно разрешително №7233 от 2002 г. - 2 листа,Копие на пълномощно с рег.№ 19410 от 19.12.2003 година, Копие на ЕВРО 1 №684926, Копие на инвойс фактура №3046 от 06.02.2004 година, Вносни бележки оригинал към банка ДСК - 2броя, Копие на протокол за резултати от анализ или контрол №1200918 от 12.12.2000г.-3бр., Копие на протокол за резултати от анализ или контрол №1200941 от 20.12.2000r.-3 бр., Копие на документ на гръцки език от 13.12.2002г., Годишна данъчна декларация на СД "К. и С."-10 бр., Копие на документ на гръцки език № 42675/02, Копие на сертификат на гръцки език, Копие на писмо с вх.№08-00-8687 от 22.12.2000г. - 4 листа, Копие на писмо с вх.№08-00-8565 от 19.12.2000г. - 2 листа, Папка с копия на нормативни документи - от държавен вестник, инструкции, писма на митническите органи – общо 107листа, Тъмносин тефтер с надпис 2001 М&М на името на Л. М. П., Г. П., У."А. С." №., съдържащ ръкописни бележки запълнен изцяло с пъхнати в него копия на различни документи, както и закачени лепенки по страниците, 3 броя бели листа А4 с ръкописен текст върху тях, 2 броя листа копия от тетрадка формат А4 с ръкописен текст върху тях, Пощенски плик с ръкописен текст по него, Копие на лист от тетрадка с ръкописен текст по него, Копие на Ф. и оригинал на Ф. - 2 листа, Бял лист А4 с ръкописен текст по него, Копие на оферта за олио от Украйна, Копие на лист от ДВ за произход на стоките, Копие на инвойс фактура №6 от 20.02.2001 година, Бял лист А4 с ръкописен текст по него, Копие на предложение за доставка на олио от 12.08.2003г., Копие на документ от 29.05.2001г., Оригинал на фактура на "Зовико" от 18.11.2003г., Копие на инвойс от 05.10.2003г. №4624.

От св.П., като директор на РИОКОЗ – Б., правоприемник на ХЕИ – Б. е предоставен образец за сравнително изследване на отпечатъци от печат – единствен екземпляр – „МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО ХИГИЕННО – ЕПИДЕМИОЛОГИЧНА ИНСПЕКЦИЯ Б. 2” .От приетите по делото като писмено доказателство документи на лист 56-75 от том първи на досъдебното производство се установява, че Отдел „Държавен санитарен контрол” /ДСК/, С. П. е разполагал с един печат с отпечатък „Министерство на здравеопазването Хигиенно – епидемиологична инспекция Б. 2”, който е бил поверен на св.Г. за заверка на митнически декларации. Този свидетел е носил отговорност, възложената му по силата на нарочно издадени в тази насока заповеди , относно съхранението и използването на печата. Той се е съхранявал от Г. в канцеларията му в град П.. Но , тъй като същата не е била заключвана , достъп до печата П. отсъствие на Г., са имали и свидетелите П. и Р.. Двамата П. предявяване на процесните митнически декларации, не разпознават собствения си подпис в графа „Контрол от други органи” на гърба на митническите декларации.

С Постановление № 351/17.12.2004 година, считано от 01.02.2005 година Хигиенно – епидемиологичните инспекции са преобразувани в Регионални инспекции за опазване и контрол на общественото здраве /РИОКОЗ/, като ХЕИ – Б. е преобразувано в РИОКОЗ – Б.. Именно с това нормативно преобразуване е наложило печатът с отпечатък „Министерство на здравеопазването Хигиенно – епидемиологична инспекция Б. 2” да излезе от употреба. Поръчани и изработени били нови печати за работата на РИОКОЗ – Б., а старите печати са върнати от служителите в архива на РИОКОЗ – Б..

В показанията си св.Г. сочи, че със заприходения му печат с отпечатък „Министерство на здравеопазването Хигиенно – епидемиологична инспекция Б. 2” е заверявал митнически декларации П. преминаване през границата на страната ни на стоки, подлежащи на санитарен контрол, в това число стоки декларирани под митнически Р. „транзит” или „внос”.

Ч. съвместно изследване от трима специалисти в областта на криминалистическото изследване на документи в С. „ Документни изследвания , фотография и Ф.” П. Н. – М. , резултатите от което са отразени в Протокол № 11/ДОК – 168/25.03.2011 година / лист 636-644 НОХД № 1912/2009 год. на РС-П./ е установено, че отпечатъците от елипсовиден печат с текст „Министерство на здравеопазването Хигиенно – епидемиологична инспекция Б. 2”, в следните документи , са изпълнени с печата , иззет с протокола от 09.11.2005 год. :

1. митническа декларация ЕАД № 5400/4-2606/16.07.2002г. /Том № 5, л. 226/.

2. митническа декларация ЕАД № 5400/4-2607/16.07.2002г./Том № 5, л. 235/.

3. митническа декларация ЕАД № 5400/4-2608/16.07.2002г /Том № 5, л. 240/.

4. митническа декларация ЕАД № 5400/4-2609/16.07.2002г. /Том № 5, л. 245/.

5. митническа декларация ЕАД № 5400/4-2738/21.07.2002г. /Том № 5, л. 256/.

6. митническа декларация ЕАД № 5400/4-2739/21.07.2002г. /Том № 5, л. 265/.

7. митническа декларация ЕАД № 5400/4-2740/21.07.2002г. /Том № 5, л. 271/.

8. митническа декларация ЕАД № 5400/4-2741/21.07.2002г. /Том № 5, л. 276/.

9. митническа декларация ЕАД № 5400/4-5842/14.12.2002г. /Том № 5, л. 287/.

10. митническа декларация ЕАД № 5400/4-5843/14.12.2002г./Том № 5, л. 300/.

11. митническа декларация ЕАД № 5400/4-5844/14.12.2002г. /Том № 5, л. 310/.

12. митническа декларация ЕАД № 5400/4-5845/14.12.2002г. /Том № 5, л. 319/.

13. митническа декларация ЕАД № 5400/4-6100/24.12.2002г. /Том № 5, л. 328/.

14. митническа декларация ЕАД № 5400/4-6103/24.12.2002г. /Том № 5, л. 340/.

15. митническа декларация ЕАД № 5400/4-6104/24.12.2002г. /Том № 5, л. 351/.

16. митническа декларация ЕАД № 5400/4-6105/24.12.2002г. /Том № 5, л. 365/.

17. митническа декларация ЕАД № 5400/4-12127/21.11.2004г. /Том № 7, л. 99/.

18. митническа декларация ЕАД № 5400/4-13116/09.12.2004г. /Том № 7, л. 148/,

19. митническа декларация ЕАД № 5400/4-785/27.03.2002г. /Том № 5, л. 161/.

20. митническа декларация ЕАД № 5400/4-786/27.03.2002г. /Том № 5, л. 174/.

21. митническа декларация ЕАД № 5400/4-787/27.03.2002г. /Том № 5, л. 184/.

22. митническа декларация ЕАД № 5400/4-841/31.03.2002г./Том № 5, л. 195/.

23. митническа декларация ЕАД № 5400/4-842/31.03.2002г. /Том № 5, л. 207/.

24. митническа декларация ЕАД № 5400/4-843/31.03.2002г. /Том № 5, л. 216/.

25. митническа декларация ЕАД № 5400/4-3843/30.07.2003г. /Том № 6, л. 10/.

26. митническа декларация ЕАД № 5400/4-3858/30.07.2003г. /Том № 6, л. 30/.

27. митническа декларация ЕАД № 5400/4-3889/31.07.2003г. /Том № 6, л. 42/.

28. митническа декларация ЕАД № 5400/4-5440/11.10.2003г. /Том № 6, л. 56/.

Освен това отпечатъците от елипсовиден печат с текст „Министерство на здравеопазването Хигиенно – епидемиологична инспекция Б. 2”, в тези същите документи не са изпълнени с печата, който е предаден доброволно на 16.11.2005 год., т.е този, който е бил въведен в употреба и предаден за съхранение на св.Г. и съответно представлява копие на въведения в работата на санитарните органи. Според експертите между двата печата има разлика в общите и частните им признаци.

Печатът, намерен в дома на подсъдимия, не е идентичен с отпечатъка на печата, предоставен за изследване от св.П., като директор на РИОКОЗ – Б. , тъй като и според техническа експертиза на вещото лице А.Г. / том втори от ДП – лист 96- 102 / също се установява, че отпечатъкът от печата „Министерство на здравеопазването Хигиенно епидемиологична инспекция Б. 2”, намерен в дома на подсъдимия П., и този предоставен от св.П., съхраняван в РИОКОЗ – Б., / респ. този предоставен на св.Г., и върнат от него П. преобразуването на ХЕИ в РИОКОЗ/ П. сравнително изследване на отпечатъците са наблюдавани следните различия: - разлика в размера на цифрата „2”, - различие във външния контур на двата печата, - по-голяма разстояние между началата и краищата на надписите в горната и долната част на изследваните отпечатъци, - сливане между буквите „х” и „и” от думата „хигиенно” .

На гърба на посочените по-горе декларации освен процесния печат на “Министерство на здравеопазването Хигиенно - епидемиологична инспекция Б. 2” се съдържа и подпис., който обаче не е на св.Н. Г. / В този смисъл са категорични заключенията по Експертиза № 11/09.03.2010 година – лист 203-248 от съдебното следствие; Допълнителна експертиза № 185/05.05.2010 година – лист 366-396 от съдебното следствие; Тройната графическа експертиза - Протокол № 10-ДОК-554 - лист 429-436 от съдебното следствие/ .

Съгласно заключението по Експертиза № 35/10.08.2012 година / лист 966-993 от съдебното следствие / се установя, че подписите в графа „Декларатор” – кл.54 в:

1. митническа декларация ЕАД № 5400/4-3889/31.07.2003г.;

2. митническа декларация ЕАД № 5400/4-3858/30.07.2003г.,

3. митническа декларация ЕАД № 5400/4-842/31.03.2002г.,

4. митническа декларация ЕАД № 5400/4-843/31.03.2002г

5. митническа декларация ЕАД № 5400/4-786/27.03.2002г

6. митническа декларация ЕАД № 5400/4-787/27.03.2002г.,

7. митническа декларация ЕАД № 5400/4-5440/11.10.2003г.

8. митническа декларация ЕАД № 5400/4-3843/29.07.2003г. не е положен от подсъдимия.

Във връзка с тяхното съдържание се установява, че между подсъдимия и тези декларации няма фактическа връзка, липсват данни П. да е знаел за тяхното съществуване, като този извод се налага предвид липсата на съдържание на декларациите, от които да е видно той да ги е изготвял, подписвал, представял пред митническите органи или да е получавал същите от митническите органи. Така от съдържанието на ЕАД № 5400-4-785/27.03.2002 година – лист 161 от том 5 на ДП № 2214/2005 година, ЕАД № 5400/4-786/27.03.2002 година - лист 174 от същия том на ДП, ЕАД № 5400/4-787/27.03.2002 година – лист № 184 от същия том на ДП, ЕАД № 5400/4-841/31.03.2002 година – лист 195 от същия том на ДП, ЕАД № 5400/4-842/31.03.2002 година – лист 207 от същия том на ДП, ЕАД № 5400/4-843/31.03.2002 година – лист 216 от същия том на ДП, ЕАД № 5400/4-3843/29.07.2003 година – лист 10 от том шести на ДП № 2214/2005 година, ЕАД № 5400/4-3858/30.07.2003 година – лист 30 от том шести на ДП, ЕАД № 5400/4-3889/31.07.2003 година – лист 42 от том шести на ДП, ЕАД № 5400/4-5440/11.10.2003 година – лист 56 от том шести на ДП не е видно декларатор или получател на описаната в тези митнически декларации стока да е подсъдимия П.. Той обаче е лицето, което е декларирало и съответно представило стоката пред митническите органи, както в качеството на декларатор посочен в кл.54 на митническата декларация, така и като представител на получателя на стоката по тези декларации - ”Л.-Л. П.”, а именно - по ЕАД № 5400/4-2606/16.07.2002 година, лист 226 от том пети на ДП, ЕАД № 5400/4-2607/16.07.2002 година – лист 235 от същия том на ДП, ЕАД № 500/4-2609/16.07.2002 година, ЕАД № 5400/4-2738/21.07.2002 година – лист 256 от същия том на ДП, ЕАД № 5400/4-2739/21.07.2002 година – лист 265 от същия том на ДП, ЕАД № 5400/4-2740/21.07.2002 година – лист 271 от том пети на ДП, ЕАД № 5400/4-2741/21.07.2002 година – лист 276 от ДП, ЕАД № 5400/4-5842/14.12.2002 година – лист 287 от том пети на ДП, ЕАД № 5400/4-5483/14.12.2002 година – лист 300 от същия том, ЕАД № 5400/4-5844/14.12.2002 година – лист 310 от същия том на ДП, ЕАД № 5400/4-5845/14.12.2002 година – лист 319 от същия том на ДП, ЕАД № 5400/4-6100/24.12.2002 година лист 328 от същия том на ДП, ЕАД № 5400/4-6103/24.12.2002 година – лист 340 от том пети на ДП, ЕАД № 5400/4-6104/24.12.2002 година – лист 351 от том пети на ДП, АЕД № 5400/4-6105/24.12.2002 година – лист 365 от том пети на ДП.

Подсъдимият П. и по отношение на ЕАД № 5400/4-12127/21.11.2004 година и ЕАД № 5400/4-13116/09.12.2009 година е лицето, което се е явило пред митническите власти като декларатор на стоката – посочен в кл.54 на същите митнически декларации, като получател на стоката е „Д.” ЕООД Г.С.. Подсъдимият е бил упълномощен с нарочно нотариално заверено пълномощно, както и му е бил предоставен печат на това дружество, във връзка с дейността по митническо представителство.

От приложеното на лист 174 от том втори на ДП, Удостоверение от 21.02.2006 година, издадено от Софийски Градски съд се установява, че по ф.дело № 3742/2000 година по описа на СГС е регистрирано Дружество с ограничена отговорност „Е.” ООД с управител и представляващ св.В. С. и св. С. Д., които именно са били управляващи и представляващи дружеството в периода от 05.08.2003 година до датата на издаване на удостоверението, като преди това дружеството се е представлявало от И. М. и М. И..

Подсъдимият е осъществявал митническо посредничество и представителство пред митническите власти на Митница Кулата на „Е.” ООД Г.С. / относно предоставените представителни права на подсъдимия виж Пълномощно № 142/26.05.2000 година на Митница Кулата, с рег.№ 1867/ 22.05.2000 година на Нотариус А. М. – лист 306 от НОХД № 458/2007 година по описа на Районен съд-П./ . Св.С. и св.Д. не отричат да са предоставили на подсъдимия печат на представляваното от тях дружество, като твърдят, че то е разполагало с повече от един печат.

По отношение на печата на „Е.” ООД Г.С., иззет от дома на подсъдимия, и отпечатъците на печат на „Е.” ООД Г.С., иззети с протокол за изземване на сравнителен материал, предоставени от св.С. , от приетото по делото заключение на вещото лице П. – лист 126-130 от том трети на ДП се установява по несъмнен начин, че са налице следните различия: в дебелината на шрифта на отделните букви, а също така и в разположението им в отпечатъците от печати, съществуват дефекти /прекъсвания/ във външните концентрични кръгове, на различни места в изследваните и сравнителните отпечатъци от печати, дефекти П. отпечатването на букви „Ф” и „Я”, в изследваните и сравнителните отпечатъци от печати, докато П. сравнителните това липсва. С оглед на установените различия е категоричен извода на вещото лице, че отпечатъците от печат „Е.” ООД Г.С., иззет от дима на подсъдимия не са идентични с отпечатъците от печат на „Е.” ООД Г.С., представени като сравнителен материал от св.С.,

Подписите, положени в клетка 54 „Декларатор” на митническа декларация ЕАД № 5400/4-365/12.02.2002г., екз. 6. /Том № 5, л. 18/; на митническа декларация ЕАД № 5400/4-366/12.02.2002г., екз. 6. /Том № 5, л. 32/; на митническа декларация ЕАД № 5400/4-367/12.02.2002г., екз. 6. /Том № 5, л. 41/; митническа декларация ЕАД № 5400/4-368/12.02.2002г., екз. 6. /Том № 5, л. 50/; на митническа декларация ЕАД № 5400/4-403/16.02.2002г., екз. 6. /Том № 5, л. 60/; на митническа декларация ЕАД № 5400/4-404/16.02.2002г., екз. 6. /Том № 5, л. 73/; на митническа декларация ЕАД № 5400/4-405/16.02.2002г., екз. 6. /Том № 5, л. 81/; на митническа декларация ЕАД № 5400/4-460/22.02.2002г., екз. 6. /Том № 5, л. 89/; на митническа декларация ЕАД № 5400/4-461/22.02.2002г., екз. 6. /Том № 5, л. 102/; на митническа декларация ЕАД № 5400/4-462/22.02.2002г., екз. 6. /Том № 5, л. 113/; на митническа декларация ЕАД № 5400/4-470/23.02.2002г., екз. 6. /Том № 5, л. 122/; на митническа декларация ЕАД № 5400/4-471/23.02.2002г., екз. 6. /Том № 5, л. 137/; на митническа декларация ЕАД № 5400/4-519/28.02.2002г., екз. 6. /Том № 5, л. 145/ - не са полагани от подсъдимия П., който е посочен именно като лице, което е декларирало стоката пред митническите власти с тези ЕАД-та.

От удостоверение от 21.02.2006 година – лист 187 от том втори на ДП, издадено по ф.дело № 1828/2003 година се установява, че в СГС е регистрирано Еднолично ООД с фирма „С.” ЕООД с управляващ и представляващ И. Ш., считано от 15.12.2003 година. Преди тази дата дружеството се е представлявало и управлявало от Й. П. Св. В. М. е действал като митнически представител на „С.” ЕООД по силата на нарочно пълномощно. Същия П. осъществяваната от него дейност се е срещал с подсъдимия П., консултирал се е с него и съответно е оставял част от документите на дружеството и печата на същото П. подсъдимия П.. Експертиза № 11/09.03.2010 година – лист 203-248 от съдебното установява истинност на подписа на св.В. М., посочен като лицето представило декларираната стока пред митническите власти. Освен това митническата декларация – лист 56 от том шести на ДП, и от декларациите за стойност -1, също носят подписа на В. М..

Съгласно удостоверението на 21.02.2006 година от СГС, по ф.дело № 8447/1997 година по описа на СГС , е регистрирано Еднолично ООД „Д.” с представляващ и управляващ – Н. И.. Последният е имал търговски взаимоотношения с подсъдимия, тъй като той е бил лицето, което го е представлявало пред митническите органи на Митница Кулата. За целта той лично е предоставил на подсъдимия П. печат, което е било необходимо с цел осъществяване на правата по пълномощното, като печатът е следвало да се поставя на митнически декларации и всички необходими документи, свързани с митническото представителство на управителя на фирмата. Установява се от приетото по делото заключение на вещото лице В. П. по допуснатата и назначена в досъдебното производство и съответно изслушана в съдебно заседание техническа експертиза – лист 116-120 от том трети на ДП, че иззетия като сравнителен материал от предоставения от св.И., като представляващ „Д.” ЕООД Г.С. и иззетия с протокол за претърсване и изземване от 09.11.2005 година от дома на подсъдимия, че между двата печата има различия в следните признаци, а именно минимална разлика в габаритните размери на отпечатъците на печатите, а също така и в размерите и разположението на буквените знаци в тях. Относно сравнителния анализ на двата отпечатъка вещото лице е установило, че е налице различие в разположението на точките и кавичките, както и е установено, че намерения в дома на подсъдимия П. печат на тази фирма е по-малко изхабен от сравнителните отпечатъци, което се дължи на по-малката му употреба. П. така констатираните различия вещото лице и в заключението си и П. изслушването си в съдебно заседание е категорично, че отпечатъците от печат на „Д.” ЕООД Г.С. иззет от дома на подсъдимия не са идентични с отпечатъците на печат на същата фирма, представени като сравнителен материал от свидетеля Н. И..

Подписите, положени след текста „ Поемни лица: 1.” върху белите пликове, в които са били поставяни намерените в дома на подсъдимия документи , които впоследствие са били обект на огледа, извършен от разследващия орган и описани в протокола за оглед на веществени доказателства от 26.01.2006 година, са изпълнени от лицето П. И. К., взел участие като поемно лице П. извършването на претърсването и изземването в дома на подсъдимия, съгласно Съдебно – графическа експертиза /лист 805-817 от съдебното следствие/ , Протокол за извършена експертиза № 222/05.06.2012 година / лист 928-939 от съдебното следствие/ .

Подписът срещу т.1 за „поемни лица” на карирания лист в протокол за претърсване и изземване от 09.11.2005 год. е положен също от него / виж Експертиза № 60/04.12.2010 година - лист 562-573 от съдебното следствие и Протокол № 11/ДОК-168/25.03.211 година на лист 636-лист 644 от съдебното следствие/.

Тези факти са идентични с установените от районния съд. Идентичността се дължи първо на обстоятелството, че доказаността именно на тях не е спорна, а и не би могла на практика да бъде, защото те се установят еднопосочно от писмените документи, които са пряко свързани с изследваната деятелност, поради което и самите те са веществени доказателства. Тези документи са били предмет на експертните заключения, което определя същественото им доказателствено значение. Няма основателност в искането за несъгласие със заключението на вещите лица , изследвали подписите на поемното лице К.. Не отговаря на действителността, изтъкваното в жалба , че той категорично отрича подписа на л. 3 от протокол за претърсване и изземване от 09.11.2005 год. да е негов. П. разпита му в качеството на свидетел П. И. К., е изказал само съмнение за това , тъй като този му подпис е „ размазан” . Поради това, и най-вече, че обстоятелството е проверено , Ч. използване на специалните знания на вещото лице Ц. , а след това и екипа от три вещи лица - К., Х. и М. , колебанието на свидетеля е напълно преодоляно. Резултатът на двете отделни изследвания на този подпис е изричен и категоричен , поради което следва да се приеме за доказано с нужната убедителност, че подписът срещу т.1 за „поемни лица” на карирания лист в протокол за претърсване и изземване е на К.. Освен това , тази проверка е била осъществена първо самостоятелно от графолога Д. Ц. , поради което отправеният упрек за пристрастност в въззивната жалба, въобще не е относим към това вещо лице. Този упрек пък е лишен от основателност за вещите лица , специалисти П. Ц. към Н. на М., защото само служебната им връзка с ведомството, не може да се обоснове заинтересованост или предубеденост в полза на разследващите органи. Обстоятелството, че отделните експертизи имат един и същи резултат е определящото за ползването от съда и двете , защото едната е в потвърждение на другата. Основано на това въззивната инстанция приема, че от формална гледна точка този протокол отговаря на изискванията на закона - подписан е от разследващия и от двете поемни лица. Годността на протокола, обаче не се оспорва само от външна страна , а и от действителното участие на едно лице в съответното действие по разследването, тъй като се твърди, че поемните лица не са възприели пряко и непосредствено намирането на пачата, защото не са били през цялото време заедно със служебните лица, извършвали търсенето. Разпитът обаче на К. свидетелства за това, че протоколът отразява действително констатирани факти и обстоятелства, тъй като той е възприел „тършуването навсякъде на поцицайте„ и намирането на документите, които са били запечатени в пликове. Начинът на опаковане на документите (запечатани в плик с подпис на поемните лица), сочи наличието на изискващата се връзка между документите инкриминирани в обвинителния акт, това което е било предмет на изследване и намереното в жилището на подсъдимия.

Обосновано проверявания съд не е дал вяра на обясненията в частта им за отрицанието на подсъдимия да е виждал дори печата на „Министерство на здравеопазването Хигиенно – епидемиологична инспекция Б. 2”. Фактът, че къщата му е била използвана и за офис от неговия вече починал съдружник, като предходен собственик до 2002 год. , не доказва верността на тезата на подсъдимия и неговия защитник, че намерените документи и печати на инкриминираната дата са били оставени там от починалия, защото е установено, че 3 години след това - през 2005 година , именно подсъдимият П., е този който е имал действителната възможност да осъществява фактическа власт върху иззетите от дома му вещи - книжа и печати. Само той от домакинството му е осъществявал дейност , свързана с книжата и печатите , открити в дома му, поради което възможния достъп и на други лица, включително и на тези извън семейството му не е определящ. Верността на твърденията на подсъдимия П., се опровергава от факта, че същият този печат е поставен на гърба на митническите декларации, които самият той, видно от графа 54 ”Декларатор” на митническите декларации, е представил на митническите органи за освобождаването на стоката.

Отрицанието на подсъдимия има и съществен правен аспект, който е в основаната и на един от основните защитни доводи / за липсата на знание у подсъдимия за това, че този печат се е намирал у негова фактическа власт/ , като с оглед логическа последователност, обсъждането му е напарвано по-долу.

Поради съгласие с преценката на първоинстанционния съд за цененето именно на тези писмени доказателства , които той е посочвал П. излагането на фактите , и поради факта, че изводите на въззивната инстанция за преценката на достоверността на доказателствения материал напълно съвпадат с проверяваните , въззивната инстанция може да си позволи само да обобщи , че няма основание за промяна в оценъчната дейност.

Преди излагането на правните изводи се налага да бъде посочено, че настоящия състав е ограничен от разпоредби, които съвкупно отразяват принципа "reformation in pejus", залегнал в основата на състезателния наказателен процес. Прокурорът е поискал да се влоши положението на подс. П., но като се осъди за престъпленията , за който е изцяло оправдан. Ето защо пререшаването на въпросите за по-голям обем на предмета на посегателството освен за това, за което е осъден той частично е недопустимо, поради което и на проверка подлежи частта от присъдата за виновността по чл. 308,ал.7 от НК и за невиновността му за останалите три еднакви престъпления. Съдът дължи произнасяне по последното искане от протеста, макар и прокурорът , който го е подал , изрично да е оценил оправдаването за тези три престъпления като правилно, и протестът да не се поддържа от по-горестоящия прокурор в тази му част . Искането за осъждане за престъпното държане на печатите с надпис “Е. ООД С.”, “С.” ЕООД - С., и “Д. ЕООД С.”, е неоснователно, поради това, че :

Правилно е прието, че липсва елемент от фактическия състав на престъплението – „неистински официални документи”, защото и трите пачата, са поставени в графа на митническите декларации, на митническите манифести и на декларациите за стойност, които по своята правна същност представляват писмено изявление на частно лице, за което не се отнася квалификацията на чл.93 т.1 и т.2 от НК. Поради това, че тези графи на митническата декларация, митническия манифест и декларацията за стойност имат характера на частни документи, а не на официални такива, те не могат да бъдат обект на престъпление по смисъла на чл.308 ал.2 във връзка с ал.1 от НК .

Другият оправдателен довод за това, че не е доказано с категоричност, че намерените в дома на подсъдимия П. печати са „ подправени” , е без правна значимост, защото съставът не съдържа изискване за неистинност на предмета, материала или оръдието, което се държи. Без отношение са и доводите, че печатите на частните юридически лица са се намирали в дома на П. на правно основание – по силата на упълномощаване и във връзка с осъществяваната от него дейност по митническо посредничество и представителство.

Присъдата е правилна и в осъдителната част , защото :

Основният спорен въпрос и във въззивното производство е този за знание у подсъдимия , че е имал във фактическа власт печата с надпис „Министерство на здравеопазването Хигиенно епидемиологична инспекция Б. 2”. Преди него обаче се налага да бъде обобщено, че мястото и времето на откриването на този печат и пряката му връзка с търговската дейност на подсъдимия, водят до убеждението, че предмета на престъплението е обективно държан от П. , в смисъла , че е могъл да извършва действия върху него и да изключва действията на други лица. За да се приеме обаче , че той реално е упражнявал фактическа власт върху този печат следва да е имал съзнанието, че той е в негова фактическа власт. В тази връзка , за да се поясни се налага да се конкретизира, че в практиката е валидно разбирането, че П. тази формата на изпълнителното деяние са приложими вещно правните категории П. разкриване на действителното им съдържание , като се приема , че държането е фактическо състояние в най-широк смисъл . Отношението към вещите се изразява, както в това, че лицето ги владее като свои, така и ако ги държи като чужди, но все със съзнанието, че те са в негова фактическа власт. Ето това съзнание в случая е спорно дали е налице, като то освен за обективната съставомерност на деянието има отношение и към субективната, защото тя задължително обхваща и знанието на подсъдимия , че в дома му се е намирал този печат , за който пък е и предполагал , че е послужил за съставяне на неистински официални документи.

П. е имал такава знание и такава предположение, защото отпечатъкът от намереният в дома му печат съответства на отпечатъка на гърба на официалните документи, които са подписани именно от него. Освен това е имал знания и умения относно работата с митнически документи, като е бил запознат както с работата на митническите органи, така и с работата и задълженията на здравните инспектори П. Х., което е производно на факта, че за продължителен период от време се е занимавал активно с дейност по митническо представителство и посредничество, както за себе си, като Едноличен търговец с фирма „Лъч – 63 – Л. П.”, така и като митнически представител на различни други юридически лица, за което е бил снабден с нарочни пълномощни.

Отпечатъкът от този печат е поставен на гърба на митническите декларации, които самият той, видно от графа 54 ”Декларатор” на митническите декларации е представил на митническите органи за освобождаването на стоката. П. внос на стоки подлежащи на санитарен контрол, за да бъдат освободени от митническите органи, на същите следва първо да им се извърши санитарен контрол, което се удостоверява с полагането на подпис и печат на гърба на митническата декларация, именно от санитарния инспектор на гърба на оригинала на митническата декларация и едва след това съпровождащите стоката документи, ведно с митническата декларация се представят пред митническите власти. В този смисъл правилен е извода на проверявания съда, че подсъдимият П. не само е държал печата с надпис “Министерство на здравеопазването Хигиенно- епидемиологична инспекция Б. 2” в дома се на У. ”А. С.” в град П., но е и предполагал, че същия е послужил за съставянето на неистински официални документи.

Няма основателност в довода , че държането на този печат не е престъпление, защото е послужил за съставянето на документи преди 2004 год. Той се основава на принципа , че деецът е длъжен да се съобразява с действащите в момента на извършване на деянието правни норми и ще носи наказателна отговорност само за деяния, които са били престъпления, който обаче в случая неправилно се интерпретира, защото , разпоредбата на чл.2, ал.1 НК изисква да се приложи законът, който е бил в сила по време извършване на престъплението. Законът има предвид извършване на деянието, а не и настъпване на общественоопасните последици. (Тълкувателно решение № 20 от 17.05.1985 г. по н. д. № 14/85 г., ОСНК). И тъй като в случая , както е посочил и първоинстанционият съд , изпълнителното деяние е осъществено след приемането на новата алинея 7 на чл. 308 от НК , с ДВ бр.26 от 2004 година, то държането на печата е било вече криминализирано. Освен това два от 18-те документа - митническа декларация ЕАД № 5400/4-12127/21.11.2004г., и митническа декларация ЕАД № 5400/4-13116/09.12.2004г., са датирани и с дата , П. действието на новата алинея.

Поради съгласие с обстойните правни изводи, че 18-те митнически декларации, които носят отпечатък от мокър печат с надпис “Министерство на здравеопазването Хигиенно - епидемиологична инспекция Б. 2”, са официални документи , и че те не са истински, не са налага тяхното повтаряне.

П. отхвърляне на всички защитни доводи правилно е осъждането на подс. П. за престъпление по смисъла на чл.308 ал.7 във връзка с ал.2 във връзка с ал.1 от НК.

По отношение на протестното искане за увеличаване на наказанието , респ. това за неговото намаляване Ч. приложението на чл. 55 от НК на защитника:

П. индивидуализацията на наказанието първоинстанционният съд е допуснал несъответствие , защото макар и да е отчел превес на отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, е наложил наказание значително под средния му предвиден размер. Неправилно изрично пък е игнорирал значимо за отговорността обстоятелство, каквото е изтеклият значителен период от извършване на престъплението до наказването. Дългата продължителност на настоящия наказателен процес – осем години, несложността на фактите по делото, изрядното поведение на подсъдимия и забавянето на съда, обоснова неразумен срок на разглеждане на делото. Постоянна е съдебна практика на ВКС, която е съобразена с практиката на ЕСПЧ по чл. 6 от ЕКЗПЧОС, че нарушаването на принципа за разглеждане на делото в разумен срок е основание подсъдимият да се ползва от правото на изключително смекчаващо вината му обстоятелство П. индивидуализацията на наказанието му. То обаче само по себе си не може да доведе до приложението на чл. 55 от НК, защото законът изисква наличието и на втората кумулативно дадена предпоставка за приложението на института на смекчената наказателна отговорност - несъразмерност на най-леката предвидена в закона наказателна санкция – която в случая е лишаване от свобода от 3 месеца. Завишената обществена опасност на деянието и на дееца , аргументирани по-долу, не позволяват това, рес. води до неоснователност на искането на защитника . Относителната тежест на тези обстоятелства е голяма, без обаче да може да надделява над наличните смекчаващи, и води до налагане на наказание под средния размер. Следователно , неоснователно е и искането на прокурора да увеличи наказаното на 3 години, т.е да наложи средния размер на предвиденото наказание .

И според въззивната инстанция степента на обществена опасност на деянието е завишена, не само поради многобройността на документите, за които е бил използван държания от подсъдимия печат, а най-вече поради това, че обективно има за негативна последица и застрашаване на здравето на хората, защото се е стигнало до безконтролен внос на хранителни продукти, на които не е бил извършван санитарен контрол.

И на плоскостта на преценката за обществената опасност на дееца , според въззивният съд , се отчитат обстоятелства, които са укорителни спрямо подс. П.. Макар и той да не е бил осъждан към датата на извършване на престъплението, той е с последяващи негативни прояви / само като такива могат да бъдат взети предвид данните за висящите наказателни производства спрямо подсъдимия , както и факта на осъждането му на лишаване от свобода за срок от една годна и шест месеца , П. приложението на чл. 66 от НК, с присъда, влязла в сила на 24.09.2013 год. , за извършено на 08/09.11. 2005 год. престъпление по чл. 304, ал.1 НК / тоест на същия ден/ . Те имат отношение към обсъжданата преценка, защото са свързани с психологическите качества на неговата личност, проявени в поведението му преди, по време и след извършване на престъплението. Самата тежест на извършеното деяние, което очевидно не е изолирана проява, разкрива и самата отрицателна обществена нагласа на дееца.

С оглед целите на наказанието , както и обстоятелството, че се наказва деец след 8 години, срок в който е имал добро поведение сочи , че превъзпитанието му е възможно и с прилагането на чл. 66 НК , поради което и неоснователно е и протестното искане да се отмени отлагането на изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода.

По изложените съображения и на основание чл. 334, т.4 и чл. 338 от НПК, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА присъда № 983 от 07.12.2012 година, по НОХД № 1912 по описа на РС – П. за 2009 год. , в частта , в която подс. Л. М. П. е оправдан за престъпление по чл. 319 от НК и ПРЕКРАТЯВА наказателното производство за това престъпление поради изтекла давност.

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 983 от 07.12.2012 година, по НОХД № 1912 по описа на РС – П. за 2009 год. , в останалата й част.

Решенето в частта за прекратяването подлежи на обжалване в 15-дневен срок считано от съобщаването му на страните пред ВКС, а в останалата част е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: